Всичките томове са следните:
I. Комунизъм Срещу Демокрация
II. Пазар, Бизнес, Икономика
III. Социални Теми И Здравословен Живот
IV. Разни Други Неща — Този
СЪДЪРЖАНИЕ (на този ІV-ти том)
00. Кратко Въведение (към цялата колекция)
[ Разяснява защо се е наложило изготвянето на тази колекция, и какво съдържа тя (във всеки случай нищо ново, само тематично подбрано). (2019) ]
01. Пентаизмът — религия на бъдещето — глава IV. от "Комунизмът Като Религия (популярна студия)"
[ Това е моята първа, но не и последна, измислена атеистична религия, която би могла някога да замени комунизма, при условие че хората решат най-накрая да започнат да постъпват разумно — което те никога няма да направят, ха, ха. Обаче идеята е доста интересна, тя не остарява (за разлика от мен). (1998) ]
02. За сътворението и сътвореното — от книгата "Десет Цинични Есета (Популярно Мировъзрение)"
[ В материала има следните глави: I. Сътворението, II. Природата, III. Организираната материя, IV. Човекът. (2000) ]
03. За популацията — пак от книгата "Десет Цинични Есета"
[ Тук главите са следните: I. Пренаселеността, II. Оптималната популация, III. Пътят към целта, IV. Продължителност на живота. (2000) ]
04. За бъдещето — пак от "Десет Цинични Есета"
[ Със следните глави: I. Минало и настояще, II. Близко бъдеще, III. Далечно бъдеще. (2000) ]
05. Конституция на Циникландия — Приложение към "Десет Цинични Есета"
[ Тук има следните глави: I. Права и задължения на личността, II. Обществен Разум, III. Избори на Парламента и Президента, IV. Заключителни разпоредби. (2000) ]
06. Защо петлите кукуригат сутрин? — когато нищо не е добавено след заглавието то това е произведение от твърде голямата книга "И Таз Добра! (Публицистика)"
[ Материалът предлага някои философски, етимологични, и прочее непрофесионални наблюдения над птиците. (2012 ) ]
07. Има ли глобално затопляне?
[ Щом поставям въпроса по този начин, то по всяка вероятност аз се съмнявам в това. Моето мнение, което ще развия в този материал, се свежда до това, че има не толкова глобално затопляне, колкото глобално разбъркване на времето. Ще видим така ли е това, в какво то се изразява, и какво можем да направим, за да го отстраним, ако искаме. (2012) ]
08. Nomen est numen! (Да назовеш значи да определиш!) — Фейлетон
[ Фейлетонът е посветен на особеното значение на името за успеха на видни политически фигури; майтапа настрана, но това действително има, и то не малко, значение. (2000) ]
09. За ползата от хлебарките (научен фейлетон)
[ Фейлетонът очевидно е посветен на ползата от хлебарките; изложението е съвсем популярно и полезно за всички. (2012) ]
10. За семките и хората — Фейлетон
[ Фейлетонът е посветен на влиянието на прехода към демокрация на потреблението на семки от населението. (1992 /1995) ]
11. За дърветата и хората (горска притча)
[ Материалът обръща внимание на паралела между реакцията на народа при прехода към демокрация и реакцията на дървото на огъване. (1994 ?) ]
12. За реформа в българския език — Фейлетон
[ Тази шега е посветена на реформирането на българския език по маниера на английския, но е толкова привързана към езика ни, че не е превеждана на други езици. (1994 /1997) ]
13. Към съвременен български език — Фейлетон
[ Този фейлетон е подобен на предишния, но третира масовата американизация на българския език; той също не е превеждан на други езици, но е актуален за всеки от тях, по своему. (1994 /1997) ]
14. Етимологично изследване (multilingua) — Приложение към "Комунизмът като религия"
[ Тук е разгледана в поетична и хумористична форма етимологията на комунистическите обръщения по света. (2000) ]
15. Размисли за Украйна
[ Материалът е посветен на продължителната конфронтация между Украйна и Русия, защо това е лошо, и какво да направят преди всичко украинците. Подходът на разглеждане е нетипичен, това са размишления, на базата на разбирането на ситуацията от автора, но е използуван и достатъчния му опит във сходната в редица отношения, основно в икономически план, България. (2014) ]
16. Неграмотный мир (идея о мировом алфавите) — из папки "Научный ПИР (предложения, идеи, разработки)", на русском языке
[ Эта статья посвящена проблеме общей транслитерации всех мировых языков, с конкретным предложением чернового варианта нового алфавита; обсуждаются его плюсы, вопросы оформления клавиатуры, примеры текста на четырёх языках, сравнения и выводы. В начале даётся взгляд автора на все мировые фонемы (гласные и согласные) и как можно подойти универсально к ним. (2003, 2013) ]
17. Да поразсъждаваме за числата (популярна етимология, и още нещо)
[ Това е популярна брошура за названията на всички цифри и по-важните числа на различни езици, за техните графични изображения, и за всякакви възможни идеи скрити зад тях. Въпросите са достатъчно сложни и криещи се във вековете, те може би са частично осветлени някъде, но автора е стигал до тях лично. Това са неща интересни за всеки, те, по принцип, не са сложни, но доколкото изискват математически познания и задълбочени етимологични изследвания, то са практически неизвестни на никого (е, да речем, 2-3 % все за нещо се досещат, но далеч не за всички моменти). Така че това е сериозна научна статия, само че написана популярно. (2012) ]
18. Идея за нов календар
[ Това е тъкмо това, което е казано. (2012) ]
19. Какво искаме да кажем на света?
[ Това е твърде критична статия, която разглежда българските символи, духа на българина, и множество неразбрани идеи в нашата най-нова истории. Тя е писана от гледна точка на мислещия човек, но тъй като поведението на народите като цяло е далеч от разумното, то материала може да се стори твърде дързък на някои читатели; в същото време редица разсъждения излизат извън националните граници и са приложими и към други народи. (2003) ]
20. За Българската Варварщина (минуси, но също и плюсове) — от папката "Социални Есета"
[ Това е задълбочено, методично, етимологично, философско, но така също и популярно и забавно есе или студия за специално българското варварство, с множество примери и сравнения между нас и другите страни. То е дълго, предупреждавам Ви, но пък е толкова нетрадиционно, че аз мисля, че си струва положените усилия за прочитането му, то е много остра критика на варварщината, но в същото време е и нейно възхваляване, защото, кой може да предвиди божите намерения, дори аз не мога, така че, щом българите съществуват, то те са били създадени с някаква цел. (2018) ]
21. Отворено Писмо До Всемогъщия Бог (философско есе) — пак от папката "Социални Есета"
[ Това е едновременно философско и смешно есе за такива недоказуеми неща като съществуването на Бога, Сътворението, организираната материя, метода “за случая” (ad hoc) на сътворение на това, което може да бъде сътворено, и без глобален поглед върху нещата, и някои други свързани неща. (2018) ]
КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ (към цялата колекция)
Позволете ми да поясня накратко защо аз правя тази колекция от публицистични материали (non-fiction, но да кажа
не-художествени произведения някак-си езика не ми се помръдва) и какво съдържа тя. Е, аз я правя защото обикновено така и се прави, тъй като човек пише и пише на различни теми и в различни книги, и идва време, ако дойде, де, когато автора (ОК, може да се случи да е и авторка) иска да събере нещата по теми, това е като че ли по-правилно, а е и по-ориентирано към читателите поведение. Така че след повече от четвърт век литературна дейност, и особено когато аз възнамерявам да се опитам да продам нещо като книги (или ebooks), аз реших да направя четири тома със свои неща, статии, части от книги, понякога дори извадки от статии, на следните теми:
1. Комунизъм Срещу Демокрация,
2. Пазар, Бизнес, Икономика,
3. Социални Теми И Здравословен Живот,
4. Разни Други Неща.
Тези теми, естествено, не са стриктно разделени, нито подредени по най-добрия начин, но сега те съществуват и това е по-добре, отколкото ако не бяха въобще събрани в този вид. Те не са стриктно поделени защото темите се пресичат, но не много, по този начин материалите са по-добре разположени. Редът на нещата е като че ли хронологичен, но не винаги, поради известна локална клъстеризация на някакви под-теми, което, според мен, не може да се избегне. Забележете, обаче, че във всички случаи аз не публикувам тук
нищо ново, това е само
колекция! И какво ще има в тези части аз няма да обяснявам, тъй като това е излишно, названията са достатъчно красноречиви. Навярно е добре да се каже какво аз съм оставил настрани, колко много. Ами, приблизително 10-тина процента (във всеки случай не повече от 20), понеже аз нямам практически нищо, което да не е актуално в момента, или което да не може да стане такова, ако ситуацията се промени; аз съм оставил основно неща, Приложения, които изглеждат твърде научно, или които са очевидни и много елементарни.
Другото съображение, защо аз правя това в началото на 2019, е това, че аз приключих с тази досадна (за мен) практика да пиша нещо на един език, и после да го превеждам на други, не, това повече няма да правя, защото на моите 69 години човек трябва да започне да цени по-високо своето време, и да прави само това, което е нужно. И, в крайна сметка, когато аз преминах от моя роден български език, към добре познатия ми руски, и после към съвременния стандарт за световен език, английския, канейки се да преведа нещо (първите 3 книги) и на немски, аз стигнах до върха, аз няма накъде повече да се придвижвам. Вече няколко години аз пиша всичко най-напред на английски и сега това ще е и последния език за повечето от нещата; възможното изключение е ако аз трябва да публикувам нещо по най-лесния за мен начин (както аз още не съм публикувал своя многоезичен речник Explain, на български, или навярно да го преведа и на руски), или когато аз пиша поезия на различни езици, или пък ако реша да използувам също и истинското си име (и това само на български). Казано с други думи, тук е моята преводима публицистика (non-fiction), или която аз се каня да превеждам; поезията, очевидно, е непреводима (аз не мисля, че съм като, да речем, Шекспир, или Пушкин, или Данте, и т.н.), за огромния
Urrh е невъзможно да се мисли за неговото превеждане, книгата
Letters (to the posterity) също е трудно да се превежда и аз никога не съм имал подобни намерения, същото по отношение и на непубликувания речник Explain, моите НФ разкази (които и не са съвсем НФ а по-скоро демодирана социална фантастика) вече са художествена литература (fiction), те нямат нищо общо с тази колекция, и каквато и нова non-fiction книга да реша да пиша (както моята бъдеща “No problems poses problems”) аз вече ще я пиша само на английски.
Така че нещата стоят така, момчета и момичета, ако мен ме четяха много то аз щях да се настройвам към аудиторията, но след като мене не ме четат, то аз се нагаждам към своята лекота и удобство. Вие се опитайте да направите нещо по-добро за хората, за света, за потомството, просто така без никакво възнаграждение, но аз направих каквото можах. Което означава, че аз се публикувам на редица сайтове безплатно, и там мен общо взето (за публицистични, non-fiction, неща) ме четат, и се публикувам също така и за известно заплащане на някои сайтове, и там мен
не ме четат (защото хората някак-си чувстват, че аз казвам
верни неща, които са хубави и морални и нужни и позволени, и след като е така, то те и
не трябва да плащат, те са свикнали да плащат за … глупави или вредни или неморални неща, това е нещото, на което ги учи капитализма, уви). Както и да е, аз не се каня да ставам пророк, аз съм по-скоро демодиран проповедник, или, тогава, изпреварил времето си мислител. Или още: тези, които са достатъчно глупави и се нуждаят от някакво поучение или съвет или обяснение, те избягват да надават ухо към мен, защото те не искат да мислят (и по
тази причина те са глупави), а пък тези, които са достатъчно съобразителни за да ме разберат, те избягват да ме четат, защото аз казвам тривиални и близки до здравия разум неща, нищо задълбочено, за да се чете това като нужна литература в дадена научна област. Единственото спасение за мен, или пътя към славата, би било да проповядвах глупави нещица които хората могат лесно да разберат, но аз не искам да се принизявам, или да ги залъгвах с измислени приказки, но аз не искам да лъжа, аз съм свикнал да търся истината, не лъжата. А е и доста късно за мен да се прекроявам из основи, Вие или ме приемете (какъвто съм), или ме оставете (да изчезна от само себе си, като падащите листа на дърветата в началото на зимата, ха, ха).
01. 2019, София, Барбария, извинете, България.
ПЕНТАИЗМЪТ — РЕЛИГИЯ НА БЪДЕЩЕТО*
[ * Това е 4-та секция на книгата "Комунизмът като религия". ]
1. Същност на пентаизма
Пентаизмът е религия на атеистите, в която е преодоляно присъствуващото при всички останали религии противоречие между вярата и разума по един естествен начин, а именно — чрез тяхното
неразривно обединeние! Ние призоваваме всеки споделящ нашите убеждения
да вярва, че разума съществува и, следователно, всичко може да се докаже по разумен път, така че утехата, която нашите вярващи търсят да бъде в разума, който от своя страна може да обоснове и необходимостта от вярата; или обратното — във вярата, която може да постулира съществуването на разума. Според нас
вярата и разума не само не си противоречат, но и се допълват, като там, където вярата е малко, разума идва на помощ, а там, където не достига разум, вярата помага! В този смисъл пентаизмът е най-разумната религия и най-религиозното учение. Няма проблеми за всеки желаещ да се приобщи към нас, било то по силата на разума (че нашата религия е най-добрата), било по силата на вярата (че тя е най-разумната), било чрез някакво диалектическо единство на тези противоположности, или чрез някой друг от Пътищата на Познанието (вижте по-долу).
Пентаистите вярват в причинно-следствените връзки на нещата и знаят, че сегашното им състояние не е възможно без съществуването на предекзистентното минало, в което те са едно нереализирано постекзистентно бъдеще, така както тяхното сегашно съществуване представлява едно предекзистентно минало за тяхното постекзистентно бъдеще.
Предекзистентното минало, както и постекзистентното бъдеще са нематериални и неунищожими! Няма проблеми човек да си представя предекзистентното минало като някаква история, като низ от реални и материални събития, но това е
само една представа за него, един вид запис, но не и самото то, което е само
същност или идея без материален носител. Това е нещо като видова, родова, социална, класова, интелектуална, и прочее памет, но само
като такава, без да е такава! Аналогично, постекзистентното ни бъдеще е следствие от нашето настояще и от предекзистентното ни минало и се влиее пряко от тях, но по един нематериален начин! Постекзистентното бъдеще на всеки възниква с началото на неговото настояще и съществува вечно, като след изтичане на настоящето му остава неизменно под формата на предекзистентно минало за другите поколения докато траят, или вярата, или разума, или и двете. Разбира се, ние можем да си представяме нашето постекзистентно бъдеще като някаква актуализирана генетична информация, по която то може да бъде възкресено като наше настояще в бъдещето, но само като представа или идея за това, без да е точно това. Миналото е това откъдето ние идваме, а бъдещето е това заради което живеем. Няма бъдеще без настояще, и настояще без минало, защото следствието изисква своята причина независимо от материята и начина на нейното предаване, но няма и минало или настояще без бъдеще, защото причината поражда своето следствие. Съществуването на постекзистентното бъдеще на индивида, обаче, не означава, че то съдържа нещо ценно (неговото единствено съдържание би могло да бъде само означението, че в него няма нищо, или тъй нареченото "празно множество"). Човек може да познае предекзистентното си минало, но не може да узнае постекзистентното си бъдеще. Предекзистентното минало и постекзистентното бъдеще са само
вид информация!
Пентаистите са атеисти и вярват че няма бог, но не могат да докажат това! Ако те можеха да докажат, че бог съществува, то значи той
не съществува, защото нямаше да бъде бог, ако можеше да бъде постигнат от същества ограничени във времето и пространството като хората; а пък ако можеха да докажат, че бог няма, то тяхното доказателство нищо нямаше да значи, защото той би могъл да се е скрил много добре и затова те да са доказали, че го няма. Ако се приеме, че бог има, това не противоречи на нищо, защото той може, да бъде, както "доказан" от хората, така и обратното; ако пък се приеме, че бог няма, това също не противоречи на нищо, защото като бог, той изобщо не се влияе от нашето допускане. Затова
пентаистите са и вярващи, като вярват, че има бог, което пак не може да се докаже! Така се получава, че
и двете твърдения излизат възможни! Това донякъде прилича на известния парадокс на Бертран Ръсел за бръснаря, който гласи следното: в едно село имало един бръснар, който бръснел всеки, който не можел да се бръсне сам; пита се, самия бръснар от кои е — дали от тези, дето не могат да се бръснат и ходят на бръснар, защото бръснейки се сам излиза, че
него го бръсне бръснаря, или от тези дето могат да се бръснат и затова се бръснат сами, защото
той, всъщност,
се бръсне сам?
Доколкото бог няма, то
няма никакво значение как ще го наричаме, и затова пентаистите понякога го наричат бог, друг път — природа, трети път — субстанция, или закони, сили, и прочее. Той присъствува навсякъде във времето и пространството,
той е безкрайно делим, но винаги се явява като цял и неделим (човек може да си го представя като магнита, но това е само една представа за него, а не и неговата същност). Той е нематериален, но ръководи материята, представлявайки
идея за материята. Бог е
цялата информация за обектите, явленията и връзките между тях, както статично, така и динамично във времето. Той е обективен и независим от нашето настояще, предекзистентно минало и постекзистентно бъдеще, но влияе на всяко от тях. Той не се нуждае от нашето познание или признание за него, от нашите молитви, вяра, мисли, разум;
ние сме тези, които се нуждаем от него, или от познанието на различните му аспекти. Пентаистичният бог е неунищожим, и дори цялата материя да бъде унищожена, бог ще остане, за да я пресъздаде отново и да се въплъти в нея!
Бог е истината за всичко, включително и истината за лъжата, която се поражда когато отсъствува истината; цялата истина, обаче,
за нас винаги отсъствува! Бог е истинското познание за доброто и злото, както и познанието за познанието и за незнанието; единствено бог знае кога и по какъв начин доброто става зло и обратно, както и кога познанието е незнание и обратно! Бог има безброй много
аспекти и не е по силите на цялото човечество да познае докрай дори само един от неговите аспекти, които са свързани с безброй много връзки и съществуват паралелно в безброй много Вселени. Понятието "безброй" тук трябва да се разбира в смисъл, че дори и бог, който като бог може всичко,
не можеv да ги изброи, защото
знае, че какъвто и алгоритъм да реши да използува, за това ще му трябва безброй много време, което дори един бог не може да си позволи да прахосва! Някои пентаисти, наистина, твърдят нещо много дръзко, а именно, че бог, като взема по малко кванти от времето на всичките безброй много Вселени, и като ги обхожда по специален паралелен алгоритъм с
безкрайна размерност, все пак,
може да преброи безброя, нещо повече, той
вече го е правил веднъж, и затова лесно може да определи колко е безброй, но те не могат да докажат своето твърдение и затова
вярват в него.
Петте Пътя на Познанието на бога или на нашия свят са следните:
вярата, която дава възможност на всеки да приеме за вярно това, което други хора са доказали по пътя на разума, или постигнали по някой от другите Пътища на Познанието;
разума, който може от оскъдна информация да получи или изведе нови знания;
наследствеността, която закрепва и предава на поколенията най-съществената и неизменна част от познанието за природата;
обучението, чрез което може да се развиват и обогатяват нашите способности за движение по другите Пътища на Познанието; и
осезанието, което е основен начин за възприемане и отражение на околния свят в нашето съзнание. Тези пътища взаимно се допълват и обуславят, съставяйки мощна палитра за все по-пълно обрисуване на различните аспекти на пентаистичния бог.
2. Изповядване на пентаизма
Храмовете на пентаистите са във формата на петоъгълна звезда, във всеки от лъчите на която има по една голяма петоъгълна зала за дискусии около
петоъгълната маса. Централната част на звездата в храма се оставя
празна и най-често се използува за редица спортни състезания на открито, както и за паркинг на различни наземни и въздухоплавателни превозни средства. Всеки от петте лъча има висок купол с кула на върха (към средата на звездата), на която се поставят скулптурни изображения на някои от аспектите на пентаистичния бог. Доколкото, обаче, никой не знае точно как изглеждат тези аспекти, то и има широко поле за творческа изява на скулптурите, и затова рядко ще срещнете два еднакво увенчани купола. Заради формата си тези храмове, повечето от които са многоетажни, се наричат
Пентадоми, и в тях, освен споменатите петоъгълни зали, се намират и редица помещения с разни аудиовизуални и комуникативни устройства, зали за почивка, търговски точки, заведения за хранене, за спортни игри и развлечения, и прочее, които превръщат тези храмове в любимо място за отдих и лично усъвършенстване.
Пентаистите имат редица култови празници и карнавали, които са разпределени сравнително равномерно през годината и са свързани преди всичко с петицата, петолъчката, и петте пръста на ръката. Ние вярваме, че
бог е създал нашата Вселена на пет етапа, които са следните:
Генерация на идеята,
Разработка на проекта,
Реализация на Вселената,
Наблюдение на функционирането ù, и накрая
Оценка на недостатъците на реализацията. Тези етапи се повтарят до безкрая във всяка от безбройните Вселени, като в момента ние се намираме на етапа на Наблюдението, но колко време ще продължи той — само бог знае! Ние сме убедени, че човек трябва да работи по пет дни (по-точно, по четири и половина — нали кутрето е по-малко от другите пръсти?) и след това да почива два-три дни, защото като работи по-дълго се уморява, а ако работи по-малко го домързява, и затова ние наричаме всеки шести ден, следващ работните,
ден за оценка и възхвала на изминалите пет, а всеки ден, предшествуващ първия от работните,
ден за планиране и подготовка за следващите пет. Така нашият живот се състои от много "
пентолетки", наричани така защото дните са кратки и
отлитат много бързо.
Освен тези седмични празници, съществуват още и
Дни на Пръстите, които са пет в годината и се определят ежегодно със жребий за страната, като на тези дни всички пентаисти са особено радостни и тържествени, и носят през целия ден ярко-червени лентички на дрехите си и конци на съответния пръст на (поне) лявата ръка. Два пъти в годината, в дните на пролетното и есенното равноденствия, има специални
Темпорални Вечери, когато пентаистите, както и всички други желаещи, масово се стичат към нашите Пентадоми за да приемат специалните "
темпорални капсулки" (малки червени пентагонални таблетки със специфичен вкус), които се счита че спомагат за осъществяване на връзката с нашето постекзистентно бъдеще, като опресняват информацията за нашето настояще (а с божията намеса и за нашето предекзистентно минало), така че ако бог реши да прекрати етапа на Наблюдението на нашата Вселена (а кога това ще стане само той знае), то тази информация може да се използува за сътворяване на нови реалности на базата на минали, в която и да е от безбройните Вселени. Тези капсулки опресняват следата оставяна от всеки от нас във времето, която, макар и да не може съвсем да изчезне, се счита, че ако не се подновява поне веднъж годишно, става неясна като мъглив ден, така че добрите дела могат да изглеждат като лоши, или обратно, в очите на поколенията.
Ежегодно се провеждат и
Карнавали на Пътищата на Познанието, като всяка година карнавала е посветен на един от петте Пътя, които се редуват последователно. Тези карнавали траят по пет дни, които за непентаистите са работни, но през тях на пентаистите се забранява всякаква работа с
комерческа цел (ако работата е неотложна то тя може да се върши, но те нямат право да вземат никакво заплащане за нея), така че пентаистите могат само да се веселят и подкрепят духа (и тялото) си, за да работят после по-пълноценно за постекзистентното бъдеще на страната си. Наред с тези празници има и
Дни на Мъчениците на Познанието, които са свързани с един или друг пентаист, или с някой от старите комунисти, дали началото на нашата религия, които столетия наред са били преследвани от богатите на този свят, желаещи цялото познание (и благата от него) да се използува само от тях, а на останалите да подхвърлят само "трохите", колкото да преживеят някак, но без да могат да оставят прилична следа в постекзистентното бъдеще на човечеството. Тези светци отдавна са канонизирани и добавяне на нови към тях (или изключване на стари) може да става само на Вселенски Събори, провеждани веднъж на 50 години, макар че всяка година се обявяват и
пет извънредни Свети Празници, свързани с наскоро починали съвременни пентаисти или с някои кръгли годишнини на видни съвременици.
Доколкото бога на пентаистите не се нуждае от признание и поклонение от страна на вярващите
тази религия е най-толерантната от всички съществуващи. Тя не принуждава никого към нищо и не иска нищо от никого,
тя само дава: вяра, разум, и убеденост на всеки, за да изкара спокойно отпуснатото му на този свят време, преди да се превърне в чиста информация. Служителите на култа са толерантни към миряните, защото знаят, че всеки има
правото да прави свои
собствени грешки, и колкото повече убеждаваш някого, че греши като постъпва така а не иначе, толкова по-упорито и убедено той продължава да го прави, така че най-малко грешки се получават когато всеки прави само
своите грешки, без да бъде провокиран от другите. Обикновеният народ пък, от своя страна, също е толерантен към пентаистите, защото колкото по-ограничен е даден човек, толкова по-трудно той схваща единството на противоположностите, и затова си мисли, че пентаистите са малко смахнати и, следователно, достойни за съжаление. Така всеки е щастлив и доволен!
Пентаизмът не претендира за участие в управлението на страната и
тъкмо затова редица ръководни длъжности са заети на практика от пентаисти! Това е следствие от факта, че всички вярват в съществуването на природата и разума, и всеки заел някакъв ръководен пост, гледа да стане пентаист (ако още не е), за да остави нещо в постекзистентното бъдеще. Доколкото
нашата религия не изисква от вярващите да не вярват в други богове, т.е.
допуска "двойна религиозна принадлежност", то мнозина политици предпочитат да се презастраховат по този начин, без да губят нищо.
За децата желаещи да станат пентаисти в бъдеще, както и за най-малките (ако техните родители искат), има редица подготвителни етапи, които могат да спестят по някоя от нужните за приемането им препоръки (вижте по-нататък) и отрано да ги приобщят към интересни ритуали и занимания. Най-малките деца, след навършване на три годишна възраст могат да бъдат обявени за така наречените "
ларви" (защото те са още много мънички човешки същества и има още много да растат и се учат да живеят), което става в Пентадомите по време на "
Пропълзяването на Ларвата", когато те трябва да преминат през тесен и къс (около метър и половина) улей, след което получават една дълга торба с лакомства, наподобяваща ларвата. След изтичане на пет "ларвени години", или когато са вече на осем години, всяко дете може да бъде обявено за "
пашкул", което е един подготвителен период за бъдещия пентаист и, макар че не е задължителен, е желателен, защото в Пентадомите има много кръжоци и други интересни мероприятия само за такива деца. Това също става със специален ритуал на "
Завиване в Пашкула", понеже на тази възраст децата още не могат да живеят самостоятелно и тепърва трябва да растат и се оформят като събират ум и разум, и да бъдат много търпеливи докато пораснат и поумнеят достатъчно, та да започнат сами да "припкат" по света като другите животинки. Има две възрастови групи пашкули, но общия брой на прекараните в тях години трябва да бъде 10 (може и повече), след което идва ритуала на "
Отвиване от Пашкула", който символизира достигането на пълнолетие към 18 годишна възраст, когато тези младежи и девойки стават "
безкрили", защото, макар и неуверено, те вече тръгват сами по света. Такива те трябва да останат поне пет години, когато вече могат да кандидатствуват за пълноправни пентаисти.
3. Служители на култа
Външният вид на пентаиста не го отличава от останалите граждани, и затова всеки вярващ татуира на дланта на лявата си ръка малка червена петолъчка с петоъгълна дупка по средата (т.е. празен петоъгълник, с пет червени триъгълника по страните), която символизира петте Пътя на Познанието, а именно: вярата, разума, наследствеността, обучението и осезанието. Това определя и формата на култовите храмове, както и приветствения жест, който е разтваряне на петте пръста на лявата ръка (или дясната, ако лявата е заета с нещо). Звездата още от древните религии символизира светлината (или знанието, което е една от същностите на бога), а червения цвят (който също от дълбока древност се счита за най-красив, защото красивото идва от "красното" или червеното по руски) е традиционен от времето на комунистите, които са използували аналогичния символ, но са признавали само два пътя на познанието: този на заблудата (или вярата), и този на принудата.
Пентаистите имат упростена йерахична стълбичка, която се състои от пет нива (където първото е най-ниското), които се означават символично на дланта им, около петолъчката, с малко
стилизирано "крилце" (като "гаргичката", с която се отмятат редовете от някакъв списък, за да се отбележим, че нещо е свършено). При тържествени случаи, разбира се, такива и по-красиви крилца се прикрепват на видни места по дрехите им. Тези крилца се получават от пентаистите в резултат на атестация, която се извършва през пет години и се базира на личен отчет за дейността на лицето с оглед на постекзистентното бъдеще на страната и пентаизма, и преценка на специално избрано бюро от вярващи от същия ранг, в което, обаче, може да участвуват и пентаисти с повече крилца, като съветници и консултанти. При тази атестация всеки може, или да получи едно крилце, или да не получи (като чака следващата атестация поне след една година); в изключителни случаи такива крилца могат да бъдат присъждани и посмъртно на видни пентаисти с национално значение. Ръководните длъжности могат да бъдат заемани само от три и повече "-крили" пентаисти, като това става по решение на съответни
Съвети на еднаквокрилите, каквито се изграждат на локално и национално ниво.
Приемането на нови вярващи става след навършване на 21 годишна възраст и
по препоръка на пет пентаисти с поне две крилца, но участието в отрядите на пашкулите се брои по две години за една или десетте години там дават общо пет години, което се равнява на една препоръка, а всеки пет години в редовете на безкрилите също правят една препоръка. По този начин е нормално всеки навършил 23 години да бъде приет за пентаист само с три препоръки, като получи първото си крилце (но би могъл да остане и още пет години безкрил, когато ще му стигнат вече две препоръки). Приемът на нови пентаисти става ежегодно през втория ден на Карнавала на Пътищата на Познанието и протича в най-тържествена обстановка. На същия ден става и Пропълзяването на Ларвите, Завиването в Пашкулите, и Отвиването от Пашкулите, само че в различни крила на Пентадомите. Това, както и съпътствуващите ги спортни игри и състезания в следващите дни, са много популярни развлечения, заменили редица остарели обичаи, които се радват на всеобщ интерес и участие от страна на всички възрастови групи и религиозни изповедания, превръщайки Карнавала в един всенароден празник.
В интерес на интегралното човешко щастие пентаистите се примиряват с необходимостта от известна цензура, тъй като само бог може да знае кое е добро и кое не е, но видни пентаисти с четири или пет крилца, естествено, са асимптотически по-близки до божествената истина (макар и никога да не могат да я достигнат) и е нормално те да цензурират или дават своята благословия за разпространение на дадена информация. Това, обаче, в повечето случаи, не означава скриване на информация, а разпространение (или пропаганда) на полезната за народа такава, понеже все някой трябва да решава кое да се пропагандира (тъй като мнението на бизнеса или на обикновения народ далеч не винаги е правилно). Аналогично ние считаме, че може да се поддържа и някаква секретност на информацията (освен в случаите, когато това, така или иначе, се прави в интерес на безопасността на държавата), защото известна секретност е необходима, за да повиши интереса към това, което е укрито!
4. Утопичност, убежище за слабите, и моралност на пентаизма
Както всяка друга религия и пентаизмът е неизбежно утопичен в опитите си да промени човешката природа, като накара хората да повярвят, че съществува постекзистентно бъдеще, заради което трябва да се живее, а не заради настоящето, докато в бъдещето никой още не е живял (защото ако е живял, значи то вече е предекзистентно минало, а ако сега живее, значи то е настояще, но в никакъв случай не е бъдеще). Доколкото, обаче, разума доказва вярата, а вярата обуславя разума, то нейната утопичност не й пречи да бъде разумна, както и разума в нея не й пречи да бъде утопия! В този смисъл пентаизмът е точната горна граница на полезния разум (или неговия
супремум), както и точната долна граница (или
инфинума) на полезната вяра, съдържайки
максимум разум и минимум вяра за да бъде това от полза за човечеството! При онагледяването на това твърдение се изхожда от човешката страна, което ще рече, че
разума е ограничен и е във вътрешната област, а вярата (или незнанието) е отвън и е неограничена, така че стремежа на всеки трябва да бъде да разшири затворената област на знанието. (От гледна точка на бога, обаче, разумът е отвън и е неограничен, докато вярата е отвътре и е ограничена, защото дори в една Божествена система
трябва да има място и за вярата, без която не може да бъде създадено нищо значително, но доколкото това е едно дуално понятие, и при това недостъпно за хората, то ние оставаме на предишната позиция).
Тази граница съществува (защото пентаизма съществува), но освен това тази граница е
и единствена, тъй като вярата не може да мине на страната на разума, нито разума да мине на страната на вярата, освен на самата граница, където те се допират, и която именно е пентаизма, и ако съществува друга религия свързваща разума и вярата, то тя ще бъде същата (или неразличима за човека)! Доколкото вярата и разума се допират
в тримерна повърхнина, добавянето на нова размерност би позволило съществуването и на други "разумно-неразумни" религии, но не е по силите на човека да живее в
n-мерното пространство, още повече, ако
n е равно на безкрайност, което е прерогатив само на вездесъщия и неделим бог, което потвърждава, че тази граница е единствена, което и трябваше да се докаже.
Пентаизмът е най-добрия и най-безвреден
опиум за народите, защото той не води до пристрастяване и повишение на дозата (или до загуба на чувството за мярка)! Доколкото нашия бог е възможно най-абстрактния, то всеки вярващ може лесно да приеме каквато друга конкретна представа желае (като така приеме и друга вяра), както може и да се откаже от съществуването на бога изобщо (което ние също признаваме). Ако пентаистите не се отказват от вярата си, то е не защото те дотолкова са се пристрастили към опиума, че не могат без него, а защото не желаят да
ограничават образа на бога, или да го отхвърлят съвсем; ако те ходят в нашите храмове, то това не е защото някой ги кара, а защото им харесва да прекарват там свободното си време, пък и нашите ритуали са красиви и достъпни не само за деца от предучилищна възраст. И тъй като
нашият живот няма друг смисъл, освен да оставим някаква
информация в постекзистентното бъдеще на човечеството, то хората неминуемо идват при нас, за да разберат как да направят това.
Кой друг, ако не ние, може да им обясним, че човешкото същество, при все че е достатъчно автономна единица (което, всъщност и значи думата "индивид", която на латински се разбива на:
in +
divido, т.е. нещо неделимо повече), все пак не е съвсем свободно и независимо от останалите същества и от природата, и това, че хората не ходят вързани с каишки като кучетата, не значи че те не са обвързани генетично, социално, и темпорално (чрез един вид дистанционно управление, тъй да се каже) с обществото? Кой друг освен нас може да направи това, след като за такова убеждение не е достатъчна цялата вяра, на която и да е друга религия, нито целия разум, на която и да е друга наука, а само тяхното единство достижимо в пентаизма, с помощта на петте Пътя на Познанието? Кой друг да обясни на простосмъртните, че за да съществува живота (който е една вечна динамика)
трябва да съществува и смъртта (за да няма застой), а за да има смисъл в живота,
е нужно живота да няма смисъл — тъкмо затова, че
да може хората непрекъснато да го търсят (защото ако той имаше смисъл отдавна да го бяхме намерили)? Привидното безсмислие на постекзистентното бъдеще
за индивида, осмисля необходимостта от постигане на смисъла в рамките на общността, групата, или природата (която е едно от имената на бога), а чистия смисъл е само някаква информация, която като нематериална е и неунищожима! За да обясни всичко това и съществува пентаизмът, който е и ще бъде убежище за слабите човеци!
Когато прогресът пречи, то трябва да се пречи и на него, и това е очевидно. Това, което не е очевидно, е кога именно прогреса пречи, нещо което, изобщо казано, е и ще си остане завинаги скрито за хората, защото те, като крайни същества, са ограничени преди всичко във времето, а оценката на събитията не бива да се прави статично! От най-общи съображения, обаче, тъй като сега се намираме на етапа на Наблюдението, е ясно, че за предпочитане е да има
повече застой, отколкото развитие, или най-малкото да има планомерно и еволюционно развитие, и в този смисъл ние сме против непланирания прогрес. Доколкото всеки индивид е само част от обществото и неговото индивидуално постекзистентно бъдеще е само част от общото постекзистентно бъдеще на човечеството следва, че неговото развитие трябва да бъде подчинено на развитието на обществото, а не обратното, макар че и обратното
също е вярно, защото развитието на обществото не може да става без всестранното развитие на личността, а пък ако едното противоречи на другото, то се приема на вяра, че противоречие няма, или се доказва по разумен път, че противоречие
трябва да има (което според пентаизма носи същия смисъл)! Една от перманентните теми за дискусии в пентагоналните зали на Пентадомите е дали дадено развитие е хубаво или лошо, както и дали повече свободи в дадено отношение са за предпочитане от обратното (защото колкото повече са свободите за индивида, толкова по-малко са тези за общността, и обратно).
Основната цел на нашето настояще е непрестанното нарастване на интегралното щастие на общността, ако това не пречи на щастието на общността в постекзистентното й бъдеще! С оглед на последното са възможни периоди на ограничаване на щастието в момента, което е въпрос на задълбочена преценка и дискусии. Нашите символи са насочени именно към щастието, и петолъчната звезда символизира петте Пътя на Познанието, така както и петте пръста символизират човешката ръка, която единствено може да превърне идеята в реалност. Всичките пет пътя са равноправни и няма значение по кой от тях ще бъде постигнато щастието, така че едни индивиди могат да използуват вярата, други осезанието, трети разума, и така нататък. Нещо повече, пентаизмът не е религия за избрани по някакви съсловни, расови, имуществени, полови, интелектуални, и прочее признаци, и вратите на нашите Пентадоми са винаги отворени за всеки желаещ да се приобщи към нашите редици, така че щастието при нас е
свободно и общодостъпно! Съществуването на постекзистентното бъдеще ни изтегля напред във времето, от където и трябва да се преценява щастието на индивида, а информационния характер на това бъдеще ни убеждава във връзката с другите елементи на обществото (както и на природата, посредством божието съществуване), за които е предназначена тази информация. Това обединение на вярващите във времето и пространството доказва логически моралността на пентаизма, но тя може да се приеме и без доказателства, по пътя на вярата, а може да се постигне и чрез обучение. Само по морални пътища човек може да се приближи към Божествената истина (без, разбира се, да може да я достигне) и само морала може да бъде оправдание за съществуването на една религия. Всички религии доведоха до появата на пентаизма, който израстна от тях така, че без да ги отрича в общото, ги съдържа като идея в себе си, като тяхно сечение (казано математически), или като еманация на морала включен в тях през вековете човешка история по пътя на познанието!
Разперете свободно пръсти, изберете предпочитания от Вас Път на Познанието, и се приобщете към квинтесенцията на всички религии, към най-атеистичната и съвременна, най-свободната и толерантна, масово разпространената, антидогматична, разумно секретна и научно-утопична, общодостъпна за всички и максимално морална религия, предоставяща най-добра опора и опиум за всички народи по пътя към интегралното щастие на човечеството!
Станете пентаисти за да постигнете смисъла на житейското безсмислие!
1995 - 1998 гг
ЗА СЪТВОРЕНИЕТО И СЪТВОРЕНОТО
I. Сътворението
Сътворението на нашия свят поставя едни от вечните въпроси, на които човек се е мъчил да отговори през всички времена, и на които е невъзможно да се отговори докато те не бъдат добре формулирани. Цялата бъркотия идва от стремежа да се получи смислен отговор на такива въпроси като: кой, кога, как, и защо е създал Вселената, като самото наличие на тези частици вече
предполага някакъв вид отговор, който би ни удовлетворил, и отхвърля вярното решение. Когато питаме "кой", това предполага, че има такова същество, а когато питаме "защо" — че Сътворението има причина. Ами ако е "никой", и ако няма никаква специална причина за това, а то се е получило в резултат на някакви процеси? Когато въпросът започва с "кога" или "как", това е вече по-смислено, но доста трудно да се отговори, защото ние сме
крайни същества, както във времето, така и в пространството, и не можем да постигнем цялата истина за миналите времена. Освен това въпросът "кога" означава, че ние очакваме да има начало (и, може би, и край), което навежда на асоциацията за "яйцето и кокошката", а при един цикличен процес е безсмислено да се питаме къде е неговото начало, и единственото нещо, което можем да направим тогава, е да
си изберем някаква начална точка спрямо която да ориентираме временната ос. Отговорът пък на въпроса "как" може да се сведе до описанието на някои закономерности на процеса, което би било от значение за нас ако Сътворението не е единичен акт а процес, продължаващ вечно във времето, докато при еднократно Сътворение (според Християнството) това би трябвало да има, както се казва, само "академично" значение. Така че, вместо да попадаме в подобни логически капанчета, ние ще изходим от реалността като крайна цел и ще се запитаме какви характеристики има тя и какво можем да получим като причина за тези характеристики, т.е. ще се движим дедуктивно откривайки основните закони на нашия свят, които пораждат наблюдаваните в него явления. Това е по-коректна постановка на нещата, която отбягва горните въпроси като безсмислени, но може да даде задоволително обяснение на реалността. Никой не ни пречи, обаче, да считаме, че има
Някой, който е направил всичко, ако така ни е по-удобно, като при това се опитаме поне да направим нещата по-интересни.
И така, представете си едно всесилно Същество, живеещо вечно във времето и обхващащо цялото пространство, което се чуди какво да направи, че да Му минава по-интересно безсмъртния живот. С една дума, представете си "дядо Господ" зает с трудната задача да измисли
нещо интересно за себе си, при положение, че Той знае всичко, и като така нищо обикновено не би Го задоволило, защото винаги ще може да го предскаже, а в същото време Той разполага с цялото време и не знае как да го използува! Какво Му остава тогава на Бога, освен да измисли някаква
игра, която никога да не Му омръзва? Това не е тривиално задание дори за един Бог, защото това "нещо", което Той трябва да създаде е нужно да съществува вечно и да се променя вечно, но така, че и Той самия да не знае какво точно ще стане в дадено време и на дадено място! Нашето Същество разполага с неограничено време (така че сложността на проекта не може с нищо да Го обърка), както и с материалите за създаване на "нещото" (защото Той има на разположение всички възможни, че и невъзможни, ресурси, от които да го изгради), а също и възможността да му вдъхне Божествени правила (които да определят взаимодействието между ресурсите). Ами, тогава на работа!
За изработването на реалния проект на Бог Му е нужно да определи какви ресурси от безкрайния брой, с които Той разполага, да използува, а така също и как да ги въвежда в действие. Ако пуска само по един ресурс в определено време и място на пространството, то този ресурс след време ще се разсее наоколо и всичко ще замре (а ако въобще не се разсейва, то всичко ще е винаги постоянно, т.е. мъртво), и за такава игра Той изобщо няма нужда да се "хаби" защото тя е твърде плитка, а и Той винаги би могъл да си я представи в Своето въображение. Значи ще трябва да използува едновременно по няколко ресурса, които
да взаимодействуват помежду си, но пак не така елементарно, че единия просто да погълне останалите, а да има
вечна динамика, като от един ресурс се преминава в друг (после в следващ и т.н.), но рано или късно състоянието да може да се върне в някакво предишно — което ще рече, че трябва да има някакво
циклично взаимодействие. Това вече ще оживи нещата, но за един Бог няма да е проблем, като знае първоначалното състояние, да изчисли състоянието на системата във всеки следващ момент, а това прави играта не особено интересна. Така че освен да декомпозира ресурсите на взаимодействуващи цикли на Него му е необходима и
още една размерност на играта, различна от временната и от пространствените координати, и това е
сложността на изграждане на ресурсите от по-прости към по-сложни. Но и това не е всичко, защото ако нещата само се усложняваха, това би могло също да се предскаже от един Бог, а и, недай си Боже, всичко вземе, че се усложни дотолкова, та се получи още някой Бог, който да е безкрайно сложен! С други думи, трябва да има някакъв край на усложняването, по аналогичен начин — чрез цикъл.
И така, нужни са няколко елементарни ресурси, които да взаимодействуват помежду си, така че системата да е в постоянно
динамично равновесие, като при достигане на някаква критична концентрация на някои ресурси от тях да могат да се създават по-сложни ресурси, от последните — още по-сложни, и така нататък до достигане на някаква определена сложност за всеки от тези ресурси, когато той трябва да може да се разлага на по-простите си съставки. Това вече би била една интересна и динамична игра, но нашия Бог, все пак, би могъл да знае какво става във всеки момент и във всяка точка от пространството, защото нещата са
детерминирани, а това не е интересно. За един Бог, който не се спира пред никаква сложност, остава единствената "цел в живота" да измисли нещо
недетерминирано, или
случайно, така че и
Той самия да не може да Го предскаже точно, а само в общи черти. Такава игра вече си струва труда да се създаде!
Дотук всичко хубаво, с изключение на два слаби момента от гледна точка на Бога, за когото става дума. Първият е, че ако и самият Бог не може точно да предвиди състоянието на "нещото", то Той не е чак толкова голям "бог" (но какво да се прави, само такова решение би било наистина интересно за наблюдаване през безкрайното време). Вторият момент е, че нашия Бог, всъщност, прилага
единственото възможно решение на поставената задача, а за това не е необходимо някакво особено "божие провидение" — Той действува според изискванията на логиката. Вярно е, че детайлите на разработката остават, но при добър план всеки може да изработи детайлите, а пък плана се оказва диктуван от необходимостта на задачата, и всеки друг план не би удовлетворил изискванията!
Така, че нашата божествена хипотеза за произхода на това "нещо", което обикновено наричаме Вселена (Universe), изобщо не ни е необходима, щом това е единствения възможен вечно изменящ се и стабилен начин на функциониране на материята. Нищо не ни пречи да си мислим, че през безкрайното време предшествуващо нашето са опитвани различни начини на взаимодействие и са се формирали различни видове материя със своите закони, като при другите начини неустойчивите материалните тела са изчезнали по един или друг начин и са останали само устойчивите. Съществува един универсален метод на съзидание и той се нарича
метод на пробите и грешките. Този метод работи
винаги, при условие, че разполагаме с
безкрайно време и безкрайни материални ресурси! Тогава за нас няма никакво значение дали ще приемем, че някакво Същество е знаело предварително кое ще работи и кое не, или това се е установило след безброй много опити в безкрайното време.
Нещо повече, приемането на хипотезата за божественото Сътворение на света изобщо
не решава проблема, а само го измества, защото тогава, естествено, възникват въпросите: кой, кога, защо, и как е създал самия Бог (или боговете)! Ако Сътворението има начало, то защо това вечно Същество е избрало именно това начало, след като То винаги е знаело всичко и за него всяка точка от времето би трябвало да е еднакво подходяща? Ако материята не е съществувала преди Бог да я създаде, то от какво е създаден Той, както и
кой го е създал такъв вечен и всемогъщ? Дори допускането, че самото време и пространство са създадени от Бога, и като така те не са съществували преди него, помага само за въпросите "кога" и "къде", но остава "защо"-то, както и, най-вече, "кой" Го е създал, при което сме длъжни да допуснем някаква безкрайна
йерархия от богове, която пак оставя въпроса открит! Прочее, теорията за божественото Сътворение е необходима само
след приемане на хипотезата за Бога, за да потвърди Неговото всемогъщество, но тя не дава никакви доказателства за съществуването Му, нито пък обяснява задоволително реалния свят на нивото на знанията в днешно време. Тя е абсолютно излишна и може да съществува само като една красива художествена измислица.
II. Природата
Природата се подчинява на няколко основни закона, които обуславят нейната стабилност. Те са добре известни, макар че може да се формулират и по други начини, и ние можем само да ги припомним, като ги развием до удобно за по-лесно разбиране ниво.
1. Във всяка една област
равновесието се поддържа на базата на поне две
противоречиви тенденции, които са в постоянна борба помежду си като преминават от едната в другата и обратно. Тези противоположности са в постоянно взаимодействие, но те съставят нещо единно (което от друга гледна точка може да е само едната от друга двойка тенденции). Друг начин на установяване на динамично равновесие просто няма (иначе ще има статично равновесие)! А без динамика, т.е. без движение, или, по-общо казано, без изменение, не става нищо в нашата Вселена, само че процесите на изменение може да са толкова бавни, че за нас да изглеждат като замрели (например: живота на нашето Слънце, сравнен с човешкия живот). Няма принципно значение дали нещата са две или повече — важното е да има смяна, или по-точно
цикъл, който не е задължително да е с точно установен постоянен период. Този цикъл може да си го представяме като кръг, или като някаква затворена линия (математиците имат специално понятие за хомеоморфност, или запазване на формата при еластични деформации, при което всяка проста затворена линия е хомеоморфна на окръжността и, в този смисъл, е неразличима от нея). В частен случай, ако обърнем един кръг напреки и го гледаме отстрани но оставайки в плоскостта на кръга, то той се изражда в отсечка, което е аналог на възвратно-постъпателното движение, така че ако една точка се движи по окръжността, то тя, гледана напреки, ще се движи като едно бутало. И разбира се, съвсем не е задължително да имаме винаги точки, тела и реални пространствени окръжности ако говорим за смяна на някакви тенденции или взаимодействия (например: топло - студено, просто - сложно, живо - мъртво, и прочее).
Доколкото, обаче, следващото връщане в същата точка (или състояние) не е съвсем същото, а се различава по някакъв параметър, можем да ползуваме и по-обобщената представа за развиваща се спирала или охлюв (ако промяната става в същата плоскост), или за пружина или бубина (ако промяната си я представяме и с друго измерение) — на латински и двете неща се наричат helix. От тези обобщения лесно можем да се върнем към цикличната представа, било то чрез свиване на спиралата, било чрез притискане на пружината (или разглеждането ù по посока на оста на пружината). Този обобщен модел е по-правилен, защото нашия свят, така или иначе, е безкрайно сложен и връщането винаги става в малко по-различно състояние. Освен това никой експеримент не може да се повтори
точно в същото време (никой не може да пресече два пъти
една и съща река, както са казвали древните), и можем да считаме, че тази нова размерност е тъкмо временната ос.
2. Натрупването на големи количества на едно място
води до появата на нови качества на разглеждания обект, или, казано по друг начин: сложните структури се изграждат на базата на по-простите. Това, разбира се, са само качествени закони, като никъде не се определя точно какво значи "големи количества", нито "сложни структури", но това е неизбежно, защото всяко точно определение задава някакъв вид
ограничение! Важно е многослойното изграждане на нещата във Вселената, а предвид на нашето (вечно) ограничено познание ние не можем да знаем дали има граници при движението, както към по-простото, така и към по-сложното, и затова се приема, че то е неограничено (но в някои разглеждания може да се приеме и обратното). Тази йерархичност на сложността е не само проява на организираност в природата (която може да се приписва при желание и на божествения произход на всичко съществуващо), но тя е и най-важното средство за подпомагане на човешкото познание, защото позволява прилагането на различни методи и изграждането на различни модели на реалния свят на различни
нива на разглеждане! Ако на един проект за къща се рисуваха всичките отделни тухли (или песъчинки), то надали някой строител би се оправил в него; както и ако човешкото поведение се обясняваше на атомно ниво, например, то ние не бихме могли да кажем нищо за функционирането на организма като цяло.
И още един важен момент, който е следствие на предишния закон: необходимостта не само простото да преминава в сложно, но и
обратното — сложното да може да се разложи на просто за да се затвори цикъла и по отношение на сложността. Правилното виждане е да разглеждаме сложността като едно
допълнително измерение в материалния свят, в което също се установява нужното динамично равновесие между съзидателните и разрушителните сили. Не е възможно да съществува вечно съзидание без разрушение, както не може да съществува вечен живот без смъртта! Всяко пренебрегване на едната страна води до неизбежни колизии, а доколкото човек счита за своя първостепенна задача съзиданието, то разрушението най-често става по стихиен и жесток начин. Ако нашето съзидание е само реакция на неизбежното в природата разрушение то човешкия подход е, общо взето, добър, но с повишаване на нашите способности, особено през последните векове, се наблюдава пълна безпомощност в световен мащаб пред разрушителната страна на двойката тенденции. От нас зависи да я балансираме разумно.
3. Сложните системи (трябва да) се изграждат просто! На пръв поглед това е същото, за което току-що говорихме, само че тук се интересуваме не от преминаването в ново качество, а от начина на ескалиране на
същото качество. А думата "трябва" сме я добавили, защото ако този принцип не се спазва, то нещата не вървят добре, понеже сложността започва да нараства като лавина и системата се обърква, т.е. тя би се объркала ако беше изкуствена система, но в природата объркване не настъпва именно защото сложното се гради по прост начин! Добре, но какво, все пак, имаме предвид тук?
Ами, става дума за това как са изградени скалите, например, или дърветата, или галактиките, или мускулите ни, и прочее и прочее. А те са изградени така, че сложната система просто
копира някаква по-проста система, която на свой ред също копира по-проста и така нататък докато се стигне до един най-прост вариант, който е най-долното ниво при преминаване в новото качество. В примера със скалите то те се състоят от различни камъни, които се състоят от по-дребни камъчета и тъй нататък; дърветата се състоят от клони, които се разклоняват на по-малки клони, и така нататък докато стигнем до листата; мускулите ни са съставени от групи влакна, а и при редица плодове имаме аналогично групиране на клетките или семената (при нара, смокинята, динята и други), или при хайвера на рибите, който е обвит в тънки ципички, или при бъбрека, или при мозъка на бозайниците, и много други примери; а същото е положението и с галактиките.
Този въпрос е бил доста добре изследван през ХХ-ия век (не че по-рано хората не са имали подобни представи) при моделирането на изкуствени образи — брегови линии, ландшафти, галактики, дървета и прочее, и съществува важен термин наречен
рекурсия, или още рекурентност (което може да е и по-различно нещо, ако го дефинираме точно). Дървото е една типична двумерна рекурсивна структура, масово използувана в изчислителната техника, но и всеки математически израз е също нещо подобно, защото на мястото на всяка буква може да стои подобен израз (тук вече рекурентността при някои формули, означава изразяване на член на дадена редица, чрез предишни членове на същата редица). Аналогичен смисъл има и понятието
фрактали, или фрактална (т.е. частична) структура, което ще рече такива тела (в общия случай, но те може да са и някакви линии), които се състоят от
себе си, тъй да се каже, т.е. в зависимост от степента на
увеличение можем да видим едно или друго
ниво на телата, като всяко ниво е съставено по един и същ начин. При това положение се оказва, например, че бреговата линия
никога не може да бъде измерена
точно, защото всичко зависи от "аршина", с който мерим, като колкото повече издребняваме мерната единица, толкова по-дълга става бреговата линия, докато не стигнем до атомно ниво.
Доколкото фракталността е ново понятие то можем да добавим още, че тя е свързана с един вид
нецяла размерност (!), при което може да имаме и такава линия (едномерен обект), която така да се върти из плоскостта, че да я покрива изцяло, при което се оказва, че нашата линия вече ще има размерност двойка! Е, на идейно ниво нещата не могат да се изложат съвсем точно, но подобни криви имаме, например, в икономиката когато проследяваме цените на дадена стока или валута при различни по продължителност периоди (месеци, седмици, дни). От този пример се вижда, че нищо на пречи на фракталите да са и вероятностни или случайни (следващия принцип по-долу), нито пък се ограничава нивото на тяхното приложение, като може да имаме фрактални криви на движението на елементарните частици, както и да говорим за фракталност на целите галактики. Така че
фракталността е основно свойство на Вселената и тя дава възможност сложните структури да се изграждат лесно на базата на рекурентно представяне на прости структури. Ако подходим алгоритмично към въпроса, то този рекурсивен алгоритъм ще бъде по-прост от някакъв друг (цикличен, например). Но същественото в случая е, че фракталността на нашия свят е просто единственото максимално
икономично решение, което не позволява на сложността да стане прекалено голяма, като в същото време самите структури могат да бъдат много сложни. А това ще рече, че и от тази гледна точка нашия "бог" не е направил нищо различно от това, което е бил
принуден да направи, ако е искал да има лесно кодиране на сложни структури, защото иначе света ни нямаше да е устойчив, т.е. нямаше да го има досега.
4. Нашият свят не е съвсем
детерминиран, и той
не може да съществува без намесата на
случайността! Това ще рече, че всяко наше познание е ограничено, не само от текущото ниво на развитие на науките, но и от природни закономерности, които го правят недостатъчно определено при разглеждане на конкретния случай, а само в по-общ статистически план. В атомната физика се е оказало необходимо да се направи допускането, че за една материална частица не можем да знаем едновременно точното ù местоположение и нейната скорост (принципа на Хайзенберг), като ако знаем едното, то не можем да знаем другото. В математическата теория на вероятностите се твърди нещо, на пръв поглед, доста йезуитско за непосветения читател, а именно, че
случайността е необходима, а необходимостта — случайна! Това, обаче, е съвсем оправдано от гледна точка на разнообразието във Вселената, като именно тази неопределеност дава възможност за лесни и непредвидими промени, дава още една размерност на динамичността. На ниво организирана материя това се изразява чрез неточността при копиране на генетичния код, както и с различните дефекти на тази материя, но подобни дефекти се наблюдават и при неорганичната материя, а ако някои от тях не са непременно недетерминирани, то се налага случайността да се проявява на атомно и субатомно ниво — при Брауновото движение, например. По тази причина при всяко повторение на един процес във времето, той има всички шансове да се различава малко от предишния път; ние можем да се стремим да го изучим доколкото това е възможно, но Природата (или Бога, ако това повече Ви устройва) се е погрижила винаги да остане нещо неопределено. Без случайността нещата биха били по-лесни за нас, но наред с това и много по-скучни и еднообразни.
Случайният свят дава разнообразие в частния случай, съчетано с точни закономерности в общия. Хубаво ли е това или лошо няма значение — просто такъв е нашия свят.
Доколкото, обаче, както случайността, така и неточното познание, имат еднакъв ефект за нас, изразяващ се в някаква степен на незнание, то и няма особено значение на какво ще отдадем това незнание — важното е да го имаме предвид в нашите модели и научни теории. Така например, когато хвърляме една монетка ние знаем, че съществува вероятност 1/2 тя да падне на дадена страна, и ако можехме да отчетем абсолютно точно всички фактори, които определят нейното положение, може би бихме могли да изчисляваме точно на коя страна тя ще падне? Само че не можем! А дали ще считаме, че не можем да отчетем тези фактори защото нашето познание е още слабо (т.е. не можем да знаем поведението на всеки един атом — а защо не и електрон? — от обкръжаващия монетката въздух във всеки един момент), или ще приемем, че Брауновото движение на частичките на въздуха не ни позволява да знаем точно какво е мястото и скоростта (като вектор, включвайки и посоката на движение) на всяка частица, за нас практически няма разлика. Аналогична е ситуацията и при изследване на пазара, при демографията, при наследствеността, и къде ли още не. Колкото и да разширяваме нашите познания за общия случай, частният винаги ще остава за нас една "магия", но доколкото нас ни интересуват резултатите, то причините не са толкова съществени.
III. Организираната материя
Организираната материя предлага едно по-високо ниво на сложност, тъй като тук се свързват в едно цяло различни по-прости елементи (молекули, групи клетки, органи), които имат общи жизнени цели, като отделните елементи имат някаква степен на специализация във функционирането на целия организъм. Настъпват поне два различни стадия на съществуване, а именно: възрастен организъм и семе (т.е. някаква информация за изграждането и функционирането на зрелия организъм), което предоставя по-голяма издържливост на организма (на стадия на семето), както и по-развита идея за смяна на живота със смъртта на индивида. С други думи, докато неорганизираната материя може само да старее и се разлага, като нейното пораждане отново зависи от
други взаимодействия, то организираната може сама да се възпроизвежда, или
репродуцира. По този начин цикълът живот - смърт за даден вид организъм може да се управлява от самия вид, при което репродукцията на вида става основна цел на организма. В пределите на известната ни част на Вселената засега не е открит друг начин на съществуване на организирана материя (защото и не е открита друга такава) освен на базата на дълги органични молекули, където да се закодира генетичния код, но това не означава, че не може да съществува организация и на друга основа. Компютърните вируси, например, притежават основното свойство за репродукция, което се записва на неорганичен материален носител и те са пример за
нематериален "организъм", който може да съществува в среда на елементарни запомнящи клетки (независимо на каква база). Не представлява непреодолим проблем създаването на механични устройства, които да се възпроизвеждат (заедно с устройството за възпроизводство), като при това стадия на семето може да стане излишен, така че не е изключено в близко бъдеще да станем свидетели и на изкуствен живот.
Организираната материя на Земята включва растенията и животните, но ние ще се спрем основно на някои общи характеристики на
животните, така че казвайки "живото" тук ще подразбираме именно животните, при все че някои от долуспоменатите закони присъствуват в известен (зародишен) вид и при растенията. Доколкото в това изложение се движим от по-малка към по-голяма степен на сложност (за да стигнем в следващия раздел до хората), можем да подразбираме и висшите животни, макар това да не е задължително. Тук ще формулираме няколко основни положения, които не претендират за изчерпателност, но имат важно значение понеже са полезни при обяснение на редица феномени на живото, като в съответните частни науки те се разглеждат по-прецизно (но оттам и по-ограничено).
1. Възприятията на живото се характеризират с центрирана модална скала! Ще обясним това като тръгнем от възможността на живото да отразява по някакъв начин реалния свят в себе си и да измерва количествени разлики по даден показател, които да му служат за формиране на поведението му в различни ситуации. При това отражение трябва съответните органи за възприятия да отчитат и гореизложените природни закони, и, в частност, при достигане на едната от двойката противоположни тенденции да може да се премине в противоположната тенденция при движение
в същата посока, за да се затвори цикъла. Ако използуваме аналогията с някакъв измерителен прибор, то неговата скала (имаме предвид аналогова) може да бъде: или някаква отсечка, при което при достигане на едното крайно положение прибора престава (временно или трайно) да измерва; или някаква затворена линия (кръг), при което при достигане на дадено условно крайно деление започваме нов оборот по прибора от другото крайно деление (което си е същото). Линейната скала е несъвършена в краищата, а тъй като тенденцията която измерваме може значително да надвишава границите на измерителния прибор (органа за възприятие), то често се налага да се работи именно в краищата. Кръговата скала, от друга страна, е универсална, само че при нея измерението (т.е. възприятието, тук) може да е твърде неточно, в смисъл, да е
противоположно, но това е най-често избираното от Природата решение, защото
то запазва прибора! Такава циклична скала в математиката се нарича модална, по модул най-голямото число (както дните на седмицата се смятат по модул 7, а всички цифрови броячи работят по модул степен на 10-ката), и ако нулата е в средата на скалата (както е при термометъра, само дето тя не е модална) то тя е и центрирана.
Най-лесната аналогия е да си представим някакъв гъвкав термометър, който измерва от -50ºC до +50ºC, и който сме огънали така в кръг, че двете крайни деления са долепени (и термометъра работи!). При това положение когато температурата стане +51ºC ние ще отчетем -49ºC. Примерите за този закон са твърде много и варират от най-елементарните сетивни възприятия до най-сложните (и присъщи само на човека) чувства, да речем: при допир до замръзнал предмет с гола ръка ние чувствуваме и изпитваме изгаряния (от различна степен); при много силен шум — оглушаваме; при силна светлина — ослепяваме; сладкото, когато стане много сладко започва да нагарча; любовта граничи с омразата (това е най-примитивната, но и най-честата реакция при прекомерно засилване на тази емоция); силата — със слабостта, и обратно; смелостта преминава в страхливост, а страхливостта може да се обърне в най-голямата смелост; смехът често се превръща в плач и обратно (особено при децата, че и при жените); гениалността граничи с глупостта (а понякога и обратното); и прочее. При това тези възприятия
не отговарят на действителността, защото няма нищо общо между +50º и -50º, например, нито между дължината на вълната на виолетовия и на червения цвят, но ние естествено преливаме едното в другото, като че ли те са съседни. Това не са парадокси а
правила за нашите сетивни органи и емоционални реакции — ако знанието ни обхваща и закона за модалната скала на възприята. Така че ако някой успее, например, да предпази своята любов от превръщането ú в омраза (или най-малкото в ревност), като я обърне в безразличие (нулата на скалата, която е диаметрално противоположна на силната любов или омраза), то
той именно постъпва парадоксално, макар и разумно (защото проявата на разум в човешките действия е едно изключение).
2. Отражението при живото е условно и изкривяващо, като "условно" тук означава, че действителността се възприема в зависимост, както от вътрешното състояние на организма, т.е. неговата памет, инстинкти и рефлекси, така и от околната среда или ситуацията; а "изкривяващо" означава, че, от една страна, скалата на възприятието се различава от тази на отразяваното явление, и, от друга страна, отражението е неточно и деформирано. С една дума, живите "измерителни прибори" са некачествени и пристрастни, но тъкмо това е целта на живото отражение, защото то донякъде подготвя вземането на решението. При висшите животни има специализирани органи за възприятие, съхранение, обработка на информацията, и действие съобразно с условията, които липсват при по-низшите видове, но и при висшите се използува условното възприятие, защото то дава възможност за по-ефективно използуване на информацията, тъй като така тя е вече донякъде преработена. Става въпрос за това, че ако някакъв образ символизира опасност, на базата на минал опит, то животното вече е готово да действува, без да се "замисля" и да го анализира подробно, а ако друга ситуация символизира храна, то вече се подготвя за приемането ù. В този смисъл може да има разлика при някакъв изкуствен разум, например, където бихме поставили точно специализирани органи, които първо да регистрират ситуацията, а после да я анализират, докато при живото тези два процеса са слети (дори с нужния отговор на ситуацията); може да се счита, че това е един еволюционно наложен метод на функциониране при висшите животни като заимствуван от по-низшите, но той засега се оказва по-правилен когато са необходими бързи действия, и затова човек твърде често се осланя на инстинктите и рефлексите си, а не на неговия разум, който би дал по-точно, но и по-бавно, решение (вижте също "За интелекта"). Във всеки случай известна условност, така или иначе, е необходима. Почти същия смисъл носи и термина
избирателно възприятие при живото, като това, което не е интересно за организма, се отхвърля, а се възприема и реагира само на нужното. Разбира се, това, че отражението при живото
засега е по-добро от моделирания изкуствен разум, не значи, че така ще бъде и в близко бъдеще.
Що се касае до изкривяващото отражение се има предвид, че повечето сетивни скали са логаритмични (т.е. измерват в "пъти"), но това е добре с оглед на разширяване диапазона на възприятията (за сметка на точността, която обикновено не е от особено значение). Това, което не е съвсем добре, са различните дефекти на съответните сетивни органи, но пък ако природата се беше отказала изобщо от дефектите, то това би снижило силно адаптивността на живото, защото тъкмо разните дефекти са тези, които дават възможност за лесно приложението на метода на пробите и грешките, и последващото закрепване на удачните изменения или мутации в генетичния код, така че: всяко зло за добро!
3. Реакциите на живото са неадекватни на дразнителите. Това е естествено следствие от организираността на материята, при която не важи закона на Нютон. Но това не значи, че реакциите са непредсказуеми или случайни (макар и това понякога да е налице), а че те са по-скоро
обратни, или противодействуващи така на дразнителя, че той да бъде: или елиминиран, ако това е възможно; или приет покорно, ако това е неизбежно! По-точно, това ще рече, че
на силни дразнители съответствуват слаби реакции, а на слаби дразнители — силни реакции, като само по изключение е възможна адекватна реакция на средно силен дразнител! Такава е ситуацията и при най-примитивните животни, и при най-висшите и човека (което се развива и в есето "За насилието"). Тук ще си позволим само да добавим, че тази неадекватна реакция е
твърде разумна, от гледна точка на взаимодействието в природата, но не е достатъчно разумна за да се прилага масово от човека, когато има и по-разумни реакции.
IV. Човекът
Човекът се счита за венец на Сътворението, но това твърдение е породено от най-обикновен егоцентризъм. Ако червеят, например, можеше да мисли той сигурно също би се считал за най-съвършеното същество, защото, хем вирее почти навсякъде, хем има опростена структура и, следователно, по-надеждна, хем се размножава лесно чрез деление, хем изхранването му не е свързано с особени трудности, хем не познава убийството, не страда от психични заболявания, или от наркомания, или от полови извращения, или от склонност към самоубийства, и прочее. (Трябва, изобщо, да се отнасяме с особено разбиране и благодарност към нисшите животни и растения, защото те не само са еволюционни предшественици на висшите животни, а и без тях живота на последните би бил невъзможен.) Това, което може да се каже за човека е, че той: принадлежи към разряда на висшите бозайници, води стаден начин на живот, счита се за всеядно животно, характеризира се с целогодишна полова активност, и притежава по-развити мисловни способности (макар и засега да не ги използува особено добре) от редица други животни. Разбира се, ние нямаме за цел да привеждаме тук задълбочено физиологично, анатомично, психологично, или някакво друго описание на човека, а само да укажем някои масови заблуди произтичащи от неговия неразумния
хомоцентризъм, които е полезно да се имат предвид от всеки. Те са следните:
1. Природата е напълно безразлична към човека, независимо дали това ни харесва или не! Никой не прави нещо за да угоди на човека — било то неживата материя, било то някое растение, било то друго животно. Но тъкмо затова човек си втълпява, че всичко се върти около него, и даже си е измислил от дълбока древност някакви въображаеми нематериални богове, които си нямат друга работа ами да мислят само за хората и как да ги направят по-добри, или как да ги накажат когато не слушат. От гледна точка на природата човек е само някакъв вид биологична материя и няма никакви основания дори цялото човечество да е с нещо по-ценно от която и да е от милиардите и милиарди звезди разсеяни сред космическото пространство. Даже сравнен само с мащабите на нашето земно кълбо човек е не повече от микроб в кофа вода. Това, което ние си мислим, няма никакво значение за живота на Вселената; дори и да решим да взривим цялата Земя, това с нищо няма да повлияе на космическото битие. Измислените от нас понятия за добро и зло
нямат нищо общо с природата, а само с нас самите, така че е крайно време да ги заменим с нещо по-природосъобразно, защото иначе природата ще ни "отмъщава" за нашето невежество така както намери за добре. Крайно време е да престанем, или поне да поограничим, нашите стремежи да преобразуваме света според нашите желания, и да се бием по гърдите и хилим самодоволно, когато понякога това ни се отдаде. Природата е безразлична към нас и
ние сме тези, които трябва да се интересуваме от нея, защото тя съвсем не е без значение за човека, доколкото той живее сред нея.
2. Човекът не е съвършено творение на природата, поне в смисъл на завършено, последно, ненадминато! Не е съвършено, понеже не се адаптира добре към средата, или
не се вписва добре в нея, а се стреми да приспособи средата към себе си. Ясно е, че всяко животно се опитва, малко или много, да промени средата като си направи поне някакво леговище, или си осигури запаси от храна, и прочее, но единствено човека не балансира добре своите стремежи със запазването на средата като, например: унищожава много повече ресурси отколкото му трябват; убива не за да се нахрани, а заради удоволствието от това; строи големи човешки мравуняци не по необходимост, а заради леснотата и от неразумна гордост; и тъй нататък. Съвършен по своему е гущера, защото като си откъсне опашката му пораства нова, а ние не можем така; или другите бозайници, които раждат в най-примитивни, но естествени условия, а хората (т.е. жените) вече са се отучили от това; или мечката, защото спи по 3-4 месеца, когато жизнената среда е неблагоприятна за нея, а ние не можем да проспим една икономическа криза, примерно; или мравките, които имат такава социална организация, на която можем само да завиждаме, могат да носят тежести десетина пъти по-големи от собственото си тегло, да строят по-големи небостъргачи от нас (по сравнение с размерите им) и при това от съвсем неиздържливи материали или с подръчни средства; маймуната, която може да виси спокойно на собствената си опашка и да се катери по дърветата, докато ние, откакто сме слезли от тях, така вече и не се качваме; катерицата, която макар че няма криле може много успешно да планира; мухата, ако щете, която е толкова издържлива, че нищо не може да я унищожи, защото е съществувала по времето на динозаврите и, по всяка вероятност, ще съществува и след като човек изчезне от лицето на планетата; и прочее и прочее. С други думи,
човек няма никакво конкретно съвършенство, освен универсалността си, но това е нож с две остриета и далеч не е ясно дали то е добре или зле!
За тези, които биха могли да възразят, че човека е постигнал много големи успехи в обществото, създал е науките и изкуствата и прочее, можем да споменем, че в почти всяка област на човешкото познание ние сме още
трагично назад от крайните цели в дадената област, например: медицината все още предимно реже и заменя, вместо да лекува болния орган или да го нараства от една две клетки; стоматологията също още не е измислила начин зъбите на човек отново да порастват (а щом веднъж в живота те опадват и ни поникват нови, то значи е напълно възможно това да се прави колкото си искаме пъти, само дето още не знаем как); юриспруденцията ни е "пълна скръб" защото още не е намерила начин за обективно правосъдие (доколкото човек участвува в системата на правосъдието, работи срещу заплащане и съществува пряк контакт между съдия и подсъдим, неизбежно ще присъствува корупцията и пристрастността); изкуството страда от липсата на обективна и навременна оценка на неговите творения; обществото като цяло още няма изградена специализация на индивидите от самия момент на раждане, докато всеки неедноклетъчен организъм има такава за своите клетки; политиката се базира на обикновено надлъгване между политици и народни маси, както и на пристрастни мнения, а не на научни методи на управление; психологията е в зародишно развитие, като още не може да намери начини за предвиждане на поведението на индивидите при различни реални ситуации, или за развитие на някои нови способности като телепатия (която, очевидно, е достъпна за някои хора в дадени моменти), телекинеза и други подобни; още не са открити някакви вълни на времето или други начини за явно присъствие в други времена (поне за наблюдение на миналото, ако при бъдещето биха възникнали някои парадокси); няма наченки за постигане тайните на гравитацията, а без нея космическите полети остават само една красива мечта; и така нататък. И няма смисъл да се оправдаваме с това, че и другите животни не са постигнали изброените неща, защото вече указахме, че в редица конкретни области животните са по-специализирани и по-добре пригодени от хората. Вярно е, че самото понятие съвършенство предполага
невъзможността за неговото достигане (защото при достигането му се губи смисъла за по-нататъшно движение), но в това отношение ние можем да бъдем напълно спокойни, защото при човека такава опасност просто няма.
3. Човек практически
няма свободна воля, да постъпва съобразно своите желания, като дори тези желания далеч не са свободни, а са продиктувани от редица необходимости свързани с неговото устройство и функциониране! Казано по друг начин: човек е резултат от
действия на причини неподозиращи целите, към които те са насочени; или човек само затова се счита за свободен, защото
осъзнава своите желания, но не осъзнава причините, които ги предизвикват! Свободата, разбира се, е относително понятие, защото в нашия безкрайно обвързан свят свободата за един негов елемент се изразява в някакво ограничение за друг, така че тя е въпрос на равновение, особено в индивидуален аспект. Но ние не говорим за някакви абстрактни свободи, като: господство над
всички останали, или свободата да избираме родителите си, или дали да се раждаме или не, и смисъла твърдението ни е, че в редица случаи когато се считаме за свободни, ние просто
се самозаблуждаваме; или, респективно, най-добре правим нещо, когато не съзнаваме защо го правим! Е, никой не ни пречи да се заблуждаваме, щом това ни харесва, че и помага (и дори винаги се намира някой да ни спести труда сами да се залъгваме) но истината е, че нашето поведение, така или иначе, е
запрограмирано, нещо което след съвременните успехи на генетиката трябва да е очевидно. Ние имаме редица свободи, особено свободата да
правим грешки, но и способността за грешки може да бъде (и тя е) запрограмирана, защото грешките са израз на случайността на нашия свят. Ако използуваме един термин от жаргона на информатиците можем да кажем, че хората са един вид "интелигентни терминали", което ще рече крайни устройства, които могат да работят в автономен режим, но са свързани в една обща мрежа (мрежата на обществото и природата). Разбира се и другите животни също не са съвсем автономни устройства, ако това ни успокоява.
4. Човекът е поредния природен експеримент, в процеса на нейното непрестанно развитие, и дори това дали той ще се окаже удачен или не, не зависи особено много от нас. Е, ние имаме, известно право на избор, като например: да създадем удачен изкуствен живот, като послужим като необходимо стъпало към него (а дали при това ще изчезнем съвсем, или ще запазим някаква разумна популация от, да речем, 50-100 милиона души на земното кълбо, не е съществено); или да унищожим живота на Земята, че и нея самата, като я върнем в състоянието на първичен хаос, и по този начин затворим цикъла на усложняването на живота (нещо което, все едно, рано или късно ще настъпи); или да успеем да мутираме дотолкова, че да станем
наистина мислещи същества (т.е. първо да мислим, а после да действуваме, и то от гледна точка на цялата природа, а не според нашите желания), т.е. не както сме сега — същества
способни да разсъждават (само дето го правим чак след като сме изчерпали всички
неразумни методи за постигане на целта); или да наводним галактиката с нашата експанзивна и социално примитивна цивилизация, докато се наложи същества от други галактики, или първични природни сили, да ни "озаптяват"; или друго някакво развитие, което ни е достъпно. Какъв вариант ще изберем зависи от нас и от природата, но лошото е, че и това няма особено значение за природата (освен дето има значение за нас), защото за природата
нищо няма значение! Природата (или "дядо Господ") си експериментира, за да минава времето, само дето всичкото това е на наш гръб. Но какво да се прави — това е същността на Сътворението и ние сме само едно звено от него.
И това вече е всичко, което можем да кажем за Сътворението и за сътвореното, ако не искаме да вникваме в големи подробности, защото вземем ли да вникваме — край няма. По-добре да си живеем живота, докато това ни се отдава, и, по възможност, без да пречим особено на другите и без да ускоряваме идването на хаоса. С други думи, да оставим
играта наречена живот, да се развива според своите правила, а не да измисляме нови.
ЗА ПОПУЛАЦИЯТА
Говорейки за населението на земното кълбо има три момента, на които би трябвало да се спрем, а именно: оптимална ли е числеността на хората на Земята; какъв трябва да бъде приблизителния им брой; и как да го постигнем най-лесно. Освен това важен е и свързания с тезата въпрос за средната продължителност на живота. Нека ги разгледаме последователно.
I. Пренаселеността
Хората на Земята
станаха твърде много и това би трябвало да е очевидно вече за всеки, защото ние нарушихме съществувалото от хилядолетия съотношение с другите животински и растителни видове и започнахме да си пречим активно във всекидневната си дейност. В древността човек не е имало нужда да се грижи за опазването на околната среда, защото той и не я е разрушавал, нито дори замърсявал, и се е изхранвал основно чрез лов и земеделие, което ще рече, че той се е
вписвал добре в природата. По-рано като се е кажело "мръсотия" или "кал" се е разбирало нещо нужно и полезно, защото за да се породи нещо ново трябва да се разруши или да загние нещо изиграло вече своята роля. Между впрочем нашата дума "кал" има латински произход и е съкратено от "фекалий", т.е. faex (и faeces за мн. число), което значи, с извинение, фашкии (турските faşkiye), но пък в старо-гръцкия от
същия корен имаме κάλο (κάλον), което значи хубаво, добре, така че фекалии трябва да идва от нещо като: "фуу" + "кало"! В днешно време ние говорим за екологично чисти продукти, които, иначе, са си направо мръсни, защото стават на кал (ала за древните гърци това е било нещо хубаво), докато тъкмо екологично мръсните неща (стъклени бутилки, пластмасови чаши, метални парчета, и други, които неразумно разхвърляме наоколо) са, всъщност, стерилни или чисти. А това ще рече, че ние не разсъждаваме като "дядо Господ", или че пречим на природата, а оттам и на себе си!
Човешката цивилизация, стремейки се към неизменно подобряване на условията за живот на населението, волю или неволю, неизбежно води и до нарастване на числеността на хората. Казваме "неизбежно", защото досега това не е било избягвано, но тази тенденция
трябва да се наруши, защото (както изтъкваме в есето "За сътворението") в природата не може да се движим все в една и съща посока, а трябва да има някакъв цикъл или затваряне! Ако не съумеем сами (с помощта на цивилизацията) да се върнем
назад в числеността на човешката популация, то природата сигурно ще намери някакъв начин. Ние сме получавали досега много предупреждения (кървави при това), като се започне от епидемиите в древността (които стават възможни поради прекомерната концентрация на големи човешки маси на едно място), мине се през безбройните войни за завладяване на нови територии (защото старите стават все по-тесни), и се стигне до ХХ-ия век, когато ни сполетяха: и геноцида, и holocaust-а, и замърсяването на околната среда, и рака, и СПИН-а, и прочее. При това заплахите от епидемии и войни съвсем не са изчезнали в днешно време, а само си промениха характера, или мутираха, но си остават в сила.
Преди два века в Англия е била публикувана брошурата на Томас Малтус, известна преди всичко с неговите кардинални изводи за разликата между геометричната прогресия, с която се размножават хората, и аритметичната прогресия, с която нараства производството на хранителни продукти, като при това положение към днешна дата хората на земното кълбо вече би трябвало да са измрели като рояк скакалци, оглозгали до шушка всяка тревичка или клонче на тяхната територия. Както почти всяко твърдение основано на екстраполация на някаква моментна зависимост, без да отчитаме възможната смяна на тенденцията (или тренда) и това се оказа погрешно, защото благодарение на цивилизацията хората се научиха как да вкарат и в сферата на производство на хранителни продукти геометричната прогресия, както и да "озаптят" малко размножителните си способности чрез редица противозачатъчни средства (в развитите страни). Резултатите, обаче, далеч не са задоволителни, защото хем човечеството продължава да расте с бесни темпове, хем вече почнахме да се храним предимно със сурогати.
Така че ние изобщо
не решихме проблема с гъстонаселеността а просто го
изместихме в друга област! Наивно е да се гледа на малтусианството в прекия смисъл на изхранването (така както е наивно да се вярва, че Брама има шест крайника, или че Бог-дух прилича на гълъбче, както го рисуват по християнските икони), а трябва да се търси смисъла на твърдението, който споменахме още в първото изречение на този раздел. Ако и да можем някак-си да се изхранваме (защото в моретата растат сумата водорасли, в нефта има много калории, белтъчини могат да се получават от какво ли не, и, въобще, технологиите са "голяма работа"), оказа се че сега пък възникна
информационния бум, в резултат на което нашия мозък започна все по-трудно да се справя с изискванията на новото време, като достигна тавана на интелектуалните си възможности. А наред с това науката, особено през ХХ век, ни предложи сумата революции: и с парната машина, и с електричеството, и с атомната енергия, и с безжичното предаване на информация, и с успехите на медицината в масовото продължаване живота на хората, и с компютрите и компютърните мрежи, и прочее, но нали всяка революция е
по-лоша от умерено-бързата еволюция? Хората продължават да си пречат без техните "ловни територии" (в преносен смисъл, но пък то и какъв лов в днешно време?) да се пресичат, защото се пресичат интелектуалните им територии, и те вече все по-трудно правят кариера и се чудят, въобще, как да живеят живота си и за какво да го живеят (особено в индустриално развитите страни)!
Определено може да се спори по въпроса, дали хората днес са по-щастливи отколкото преди два века, когато: и храната им е била храна, и труда им — труд (заради съотношението между усилието за производство на нещо и готовия продукт), и науката и изкуството — творчески дейности (не технологии), и игрите и спорта им — лични (не само зрелищни), и природата им — природа, и, въобще, живота им е бил осмислен и интересен, а не само колкото да минава времето. Така че въпросът съвсем не е в това,
дали можем да изхраним 100 милиарда вместо 10 милиона, примерно, а в човешкото щастие и пълноценен живот, в умереното развитие, позволяващо изграждане на стереотипи на живот сред поколенията, както и в равновесието с природата, от която сме само една малка част.
II. Оптималната популация
Оптималната човешка популация на Земята трябва да бъде
около 50 милиона души.
Първото съображение е, че
това сочи човешката история, защото според ориентировъчни, и донякъде спорни, пресмятания числеността на населението на Земята през II-I хилядолетие преди нашата ера е била около 50 млн. души, а към началото на нашата ера достига около 100-тина милиона. Това са били времена когато цивилизацията е била в разгара си, като хората са имали: и здравословна храна, и прилично облекло и жилища, и някаква техника, и добро изкуство, и религия, и строежи, които до ден днешен будят нашето възхищение, и науки, и начини на организация и управление, които прилагаме и днес, и прилично законодателство, и зрелища за масите, и понятия за чест и доблест, и култ към спорта, и прочее. Много неща не са били достъпни за всички, а само за управляващите, но те са съществували. Имало е също и много войни и епидемии, които съпътствуват цивилизацията и до наши дни, така че всички важни социални въпроси вече са били поставени! След това тази цифра до към 1800 г. още не надхвърля един милиард, докато през ХХ век определено "се изсилихме" като вече надвишихме 6-те милиарда. Ако 50, 100, че и 200 милиона са все още съизмерими цифри, то при над милиард души "играта", както се казва, явно загрубява.
Ако хората днес живееха така разединено, както по времето на Римската империя, това, все пак, би било поносимо, но вече няма кътче на Земята, което да е изолирано и недостъпно за световните медии или бизнеса, като езиковите бариери (това "проклятие", което Бог бил изпратил на хората, според притчата за Вавилонската кула), които били призвани да разделят хората на по-малки групи, също не са особено ограничаващи, защото наред с добрите преводачи вече съществува и приличен, но много бърз, компютърен превод, а и световните езици, в крайна сметка, се свеждат до 5-6 основни. Последният щрих към мигновените световни комуникации добавиха компютърните мрежи, така че земното кълбо все повече се превръща в
една държава, където протича конкурентната борба на хората за личностна изява, а такава мастодонтска държава става все по-трудно управляема, и кръвопролитията в нея — все по-големи. Една
средно голяма държава (като Франция, примерно)
наброява около 50 млн. жители, а там където държавите са по-големи хората рядко комуникират извън своя щат или провинция, докато по-малките държави (като нашата), обикновено, са сателитни на някоя от по-големите, и като така личната конкурентна борба се развива и на (част от) арената на "по-големия брат". Така получаваме
второто съображение за нашето оптимално число.
Сега ще приведем
трето съображение за този оптимум, като изходим
от целта за поддържане на такава численост на
населението, че то да може
да води пълноценен живот при нормална конкуренция между индивидите! Такава постановка на нещата е съвсем логична, защото въпроса не е колко хора можем да изхраним, а колко
трябва да изхранваме! Ще правим сметките в повсеместно приетата десетична система на броене, само че ще използуваме логаритмична скала, която не е много точна (но на нас и не ни трябва особена точност), но пък е много удобна и всеобхватна. Ще центрираме цифрите около степени на десетката, и ще подразбираме един интервал от 0.5 до 5 пъти, умножен по тази степен, което ще рече, че като кажем 10 ще подразбираме всичко от 5 до 50, като кажем 100 — от 50 до 500, и така нататък. Ще почнем с това, че човек поддържа нормално до
три кръга или
рангове на контакти с обкръжаващите го, а именно:
а) от първи ранг са тези, които включват хора от порядъка на 10 на първа степен или десетина души — най-близки роднини и познати, които всеки знае добре, може да предвиди тяхното поведение, и е емоционално обвързан с тях;
б) втори ранг или 10 на втора, т.е. стотина души (всъщност от 50 до 500) — познати, колеги и роднини, които човек знае по име и физиономия, работи или живее в близост до тях, поздравява ги когато ги срещне, но не може да се каже, че ги познава добре, и не изпитва особени чувства към тях — просто това е средата, в която той живее и се опитва да се изяви или да направи кариера;
в) трети ранг или 10 на трета степен (1,000 души) — хора за които той е чувал нещо или ги е виждал, но това е почти всичко, което знае за тях — тук влизат всички известни "звезди" от които лицето се интересува (било то футболисти, естрадни певци, политици или хора от хайлайфа), както и други случайни познати; четвърти ранг или 10,000 са твърде много хора за да бъдат достъпни за един средно развит интелект, така че не си струва да се съобразяваме с тях. Можем да наречем този човешки феномен
"правило на малките числа", като е очевидно, че колкото по-задълбочени са контактите ни, толкова по-ограничен е броя на хората, с които ги поддържаме.
Следващият момент е да определим приблизителния
брой на областите на човешкото познание и интереси, в които поддържаме някакви контакти, но така, че тези области да бъдат относително добре балансирани, т.е. да имат по приблизително еднакъв брой хора, които могат да комуникират в дадената област. Номенклатурите на човешките професии, както и индексите на повечето големи библиотеки са от порядъка на няколко стотин, и това са
всичките области на човешкото познание. Ако в някои случаи една от тези области се детайлизира на още десетки то такава тясна специализация не променя нашето деление, защото тези подобласти са доста тесни и небалансирани по обхват или брой на хората, които работят в тях. Аналогично съществуват и много широки области — например на футболните запалянковци, които по земното кълбо наброяват, може би, повече от милиард души, но това не е област, в която хората комуникират за да се конкурират (такава област би била тази на самите футболисти от национален или световен ранг, участниците в която, разбира се, са няколко стотин). С други думи, интересуваме се от такива области, в които хората, направо казано,
си пречат, защото това е "ловното им поле" и в него те се конкурират с другите "ловци", състезават се с тях, изявяват се, или правят кариера.
И така, нека приемем за по-лесни сметки (защото при размита информация най-правилното е поне да си облекчим сметките), че областите на човешкото познание са хиляда, както и броя на хората, които се конкурират в тях е също хиляда. По този начин ние надхвърляме тавана на втория ранг контакти, като вземаме и една завишена номенклатура от основни професии. Така получаваме една численост от порядъка на един милион души. Като вземем предвид, обаче, че ние подразбирахме (макар и да не бяхме акцентирали досега на това) области, в които хората
творят, а не само извършват необходими за обществото дейности (като производство на стоки, услуги, здравеопазване, просвета, поддържане на реда, и пр.), то трябва да допълним обществото още и с "другите" хора. Обикновено с творчески дейности в едно общество се занимават от 3 до 5% от хората, но за да се презастраховаме нека приемем, че в бъдеще техния брой може да достигне и до 10% (или 1/10 от населението). Това ще рече, че трябва да умножим получения милион души по десет и така излиза, че оптималния брой хора стана 10 милиона. Доколкото нашите сметки са с точност до порядък нека приемем това число като
долна граница, при което се получава, че
оптималното население на Земята трябва да бъде от 10 до 100 млн., или, ако искаме да вземем някаква среда, това са пак
50 милиона души.
III. Пътят към целта
Най-лесният начин за постигане на целта е
слабо намаление на прираста на населението, докато той стане леко отрицателен. Да приемем, че населението вземе да намалява
всяка година само с по един процент (нещо, което е реалност в редица развити страни, само че не за дълго време), и тогава за всяка година ще трябва да умножаваме 0.99 по себе си за да получим крайния коефициент (като сложна лихва), по който да умножим началното население; или ако имаме професионален калкулатор то да смятаме 0.99^
n, за
n години, и тогава да умножим по началното число. В такъв случай ако стартираме при достигане на 10-те милиарда жители (защото е малко вероятно човечеството да се захване сериозно с тази задача преди да вземе буквално да се задъхва от пренаселеност), то тогава след 28 години (след малко ще разберете защо точно толкова) ще слезем до 7.55 млрд., след два пъти по толкова или 56 години — до 5.7 млрд., след 112 години — до 3.25 млрд., след 224 — до 1 млрд., и така след към 5 века (по точно 530 години) ще стигнем заветните 50 милиона!
От друга страна едно поколение в Древен Рим е било към 20 години, но със застаряване на населението и с удължаване на периода на обучение, този срок се увеличава, като сега средната продължителност се оказва към 28 години (ето защо избрахме толкова години преди малко). Тогава според горните цифри излиза, че за едно поколение, или 28 години, ще имаме коефициент на намаление на населението равен на 0.755 (т.е. 0.99^28 = 0.75472). Този коефициент на изменение на числеността на населението за едно поколение се нарича
коефициент на възпроизводство, и ако той трябва да е толкова, то тогава нека се запитаме: колко деца средно трябва да има в едно семейство, за да го получим? Без помощта на статистиката не е лесно да си отговорим на въпроса, защото има детска смъртност, безплодие, и прочее, но според едни данни за Русия се оказва, че за да имаме единичен коефициент на възпроизводство (т.е. за да остава населението все едно и също) е необходимо на сто брака да има 265 деца. Така получаваме една задачка от училищния курс, която се решава чрез простото тройно правило, а именно: на 2.65 съответствува 1, на колко ще съответствува 0.755? Отговорът е
точно 2 (с точност до третия знак), който се интерпретира по следния начин: ако във всяко семейство се раждат средно точно по две деца това ще даде (ако смъртността и безплодието останат същите) ефективен коефициент на възпроизводство 0.755, или намаление с 25% на населението за едно поколение, което, ако беше със средна продължителност 25 години (вместо 28, но да не се формализираме особено много, защото ситуацията и без това е доста размита), щеше да даде този един процент годишно намаление на населението (или по-точно 0.98999^28 = 0.7545), с който започнахме нашите пресмятания (т.е. можеше да тръгнем и от двете деца на семейство).
Както виждаме не се изисква нищо драстично или революционно, а малко
здрав разум и организираност в цялото общество (включително, и най-вече, в третия свят), за да се поддържат средно по две живородени деца в семейство (или
по едно на родител, защото понятието семейство започва постепенно да губи смисъла си в днешното общество), което ще дава всяка година отрицателен прираст от един процент и след към два века ще ни свали под милиарда, когато пак ще може да се преразгледа въпроса. Ако същата тенденция продължи, то след пет века вече ще живеем в единна световна държава със стотина милиона население, както е било по времето на разцвета на Римската империя. Или целият "номер" е това, което
все едно става в развитите страни, да започне да се осъществява повсеместно! Не успее ли цивилизацията да постигне този оптимум, тя ...
пак ще го постигне, само че по някакъв жесток и нецивилизован начин, защото, сериозно погледнато, едно намаление
до пет про миля от числеността на населението (или 200 пъти) съвсем не е шега работа и геноцида по сравнение с тази цел "ряпа да яде". Доколкото при тези сметки сроковете съвсем не са малки е възможно да се наложат и по-решителни мерки, които да дадат по 2-3% годишно намаление с оглед на това да слезем под милиарда още през ХХI век.
IV. Продължителност на живота
Оптималната продължителност на живота на хората трябва да бъде
две поколения и половина, или в по-широки граници — от две до три поколения! Правилният подход изисква да измерваме продължителността на живот именно в поколения, а не в години, тъй като годините са нещо плаващо и нестабилно (като валутата ни през началните години на демократичния ни преход, например). В Древен Рим, когато хората са живеели средно по 40-45 години, то жените са започвали да раждат още от 13-14 годишна възраст и затова едно поколение е било към 20 години и е бил осигурен минимума от две поколения; в днешно време едно поколение продължава около 25 години (по-точно 28, както вече казахме), но при средна продължителност на живота между 70 и 80 години в различните държави то вече се приближава към цифрата три поколения, но във всички случаи не я надхвърля. Едно поколение означава, че човек само ще има деца, но няма да може да ги отгледа докато те почнат да имат деца, за две поколения той вече ще види и внуци, а при три — и правнуци. Както в древността, така и сега, повечето хора доживяват да видят внуците си, но далеч не всички могат да се радват на правнуци.
Запознати вече с понятието за рангове на познати можем да получим още едно потвърждение за верността на десетината най-близки роднини при такава средна продължителност на живота. Ако всяко семейство има по две деца (а засега те са по-близко до три), то след две поколения ще има четири внука, а след три — осем. Като съберем всичките низходящи преки наследници и добавим още брат или сестра и съпруг /съпруга, то техният брой ще се определя по формулата
2n+1, където
n е броя на поколенията, което при две поколения прави осем, а при три — 16. Засега говорим само за низходящи наследници, но при две деца сметките са същите и за възходящите роднини (защото родителите, очевидно, са двама), така че в началото и в края на жизнения си път човек има гореуказания брой преки роднини, а и някъде по средата излиза почти същото (при три поколения, един 50 годишен, например, ще има две низходящи и едно възходящи поколения, или: един съпруг /-га, един брат /сестра, две деца, четири внуци, и баща и майка, или общо 10 души). Но това са долни граници, защото има две "но", а именно: първо, това са само преките наследници, а остават още разни братовчеди, лели, племенници, роднини на съпруга /-та, и прочее, което увеличава тази бройка почти двойно; и второ, засега броя на децата е повече от две, така че имаме още едно увеличение. Казано с две думи: при средна продължителност от две поколения броят на близките роднини и познати е 10-15 души, при три поколения — става към 20-30, а при четири поколения — 50-70 души, което вече надхвърля границата на първия ранг познати.
Ако вземем да изразим това в години е съвсем реално да си представим една средна продължителност на живота от един век (на всяко чело по един век, както казва руската дума "человек", според простонародната етимология), но при продължителност на едно поколение от 35-40 години и средно по две деца на семейство (или по едно на родител). Ако искаме да живеем, примерно, по 300 години, то тогава ще трябва да се задоволим да видим първото си дете когато надхвърлим стоте години, защото друг начин няма! Не можем, обаче, да си представим общество, в което хората ще живеят, да речем, 120-140 години, като имат по три деца, и средната продължителност на поколението е 25 години (което иначе е съвсем оправдано от физиологична гледна точка), защото тогава формулата за преките роднини ще бъде
3n+1, при
n=5, а това прави 729, или доста повече от хиляда роднини заедно с братовчедите и тези на брачния партньор.
Това е правилния начин на разглеждане на нещата, а не от позициите на възможностите на медицината, които, ако съдим по темповете на ХХ-ия век, нищо чудно още преди края на ХХI-ия да доведат до средна възраст към 120 - 150 години поне в развитите страни. Тогава ще се окаже, че наред с усилията за продължаване на човешкия живот ще се наложи да се търсят и подходящи начини за неговото
прекратяване, когато той, по една или друга причина, не е вече кой знае какво удоволствие и/или затруднява общественото развитие. Когато някой домашен прибор се износи достатъчно, било то физически, било морално, ние го изхвърляме и заменяме с друг, но аналогична е ситуацията и с човешките същества, ако не разсъждаваме пристрастно, така че ще се наложи нашето общество да се освободи от редица социални предразсъдъци (наложени основно от християнския морал). В случая става въпрос за така наречената
евтаназия, или безболезнена смърт. В това отношение днешното общество се е
върнало доста по-назад от разбиранията битували в Древна Гърция, защото тогава всеки е имал
моралното право сам да прецени кога да напусне този живот, и щом е намерел някоя достатъчно важна за него причина (най-често тежка и неизлечима болест), той просто си е написвал завещанието или го е предавал устно, събирал е близките си около себе си за да се прости с тях, изпивал е чашата с цикута или някаква друга отрова, и спокойно се е преселвал в "отвъдния свят". Древните римляни пък са предпочитали да си режат вените във вана с топла вода (може би поради техния култ към водата?). Така или иначе, това се е приемало
с разбиране от всеки и си е било напълно в реда на нещата, докато днес, независимо от хилядите безболезнени начини за умъртвяване, подобно поведение се осъжда от хората.
Човечеството е склонно да приеме за правилно никому ненужното съществуване, понякога дълги години, на неизлечимо болни, предимно стари хора, но не се наема да им предложи окончателно избавяне от страданията, нито пък те самите имат достатъчно сили за да се противопоставят на обществените норми. Самоубийството е едно от неунищожимите
права на личността, а освен това смисъла на противодействието срещу него е да се предотвратят подобни прояви сред младите, които тепърва ще живеят живота си, а не сред тези, които вече се чувствуват явно в тежест на останалите. Необходимостта от постигане на правилно разбиране по въпроса се чувствува още днес, а в недалечно бъдеще може да се очаква разработването на специални процедури за преждевременно безболезнено прекратяване на човешкия живот: било то задължително (при достигане на "положената" възраст); било то с някакъв елемент на случайност (както и става в действителност), като след дадена възраст всеки се подлага на някакви периодични "изпитания" с вероятностен летален изход; било то като се забрани приложението на мощни медицински (подмладяващи) средства след достигане на стоте години, да речем; или по друг някакъв начин. Сегашното положение на нещата, обаче, не може да се нарече цивилизовано, и обществото ще трябва да усвои някакво ново (т.е. старо) обществено-полезно схващане по въпроса.
Важно е да се разбере, че акцента в случая се поставя преди всичко върху психологическата връзка между хората, а не върху тяхното физическо и здравословно състояние. Съвременното общество се задъхва най-вече поради достигане на тавана на допустимата продължителност на живота от три поколения, а не толкова от самия брой на хората, защото докато в Япония се падат почти триста души на квадратен километър, у нас те са 78, а в САЩ — към 25, но проблемите навсякъде са почти еднакви. Средната продължителност на активна кариера за повечето хора е около едно поколение, защото като дойде новото поколение на работните места, то вече започва да си пречи със старото. Обаче при продължителност на живота от три поколения е рано да се пенсионират хора, на които им остава да живеят още цяло едно поколение, пък и те самите не желаят, защото всички пенсионери се чудят как да запълнят времето си и търсят някаква работа просто за да не "умрат от скука". Конфликтът на поколенията настъпи през ХХ век не защото 80 години живот е кой знае колко много за човешкия организъм, а защото повече от две и половина поколения среден живот става множко, а три е вече тавана.
Ами, такава е ситуацията: населението на земното кълбо трябва да бъде толкова, колкото е една средно голяма държава, а продължителността на живота трябва да бъде две поколения и половина. Това е разумното решение и ние трябва да се опитаме да го постигнем, защото не постъпим ли разумно природата (или Бога, ако така повече Ви харесва) ще си намери някакъв начин за установяване на равновесие на Земята, като например: масово безплодие, при което ще се раждат много хубави и интелигентни дечица, които като пораснат ще си вършат секса много по-научно от техните предшественици от началото на нашата ера, но няма да имат нужда от противозачатъчни средства, защото ще могат да заченат само в един случай от сто двойки, може би; или ще се измени съотношението на новородените момчета към момичетата от 18 към 17, както е сега, на, да речем, 21 към 4, което означава, че момчетата ще бъдат пет пъти повече от момичетата; или пък раждаемостта ще си е съвсем наред, само че във всяко следващо поколение децата ще имат ...
по един пръст на ръцете
в повече отколкото техните родители, и когато пръстите станат повече от дузина това ще предизвика сериозни трудности при натискането на бутоните и по този начин ще затрудни всеобщото изобилие; или пък наркоманите ще станат към 70% от населението и ще обявят всички останали за ненормално развити и подлежащи на задължително наркотизиране; или процента на самоубийците скоро ще надвиши 1/3 от населението, при това в тъй наречената продуктивна възраст; или браковете на хомосексуалисти ще надхвърли половината от браковете; или други варианти.
Във всеки случай ще се намери някакъв начин, който да породи възможност за ограничаване на конкурентните индивиди до равнището на достъпното за човека ниво на контакти от втори ранг, или до няколко стотин души, както и на преките роднини до нивото на контакти от първи ранг, или до десетина души. Това е така, защото никой не би желал да има толкова роднини, че да не може да ги познава като ги срещне, нито пък да живее в обстановка, при която за да се изяви на този свят трябва да учи почти половин век, за да стесни областта на конкуренция доколкото може, и дори след това да има само един шанс на десетки хиляди, не за да изтегли най-голямата печалба, а за да си намери въобще някакво прилично местенце под Слънцето.
ЗА БЪДЕЩЕТО
I. Минало и настояще
Не можем да говорим за бъдещето без да изходим от миналото и от неговите постоянни тенденции както и неизменни принципи на функциониране на обществото и природата, защото за да екстраполираме нашите разсъждения трябва да имаме добра база. Само това, разбира се, не е достатъчно и затова колкото по-далеч отиваме в бъдещето толкова по-неточни ще стават нашите прогнози, но доколкото тук не изхождаме от някакви частни интереси, или, по-точно казано, единствения интерес, който имаме, е да продължава живота на нашата стара планета, то си струва да направим един опит. И така, нека първо се спрем на
1. Постоянните тенденции в развитието на обществото, като тръгнем някъде от времената на Вавилон и до наши дни. Ще отбележим четири неща, а именно:
а) Придвижване нагоре в скалата на човешките желания и стремежи
и масовизиране на това движение за по-широки слоеве от населението. Има се предвид скалата от желания с пет нива, където първо стои осигуряването на насъщна храна, после идва нуждата от място за подслон, след това продължението на рода (така както Бог е повелил, а пък и на хората доста им харесва — ако не резултата, то поне самия процес), после желанието за изява и надмощие над другите, и най-накрая развитието и усъвършенствуването на личността. Това движение, естествено, се осигурява първо за управляващите, а после, и отчасти, и за управляваните, като интегралната оценка се състои в сумиране на нивата за всеки индивид (с някакво тегло за всяко ниво, може би), така че по-голяма стойност можем да получим, както чрез повишаване на нивото на някои отделни индивиди, така и чрез масовизиране на едно не много високо ниво. Това сумарно значение за дадена страна, или за цялата планета, непрестанно се повишава, и имаме всички основания да предполагаме, че то ще продължи да се повишава и за в бъдеще. Смисълът на живота за всеки е да се качи по-нагоре по тази скала, а същото важи и за обществото като цяло чрез сумарната оценка.
Първите три нива са тези от жизнена необходимост за всеки и те са били задоволени в някаква степен още когато маймуната е слязла от дървото, както се казва, но изява, или възможност за кариера, дори и днес не е осигурена масово по света, да не говорим за някакво специфично, индивидуално, развитие на човека. Тук, обаче, се сблъскваме с един феномен, с едно естествено поставено от природата
ограничение (защото какво бихме правили като достигнем максимума, ако можехме да го достигнем?), и се оказва, че тези стремежи далеч не се отнасят за основната част от хората (в смисъл, че стремежите си остават, но те не могат да бъдат реализирани по вина на
самите индивиди) и в такъв случай те, най-често, просто заменят новото качество с по-голямо количество от старото (т.е.: храна, жилища, коли, любовници, и пр.)! В такива случаи тези индивиди не знаят какво друго да желаят,
това ги прави нещастни, и, ако те са от управляващата класа (както най-често са), обществото започва да се изражда и разпада отгоре, а пък масите с въодушевление помагат отдолу, защото техните стремежи са винаги по-зле удовлетворени от тези над тях. По този начин се развиват и загиват цивилизациите,
защото се губи смисъла на живота за управляващите, когато техните основни жизнени потребности се задоволят и се стигне до нивото на развитие на личността. В това няма нищо шокиращо, защото цивилизациите са като живи системи, и в такъв случай те
трябва да загиват!
Доколкото, обаче, съвременната цивилизация е силно демократизирана, то трябва да разглеждаме интересите на целите народи, както и да вземем целия свят (поради масовите комуникации), където споменатите тенденции на все по-голямо задоволяване на насъщните нужди за всички постепенно стават реалност. Може да звучи парадоксално, но безсмислието на живота (за индивида) не противоречи на желанието му да търси този смисъл, и когато неговото намиране става вече трудно (поради всеобщото изобилие), хората се объркват и цивилизацията си отива. Нашата страна, в това отношение, е "по-облагодетелствувана" от силно развитите, защото ние още имаме проблеми: и с изхранването, и с набавянето на прилично жилище, и със сумата по-дребни неща, така че по този начин дори помагаме на световната цивилизация като я
задържаме и отдалечаваме момента на нейния край!
б) Постепенното разкрепостяване на експлоатираните маси,
или дистанцирането на "веригите" им, е следващата постоянна тенденция в човешкото общество от хилядолетия. Смело може да се твърди, че появата на обществото започва с разделението на труда и със създаването на условия за използуване на едни групи хора от други такива, или за взаимна експлоатация, преведено на български като "вадене на душата" (вижте "За човечеството" и "За справедливостта"), защото това е и най-ефективната форма на използуване на човешкия труд. Всяко общество може да съществува
само на базата на
взаимна експлоатация и е наивно да си мислим нещо друго, но тези които се шокират от думата могат да я сменят с "използуване". В този смисъл, например, бракът е институция за съвместно експлоатиране на детеродните органи, и поради това в днешно време, при наличието на редица свободи (породени от предчувствието за краха на цивилизацията и загубата на смисъл в живота), необходимостта от продължителна и неизменна експлоатация на едни и същи лица отпада и брака като институция започва да губи своето значение.
Взаимната експлоатация в обществото, обаче, непрекъснато се е подобрявала като робските вериги постепенно са били заменени с невидимото привързване към земята като източник на блага, а после, когато благата се оказало, че могат да се извличат не само от земята, привързването е станало икономическо. В съвременното капиталистическо общество икономическите вериги не се виждат, но те си съществуват, и ако не съществуваха то обществото щеше да се разпадне (както донякъде и стана при комунистическия социализъм, където ролята на капитала беше доста слаба, а само с речи и лозунги общество не се споява). Експлоатацията, сама по себе си, не е нито нещо добро, нито нещо лошо, и за да е добра тя трябва
да съответствува на интересите на обществото, които пък трябва да отчитат интересите на всеки индивид, така че целия "номер" е в намирането на най-
изгодната за всички форма на експлоатация! Робовладелческият строй е бил съвсем оправдан на времето си (дори и за робите), но той не е добър днес, когато, на базата на по-добро задоволяване на насъщните нужди на населението, се получава по-добра ефективност на работа при наличието на по-големи свободи за трудещите се, и поради това "ремъка", на който те са привързани, може да се поосвободи. Изобщо казано, отричането на нещо, било то форма на експлоатация, или обичаи, или нещо друго, не бива да означава отричане на неговата целесъобразност в минало време (т.е. отричане на миналото), а само при новите условия. Така че някаква форма на взаимна експлоатация трябва да съществува и за в бъдеще, когато капитала престане да играе особена роля, поради повишаване на жизненото равнище на масите и неизбежното социализиране на обществото (за което ще говорим след малко).
в) Следващата тенденция е
непрестанното засилване на човешките възможности и нарастване на господството на човека над природата. Това е очевидна тенденция, която никой не отрича, но нека подчертаем, че това господство трябва винаги да се ограничава в по-добро, или по-изгодно за човека,
вписване в природата, а не непременно в нейната промяна, която в повечето случаи, съдейки по човешката практика, се извършва не толкова защото е наложителна, колкото за да покажем силата си (т.е. от неразумна човешка гордост), а и защото промяната на средата е
по-лесна от нагаждането ни към обкръжението или промяната на самите нас! Тъй да се каже: като не можем да направим каквото трябва, то поне правим каквото можем.
Засилването на възможностите ни е резултат на стремежа ни към по-лесен живот (и природните ни дадености, разбира се), така че често се говори за подобряване на условията за живот през вековете човешка история, но това подобрение е следствие на по-големите ни възможности. Още когато първобитният човек е хванал камъка в ръката си той е започнал да засилва своите възможности, защото това е било ново оръдие или оръжие за него (като на английски arm означава дори едновременно ръка и оръжие) и тази тенденция продължава и днес чрез машините, различните технологични процеси, компютрите, научните достижения, и прочее. Ясно е, че нашите възможности ще продължават да се засилват като, например, се научим да летим, или да предаваме мисли, или да телепортираме материя по някакъв нов начин, а не чрез класическите транспортни средства, или да пораждаме такива индивиди, каквито желаем, и други подобни. Но нека сме наясно, че това засилване на възможностите, поне досега,
не е променяло с нищо генетичния апарат на човека, където нещата стоят на едно място от десетки хиляди години, което е необходимо, защото човешката еволюция трябва да бъде съизмерима с биологичната и геологична еволюции на планетата ни. Евентуални промени в наследствения код имат всички шансове да се окажат по-опасни и от ядреното оръжие и да предизвикат нови масови ужаси.
г) Социализацията на обществото, или движението към все по-голяма социална справедливост, е последната тенденция на която ще се спрем. От зората на цивилизацията човек е разбрал, че нашия свят е несправедлив (поне за всеки индивид) и поради това той никога не е преставал да се стреми да го направи по-справедлив (вижте също "За справедливостта"). Едва в последните няколко века, обаче, ни се отдаде да постигнем някакви по-големи успехи в това отношение, предимно на базата на по-големите възможности на обществото, но това далеч не е границата на нашите желания (то такава граница и не съществува), така че тази тенденция винаги ще продължава. Социалната справедливост означава, най-общо казано, някакъв начин за постигане на единство с интересите на другите, разбиране, че нашето благополучие зависи от това на другите, някаква форма, не на колективизъм, а на правилно разбран, т.е.
разумен,
индивидуализъм.
Не само на етапа на краха на съвременния капитализъм от последните един-два века, който можем да наричаме и индустриално общество, ако това повече ни харесва, но поне от Древна Гърция насам, съществува борбата на хората за изграждане на по-справедливо общество, и този стремеж става особено актуален в днешно време поради засилените възможности за неговото постигане. Добрите фирми на Запад отдавна полагат най-различни грижи за своите работници, просто защото по този начин те могат да привлекат по-добрите при тях, което е в тяхна изгода. Аналогично, обществото като цяло има полза от добро социално осигуряване защото това прави живота спокоен, а основното нещо от което се нуждае един
капиталист е спокойствие в страната и възможност за населението да харчи парите си като купува произведените от неговата фирма стоки, от което той само печели. Така че
"олевяването" на обществото е неизбежно в близкото бъдеще, а дали ще наричаме следващия етап в развитието му социализъм, или постиндустриално общество, или по някакъв друг начин — не е съществено.
2. Неизменните принципи при функционирането на обществото се свеждат основно до следното:
а) Борба с трудностите в живота. Това е принцип заложен дълбоко в самата "биологична матрица" и човек, независимо от постоянния му стремеж към лесен живот, се стреми в същото време и към интересен, което ще рече
труден, живот. Ако искаме да преодолеем някак-си това словесно противоречие би трябвало да кажем, че човек се стреми към лесен живот, който да му позволи
сам да си създава трудности, които да го направят интересен за него! Всеизвестно е, например, че младото поколение в последно време се "разхайти", както казват възрастните, което е неизбежно следствие от по-добрите и лесни условия за живот на младите, защото те, осигурени с насъщно необходимата им храна и жилище, вече се чудят какви нови и преждевременни усещания да търсят, тъй като желанието за изява още от най-ранна детска възраст не привлича всички, а пък и разбирането им за изява се състои основно в притежанието на нещо дадено им наготово или лесно придобито, но
не и тяхно лично качество (защото това е по-трудно). Това обяснява и наркоманията, и високата престъпност (до голяма степен), и високия процент на самоубийства сред младите (точно когато те нямат никакви обективни причини за недоволство от живота, защото най-хубавата част на всеки живот е младостта). Тези, да ги наречем временни, проблеми, защото те възникнаха основно през ХХ век, ни сочат, че една от основните грижи в бъдещето ще бъде именно в
създаването на трудности, предимно за младите.
Когато човек взема всичко лесно и наготово той не може да бъде щастлив, и може би поради тази причина в сексуалните отношения (които са в основата на живота) женските индивиди непрестанно се стремят (най-често несъзнателно) да създават проблеми на мъжете, за да направят живота им по-интересен и сексуалното удоволствие — по-пълно (след като е положено някакво усилие за неговото постигане), което е намерило отражение в класическата фраза cherchez la femme, или "търсете жената", като корен на всички нещастия. Във всеки случай лесният живот не блазни хората и трудностите закаляват индивида, като дават възможност за проявяване на този недоразвит инстинкт наречен "интелект", така че проблема е в правилния подбор на такива трудности, които могат да бъдат преодолени.
б) Животинската природа на човека е следващия неизменен момент при всички цивилизации и не бива да си мислим, че ще можем някога да избягаме от нея. Двадесет века след Христа ние още изпитваме удоволствие да убиваме своите събратя (ако не в действителност, то поне виртуално, пред видеото), или най-малкото да им правим злини, като основния елемент на нашето щастие се състои в нещастието на другите. Нещо повече, поне през последните два века, предимно поради неосъзнатото пренаселване на земното кълбо (вижте "За популацията"), човешките жертви са неизмеримо повече от тези през предишните епохи, когато в редица случаи хората са можели по-лесно да се разделят на такива, които искат повече силни усещания (разбирай: кръв и разврат), и такива, които предпочитат спокойния живот; по-рано се е правела разлика между фронт и тил, сега тя не съществува, нито по време на война, нито в мирно време, благодарение на високата престъпност и тероризъм. Ние треперим пред смъртното наказание, понеже живота на всеки (уж) бил много важен и неповторим, но се избиваме с милиони. Дали за в бъдеще ще трябва отново да се легализират гладиаторските битки (особено при възможността за присаждане на много органи), или да се определи някаква планета за войни (защо не Марс?), или да се засили още повече ескейпизма (за който ще говорим след малко) чрез по-тотални медикаменти и виртуални аудиовизуални ужаси, или ще бъде намерен някакъв друг начин, но хората, изглежда, още много векове ще имат нужда от кръвопролития, за да се почувствуват
хора?!
в) Следващият важен момент това е
разединеността на човешкото общество. Хората като индивиди са доста по-надеждни и функционални, отколкото обществото като цяло, което още не може да се разбере кой кого да командува и до каква степен да се подчиняват един на друг. Дори в някои държави и да има някакво примитивно ниво на организация, на цялата планета то отсъствува, като глутница вълци, примерно казано, са по-сплотени отколкото всички съвременни държави взети заедно. Нашите най-големи мечтания засега се свеждат
не до хармония и взаимодействие между индивидите и държавите, а до рицарски условия за
двубои, най-често на живот и смърт (и с рицарство само на думи). По всичко личи, че поне в близките няколко века (или хилядолетия?) ситуацията ще се запази същата, защото човека и за самата природа е един експеримент и никой не знае кое е по-добро, така че нека приемем за по-добро това, което успее да установи надмощие. Но тогава да не се заблуждаваме като си мислим, че в човешкото общество цари някаква организация, или поне не много по-голяма отколкото сред другите стадни животни.
г) Последното неизменно нещо, на което ще се спрем, това е постоянното
търсене от човека
на някаква заблуда, постоянното
бягство (ескейпизъм)
от реалната действителност към някаква виртуална или измислена такава, нещо което е накарало още древните римляни да изкажат сентенцията: "
Mundus vult decipi!" ("Светът иска да бъде лъган!"). Всяко хубаво нещо си има и своите лоши страни (и обратното), така че способността ни за висша нервна дейност неизбежно се съпътства и от желанието ни да си измислим свой свят, в който да живеем. Заблудата може да е неосъзната, както в повечето случаи е, но с повишаване на знанията ни за околния свят необходимостта ни от заблуда
не изчезва, а само си мени формите.
Правото на заблуда е основно човешко право и то не трябва да се нарушава в бъдеще, независимо дали става дума за религия, изкуство, любов, някакво опиянение, идеология, спорт, и прочее.
II. Близко бъдеще
След казаното в предишния раздел е сравнително лесно да предвидим (с някаква степен на достоверност) развитието на обществото в близките два-три века, като екстраполираме постоянните тенденции и запазим неизменните принципи. Би трябвало да е очевидно, че
светът върви към социализъм (макар и в редица страни да се плашат от тази дума), ако не за друго, то поне защото вече
можем да си го позволим. Дали при бъдещия социализъм всеки нуждаещ се ще получава безплатно основните хранителни продукти, медикаменти и други услуги (примерно в специални магазини, или в специални отдели за безплатни стоки, или чрез колекция и последващо разпределение на дълготрайни продукти за употреба на втора ръка, и пр.), или пък той ще получава само необходимите средства за да се снабди с това, което смята за най-важно за него, или чрез някаква комбинация на тези методи, не е съществено. Важното е, че основните нужди (първите три нива от скалата на желанията) ще могат да бъдат задоволявани за всеки, който няма възможност, или пък желание, да прави кариера в момента. Пенсионно, здравно, правно, и прочее осигуряване ще е достъпно за всеки, така както и образование според личните му способности и/или финансовите му възможности. Свобода за придвижване из целия свят и съвсем достъпни комуникация с всеки друг също ще е осигурена, като лингвистичните бариери ще се преодоляват на базата на пет-шест основни езика, един от които ще бъде и официален в страната.
Основната форма на експлоатация и принуда в близко бъдеще ще бъде капиталистическата, или властта на капитала. Колкото и добре да е осигурен човек все ще има неща, които той лично няма да може да притежава, така че ще има към какво да се стреми и за какво да печели пари. Нещо повече, след като основните нужди бъдат прилично задоволени, то на човек няма да му остава нищо друго освен да се стреми да направи нещо и за другите, като се съгласи, например, да работи и
без заплащане или срещу символично такова, което е вече реалност за много хора от заможните слоеве в развитите страни. Дори сред научните работници, които не са от най-заможните, но и не са от бедните, и днес съществува желание да вършат работата си не заради парите, а заради интереса от нея; това важи и за много други професии като: медици, учители и прочее, а до голяма степен и за обикновени рутинни дейности, защото човек винаги изпитва някакво удоволствие от свършената работа, и като се научи да работи той не може да бездействува. Съвсем реално е да се очаква работната седмица (ако остане от седем дни, а не стане "шестица", да речем) към средата на ХХI век да стигне четири дни по шест часа, като този, който ще може да си осигури работа поне за три дни седмично, ще може да се смята за щастлив. Притискан от растящата безработица, която няма основание да се очаква да намалява на фона на все по-големите възможности на технологиите, човек ще започне да се "натиска" да има възможността да поработи малко, просто за удоволствие (for fun, както казват на английски), така че експлоатацията ще продължава и поради желанието на хората за изява, а не само заради заплащането.
Парите, или някаква безналична форма на разчет,
ще останат да ръководят икономиката, поради лесния начин за отчитане на търсенето (щом се печели, значи се търси), както и да бъдат цел в живота на мнозина, поради
скритата власт и възможност за надмощие, които те позволяват. Парите предлагат една
едномерна скала на човешките ценности и, независимо от неточността ù в редица случаи, идеята за това е гениална. Пречките за всеки да работи — естествени или изкуствени, ако потрябва (защото може човек да трябва и
да си плати за да поработи ден-два в някой роботизиран завод, или за да отиде в армията, където ще му дадат истинско оръжие, и пр.) — ще бъдат едни от трудностите в бъдещето. Освен това хората винаги ще искат да поживеят още половин век с нови изкуствени органи, а това, над дадена възраст (примерно от сто години), ще трябва да се заплаща; или пък ще искат да си имат своя ракета, или някой астероид, и т.н., тъй че ще има за какво да използуват парите си.
Чие притежание, обаче, ще бъдат
капиталите не е от особено значение, защото крупните собственици, така или иначе, ще бъдат само 2-3 % от населението и тяхната цел в живота ще се диктува от собствеността им, т.е. те ще живеят: или за да умножат парите си, или за да ги похарчат интересно (и разумно, ако това им се отдаде), или и двете. Нормално е да очакваме, че това ще бъдат държавите (т.е. техните ръководства) и най-вече международните компании (т.е. лицата които държат капитала, а не тези, които ръководят предприятията), но във всички случаи многото пари
няма да отиват при по-способните, защото богатите винаги ще могат да накарат способните да работят за тях! С други думи, властта на капитала ще продължава да се определя от
случайни, а не от разумни,
фактори, но, доколкото за обществото е важно
да има експлоатация, това няма да е съществено. Освен това икономиката повсеместно ще започне да ръководи политиката, а не обратното, както е сега в редица страни, което ще бъде едно движение напред.
Има надежда, все пак, да се очаква, че човечеството ще съумее някак-си да отдели лошото от доброто при въпроса за собствеността върху средствата за производство и ще стигне до извода, че най-лошия и несправедлив момент в случая е, че богатствата не съответствуват на
личните способности на елита, а са предимно наследени! Когато това се осъзнае ще бъде елементарно да се избегнат злините, като се модифицира така закона за наследството, че крупната (т.е. експлоататорска) собственост практически
да не може да се унаследява, а да преминава в ръцете на големи общности от хора (държавата, общините, или някакви други професионални сдружения), от където тя да може после да се отпуска за временно или пожизнено управление на някои изявили своите лични способности индивиди, или да се разпределя равномерно и/или
случайно сред членовете на обществото (примерно: при навършване на кръгли годишнини, или чрез лотарии).
Действително, ако човек се замисли, то наследяването на имуществото си е една
човешка измислица (т.е. не съществува в света на животните) и тя повече пречи, отколкото помага, защото засилва още повече несправедливостта в живота. Така или иначе, данъка наследство (който при големи суми може да откара, заедно с адвокатските издръжки, до 1/3 от общата сума) е съвсем
неоправдан, от гледна точка на индивида, който наследява (защото — да не би държавата да е помогнала с нещо, че човека е починал?), и той се обяснява само с естественото желание на държавата да "намаже" от каквото може. В него, обаче, има и силни социални елементи, и няма нищо трудно в това да се определи някакъв, да го наречем,
експлоататорски минимум на капитали (ЕМ), при надвишаването на който данъка наследство да скача нагоре по експонента, така че при 10 ЕМ лично наследяване човека да
получи само 2 ЕМ, и при 100 ЕМ —
само 3 ЕМ, например, а другата част да отива за държавата (и/или общността). Самият ЕМ спокойно може да бъде от порядъка на 1000 МРЗ (минимални работни заплати), като подлежи на корекции съобразно жизнения стандарт в момента.
Това ще доведе до някакъв държавен монополизъм при крупните компании, но те, все едно, са винаги под призмата (и жезъла) на държавата, защото засягат интересите на основната част от работната ръка. Това няма да бъде социализъм в класическото схващане, а някакъв народен капитализъм, т.е. такъв, от който народа ще печели, като конкуренцията, поне сред дребните фирми, ще си съществува, а и сред крупните тя няма да изчезне, ако се следи държавната собственост да не надхвърля 1/3 от активите на предприятията, примерно, а другата част, когато такава остава, да се предава на общини и други сдружения, или се разпределя с някакъв жребий. При това и самите крупни собственици няма да загубят нищо
лично, а само тяхното потомство ще губи, но и то няма да падне под границата на един ЕМ, който позволява едно съвсем прилично съществуване. Както се казва, и вълка сит и агнето цяло, и, освен това, света, така или иначе, е тръгнал натам.
Смело може да се твърди, обаче, че още доста векове обществото няма да може да установи една прилична форма на организация, която да определя бъдещото място на всеки още от рождение, но което място да
не може да се предава по наследство! И това ще бъде не защото е толкова трудно (ако не друго, то поне жребий може да се хвърля кой кого да командува и кой какво да притежава за даден период от време), а защото хората няма да приемат едно такова ограничение на техните възможности, които, все едно, са ограничени от генетичните им дадености. Те и тези генетични дадености може да се удаде да се променят, но тогава пак ще възникне въпроса кой ще има такива права, защото не може всички да бъдат Цезари или Наполеони, примерно. Има надежди компютрите още през ХХI век да навлязат масово в социалното управление и правораздаването, поне като първични инстанции, и тогава може би ще бъде направена една добра крачка напред, но хората дълго време ще се съпротивляват преди да се убедят, че това ще бъде в техен интерес, защото един изкуствен разум, очевидно, ще може да взема, ако не най-справедливите (според човека, и затова спорни) решения, по поне безпристрастни такива.
Иначе можем да бъдем сигурни, че бъдещото време ще бъде
време на заместители, както по отношение на прехраната и вещите, с които си служим, така и на емоциите. Масовите медии все повече ще изместват (и притъпяват) самостоятелното мислене, а виртуалната реалност ще играе ролята на действителността, но това
не е толкова страшно, защото малцина са хората с оригинално мислене, което си струва да бъде запазено. Съвсем нормално е да очакваме също и някакви евтини и относително безвредни, т.е. не водещи до опасно привикване, наркотични и психотропни препарати. Дори в областта на размножението изкуственото раждане е въпрос на близко бъдеще, така че след един век, примерно, може всяко семейство да си се снабдява с една "изкуствена майка", която да бъде с размерите и
цената на съвременна съдомиячна машина, и да извършва там необходимата "посевка" щом счете за необходимо, или по-скоро когато получи нужното разрешение (защото докато човешката популация не се сведе под един милиард души това просто ще е неизбежно), като в такъв случай секса ще си остане, един вид, за "спорт и почивка". Можем да се
надяваме войните да изчезнат поне от нашата планета, но при наличието дори на две държави, или на различно благоприятни условия за живот в отделните райони, това е доста съмнително, защото човека е преди всичко животно и чак след това надарено с разум. Все пак, едно на друго, сигурно живота през ХХII век ще бъде по-интересен от съвременния ни, ако до тогава не взривим планетата си.
III. Далечно бъдеще
Далечното бъдеще е това, за което вече не можем да екстраполираме съществуващите тенденции, но трябва да видим по какъв начин те ще се променят, така че да се затвори цикъла, и тук можем основно само да гадаем. Така например е ясно, че някога ще дойде време когато властта на капитала ще бъде променена, и тогава ролята на принуда ще играе, може би, наследствеността, или родовата връзка, но това не е сигурно, защото семейството и рода и днес вече се разпадат, а и генното инженерство също предлага много възможности за намеса в тази насока. Би могло да се допусне съществуването на специализирани човешки индивиди за определен вид дейности, което да ги отличава и по външен вид, хората може да станат продукт на някаква симбиоза на естественото с изкуственото, т.е. киборги, и тогава всеки ще има свои съсловни, да ги наречем, интереси, които да защитава и за които да работи. Възможно е да се упражнява някакъв контрол върху продоволствието и продължението на рода чрез социалната издръжка на населението, който да принуждава хората да вършат това, което е нужно за обществото (вече и днес са малцина тези, дето могат сами да заколят някоя кокошка, да не говорим да посеят една нива с пшеница, да я ожънат и сами да си изпекат хляба, а за в бъдеще всички ще бъдат зависими от технологично произвежданите храни). Или пък да се премине към тотално следене на
всички чрез някакви имплантирани приемо-предаватели, с възможност за локално въздействие върху психиката на всеки при нужда, което ще се поднесе под формата на
грижа за сигурността и здравето на хората (така както сега всички хора са картотекирани, превозните средства и оръжията също, и следващото стъпало е директното следене с оглед на предотвратяване на нарушенията още в зародиш). Или принуда ще се упражнява при снабдяване на хората с нови органи и периодичното им подмладяване. Във всеки случай някаква принуда сигурно ще има, иначе обществото ще се "разлети" от центробежната сила на егоизма на неговите членове.
Но може, най-после, човек да стане и наистина разумен, като започне да работи, не защото някой го кара, а защото
сам се кара, понеже така живота е по-интересен и изгоден за всички, което предполага, че обществото вече ще е стигнало до последното ниво на желания — личното развитие и усъвършенствуване, съпроводено с разбирането, че най-добрата изява е положителното мнение на околните. А може и нужната принуда да се упражнява от изкуствения разум като хората станат подчинени на роботите, които ще се грижат за тях (просто за да има какво да правят), докато хората ще си живеят (просто за да им минава интересно времето). Такава степен на свобода няма да е много мобилизираща, но и малко вероятно е да се стигне до там, тъй като природата, сигурно, ще ни предложи нови трудности, така че хората няма да бъдат оставени да си правят каквото им хрумне.
Рано или късно е нормално да очакваме и някакво разселване на човечеството из Космоса, колонизиране на други планети, контакти с други разумни същества (ако ги намерим), и въобще засилване на човешката мощ до невероятни (и невероятно опасни) граници. Когато се научим как да се предвижваме наистина бързо в пространството ще сме близко и до решението на въпроса как да се преборим с времето (доколкото то е това, което определя кое е бързо и кое не е). Някога, може би, ще започнем да правим и екскурзии във времето, при все че при движение в миналото можем да бъдем само наблюдатели, а бъдещето, все едно, не е нещо повече от една виртуална действителност, тъй като никога не можем да бъдем сигурни, че то ще бъде точно
нашето бъдеще, а не някое от възможните, но това положително ще бъде интересно.
Нашата мощ, обаче, не може да бъде ограничена само с това което е извън нас, така че ние ще се стремим да подобрим и самите си организми и обществото. Генното инженерство вече има впечатляващи постижения, така че в скоро време ще бъдат създадени най-различни нови растения и животни. Но ролята ни на творци на света около нас никога няма да бъде на достатъчна висота докато не вземем да променяме и себе си — било то своите лични тела, било то да създаваме потомство по заявка. Всяко излизане от природните ни дадености, разбира се, е много опасно, но това надали ще ни възпре да продължаваме Божествения експеримент и да увеличаваме разнообразието в Природата (още повече, че досега основно сме го намалявали). Разнообразявайки живота си, обаче, е редно да се погрижим и за ... смъртта, защото тя, все пак, е най-сериозното ни житейско изпитание.
Намесвайки се в природните механизми за продължение на живота ние, рано или късно, ще стигнем и до кардиналните проблеми за организацията и хаоса във Вселената, защото те са свързани в някакъв цикъл и локалната организация предполага глобален хаос (и обратното)! От своята поява живото се е стремяло да наложи някакъв ред в случайния и хаотичен свят, но ако някога ни се отдаде да стигнем до много голям ред в дадена време-пространствена координата, то ще трябва да намерим и начин за преминаване в
безредие, който да е по-хуманен от използувания от природата, защото иначе тя ще си наложи своя, изхождащ от неограничени биологични и други ресурси, метод на пробите и грешките, считащ органичния живот като
грешка и водещ само до запазване на материята, но не и на формата ù. А какъв ще да е този начин, че хем живота да съществува, хем и
хаоса да не пострада, за съжаление не можем да кажем, но пък ако някой Ви го каже, то и не му вярвайте! Защото организираната материя намалява ентропията, но тя не може нито само да расте, нито само да намалява, а може само непрекъснато (в смисъл на милиони години време и светлини години пространство) да се променя.
Е, ние може и да сме грешка на природата, но поне да не правим такива грешки, които могат да я заличат, защото ние си имаме свои интереси, докато природата няма! На природата ù е безразлично какво ще стане с живота, той за нея няма смисъл, но за нас има (т.е., мислим си, че има). Границата на нашето бъдеще е достигането на възможността за съществена намеса в хаоса или в природното безсмислие, защото тогава няма да ни остане нищо друго освен, или да се включим в него като създаваме нови безсмислени светове, или пък да се откажем да участвуваме в това безсмислие като го потвърдим. В случая се оказва много хубаво, че хората не са
наистина разумни, така че този момент за нас е безкрайно отдалечен.
КОНСТИТУЦИЯ НА ЦИНИКЛАНДИЯ*
[ * Това е Приложение към "Десет Цинични Есета". ]
Отчитайки положителното от съществувалите досега цивилизации и изхождайки от съображения за узаконяване на битуващите сред нас морални норми, устройство на нашата държава, и щастлив живот на нашите граждани, както и за по-нататъшно развитие и усъвършенствуване на човешкия индивид и социалната общност, ние изработихме тази Конституция на Циникландия.
I. Права и задължения на личността
Член 1. (1) Всеки човек има право на живот или смърт, което е безусловно и независимо от другите индивиди.
(2) Всеки човек има и задължението да не прилага това си право в ущърб на същото право на другите индивиди, ако това може да се избегне.
Член 2. (1) Всеки човек има право на щастие съобразно своите виждания. Общественият Разум (или други инстанции) може да проповядва определен вид щастие, но то не е задължително за индивида.
(2) Щастието на индивида, обаче, не бива да се гради на нещастието на другите, нито на други да се натрапват личните разбирания за него.
Член 3. (1) Всички хора се раждат неравни и имат законното право да докажат своето неравенство и уникалност сред другите.
(2) При доказване на това неравенство всички хора се ползуват от равни права и имат равни задължения за спазване на законно установените норми, независимо от: пол, расова и етническа принадлежност, външен вид, възраст, образование, материално благополучие, здравословно състояние, интелектуална или друга надареност, предпочитан род заблуди и вярвания, принадлежност към социални и професионални или някакви други групи, начини за постигане на сексуално удоволствие, вкусове, и обичаи.
(3) Начините за изява на индивидуалното неравенство не бива да препятствуват другите индивиди да изявяват своето неравенство, както и не трябва да противоречат на Обществения Разум. В случаите, когато неравенството се ограничава от закона, всички подлежащи на такова ограничение се считат за равни в това отношение, независимо от различията указани в предишната алинея.
Член 4. (1) Всички хора имат право да проявяват животинската си природа, когато това не противоречи на Обществения Разум.
(2) Всички хора имат правото и задължението да постъпват и разумно, когато това им се отдава.
Член 5. (1) В обществото всички хора са зависими един от друг, като в този смисъл свободни хора не съществуват. Всеки, обаче, има правото да се стреми да достигне границата, където свободата започва, но без да престъпва тази граница.
(2) Може да се говори за свобода в смисъл на осъзната зависимост, но всички опити за изява на лична свобода, които накърняват чуждата зависимост и които може да бъдат избегнати, се преследват от закона.
(3) Имуществените, родителски, социални, и други зависимости, и границите, където те се обръщат в свободи, се определят от съответните закони.
Член 6. (1) Всеки човек има право да лъже другите и/или себе си, с изключение на случаите, когато съдопроизводството изисква друго, съгласно чл.19.(3). Лъжата може да приема форми на: самозаблуда, измама, умишлена заблуда, внушение, реклама, пропаганда, утешение, комплимент, и други, и може да бъде както в интерес на индивида, така и в негов ущърб. В този смисъл всеки има правото да казва и това, което той счита за истина, или да лъжи в интерес на истината, както и да изказва твърдения, които са, или може да се окажат в последствие, истини.
(2) Възможността за съществуване на истината не се изключва, нито ограничава с указаното в следващата алинея, но доколкото тя най-често е спорна и недоказуема, както и неубедителна или неприятна за хората, е правилно в общия случай да я наричаме лъжа.
(3) Законите на страната, както и лъжата в интерес на Обществения Разум, се приема да се наричат истина, независимо дали нейната истинност може да се докаже по някакъв друг начин.
Член 7. (1) Всеки човек има право да експлоатира другите, когато те са съгласни с тази експлоатация, както и сам да се съгласи да бъде експлоатиран, но това съгласие трябва да бъде доброволно и доказуемо. Формата на експлоатация може да бъде различна, в това число и взаимна, и да се мени с времето.
(2) Съгласието за експлоатация на индивида важи само за него и не се предава на потомството му. В редица случаи е редно да се уговорят и срокове когато тя изтича и може да се поднови при взаимно желание, като ако такива срокове не са уговорени, то тя може да бъде прекратена по всяко време от всяка от страните.
(3) Всеки човек може да експлоатира и различни животни или изкуствени системи, както и себе си лично, като в тези случаи съгласие на експлоатирания не се изисква, предвид сложността за получаването му, но някои закони могат да уговорят изключения.
Член 8. (1) Всеки човек има правото и задължението да се стреми да направи живота по-справедлив за всички като използува обществените инстанции и съблюдава Обществения Разум.
(2) От своя страна Общественият Разум е призван също да се стреми да направи живота по-справедлив за всички жители на страната, като използува предоставените му прерогативи, както по пътя на принудата, така и по пътя на заблудата.
Член 9. (1) Всеки човек има задължения към обществото, които може да бъдат финансови, свързани с изпълнението на някаква обществена дейност, с продължението на рода, или от друго естество, и се определят от съответните закони.
(2) Не може да се налагат задължения на индивидите, водещи до трайни физически или психически мутации, освен при тяхно писмено съгласие, по законно установения ред.
Член 10. (1) Тези права и задължения се прилагат за всички пълнолетни граждани на страната, като за такива се считат навършилите 18 годишна възраст.
(2) Правата по чл.1, 2, 3 и 4 (на живот, щастие, неравенство, и животинска природа) важат за хората от момента на раждането им, като до навършване на указаната в предишната алинея възраст не са съпроводени със съответните задължения, освен ако в законите не бъде уточнено нещо друго.
II. Обществен Разум
Член 11. Общественият Разум е съвкупността от законите на страната, създавани от органите на официалната власт призвани да осигуряват тяхното съблюдаване и наказания за неспазването им, както и самите органите на власт (съгласно чл.12). Решенията на тези инстанции се приемат за истина, независимо от възможностите за доказване на противното, докато не се наложат промени в тях, характеризиращи старите положения за лъжа, а новите за истина. По силата на чл.6, обаче, всеки може да изказва мнението си за тези установки и да ги критикува по всякакви начини, тъй като тези гласове се приемат за лъжа, ако противоречат на официалната истина.
Член 12. Цялата официална власт в страната се разделя на:
1. Върховна и утвърдителна — на Парламента;
2. Законодателна — на Законодателната Палата;
3. Изпълнителна — на Правителството;
4. Представителна и обединяваща — на Президента;
5. Регионална — на местните Съвети;
6. Съдебна — на Съда и Прокуратурата;
7. Наказателна и сили за бързо реагиране — Полицията и Армията;
8. Пропагандна — на официалните Медии.
Член 13. Няма.
Член 14. Устройство и функции на Парламента.
(1) Парламентът се избира като случайна и политически необвързана извадка от народа за срок от 5 години по процедурата описана в чл.22 и се състои от сто души Народни Представители (НП) на възраст поне 30 навършени и по-малко от 60 навършени години към датата на встъпване в длъжност. Той е постоянно действуващ орган и за срока на упражняване на длъжността им всички НП получават служебен отпуск от старото си място на работа. Този орган е длъжен да поддържа винаги установения брой от НП, като разполага с резерва от до десет души Кандидат НП, а при необходимост провежда и допълнителни частични избори. Мандатът на Парламента започва да тече от първи януари на всяка кратна на пет календарна година и не може да бъде продължаван, но той може да бъде намален, ако до края му остават не по-малко от шест месеца, при гласуване с квалифицирано мнозинство, и тогава по същата процедура се провеждат предсрочни избори за служебен Парламент със срок на дейност само до края на мандата на настоящия. Всички НП след встъпване в длъжност имат дипломатически имунитет и могат да бъдат съдени само от Парламента, или от съдебните инстанции но след изрично дадено от него разрешение.
(2) Парламентът избира на всеки шест месеца свой Президиум, който се състои от седем души, в чийто състав влизат: Председател на Президиума, трима Заместник Председатели на Президиума и още трима Членове на Президиума. Освен това Парламента може да се разделя на работни групи според нуждите на изпълняваните задачи, но това деление не променя необходимостта от общо гласуване в целия Парламент.
(3) Всички НП са на пълна пансионатна издръжка (храна, жилище, и други необходими разходи) до пет дни в седмицата, като освен това получават доходи в размер на трикратна минимална работна заплата (МРЗ) за страната за периода, но нямат право на никакви други допълнителни доходи и подаръци. Всички получени от тях други суми и дарения остават в полза на Парламента. След приключване на службата им в него те се поставят под особен финансов надзор за срок от пет години с оглед разкриване на случаи на незаконно облагодетелствуване по време на мандата им.
(4) Всеки НП има правото да се откаже да изпълнява длъжността си по всяко време на мандата си, като получава всеки месец по една МРЗ безвъзмездно до изтичане на срока. Веднъж отказал се, обаче, той няма право отново да стане функциониращ НП.
(5) Решенията на Парламента се вземат с обикновено мнозинство, което се състои от повече от 1/2 от общия брой НП (съгласно ал.1), с изключение на случаите когато е нужно квалифицирано мнозинство, което пък се състои от повече от 3/4 от НП и се прилага при промени в Конституцията, предсрочна смяна на Президента, и други, както и по всякакви въпроси ако предварително с обикновено мнозинство се гласува за такова гласуване.
(6) След избора на Парламента всеки НП определя своите политически симпатии към една от предложените му политически партии, коалиции, или групи на независими кандидати (оттук нататък ще казваме само партии), които подлежат на актуализиране веднъж на 6 месеца. При това гласуване се цели точно определяне на наредбата на политическите сили, така че резултата трябва да не съдържа две партии с еднакъв брой гласове, и ако това се случи то гласуването се повтаря докато се появи разлика от поне един глас между две съседни партии. По този начин се определя политическият състав на Парламента, който се използува при формиране на Законодателната Палата, съгласно чл.15.(1), Правителството, съгласно чл.16.(1) и местните Съвети, съгласно чл.18.(1), и в други случаи когато това потрябва. Парламентът според процедурата на избора си, обаче, е аполитичен орган и негово задължение е да остава такъв. По усмотрение на Парламента той може да използува в помощ на това гласуване, или вместо него, и някаква форма на референдум или допитване до масите, съгласно чл.24.(1), решение за което трябва да бъде взето чрез гласуване.
(7) Парламентът утвърждава всички закони, изработени от Законодателната Палата, провежда избор за Президент и Вицепрезидент, съгласно чл.23, и има право на инициативни указания за изработване на законите и другите нормативни документи от всички останали органи на официалната власт. Парламентът може да назначава висшите държавни служители, като: посланици, съдии и прокурори, ръководители на официалните Медии, и прочее, или да възлага на съответните инстанции да посочат такива лица, които да бъдат утвърдени от него. Парламентът издава Решения, които са задължителни за Законодателната Палата и препоръчителни за другите инстанции, но може да изисква изработването на закони, които да ги направят задължителни и за тях.
(8). Парламентът може да променя структурата на органите за управление на държавата, както и да сезира или отменя някои решения на Правителството или на Президента, при гласуване с квалифицирано мнозинство. Той може да смени Президента или Вицепрезидента след двукратно гласуване с квалифицирано мнозинство в полза на тази смяна, проведени в интервал от не по-малко от една и не повече от две седмици. Парламентът може да изпълнява също така и върховни апелативни функции по особено важни за държавата въпроси след преминаване през другите инстанции. Той може да отнеме или ограничи правата на всеки друг орган, но няма право да ограничи своите, дори и при гласуване с квалифицирано мнозинство.
(9) Парламентът поддържа връзките с обществеността чрез официалните Медии, които са на негово подчинение, но по силата на чл.6 могат да съществуват и други органи за информация към политическите сили или към други организации и лица. Освен това той се задължава да поддържа и преки контакти с масите, като всеки НП трябва да се среща поне веднъж месечно с различни среди от населението, области и трудови колективи, а също да има и официални приемни часове поне четири часа седмично. НП са хора от народа и трябва по всички възможни начини да доказват това.
(10) Парламентът има на свое пряко подчинение различни отдели и групи, избирани от него за времето на мандата му, и в частност: Конституционен Съд, в чиито функции влиза разглеждането на непротиворечивостта на законите с Конституцията; Апелационен Съд, който се занимава с обжалване на сериозни престъпни деяния като най-висша инстанция; Отдел за Сигурност, и други, които се състоят от професионалисти и се избират по предложение на съответните компетентни инстанции, но се утвърждават от него.
Член 15. Устройство и функции на Законодателната Палата.
(1) Законодателната Палата се състои от една до три Законодателни Камери, в които влизат по 11 души от дадена политическа партия. Това са първите три политически партии (ако толкова има) според наредбата за партийни симпатии в Парламента. Техният състав се избира от ръководствата на съответните политически сили по предложена от тях процедура, но сред квалифицирани юристи с поне 10 годишен стаж в областта на правосъдието. Всяка Камера си избира свой Председател, който ръководи и организира нейната дейност. При необходимост от допълнителна работна ръка към всяка от тях могат да бъдат назначавани нужния брой извънщатни сътрудници, или да се използува помощта на съответните ведомства и служби. Камерите са наредени по старшинство, което се актуализира на 6 месеца според гласуването за политическа принадлежност в Парламента, в резултат на което може да се промени наредбата им, както и състава на някои от тях, и ако последното се наложи, то тогава се разрешава временно присъствие до три месеца и на четвърта Камера от старите и напуснали партии, която има за цел да предаде законопроектите, по които те са работили, в завършен вид, но която няма никакви права. При изработване на законите Камерите или работят общо, или всеки законопроект изработен от една от тях, трябва да бъде приет и от останалите. При упорити разногласия се предлага алтернативен вариант и от Камерата, която не е съгласна с първоначалния.
(2) Законодателната Палата е политизиран орган, но тя се състои от компетентни професионалисти. При нейната работа няма публични дебати и ненужен популизъм, и трябва да цари дух на творческа и съзнателна дейност. Критерий за доброто ù функциониране трябва да бъде не големия брой законопроекти, а нищожния брой върнати от Парламента такива, както и малкия брой изменения и допълнения към съществуващите закони.
(3) Всеки законопроект след обсъждане във всичките Камери се предава на Президента за мнение, който има право на двукратно вето по него. Той трябва да даде отговор в двуседмичен срок, като: или го приеме явно и евентуално направи съответни препоръки и указания, или го отхвърли явно, или не даде отговор до изтичане на срока, което се приема за съгласие. След това законопроектът се предава в Парламента за обсъждане и окончателно утвърждаване, при което той може да бъде връщан неограничен брой пъти.
Член 16. Устройство и функции на Правителството.
(1) Правителството се състои от съответния брой Министерства, според решението на Парламента, но не по-малко от 6 и не повече от 12 на брой. Неговият състав се предлага от първите три политически сили според квотите на Парламента при определяне на политическите му симпатии, приема се съвместно от тези партии, и се утвърждава от Парламента. Начело на Правителството стои Първият Министър, който се избира като правило от водещата партия, макар че това не е задължително изискване. Решенията на Правителството влизат в сила след утвърждаването им и остават такива, ако не бъдат впоследствие сезирани с решение на Парламента. Парламентът има правото да изисква и налага смяна в ръководството на което и да е Министерство, и на Първия Министър, по всяко време, дори в ущърб на политическите квоти.
(2) Ако при особени обстоятелства, съгласно чл.17.(3), Президентът обяви извънредно положение, то цялото Правителство преминава на директно подчинение на Президента, който може да загуби тази си власт при отмяна на военното положение, или ако бъде сменен от Парламента, съгласно процедурата от чл.14.(8).
Член 17. Състав и функции на Президентството.
(1) Президентството се състои от Канцеларията на Президента и тази на Вицепрезидента, както и от спомагателни отдели. Тези лица се избират от Парламента, съгласно чл.23, като Вицепрезидента е заместник на Президента в негово отсъствие, или както Президента разпореди, ако му определи някои специфично негови функции. Освен тях съществува и резервен Кандидат Президент, който не встъпва в длъжност ако това не се наложи. В случай на възникване на трайна неспособност само на Президента да изпълнява повече своите функции, или мандата му изтече и не бъде продължен, или той бъде сменен от Парламента, съгласно чл.14.(8), Вицепрезидентът става Президент, а Кандидат Президента встъпва в длъжността на Вицепрезидента. Ако такава ситуация възникне само с Вицепрезидента, то Кандидат Президентът също заема неговото място, а ако възникне и с двамата, то Кандидат Президента става Президент за срок до шест месеца през което време Парламента трябва да проведе нови избори за Президент. Техните мандати започват нормално да текат 6 месеца след началото на мандата на Парламента и продължават три години, след което Парламента трябва да вземе решение за тяхното продължаване за срок до 6 месеца след изтичане на мандата на Парламента (или още две години). Президентът и Вицепрезидентът се ползуват с дипломатически имунитет.
(2) Президентството представя едноличната централна власт, но в мирно време тя не е абсолютна, а предимно консолидираща и представителна за страната. Правата на Президента се определят с нужния закон, но Парламента има правото да сезира всяко негово решение след гласуване с квалифицирано мнозинство съгласно чл.14.(8). Президентът изпълнява и длъжността Главнокомандуващ Въоръжените сили и е единствено отговорен по бързи и неотложни въпроси, свързани със сигурността и целостта на страната.
(3) Президентът има правото по свое усмотрение и в случай на нужда да обяви военно положение, при което той застава начело на изпълнителната власт. Ако до две седмици след обявяване на военното положение Президента не го отмени, или Парламента не сезира неговото решение, той се превръща в едноличен Диктатор за срок от 6 месеца, като ако мандата му изтича преди този срок, той се продължава до края на военното положение. Диктаторът упражнява върховната власт в страната като издава Декрети, които имат временно надмощие над съществуващото законодателство ако му противоречат, с изключение само на Конституцията. Единственото надмощие на Парламента при продължително военно положение е правото му да смени Диктатора, след двукратно гласуване с квалифицирано мнозинство, съгласно чл.14.(8). Смяната на Диктатора, ако това се наложи, не отменя военното положение и не може да се извърши преди Парламента да посочи този път други трима души избрани съгласно чл.23.(2), които трябва да управляват страната до изтичане на 6-месечния срок, като вземат общи решения с болшинство. През това време те може да използуват Вицепрезидента (ако той не е някой от тях) по свое усмотрение. След изтичане на срока на военното положение Президентът, който и да е той, встъпва в обичайните си права и може да го продължава неограничен брой пъти (до края на мандата си) при същите условия.
Член 18. Състав и функции на местните Съвети.
(1) Съветите се изграждат по населени места и биват районни и областни. Принципът на формирането им е подобен на този на Законодателната Палата, като те също се състоят от една до три партийни Секции, съгласно гласуването за политическа принадлежност в Парламента, наброяващи по 5 души за ниво район, и 7 души — за ниво област, като ръководствата на всяка политическа сила избират своите членове в тях. Всяка Секция избира свой Председател и Заместник Председател. Работата на секциите се ръководи от Управляващата Секция, допълнена с Председателите на другите Секции, което се нарича Управляващо Тяло. Това Тяло обикновено (но не задължително) избира съкратен Координационен Съвет, състоящ се от Председателя и Заместника на Управляващата Секция плюс Председателите на другите (до две) Секции, който Съвет разпределя работата между Секциите, като те могат да работят и общо по някои, или по всички, въпроси; при сериозни разногласия в Координационния Съвет се свиква Управляващото Тяло. Ако Секциите работят отделно се изисква общо решение от всичките Секции, иначе то няма законна сила.
(2) През шест месеца, съобразно промяната на политическата ориентация на Парламента, може да се променя състава и наредбата на тези Секции, ако това се налага. В такъв случай се разрешава временно присъствие до три месеца и на четвърта Секция от старите и напуснали управлението, която няма никакви права и е нужна за предаване на темите, по които са работили, в завършен вид.
Член 19. Устройство и функции на съдебната власт.
(1) Съдът и Прокуратурата се състоят от професионалисти, предлагани съобразно с установени от тях нормативни актове, като тяхното ръководство се утвърждава от Парламента. Съдът защитава законите, а Прокуратурата — интересите на обществото. Различаваме следните съдебни нива във възходяща йерархия.
1. Нулево, или предсъдебно, ниво — съответните служби към местните Съвети, където също работят юристи, които трябва да отсяват по-леките закононарушения и да осъществяват нужните официални актове, като: бракове и разводи (без вина), заплащане на глоби, дребни финансови нарушения, хулигански прояви, и други. Всяко дело може да мине първо през това ниво, макар това да не е задължително. Решенията тук се вземат еднолично от съответните служители и влизат в сила, ако няма възражения от страните, или се предават на следващата инстанция по преценка на служителя, или решение не се постига и страните може да се обърнат сами към съдебните инстанции.
2. Първична или местна съдебна инстанция, което е един съдебен процес. Той, както и следващите нива, трябва да протичат пред съдийски състав, обикновено от един Съдия, но може и до трима при по-тежки дела, и жури от Съдебни Заседатели, което се състои от трима души в случая. Съдията разпитва, прави обобщения и заключения, и формулира пунктовете на обвинението; журито има право също да задава въпроси към всяка от страните и да изисква доказателства и експертизи, като накрая се произнася, след съвещание при закрити врати, за вината по всеки пункт с обикновено мнозинство; след което Съдията произнася присъдата в съответствие със законите. Адвокати и други застъпници на която и да било от страните в залата на съда не се допускат, освен при физически дефекти препятствуващи нормалния разговор на лицата. Когато дадена страна е юридическо лице в съда се явявя неин служител, който работи за нея и има правото да я представлява; в този смисъл, когато страна по делото е Прокуратурата, се явява неин служител, който обикновено е с юридическо образование. Всяка страна може да ползува юридически и други консултанти, както и да има предварително подготвени речи и други материали, но пред съда излага позициите си сама и със свои думи. Всяко решение подлежи на обжалване в по-висша инстанция.
3. Вторична, или областна, съдебна инстанция, която е също съдебен процес, до който може да се стигне след обжалване на решението на нисшата инстанция. Процедурата е аналогична на тази описана в предишната точка, като журито този път се състои от пет Съдебни Заседатели. И това решение може да бъде обжалвано в следващата висша инстанция.
4. Третична, или национална, съдебна инстанция, където всичко е аналогично на предишната точка, като журито вече се състои от 7 души. Това е последната инстанция, като правило, освен при особено тежки престъпления и такива засягащи интересите на държавата, които може да бъдат разгледани и в Парламента, ако той счете това за необходимо.
5. Върховната инстанция и при съдебните процеси е Парламента, където решенията се вземат при участие на жури от 11 НП, или дори на целия Парламент, ако въпросът го налага.
(2) Съдебните Заседатели за всички инстанции се избират от средата на народа по процедура аналогична на описаната в чл.22 за избор на НП. Те също трябва да бъдат на възраст поне 30 навършени и по-малко от 60 навършени години към деня на встъпването им в тази длъжност. Това са хора, които трябва да прилагат своите човешки критерии за добро и лошо и съвсем не е необходимо те да бъдат професионалисти. За всяко съдебно ниво (точки 2, 3, и 4 от предишната алинея) се избират нужния голям брой Съдебни Заседатели съобразно законите, като винаги могат да се изберат и други при нужда. Те се избират за срок от 6 месеца, ползуват служебен отпуск от заеманата длъжност, и трябва да са на разположение всеки съдебен ден без да знаят до последния момент кой от тях към какво дело ще бъде привлечен (ако не е твърде натоварен с отложени дела). За тази своя дейност те получават съответното заплащане, като нямат право да приемат никакви други суми и дарения, и за срок от три до пет години след това трябва да бъдат под финансов надзор за откриване на възможни незаконни начини за облагодетелствуване. Те могат по всяко време да се откажат с предизвестие от този избор, като заплатят на държавата глоба в размер на 1/2 до една МРЗ.
(3) Традиционните за някои страни адвокати нямат място в съдебните зали в нашето общество, защото срещу заплащане може да бъде доказана всяка лъжа, а целта на процеса е да се открие максимално близката до истината такава. По време на съдебния процес правото на всеки по чл.6 се ограничава само до правото му да се самозалъгва, но не и да лъжи умишлено в залата на съда. Доколкото разноските по делото не са свързани с вината на която и да било страна и водят до заинтересованост на органите на правосъдието да има повече ненужно съдопроизводство, те и трябва да се поемат от държавата, като се позволява само заплащане на дребни глоби, ако процеса бъде признат за неоправдано възбуден.
(4) Тенденцията в съдопроизводството трябва да бъде към постепенно изместване на човека, още повече на свързаните в определени професионални групи лица, от вземането на решение, и постепенното им заместване с автоматизирани устройства, където това е възможно. Решението за нарушението е частично взето още в момента на съставянето и приемането да законите, и функциите на съдебната власт са чисто преводачески и разпоредителски. Съдиите от векове не съдят според тяхното виждане, а според Обществения Разум, фиксиран посредством законите, и чрез мнението на обикновения човек при класификация на ситуацията. Ролята на Съдебните Заседатели е почетна и всеки трябва да се радва ако му се отдаде да я изпълнява, защото това го прави съпричастен с Обществения Разум.
Член 20. Организация и функции на Полицията и Армията.
(1) Полицията е инстанция за поддържане на вътрешния ред и за упражняване на нужната принуда над личността в интерес на Обществения Разум. Тя се изгражда от професионалисти и без политизация в нея, което се урежда със съответния закон.
(2) Армията е структура за бързо реагиране в страната при различни природни бедствия, както и за защита на външните ù интереси. Нейното изграждане се урежда със съответния закон на професионална база.
Член 21. Организация и функции на официалните Медии.
(1) Официалните Медии служат за пропаганда на обществените истини и се ръководят от Парламента. Други медии могат да съществуват и да защищават съответните интереси. При военно положение и наличие на Диктатор, обаче, другите медии се поставят под неговия контрол и цензура.
III. Избори на Парламента и Президента
Член 22. Избор на Парламента.
(1) Парламентът се избира открито и демократично, което ще рече, че всеки желаещ може да наблюдава тази процедура, както и че всеки човек може да бъде избран в него. Ограниченията за възрастта са съвсем естествени, за да се улучи средата на развития индивид, когато той вече има достатъчно добре установени житейски виждания по повечето въпроси от обществен интерес, и още не е загубил своите адаптивни способности за пълноценен живот. Изборът е случаен и равновероятен, което означава, че в Парламента ще бъдат представени пропорционално на цялото общество всички социални групи, независимо дали по имуществен, или полов, или образователен, или професионален, и прочее критерии, макар че това не може да се установи с идеална точност. Този Парламент е една представителна извадка на населението, и колкото по-широка е групата, толкова по-точно тя ще бъде представена, като само при много тесните групи може да се наблюдават известни грешки, но тъй като всеки НП принадлежи към няколко групи едновременно, то това не е съществено. Той не е политизиран, а това вече е съществено, защото всяка партия е неизбежно пристрастна. Участието в Парламента е голямо щастие за всеки избраник.
(2) За да се запази някаква приемственост в Парламента, нужна във всяка една дейност, по долуизложената процедура се избират само 3/4 от НП, като 1/4 остават и в новия Парламент, за да предадат опита си на новите НП. Лицата се избират според някакъв единен и уникален код, като ние използуваме за целта единния граждански номер (ЕГН), и се теглят последователно отделните части на целия номер, а именно: годината на раждане; месеца на раждане; деня на раждане; и числото определящо уникалността на човека за дадения ден, което при ЕГН се състои от последните четири цифри. Тъй като за всяко теглене е удобно в сферата да има от 20 до към 40 топки, то при годините (които съгласно чл.14.(1). са 30) и дните от месеца се използува по една топка за число, при теглене на месеците се зареждат по три топки за всяко от числата от 1 до 12, докато пък при теглене на последната група цифри се тегли всяка тяхна цифра чрез утроен брой топки за числата от 0 до 9; освен това е желателно тези числа да се зареждат в отделни сфери и да се извършва едновременно теглене, с оглед изключване на възможността за каквото и да било нагласяване на избора. Когато се изтегли такава комбинация, на която не съответствува реално лице (примерно родено на 30 февруари), тя се анулира и избора се повтаря (евентуално само за недопустимата част на ЕГН-то). По този начин се избират и още 10 допълнителни лица, като при намаляване на техния брой в последствие под трима, поради отказване на някои НП да изпълняват длъжността си или по други естествени причини, се провежда допълнителен частичен избор когато потрябва. Така всяка възможност за фалшифициране на избора се изключва и той гарантира една истинска представителна извадка на народа. Точната процедура се урежда със закон.
(3) Тези избори се провеждат в самия Парламент в предпоследния месец от мандата му, като най-напред се тегли жребий за това, кои НП ще останат в новия Парламент. Това става чрез първоначална наредба на всички НП, по ЕГН например, за привързване на лицето към даден номер, и едновременно теглене без връщане в две сфери на две групи числа от едно до общия им брой, като първия номер е номера на лицето, а втория се счита за пореден номер в новата наредба на лицата, първите 25 души от които остават в новия Парламент. Подобна процедура може да се прилага винаги, когато Парламента желае да избере някаква подгрупа от себе си за формиране на работни групи или комисии.
Член 23. Избор на Президента.
(1) Изборът за Президент, Вицепрезидент, и Кандидат Президент се провежда от Парламента в течение на първите шест месеца от неговия мандат, през което време стария Президент продължава да изпълнява своите задължения поради разминаване на мандатите им, но това е необходимо за да се поддържа целостта на властта. Парламентът събира всички предложения на политическите сили за Президент и се запознава с техните платформи. След това той провежда серия от гласувания с обикновено мнозинство само "за" като всеки НП може да гласува за колкото кандидати пожелае. Това се извършва с цел отсяване на тези, за които има най-малко гласове, като при всяко поредно гласуване техния брой намалява с около 1/5 но поне с един човек, докато се стигне до бройката от пет души. Тогава се провежда втори етап на гласуването, също само "за", но този път всеки НП трябва да гласува само за един от тях, като се записва наредбата им и броят на гласовете за всеки един. Така се продължава докато се стигне до такава наредба, където: или първия има повече от 1/2 от гласовете, или следващия след него има поне с 10% по-малко от гласовете на първия. След това от останалите четирима кандидати се избира Вицепрезидент по същата процедура; след което от останалите трима се избира Кандидат Президент пак по същата процедура. Изборът през първия етап може да се провежда пред очите на публиката, но този през втория етап е желателно да става при закрити врати.
(2) В случай на обявено дълготрайно военно положение (от 6 месеца) и намеса от страна на Парламента за смяна на Президента Парламентът трябва да проведе срочни избори за трима души (наричани Триумвири), управляващи съвместно чрез общи решения постигани след гласуване с обикновено мнозинство. Процедурата на избор в случая е аналогична на описаната в предишната алинея с тази разлика, че след стигане до бройката пет, се гласува докато четвъртия кандидат набере поне с 10 % по-малко гласове от третия, и тогава първите трима души едновременно стават Триумвири и техните гласове са равни, освен ако те не решат да възложат някои права само на първия от тях съгласно този избор. Триумвиратът съществува само до края на военното положение, след което Президентската власт продължава както при нормална ситуация, която позволява продължение на военното положение (и, евентуално, нова намеса на Парламента и нов Триумвират).
Член 24. Референдуми и допитвания до масите.
(1) Парламентът, както и Президентът, имат правото да провеждат различни допитвания до масите, или до някаква извадка от тях, като за целта организират и провеждат избори чрез гласуване с бюлетини, макар че по-лесно, ефективно, и бързо такива избори могат да се извършват и чрез някакви фонокарти или чрез лично явяване на съответните места в интервал от две до четири седмици, а не непременно в един ден. Резултатите от тези референдуми нямат задължителна сила при вземане на решенията, но се предполага, че ако съответните инстанции не желаят да ги приложат на практика, те и няма да ги провеждат, така че е правилно те да се утвърдят чрез съответни решения. Например, Парламентът, вместо провеждането на своето гласуване за политическа принадлежност в началото на мандата си, би могъл да проведе и избори за управляваща партия, резултатите от които да бъдат приети като негова политическа принадлежност, което ще даде отражение при избора на Законодателната Палата, Правителството, както и на Съветите. Това е един добър начин за действие в началото, но да се прилага всеки шест месеца е неправилно, а текущата актуализация на политическата принадлежност на Парламента в резултат на дейността на политическите сили е необходима, с оглед на спокойствието в страната и доброто функциониране на официалната власт. В частност Парламентът има право да проведе и референдум за своята смяна или прекратяване на мандата си, съгласно чл.14.(1), макар че това не би трябвало да се налага поради аполитичния му подбор.
IV. Заключителни разпоредби
Член 25. Задължава се Законодателната Палата да изработи необходимите закони и да ги внесе в Парламента за утвърждаване по възможност до изтичане на мандата на първия Парламент с тази Конституция, такива като: Закон за Правата и Задълженията на Личността, Закон за Медиите и Средствата за Масова Заблуда, Закон за Организациите за Изява на Пристрастни Мнения, Закон за Експлоатацията на Човека, Закон за Организациите за Лично Облагодетелствуване, Закон за Творческия и Рутинен Труд, Закон за Органите за Принуда, Закон за Армията и Силите за Бързо Реагиране, Закон за Съдилищата, Закон за Работата на Правителството, Закон за Продължението на Рода, Закон за Изборите в Държавата, Закон за Здравето и Умереното Износване на Човешкото Тяло, Закон за Околната Среда, Закон за Личната и Служеща за Експлоатация Собственост, Закон за Образованието и Локализацията на Познанието, и други. До изработването на тези закони да се прилагат старите разпоредби, когато това не противоречи на Конституцията, а в противен случай да се отложи решението на споровете до приемане на новите закони.
Член 26. Тази Конституция влиза в сила от първи януари на годината следваща обнародването ù. Всеки жител на страната трябва да се стреми да се проникне от нейния дух в интерес на обществената хармония. Тя трябва да се изучава в учебните заведения и се сведе до знанието на всеки отделен човек. Всички кризи в човешкото общество са резултат на недостатъци в управлението и при по-добра организация биха могли да бъдат избегнати. Тази Конституция е пример за добра организация.
Приета от Учредителния Парламент на Нова Циникландия.
дд.мм.гггг, Циникщадт
ЗАЩО ПЕТЛИТЕ КУКУРИГАТ СУТРИН?
(или на какво ни учат птиците)
Е, аз може да отговоря веднага на този въпрос, но не знам дали това ще Ви удовлетвори. Петлите кукуригат защото
приветствуват слънцето, поне третите петли, а първите усещат някакви проблясъци (че няма, примерно, слънчево затъмнение). Това правят и всички птици, особено градските гълъби, или селските врани; те, щом изгрее слънцето, веднага литват на ята (лете и зиме) и почват да викат "Гра-а, гра-а, здравей Ра-а, ура-а Ра-а!" или нещо подобно на техния си език. За врабците не съм сигурен дали правят нещо подобно, но за щраусите, примерно, чувах, че те всяка сутрин с изгрева почвали да се въртят като луди, понеже са твърде тежки за да литнат, но пък с`ърце им не дава да не поздравят този древен бог, Райкю, казано на някакъв български диалект. Така че, ето Ви откъде хората са се научили, а и са
кръстили този бог, оттам и разните зори, аврори, и прочие, които са и латински и по-стари думи.
Но сравнете все пак колко непосредствени (като децата) са птиците в своята екзалтация, и колко престорени, и глупави се проявяват хората, особено християните, когато приписват на боговете
своите недостатъци, като суетност, егоизъм, жестокост, и прочее. Защото такъв е смисълът на древния, може би от преди 5 - 10 хиляди години, навик да се гори нещо благовонно, или поне свещичка, и да се предполага, че така дима, който се издига нагоре, където трябва да са боговете (защото те, видите ли, не може да са надолу, те са непременно някъде високо, понеже са добри богове и виждат всичко), доставя някакво удоволствие на боговете (които, иначе, сигурно само се кахърят дали дадения човек мисли за тях, защото те друга работа си нямат, освен да копнеят за нашето почитание), и особено се "кефят" ако човека мърмори под носа си някаква молитва към тях (понеже те, без специална молитва, хич и няма да се сетят дали той мисли за тях или не). Това са разсъждения на ниво забавачница, но хората, т.е. всички вярващи, го правят. Докато птиците просто се радват, че идва още един ден, че са доживели до него (защото нощта е един вид сън, временна смърт — е, ако не броим нощните птици).
Ама де да беше само това, хората цена нямаше да имат. Но те държат да покажат своята любов и уважение към боговете най-вече като ...
убият някого за целта, и в най-добрия случай това са животни. Защото названията на свещениците в западните езици (а сигурно и в древните източни) са свързани все с някакво рязане, кълцане (на гръцмуля), т.е. те са sacre (което, повече от очевидно, корелира със секирата!); при нас, славяните, имената са свързани само със свещите и светлината, т.е. са светù хора, но иначе и ние правим разни жертвоприношения на животни (или най-малкото ядем такива животни на разни празници). Сега, аз не обсъждам тук това, че хората са хищници и ядат животни (защото това е божа работа, дето се вика, така сме направени, не можем да ядем трева), а това, че си мислим, че като запечем месото на огъня, и като капне мазнина там, то дима се издига нагоре и пак стига до боговете, а пък ние изяждаме животното после само за да не се развали месото, ама сме го заклали заради бога, в името на бога (примерно, гергьовското агне). И не само при "общуване" с боговете, а и при ... клетвите ние също се
кълцаме, или поне аз считам че думите са свързани, и така като пуснем малко кръвчица, като я размажем по ръцете или където и да било, и гарантираме верността към нещо или някого.
А вземете и евреите, които считат че някои животни са "кошер", или добри, осветени, като птиците и рибите, примерно, докато прасетата са лоши животни, и като така не трябва да се ядат. Тоест какво излиза, а? Ами излиза, че добрия трябва да го заколим, а лошия да го оставим да живее! Това е логиката на тази древна религия, което, мене ако ме питате, си е чиста перверзия.
А птиците, защото от тях започнахме, не убиват в името на слънцето, не, те убиват в името на изхранване на тялото си, и като правило се хранят с разни мушици, бръмбарчета, червейчета, т.е. с насекоми, които поне са дребни и някак-си е трудно да ги снабдим с "душа", защото нямат чувство за болка; или пък иначе ядат риба (ако са морски птици), но риба в морето бол и нея все някой ще я изяде (най-често по-едрите риби). Понеже хищните птици, тези дето изяждат други себеподобни, или дребни бозайници, са едно изключение, те са може би към 5% от всичките птици. С което искам да кажа, че и птиците са месоядни, но има разлика между техния подход към жертвите и човешкия.
Но да продължим с орнитологични въпроси. Как мислите, защо птиците ... къкат в движение, ей така, хвър, цвър, хвър, цвър? То е ясно, че като летят не могат да слизат всеки път на земята за да се облекчават, а и при тяхната несъвършена преработка на храната, тъй като те нямат отделителна система, всичко излиза от едно място, и течното и твърдото, и след като това става бързо — защото при летене трябва много енергия (вижте колко бензин гълтат съвременните самолети) —, то хранителните съставки няма да се извличат добре и много такива ще остават в отходите им, поради което и днес птичето гуано се счита за най-добрия естествен тор (само дето не се прилага вече, защото излиза много скъп). Но не е само това, защото те не къкат в гнездата си! Аз лично наскоро имах възможността да се убедя в това, понеже една ... гълъбица, но в прекия смисъл на думата, сви гнездо на терасата ми (àко и да съм на петия етаж, но имам разна зеленинка там, и повечето хора вече са си остъклили терасите, та птичките нямат голям избор). Та аз и давах и водичка и хлебец и резенче ябълка, но тя не само че не ядеше нищо, но и не се облекчаваше там; само мъжкаря, който я посещаваше горе-долу толкова често, колкото често се ходи при болен, т.е. два-три пъти седмично, кацаше на парапета и си цвъкаше на воля, но встрани. Така че птиците са и чисти животни.
Е, кокошките го правят в кокошарника, положително, но пък те затова стоят на някаква пръчка, за да не си сядат в изпражненията (плюс съображенията за безопасност, разбира се). Та искам да кажа, че сумата животни, които, както си ходят по пътя, и от време на време цвъкват по някоя "тортичка", го правят пак от съображения за хигиена в "гнездото" си, така че и да им се наложи да го направят там, то да е няколко пъти по-малко и по-рядко, но и при това гледат да стоят прави — конете, кравите, и други —, като май че само овцете и свинете се въргалят къде намерят. Хората в това отношение не са за обвинение, но все пак е интересно да отбележим, че тоалетната обикновено се намира тъкмо ... в средата на жилището, а не някъде от края, до вратата, примерно.
А защо, мислите, гълъбите гугукат, а? Е, това трябва да е лесен въпрос (поне за българите): защото искат да се ч#кат, разбира се. Всичките звуци и целувки, и почукване на човките, че и ... езичета пускат (само не знам кои по-често, женските, или мъжките) са само прелюдия към любовната игра. И кои гугукат най-много? Мъжките, естествено, така е при всички птици — канарчета, сигурно и лястовички, славеи, пауни (те пък се хвалят с опашките си), петли, и прочее. А, има една птичка, на която у нас викат "чичо-пей", ама то е за да не шокират децата, ще Ви кажа аз, защото малко трудно ще кажеш "ч" с човка; с "цовка" можеш да кажеш само "ц". Поради това аз много пъти вече чувам как някаква птичка (не мога да я видя, тя е някъде по високите клони) казва "цица-та", "цица-та", така че тя дори се оказва и циничка.
Та до насекомите включително женските са главния пол, те са и по-големи, и по-универсални (спомнете си, че при мравките и пчелите
всички работнички са недоразвити женски, т.е. "девици", мъжкарите са 1-2%, ако не и по-малко), но от птиците нагоре, а особено при бозайниците, мъжкарите са царете, а женските са безлични, като, хм, като кокошки. Защото кокошките кога се обаждат, а? Ами като снесат яйцето, тогава се обръщат, поглеждат го, и почват да се хвалят какво яйце са снесли, нали така? И какво казват? Ами "ко-ко", нали? Е, затова тази
сричка "ко", или "co" на латински (не знам как е на арабски или еврейски и прочее), на всички западни езици значи нещо свързано с (поне) две неща или индивида, нещо преплетено, усукано. Примерно: кооперация, корпорация, корелация, копулация, координация, кореспонденция, конструкция, констатация, контестация, кондензация, консумация, контейнер, контур, корупция, комуна, конюнктура, компромис, комерция, континуум, а оттам и конец (според мен), копие, хор (който е "кор" на гръцки и на Запад), космос (който е свързан с ... косата), консерва, командир, контекст, комшия, кошмар, и много други, буквално хиляди думи! А ако се питате защо тъкмо кокошките са ни дали тази сричка, а не кравите, примерно, то отговора е, че кокошки е имало във всяка къща, а крави, овце и прочее, далеч по-рядко, тях са ги извеждали на паша на стада, те не правят това толкова често, докато кокошките са били под носа на всеки, и тяхното "ко-ко" се е чувало всеки ден от всеки.
И изобщо, ако живота във въздуха не бе толкова изтощителен, то птиците отдавна да са станали господари на земята, защото знаете, че в сумата митове има разни причудливи летящи животни — дракони, ангели, дяволи, вещици, че и летящи килимчета. Едно измерение в повече хич не е шега работа, то дава по широк поглед на нещата, на живота. А и представете си колко е ... романтично едно пътешествие в топлите страни през зимата, докато през лятото там не се живее, така че дай пък сега обратно, и така всяка година. Това калява и характер, и нерви, и води до интересен живот. Аз лично си мисля, че причината човек да стане господар на земята не е толкова в ръката му, или в мозъка му, или в гласните му струни и речта, макар че това, положително, има голямо значение, а в това, че той е доста ...
несъвършен, не го бива за нищо конкретно, и като така той е просто
принуден да напиня, да прави нещо, за да оживее (но тази теза я разглеждам на няколко други места, така че да не се отвличам).
А птиците ни превъзхождат, или поне ни дават пример, и с това, че може да се живее интересно (и да се радваме на Слънцето, защото тук от това започнахме) и без непременно да се избиваме, за да се "усъвършенствуваме". Понеже птиците, както и всички животни, в една или друга степен, ограничават популацията си поради конфликти
с околната среда, с природата, с разни хищници, имат проблеми с прехраната, докато човек я е ограничавал, поне някъде до времето на Маркс, до средата на 19-ти век, или до индустриалната революция, основно поради битка със
себеподобните си — и то, най-често, без особена нужда. Ама вече и така не можем да я ограничим, и 50 - 100 милиона убити ни се виждат малко. Така че, не знам, може би не е зле да се заглеждаме от време на време в разните животни, ако щете и в петлите и кокошките. Те има на какво да ни научат.
09.2012
ИМА ЛИ ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ?
Щом поставям така въпроса, то изглежда, че аз се съмнявам в това. Моето мнение, което ще развия в този материал, е че има не толкова глобално затопляне, колкото
глобално разбъркване на времето. Ще видим дали е така, в какво се изразява то, и какво можем да направим, за да го премахнем, ама ако искаме, защото то може пък и да не е толкова лошо. Но да започнем.
1. Затопля ли се времето навсякъде?
Вижте, ако времето се затопляше глобално, то щеше да има промяна в
интегралните параметри, както се казва, т.е. в средно-годишната температура, щяха да се топят полярните шапки, да се повишава нивото на водата в океаните и да се заливат някои страни (като Холандия, например), а такива неща, ако не греша, не стават. Средната годишна температура не съм чул да се е повишила дори с един градус Целзий за последните 30 - 40 години; може би имя някакво повишение с десети от градуса, но то не е така съществено, че да му се обърне внимание.
Говори се, че може да започнат да се топят шапките по полюсите, най-вече северния, където няма суша а е само вода, но засега такова нещо не се забелязва, поне не повече от нормалното, защото, всички учени така твърдят, времето от последния ледников период (преди едно 10 - 20 хиляди години, струва ми се), все едно, се затопля по малко, но това е бавен процес. В Холандия наводнения няма, а там където се случват подобни бедствия, то те са резултат от проливни дъждове, свлачища, урагани, но не от едно постоянно повишение на нивото на водата в океаните (от, примерно, повече от един см. на година).
А аз имам и някои лични възприятия, бидейки вече в своя "залез", както се казва, и единственото, което си спомням е, че преди към 40 години беше бая студено в Петербург (тогавашен Ленинград) и Москва през зимата (до минус 30 - 40
o), но това може да не е било постоянно, а за няколко седмици, което и сега често се случва. В България някакво общо затопляне по принцип не се усеща. Когато реша, че то май започва, защото лятото става много горещо, направо не се диша, то току виж че захладяло с
20-тина градуса, и освен това, после идва студена зима. Ето тази зима на 2012 година (януари) беше доста студена у нас, консумацията за парно бе с около 30% по-голяма от предишната, пролетта закъсня с почти един
месец (въпреки че Великден беше доста рано, а той ознаменува началото на ...
пашата — поне аз считам така), но после като дойде едно августовско време още през май, и закъснението се навакса някъде към юни, и така горещо беше цялото лято, с рекордни температури и в края на септември, че и до самото начало на ноември те стигаха през деня до 20
oC и отгоре, така че, едно на друго, май че всичко си е по старому.
А не забравяйте и "нормалното" затопляне поради въглеродния двуокис, който идва от промишлеността и това е поне от един век, т.е. парниковия ефект, така че нещо ново за последните 20 - 30 години няма. Дори и този CO
2 е само 0.03% (и май от милиони години), което не може да се каже, че е много, и той е резултат не от затопляне на времето а от промишлеността, така че и да има някакво затопляне, то е следствие от нещо друго.
2. Какво се разбърква?
Ами, разбъркват се въздушните пластове, омесват се сезоните, направо казано вече
няма сезони! Както споменах, случват се доста чести скокове в температурите, и нагоре (през зимата) и надолу (през лятото) и не с 5-10
o, а направо с 20-тина, и не за 2-3 дни, ами поне за две, че понякога и до три,
седмици. Човек трябва винаги да си държи различни дрехи под ръка, не е нито лято като лято, нито зима като зима, защото може и лятото да стане по-горещо от нормалното, и зимата по-студена. Като най-добри сезони, поне за България, започват да се оформят пролетта и есента, въпреки (или тъкмо поради това) че вали и е често облачно. При все това до някакви особени природни бедствия у нас не се е стигало (може би нормалните наводнения, и опасности от такива поради язовирите).
Казано с други думи, това, което се наблюдава, е силната
турбуленция на въздушните маси, силните ветрове. Климата започва да става до известна степен пустинен, с тази разлика, че там деня е много горещ, а нощта е много студена, и дърво и камък се пука от тези разлики, докато сега тези промени стават за един период от 2-3 седмици, но номера е пак в разликите, а не в средното значение. Представете си за малко, че настъпи такъв ураганен вятър, който
мигновено стига от полюсите до екватора, и обратно. Какво ще стане тогава? Ами ще се изравнят температурите на полюсите и екватора, и ще се стигне до някаква средна температура, като дори и ще се разтопят полярните шапки и ще станат всякакви катаклизми (без да броим ураганите), но дори и в този случай
не би трябвало да се каже, че времето глобално се е затоплило — защото то не се е затоплило, средната температура на
цялата Земя си е останала същата. Е, да се надявам, че Ви убедих до известна степен.
3. Защо се разбърква времето?
Ами, изхождайки от аналогията с пустинята, трябва да е ясно, че ветровете духат защото: първо, нещо разбърква въздуха, и второ, няма какво да спре вятъра. Е, може да има и други някои моменти, но те не толкова съществени. А сега: какво разбърква въздуха? Ами Вие как мислите, какво може да бучи и бумти и прави вятър, а? Е то може да се случи и някой вулкан да изригне, или някъде да има изкуствено създаден "вулкан", т.е. бомбардировки, като всичко това са сътресения на въздуха, но те са, все пак, до голяма степен локализирани, не могат да обхванат цялата Земя (не навсякъде се бият, засега Щатите са нарочили само арабите, нали, понеже
не са съвсем бели хората, си мисля аз, но това е "от друга опера", както се казва). Обаче основното нещо, което бучи това са, очевидно, самолетите! Не вярвам ако сте пораснали толкова, че да можете да четете тези редове, да не Ви се е случвало да бъдете на някое летище и да чуете как бучат излитащите самолети (а и кацащите), и да не знаете как те фучат във въздуха когато летят. Сега, ако взема да Ви цитирам с колко се повишават на година прелетените въздушни километри на човек, сигурно ще Ви излъжа, но за последния един век те, априори, са се повишили, почти сигурно,
стотина пъти (!), а всяко нещо, което се изменя (поне в рамките на човешкия живот, за да бъде забелязано) повече от 2 пъти, вече трябва да ни накара да се замислим.
Да ама ние не щем да се замисляме, защото всеки гледа само себе си и още отсъствува глобален поглед върху сумата (върху всички по-важни) социални проблеми. Ние чакаме, както има един не особено приличен "кокоши" израз, да ни допре яйцето до задника, и чак тогава да се замислим (че, примерно, няма къде да го снесем). Защото на времето така сме били изтребили всички (или почти всички) бизони, респективно и индианци в Америка, почти всички китове в океаните, или почти всички слонове, и сумата други примери, защото отдавна сме били надхвърлили границата на 2-3 пъти. Затова, между другото, на американците им се налага да се бият, наистина, не на кино, с арабите, защото консумацията на нефт нараства двукратно, да речем, на всеки 10 години (ако не са и по-малко), което за половин век дава към 30 пъти — точните цифри са нещо подобно. И е съвсем ясно, че ако за едно пътуване от Европа до Америка и да е удобно да се използува самолет, то в сумата случаи на по-къси от към 1000 км. разстояния, за които има сухоземни пътища, това изобщо не е наложително да се прави, но ние го правим, защото може, а и защото така ни излиза по-евтино, нали? Също както и избиването на китовете, за които споменах, или слоновете, и прочее.
А другия момент е, че няма какво да спира вятъра, а това, също очевидно, са дърветата, или просто зеленината, която и смекчава климата. Като споменах пустините, аз съвсем не съм далеч от истината, защото в един Ню Йорк, примерно, надали има повече дървета отколкото в съответната площ от пустинята Гоби (ако изключим Сентрал Парк). Тоест градовете ни, от гледна точка на зеленината, са се превърнали в пустини, там има високи сгради, те спират някак-си вятъра, но това не е същото, което правят дърветата, има разлика в термични коефициенти, поемане на влага, и други моменти. И ако издигайки се нагоре, за да пестим площ си мислим, че решаваме нещата, то това не е така, защото около сградите отива още толкова и повече площ за паркиране на колите, и най-вече просто за широки улици. Ами извънградските пътища и магистрали? Гледано отвисоко градските, а отдавна и извънградските, райони приличат на лунни или марсиански пейзажи, и магистралите са като марсианските канали, може би малко по-тесни от тях, но с тенденция да "надебелеят". Защото, най-кратко казано, станахме твърде много хора на земната топка и като че ли чакаме нещо да ни намали едно поне
стотина пъти!
При това положение, аз не знам, но парниковия ефект, доколкото съществува, може дори да е положително явление, защото поне малко спира промените на температурата, т.е. оказва известно стабилизиращо действие (в пустините няма парници, нали?).
4. Защо властите ни заблуждават?
Така че, ако аз съм прав — а това сигурно е така, помислете и Вие самите —, то тогава съвсем резонно възниква въпроса: защо тези, които би трябвало да знаят по-добре нещата, т.е. политиците, поне консултирани от различни учени, ни говорят за глобално затопляне? Ами, сигурно защото така е по-изгодно, нали? По-изгодно и за политиците, което ще рече за ... бизнеса, който стои зад тях (защото то това е квинтесенцията на капитализма в икономическо отношение: власт на определени бизнес групировки), и за нас самите (защото искаме и да летим когато си искаме, бързо и евтино, и да живеем в градове, и да караме бързи коли, и да имаме работа, и прочее и прочее). Ща не ща пак се сещам за горките китове на времето.
А освен самолетите и колите има и едно по-пряко въздействие за бизнеса, увеличава се производството на някои стоки и услуги, защото ако не само през зимата се отопляваме, а и през лятото се охлаждаме, то това е и допълнителна енергия, респективно разходи за хората, но и печалби за бизнеса; аналогично и производството и потреблението на разни други стоки нараства, щом времето често се мени, духат по-силни ветрове, трябват ни по-добре изолирани жилища, и прочее. Така че обикновения човек и не може правилно да прецени кое би било по-добре, дори да би могъл той самия пряко да влияе, т.е. не е като само да намалим летенето, или да живеем на село. Обаче мислете малко прогностично, поне от малко малко напред във времето, и си спомнете за изравняването на температурите на полюса и на екватора, защото ние натам сме се запътили.
Сега, проблемите, разбира се, са сложни и взаимно-обвързани и не можем изведнъж да ги оправим, но можем поне да
започнем да се движим в правилната посока (а не в неправилната) и аз ще предложа някои мерки за това. Въпроса с пренаселеността, обаче, си остава, понеже той е достатъчно сложен, за да го кооптираме и него тук, но все пак да напомня, че според официални данни населението на Земята се удвоява вече за
35 години, което доста точно прави три пъти по толкова за един век, или 2*2*2 = 8 пъти, или че след един век, ако тенденцията остане същата, вече ще сме 50 мили
арда души на "топката" (защото 6*8 = 48, но ние сме вече повече от 6 млрд.)! След още един век това ще даде 400 млрд., а след още един вече ще станем към 3
гига човеци (а не байтове). Това ми се вижда бая страшничко на мен, не знам как е за Вас.
5. Какво можем да направим за да спрем това размесване на атмосферата?
Ами вижте, въпросът е преди всичко в нашето виждане за света, въпрос на
философия, на начин на живот, на морални ценности, нека не се лъжем, че не е така! Ако не бързаме толкова да живеем и да правим кариера (като че ли преди нас други същества не са живели милиарди години; и като че ли не остават още милиарди години докато нашето Слънце угасне), ако не държим да присъствуваме навсякъде лично (след като вече можем да наблюдаваме на екрана почти всичко), ако не харесваме да живеем в мравуняци, а предпочитаме нормални едно- и дву- етажни къщи и сред природата, ако не искаме да се плодим в такива ужасяващи мащаби, и прочее, нещата няма да бъдат толкова опасни. Тоест, ако не сме толкова
суетни и не живеем само в днешния ден, и не се ловим по думичката "ново", всичко ще е доста по-розово. Но това ще рече, до голяма степен, да отречем западния начин на живот, западните ценности, и да се върнем към древните източни теософии. Аз лично не виждам защо да не го направим, защото от много бързане, някъде от времето на Карл Маркс насам, само до катаклизми стигаме, но аз съм вече на години, така че младите може да си бързат, щом толкова искат. Затова аз ще предложа и няколко основно палеативни мерки, но които би трябвало да донесат някакви резултати, и поне
забавят този процес на разбъркване на атмосферата.
Първо за самолетите: ами то е елементарно (както всичко гениално) и се състои във
въвеждането на акциз върху самолетните километри (и за хора и за стоки), с цел след едно 20-тина година те да станат неизгодни, а дори и след 10-тина хората да се замислят и да ги намалят. Та нима не се процедира така с цигарите? Едно примерно предложение за конкретните проценти е: по 5% (до 10% — това може да се обсъжда и коригира текущо) на година увеличение на цените на самолетните билети и цените на превозите с тях. В такъв случай, ако човек трябва да отлети някъде на 600 км., примерно, разстояние, и ако то ще му излезе два пъти по-скъпо, отколкото ако използува автобус или влак, то той почти винаги ще се откаже. Освен това да започне постепенно
премахване на всички
къси самолетни връзки, като се започне с разстояние от 300 км. (надали някой използува самолет за такива дистанции), и това разстояние да се увеличава с по 30 км. на година, примерно, докато се стигне до 1000 километра минимално разстояние.
Що се касае до озеленяването също имам просто предложение: при всеки нов строеж да се изисква на всеки квадратен метър застроена площ (т.е. покрита земя, а дали това е сграда, път, или е нещо, което има помощни функции, това няма значение)
да се заделя и още толкова зелена площ, като поне половината от нея да е с дървета (и заедно с всички необходими съоръжения, било за напояване, било за поддържане на насажденията, т.е. нещата веднага да започнат да функционират и само да се чака дърветата да пораснат); ако става дума, обаче, за строеж в градски условия, или където вече има нещо построено, то на 1.0 кв.м. площ да се иска 0.5 кв.м. зелена площ и 0.5 кв.м.
соларни батерии, с оглед на това да не се налага намаляване на жилищната площ дори и без увеличаване на височината на сградата! Как си го представям това последното ли, че ще съборим 2 дка жилищен блок и на негово място ще се изгради също 2 дка блок, плюс 1 дка зеленина и 1 дка соларни батерии? Ами много просто, ще се използува и
покрива, и
пътищата, защото соларни батерии може да се слагат навсякъде (може и по стените и прозорците), и съвсем не само хоризонтално, а ако са под ъгъл от 45
o то това дава едно увеличение на площта от 1.4 пъти (корен квадратен от 2, ако бъдем по-точни, което е 1.4142...), като може дори да се прави и
едното и другото, т.е. на покривите да има оранжерии, които да се покриват поне наполовина от соларни батерии (и те може да се на два пласта, така че да е възможно да се местят, и по този начин хем да спират слънцето повече, ако е много ярко, хем да увеличават площта на батериите, но ако е облачно то да пропускат, да речем, към 50% от светлината.
Тези мерки могат да се приложат дори
веднага, но след едно 10 - 20 години положително няма да има никакви проблеми със соларните батерии. Последните няма да спрат вятъра пряко, разбира се, но те ще дават електроенергия, което значи, че ще се гори по-малко — каквото и да било то —, и съответно ще има по-малко пушеци. При това ако е сложно синхронизирането на получената електроенергия по волтаж със мрежата, то може да има допълнителни контакти за прав ток с напрежение, примерно, 12 V (или 24 V, или каквото там се приеме), които да могат да се използуват за захранване на компютри и нагревателни прибори. Тези идеи може да се доразвият още, но това ще направим в следващата точка.
6. Какво може да ни очаква в близко бъдеще?
Соларни батерии може да се слагат и покрай шосетата (или на колове в средата, в разделителната полоса на автострадите), а също покрай пътищата може да се иска да се строят и ивици (от 5 до 10 метра широки) от дървета, било то плодоносни, било не, било лозя, палмети, оранжерии, и прочее. Също няма нищо невъзможно ако там започнат да се строят и ... жилища, разбира се, защото няма нищо лошо хората да живеят сред природата, а и до пътя, т.е.
на пътя. И в това отношение изглежда Арабията най-много ще "намаже", защото там слънце да искаш, а щом се появи и електроенергия, то и вода ще потече, и гюлове ще зацъфтят, и оранжерийки ще възникнат, и тревица ще порасне (покрай пътищата, малко по малко), и агънца ще заблеят, и тъй нататък.
Също не виждам нищо лошо ако се възродят, доколкото е възможно, и круизните пътувания, като част от (или цялата) почивка, така както е било векове на ред (примерно, чувах, че сега можели да се строят съвсем съвременни ... платноходи, с компютърно управление, и с двигатели в случай на нужда, съвсем модерни, така че на човек просто да му е драго да предприеме една обиколка с такова корабче, стига да има достатъчно пари за това). Както и да се минимизират всякакви възможни пътувания с помощта на компютъризирано присъствие (за конференции, бизнес срещи, и прочее). Едно тримерно виртуално присъствие ще бъде напълно достатъчно поне в 3/4 от случаите, а това значи 4-кратно намаление на пътуванията.
Аз си мисля дори, че съвсем не е сложно да се премине в редица заводи и големи предприятия (с повече от 50 души, да речем), към работа
3 дни седмично по 10 часа, като хората
нощуват там — или в общежития, или в каравани, с всички възможни удобства —, което ще даде едно намаление на пътя от 5 (или, евентуално, 4) пъти седмично, до един единствен път, а това е спестен и бензин, и време, и удобства (а, ако щете, и възможност да "опознаете" по-добре колежките или колегите си в съвременния "безсемеен" свят). Същата идея трябва да се прилага и при обучението, като децата се учат основно пред компютрите, а посещават учебното заведение горе-долу 1/5 от времето, т.е. един ден седмично, ако са в училище, и по една седмица веднъж на месец (или месец и половина), ако са студенти във висши учебни заведения или колежи.
Добавете към това и електромобили, и ще видите как и обезлесяването ще намалее, и ветровете ще отслабнат. А ако и хората понамалеят (до към 50 - 100
милиона — аз съм разглеждам този въпрос на други места), което ще доведе и до премахване на войните (защото: за какво да се бият хората, след като има всичко и за всички?) и проблемите ни почти ще изчезнат.
11.2012
NOMEN EST NUMEN!
(Да назовеш значи да определиш!) — Фейлетон
Отдавна никой у нас не се съмнява, че ние сме страна на чудесата, ако щете само защото
въпреки демокрацията все още съществуваме, т.е. въпреки, че сме демократична страна все още сме далеч назад в жизненото си равнище по сравнение с "дереджето" при "бай Тошо", а и в близките 10-20 години "отникъде взорът надежда не види". Но няма защо да се чудим защото цялата работа била във ...
имената на политиците ни!
Ами съдете сами: нима не беше ясно, че Софиянски ще стане кмет на
София, защото тя, всъщност, си е негова, нали? Но си губихме времето с разни избори и прахосахме сумата пари и нерви, а пък човека ще го изберат и пет пъти, ако може, по гореизложената причина. Или пък че Виденов, понеже е
виден мъж, трябва да застане начело на комунистите, пардон — социалистите — и човека си застана (и последиците не закъсняха да дойдат). Или пък Първанов сега — ами че кой друг да бъде
първи, ако не Първанов, а? Ама, ще каже някой, това са просто случайни съвпадения. Е, бройте си ги на пръсти тогава, щом така мислите, а пък като се свършат пръстите на ръцете минете и на краката, или хванете ръцете на "гаджето" си и продължавайте и с нейните пръсти (а може също да минете и към краката ù), щото две ръце тук явно не стигат, а пък ние ще продължим прегледа си.
Да вземем, например, Стоянов — хубаво име, хубав човек, и явно избран да
стои на високо място, а понеже е и Петър, т.е.
petronimus, което на латински значи земя или камък (откъдето е дошъл и петрола), то човека си застана като камък на местото и всеки го вижда и чува поне три пъти дневно, което е повече и от приказките за предишния ни "тато" по медиите. А пък този "тато" се казваше Живков, нали? И затова човека
живя доста време на трона, че и въобще (дал Господ всекиму толкова, че то както взе да се подмладява нацията ни след като хората вече и 70 години не доживяват, а пък младите като станат на 25 и вече ги няма в България, то скоро може средната възраст у нас да стигне до към Христовите 33 години).
А пък за Желю не беше ли ясно, че е
железен човек и ще разбие комунизма на пух и прах, а? Ама не беше чак толкова "стальной" като Сталин и затова не успя съвсем. Това да, ама не е само то, защото пък беше и Желев, където се съдържа ... обикновеното
желе, и това беше нещо, което неговите хора забелязаха и затова решиха до го сменят. Те, разбира се, успяха, но, все пак, не и предсрочно, защото покрай желето имаше и малко желязо, така че човека си изкара мандата, че сега и за още пита, стига да има кой да го избере.
А имаше едно време един Събев, дето на всеки ... "имаше
зъб" — и на комунистите, и на Светия Синод, че май и на България, защото нещо не се чува напоследък човека и май бил отишъл при други "човеци" да разняся Божието слово. А пък Тренчев, както и можеше да се очаква от името му, разцъфна като един същи
трендафил в демократичната ни градина, и както не се бореше за място на държавната софра, така и си го осигури, защото честичко го канят на "лаф-моабет" по разни трудови въпроси.
Или пък да вземем един умен човек — един Соломон! Заряза човека точните науки, щото от тях много "леб" не се вади, и понеже беше и Паси, то направи редица
пасове да ни предаде (to
pass на английски) на страните покрай северния Атлантик, при все че, колкото и велика да е била някога България, никога не е стигала дори до южния Атлантик (да не говорим за северния). Но понеже "пас"-а си е в името му ще ни "пас"-не като едното нищо и Соломоновото му око няма да мигне.
А пък един, ама наистина, хубав човек, взе и се провали само и само защото се казваше Слабаков, че провали и един друг "виден" човек със себе си, защото може ли разумен homo да вземе да прави коалиции с някакъв си "
слабак", а? Коалициите се правят само със силните защото иначе народа хич не ги уважава. А запитвали ли сте се някога защо един прокурор трябва да се казва Татарчев, а? Ами защото всеки се страхува от
татарите и като така уважава (доколкото може в демократични условия, де) и прокурора и законите ни, разбира се. То не че всички ние не сме, малко или много татари, което се вижда най-добре от дебатите ни в Говорилнята, пардон — Парламента — но, може би, тъкмо затова си избираме такива дето са "по-татари" и от нас. Сега си имаме някой-си Филчев, което също върши добра работа, защото ще рече, че човека е много прецизен или точен, т.е.
филигранен по отношение на прилагането на законите, а пък това че бил и Никола, т.е. наследник на името на гръцката богиня на победата Нике, може само да му прави чест (сред престъпния свят). Въобще, за такива хора не е важно народа особено да ги обича, а да се страхува от тях, и тези си вършат тежката работа.
А за да не си мислите, че това именуване важи само за политиците, то я вижте един Аспарухов: щеше ли да бъде такъв ако не беше потомък на храбрите Аспарухови воини, които са вдигали "пара" навсякъде откъдето са минавали или са
разпаряли всяка отбрана, колкото и добра да е била тя? Или пък Христо Стоичков, щеше ли да
стои толкова дълго време като най-ярката звезда на футболния ни хоризонт, ако не беше и един
Христос за българския футбол?
А пък не може да не познавате и един Ганчев, нали? Той малко ни позабърква с името си (както и с малкото си име, което в един паспорт било Жорж, а пък в друг Георги), но ако смените "г"-то на сродното му "х", или по-точно на твърдото "кх", което западняците пишат като "kh", то тогава се вижда, че това си е един "Кханчев", т.е.
кхан на българите! Така трябва да се гледа на тази личност и, нищо чудно, тъкмо така и да стане, защото това е записано в името му, а имената не лъжат.
Та нали когато се кандидатират разни
овчари, т.е. Овчаровци, виждате, че те не могат да спечелят изборите? Но чудното е не, че не ги печелят, а че се кандидатират, защото тръгвайки срещу името си никой на този свят не е прокопсал! А пък някои, които са предопределени от съдбата да размахват боз
дугани, като Догановци, например, вече десетина година ги размахват съвсем успешно с някаква си мижава партийка, дето не може да събере и десетина процента мандати.
Или пък да вземем един Симеон. Уж хубаво име, ама на англичаните като им кажеш simian ("
симиън") и разбират нещо подобно на човека, но най-вече човекоподобна маймуна! Те, разбира се, хората са културни, и никога няма да го кажат на човека в очите, ама ще си го помислят. То и ние не казваме, че е така, а само изпълняваме своя дълг към него, демек да не си мисли, че може да ни стане цар с това име! Защото иначе той може и да си го помисли, като ни гледа как само се караме и имаме явната нужда от нещо, което да ни сплоти като народ, ама не около партии или съюзи, ами около една древна и издържала изпитание през вековете институция. Но не и около това име, а, може би, около някой Драган (да му е драго на човек да го избере), или пък Боил (да се бои човек от него и да го слуша), или Петър (каменен), или Стоян (устойчив), или Манол (с твърд manus или ръка по латински), или Теофил (обичащ Бога или богоугоден), и тъй нататък.
Виж Благовест си е едно такова име, което веднага ти казва, че човека е умен и разумен защото носи все
благи вести и, àко и да не е официално от никоя партия (страна), и при комунистите беше добре, и сега не е зле, докато брат му, понеже е само един
"дар от бога" за родителите си, или Божидар, продължава да е неизвестен на широката публика, защото не тя го е породила. Така, както и Костов веднага ни информира, че той се занимава само с неща който могат да се "коснат", или имат някаква
костуема стойност (дали вече не трябва да се казва "костовена"?). Той човека така и прави като продава всичко, което може да се продаде на всеки, който даде повече, ако ще да става дума и за цяла една страна, защото в света на капитала всичко се продава, и страните също. А пък с това Иван отпред, което идва от руската
ива, което значи върба, и ще рече, че има достатъчно гъвкав гръб и може да се извива накъдето духа вятъра, така че да не пострада от лошите климатични условия, има всички шансове да се задържи още десетина години на политическата арена, така че виждате колко показателни са имената.
А пък Блага Димитрова, защо толкова бързо мина в глухата линия жената? Ами защото беше прекалено
блага и освен това жена, която твърде много мислеше или
думаше! От този дим, или дым по руски, се е получила руската "дума" или мисъл, а оттам идва и името Димитър, което, още от времето на "Гошо" Димитров не се ползува с особено уважение у нас. Ние не сме като древните гърци та да се впечатляваме от разни думи — на нас ни дай екшъни и трилъри — и затова и вестник "Дума" едва-едва събира стотинки за издаването си, докато разни "Часове", "Трудове" и "Стандарти" се четат, та пушек се вдига. Че и един друг Димитров също не се прослави особено много, но то е не само заради фамилията си на мислител, ами и защото майка му и баща му го бяха кръстили Филип, а пък то си е същото като руското
филин, което значи, да ме извини човека, просто един бухал. А пък партия която може да слага "бухали" начело, дори и да не е партия а коалиция, не може да стигне много далеч, поне докато не ги смени.
Докато Александровците не са лишени от шансове за успех, защото тяхното име се извежда най-лесно от немското
alles, което значи всичко и, разбира се, това е било известно и на древните римляни още по времето на г-н Македонски. Това са все хора дето искат да имат всичко и като така си избират да стоят начело, я на войска, я на Парламент, я на Правителство, я на нещо подобно. То и г-н Каракачанов си беше поставил подобна цел, обаче: къде с тази фамилия бе, момче? Кой у нас ти уважава днес каракачаните, или пък ще ги уважава в бъдеще? Ясно е, че човека е още твърде
зелен и затова ги прави тези грешки. Когато узрее и почервенее достатъчно, или пък посинее като патладжан, ако вземе да си смени и фамилията, с това Александър отпред може и да му се "отвори парашута", ама засега "всичкото" е далече от него. Че и един друг съименник — Томов — също не ще да успее много, защото
Тома Неверни си е име известно още от библейски времена, и то се вижда, че той, нито е с червените, нито пък смее много да им изневери та да посинее. Това си е едно такова много нестабилно, поне за политик, име. Да вземе човека да се прекръсти на Ломов, да речем, което идва от трошенето или "ломать" по руски, да види как ще потръгнат нещата, защото хората уважават тези, дето чупят остарелите виждания (дори и когато не могат да представят нещо по-добро). Или пък Томболиев — тогава хората може да го изберат, защото всички обичат да играят на томболи, и току виж, че спечелили чрез него нещо и за тях.
А имаше едно момче — Емилчо — дето не можа да се спогоди с
комшулука у нас и отиде в Щатите и си е добре сега и не се оплаква от нищо. Но тя цялата работа идваше от това, че фамилията му беше Кошлуков, което е един вид съкратено от Комшулуков, а я да беше някаква друга, сигурно щеше да си стои у нас и да гради демокрацията, така както и хиляди други политици, защото Емил е много
мило име, нали? Или пък една Ренета, дето има такова хубаво име — като на сочна ябълка — ако не беше това Инджова след него, което кара сумата българи да слагат отпреде му по едно "м", досега да се е намърдала и в постоянни правителства, а не само в такива дето траят "от ден до пладне".
А вижте г-жа Михайлова: àко и да речеш, че гони "
михаля" с тая фамилия, ама понеже е Екатерина, което ще рече, че може добре да се
катери — досущ като катеричка — вече добре се е възкачила, и току виж и за Президентка взела да се кандидатира, защото то катеренето нагоре си е в кръвта ù. Така е и с една друга нейна съфамилница — Надежда. Като чуе човек името ù няма начин да не се възрадва, защото тя спокойно може да оправдае
надеждите му, че и министър може да стане (щото ние и без това живеем само с надеждите си — преди 10-тина години се надявахме, че като станат много партиите или фирмите и нещата изведнъж ще вземат да се оправят, но като се оказа, че работата не била в количеството, ами в качеството или едрината им, сега пък се надяваме, че ще вземат най-после да намалеят достатъчно, та като така да станат и прилично едри — както при тоталитаризма).
Ами какво да кажем за г-н Симеонов, дето освен, че е подобен на маймуните (според фамилията си, де), ами е и
петкратно такъв, защото се казва Петко? Хубав човек, ама лошо име, и като така не става за политик, àко и да е либерален. А пък ето го и г-н Берон, дето е роден да
бере плодовете на своя труд, ама като го свържеш с този камък (Петър) отпред и излиза, че най-много да обере някой камък по главата. Дето се вика, с тая фамилия дори Гошо да го бяха кръстили родителите му, пак повече щеше да успее в живота, ама пък и кой да им каже на времето, а? Комунистите за такива "празни", според тях, работи като
именология и не помислюваха, и ето ги плачевните резултати за нашата демокрация.
Или пък да погледнем към земеделците за малко. Милан е много мило име, както казахме вече, но що щат тези
дренки след него, а? Дали това е намек, че е голяма драка и с него е по-добре човек да си няма работа, или е пак недомислица, ама този път на пра-пра-дядо му? При някои други се появява вече споменатото име Гошо, което, все пак, звучи
лошо! А небезизвестната дама Анастасия, си страда основно от това, че хората не могат да разберат дали тя е Ана или Станка, а едно такова шикалкавене на политическата арена не може да донесе обожанието на популиса, нали? А пък и това Мозер за нас звучи още по-загадъчно и дори страховито, защото ни напомня за разни
маузери, а пък ние сме миролюбив народ, щото турците са ни научили на това за пет века, а при сърбите, както виждате, понеже ръцете все ги
сърбят да се сбият с някого, едва дочакаха демокрацията да им даде тази възможност, и веднага започнаха тупаника.
Но понеже е време да приключваме, то нека направим и нашето предложение за идеалния политик, според науката
именология, за която споменахме и преди. Вариантите, разбира се, са много и те зависят от политическия климат в момента, от пола, външните белези и характера на човека, но нека, все пак, предложим поне 2-3 имена. Например, какво му е лошото на един Александър Стойчев като Президент или Премиер Министър, защото той ще у
стоява на всякакви нападки (най-вече на своите хора, защото чуждите, като правило, са по-леки)? Или пък Мирослав Кръстев, който затова така е кръстен, за да се про
слави по целия свят (т.е. руския
мир)? А може още и Димо Кратски — хем кратко и лесно запомнящо се име, хем е попило в себе си квинтесенцията на
демокрацията, та в каквато и партия да влезе все ще се придвижи нагоре докато не застане начело и на страната ни, защото човека е роден демократ и такъв ще си остане (ако не сглупи да си смени името). Или още Слави Божков, а? Човекът вечно ще
слави Бога или пък ще е славата на Бога, което се вижда много добре на примера на Иван Славков, който и при тоталитаризма се прослави и сега хората го смятат едва ли не за Бог, та затова още оглавява
БОК! А представяте ли си ако се казваше Божан Славков? Ами че то тогава изобщо нямаше да има нужда да се провеждат избори за Президент, нали?
Прокурорите и съдиите, от своя страна трябва да залагат на бабаитлъка и курназлъка, силата, страха, властта, здравето, бързината, и прочее. А пък при жените, защото политическата арена все повече започва да става тяхно поприще, което е лесно обяснимо тъй като жените, като правило са и по-
посредствените личности, които трябва да слушат какво им казват другите и да го правят по един мил, приятен, и неконфронтиращ начин, което важи с пълна сила и за политиците като резонатори на гласа народен (àко понякога и да се случва те да кънтят "на кухо"), можем да предложим следните имена: Милена Говорлийска, Славка Българанова, Иванка Хубчева, Радка (може и Радостина) Емилова, Свобòда Искренова или Румяна Стоянова (много неутрални имена и добри за всички кабинети), Станка Любенова (търпи и мъжка вариация като Любен Стоянов, например), Наташа Мацева (никой русофоб няма да я отхвърли), Жени Миролюбска, Лили Димова (навява асоциации за люляци и домашно огнище), Петрана Блажева, Елеонора Монева (или самотната Елена — хем неутрално, хем леко възбуждащо), и много други.
06.2000
П.П. "Тебе лъжа, мене истина", дето викат някои, но въпроса с името, очевидно, е много важен за един политик, или въобще някаква star-ка, и затова много хора си избират псевдоними, които да казват нещо (подсъзнателно или неосъзнато) на хората. За изминалите някоя и друга години можем да добавим още: Станишев, който, съвсем ясно винаги е мечтаел да
стане шеф, понеже такова е било посланието на родителите му към него; бойкия Волен Сидеров, който сигурно се надява избирателите му да оценят колко
волномислещ е той, а и да направят асоциацията с един Хайдук
Сидер, за когото се пеели и песни на времето; срамежливо
мигаща Миглена, ама като Кунева и с доста сръчни
кунки, та да може да се нареди навсякъде; а сигурно и други.
2008
ЗА ПОЛЗАТА ОТ ХЛЕБАРКИТЕ
(научен фейлетон)
Значи, има много съображения именно за ползата от нашите неизменни спътници в жилищата в днешно време и поради тази причина аз спокойно казвам, че си гледам хлебарки в къщи, понеже то така и излиза. Гледам си ги, и като грижи за тях (защото, ако мен ме нямаше, сигурно нямаше да ги има и тях, поне не в такова изобилие), а и като съзиране (искам или не искам, където трябва — ако някъде трябва, дори аз и да не съм наясно къде точно —, и където не трябва), по всяко време, но особено вечер и нощем (до към зазоряване) и най-вече в кухненския възел. Така че да обясня на читателите защо те са толкова полезни, че да им посветя този материал.
Първото съображение е, че щом дядо Господ ги е създал, то значи
те трябва да съществуват, иначе нямаше да съществуват! Това е желязна логика, от типа на древното източно виждане, че този свят е най-добрия от всички възможни (защото, ако имаше по-добър, той и щеше да се установи). Ако на някои им пречи думата "Господ", то я заменете с "Природа", т.е хлебарките са част от цялостния екологичен цикъл на Земята, особено в топлите райони, и в населените места, така че ако нямаше нужда от тях, то сигурно те щяха да изчезнат (примерно, в нашите климатични условия няма бели мечки, нали, ама на север има, а пък там няма хлебарки). В общия случай това важи за много насекоми (мухи, комари, паяци, и прочее), но следващите неща са вече по-специализирани, а и идеята е, че те се размножават тъкмо където има нужда от тях (защото иначе нямаше да го правят, да напомня отново това), а ако ние не разбираме ясно тяхното значение (т.е. Божиите помисли), то това си е наш проблем.
Второто съображение е, че те
съществуват от дълбока древност, далеч преди бозайниците, и като така имат богат опит и добре проверени инстинкти; независимо от древността си, обаче, щом се налага, те лесно
мутират (както и други насекоми), потвърждение на което е това, че сега има основно едни по-дребни, рижи (по-скоро червеникаво-кафяви) и удължени, а не тези дето бяха преди 20 - 30 години (черните и топчестите), макар че и от тях се намират понякога някои. Възможно е, обаче, рижавите да са класическия вид, понеже на английски те се наричат cockroach, което ще рече "рижа кока или кука". Тези гадинки, или по-скоро
твари — но, да Ви напомня, че тази дума идва от ... творенето, разбира се, т.е. и те се божи творения като другите животинки (нещо, което имало представяне и на Запад, където френската, а оттам и английска, дума cretin, т.е. кретен, идвала от латинското creare, или create по английски, създавам).
Та тези божи твари са
практически неунищожими, и като че ли най-сигурния начин е ... студа, т.е. ако стоите на студено, под 20
oC поне през зимата, то и те ще намалеят до възможния минимум. Иначе, като пръскате с нещо, то те избягват за известно време, но едно на ръка, че отиват при комшиите, което не е решение на въпроса като цяло, но и след време се връщат, ако им харесва при Вас, т.е. ако е топло, готви се и се разлива тук-таме разна храна, има шкафове и/или кутийки (а в кое жилище ги няма?), където могат да се крият и плодят, и особено в по-стари домове, където се намират разни пролуки из стените и мазилките, но не бих казал, че ще се откажат да се нанесат в някое хубаво ново тухлено жилище. За да не го отделям като нова точка нека добавя тук и това, че те са големи ...
патриоти, т.е. обичат си местата където са се излюпили (макар че не познават баща си и майка си, разбира се), така че и да ги изгоните за известно време, то после пак се връщат.
Третото съображение е, че те
не са отровни,
не хапят и даже не бръмчат, тихички и кротки "домашни любимци". Дори "класическата" домашна муха е много по-досадна от една възпитана и срамежлива (защото те, общо взето, се боят да Ви се навират в очите, чакат да излезете от кухнята и тогава да дойде тяхното време) хлебарка, да не говорим за комари, паяци, че и домашните мравки (които могат и да хапят, ако се наложи). Е, вярно е, че през нощта се разхождат, и ако има някакви поомазнени от нещо кутийки (примерно стиропорните опаковки от месни продукти), те започват да ги стържат, за да ги
почистят (àко и да не сте ги молили специално за това), или може случайно да се разходят по ... челото Ви, за да Ви "забършат потта" или мазнината, тъй да се каже, но пък като Вие не се сещате да го направите, и след като те предполагат, че Вие спите, то защо и да не се поразходят малко животинките? В крайна сметка те живеят при Вас, защо да не Ви спохождат, а? Нима ако имате куче или котка, или малко дете, то не се случва то да идва през нощта при Вас на по-сигурно място; приемете, че и хлебарките търсят понякога закрила при Вас от своите кошмарни сънища (защото, знае ли човек?).
Четвъртото съображение е, че те въобще
не са мръсни, както мнозина си мислят, а напротив, обичат да се разхождат около четката за зъби или гъбата за миене на съдовете, т.е., дори и да нямат зъби (не съм им гледал в устата, да Ви призная), но обичат дезинфекциращия аромат, мият си поне лапичките, и изобщо не биха се крили из мръсне места, ако им предоставехте чисти кутийки (както казах те са срамежливи, не обичат да ги гледате когато спят или, хм, правят това, което и хората правят като ги подгони хормона). Така че, като вариант, бихте могли да им оставите едно кухненско шкафче, или поне едно-две чекмеджета, където да наслагате разни празни кутийки, (примерно, кибритени, от лекарства, каквито имате, те не са претенциозни, но колкото по-малки, толкова по-добре) може и просто листчета хартия (и използувани трамвайни билетчета или касови бележки вършат работа), но да не ги закачате там и да не се опитвате да ги измамите, като започнете някакъв геноцид срещу тях, защото те, както ще видим след малко, са доста умни. Ако освен това им наливате привечер и малко прясно млекце (ама истинско, недейте да ги мъчите с разтворено мляко на прах, те не заслужават това) в една чинийка, може и в банята, или дори пред вратата на апартамента Ви, то, в крайна сметка — както чувах че правели някои индуси —, и те ще бъдат доволни, а и Вие (защото няма да Ви стържат там, където не желаете).
Петото съображение е, че те дори Ви
чистят дома от мазни и ферментиращи продукти, петна по пода, покрай мивката, по печката, дори и около (а може и в) хладилника! Няма майтап, те преработват тези течни остатъци в твърд продукт — едни такива мънички, като главичка, а че и като връхче, на топлийка, но иначе хигиенични черни топчици, които са техните изпражнения (ако мога да си позволя да оскверня слуха или зрението Ви с такива думи). Е, вярно е, че те полепват навсякъде където са ги оставили — а те ги оставят
навсякъде —, но пък човещинка, дето се вика, как да ги кориш, като и малките дечица, а и домашните животни, правят същото, само че тяхното и мирише. А хлебарките, както казах, са чисти животни, и ако оставят нещо, то е добре преработено, с усвоени всякакви възможни белтъчни вещества, или мазнини, или млечни продукти, но и от сладки работи не се отказват (при все че не си падат много по тях — виж сурова каймица, дори и със соица да е, е по-друго нещо).
И понеже това е научно-популярно изложение, то нека поясня някои неща за развалянето. Значи, има
два вида разваляне, едното е запазващо, а другото е разлагащо; първото е към кисело, към някакъв вид ферментация, т.е. окисление, но може първоначално да е и захаросване, понеже захарта лесно става на кисело (трябва ù само малко водица и време), а другия вид е към алкално. Това всеки химик би трябвало да Ви го потвърди, защото има само киселини и основи (ако не броим неутралните съединения, но те са само едно разделително и неустойчиво положение). Обаче това, което надали някой химик ще Ви обясни е
защо алкалното е наречено така, но моя милост има версия по въпроса, аз предполагам, че алкалното е същото, което е и ... калното, но в руския смисъл на думата, където "кал" значи — sorry, sorry — изпражнения. Ако не сте много на "ти" с руския, то тогава сравнете със западната дума фекалии, която се дели на две срички и първата е едно презрително (или заплюващо) фи- /фу-, а втората е същата тази "кал", която идва от старо-гръцкия, при все че там това значи нещо хубаво, καλο, но от там е нашата кал, която, поне за нас, не е чак толкова хубава (но не е и чак толкова лоша както руската). Така че не греша (но нека тук не задълбавам по отношение но това, защо корена "кало" може да бъде и нещо хубаво и нещо лошо), и при това положение хлебарките, както и сумата други насекоми, обират всичко кисело и/или мазно, което могат да намерят, и го преработват (защото всички животински видове, в някаква степен, преработват продуктите; както и растенията, но те постъпват така предимно с неорганичните вещества) в твърди алкални фекалии. Тоест хлебарките не ядат лай##, както мнозина си мислят, а са много чисти "кретинчета"-животинчета.
Шестото съображение е, че те са
изключително интелигенти твари, и почти винаги са по-съобразителни от хората, още повече при положение, че те не разполагат почти с нищо, т.е. "мозъците" им са големи като връхче на топлийка, и то на възрастните, да не говорим за "дечицата" им, и очите им са фацетни, т.е. виждат само петна, нещо като късоглед с поне 10 диоптъра. Представете си как Вие бихте се чувствали ако трябва да гледате любимия си сериал по телевизията на един кръгъл екран (големината няма значение) с 50-тина
петна, навярно и в един цвят. И въпреки това те почти винаги отгатват Вашите намерения, и докато стоите и ги гледате и те стоят, но щом посегнете да вземете нещо за да ги цапардосате, и тях вече ги няма. Такава бързина и точност на реакциите, при толкова примитивно устройство, е направо фантастична, и такива са и хлебарките, удивителни същества, направо да ти е жал да ги унищожаваш! А дори и не се знае дали като ги морим с разни препарати не правим нещо ...
добро за тях в генетично отношение, като форсираме нови и по-удачни мутации (да не говорим за физическото унищожение — това е просто оцеляване на най-приспособените, т.е. ние така ги
селекционираме!).
Седмото съображение, което е предпоследно в нашия списък (или последно в един по-сериозен план), е, че те са изключително стройни и красиви насекоми, поне дългите "рижавки", с добро физическо здраве, направо
акробати, и се катерят по стените, че и по тавана понякога, стига да е достатъчно топло (над 20-тина градуса Целзий), защото насекомите още нямат регулиране на телесната температура. ( А известно време гледах, че някаква моя клечка за зъби, по-скоро парченце, но със същата функция, изглежда че не е на същото място, където я бях оставил предишния ден — аз живея сам и няма кой друг да я бута —, но си мислех, че нещо греша, ама като ми се случи това вече няколко пъти и стигнах до извода, че тези животинки просто ... спортуват през нощта, вдигат щанги, а? Но може и "хлебара" — понеже не е задължително това да е "тя" — просто да ми се ядосва, че не съм му оставил нищо по клечката, знам ли, но един български интелигент не може да си позволи да оставя вкусни парченца дори на върха на една клечка за зъби, така че да ме прощава "насекома". )
Но ако не си регулират температурата, то пък снасят яйца, които преживяват студените времена, така че пак излиза, че са физически много добре устроени. Освен това те се захващат за почти всяка повърхност (мазилка, боя, дърво, фаянс, и прочее), стига да не е твърде полирана, и ако си мислите че понякога падат от масата — защото това би трябвало да е идеята в руското им название,
тараканы, т.е. правят "търр" като тупнат — то много се лъжете, защото те просто
скачат! Тоест те си знаят, че не могат да летят, но са леки, рижите (а пък черните са с твърди черупки, и сигурно пазят равновесие по-добре от котките, та се приземяват на лапите си), и си скачат и от метър и от два (което, сравнено с техните размери, ще рече човек да скочи от 100 - 200 метра, и без никакъв парашут, най-много да разтвори полите на палтото си!). И са доста красиви — те всички насекоми са направо съвършени в своята структура —, а здравото им тяло води и до здрав ... секс, разбира се, по всяко време, както и при хората, така че: как да не им се възхищава човек? (Изобщо, ако има нещо, за което аз лично не ги харесвам много е, че просто не можеш да ги ... напсуваш както трябва, защото, нали разбирате, с хлебарка, още повече с "хлебар", някак-си не върви.)
Е, на изпроводяк можем да добавим и
осмо съображение за ползата от хлебарките — това че те трябва да са доста
полезни като ... храна! Тоест, те може и да не са непременно много вкусни (някак-си все ми е било жал да ги убивам за тази цел, да Ви призная, така че не съм пробвал лично), но съдържат мазнини (то се вижда като ги размаже човек с някой удар), белтъчини (щом са толкова пъргави, защото ние ядем основно мускулите, тъй наречените напречно набраздени, които са едни дълги влакънца и с кукички на краищата и се зацепват едно за друго), а съдържат и калций, понеже имат хитинови обвивки и закърнели крила (което е почти равносилно на ... млечни продукти, понеже ние ядем млякото и млечните продукти основно заради калция в тях, който е нужен особено за младите и старите). Така че ето Ви сега една рецепта:
Хлебарки с ориз a la Мирски
Вземате един буркан от компот, 700 - 800 мл., сипвате вътре половин кафена чашка ориз (50 гр.), добавяте една кафена чашка прясно мляко (100 мл.), ливвате и малко (10 мл.) олио, слагате съвсем малко солчица и захарчица (може и чер пипер, ако сте ги приучили към по-остра храна), увивате около буркана някаква носна кърпичка (може и използувана, така е дори по-добре) и я защипвате с ластиче на отвора му, така че тя да виси надолу и да стига до пода, но иначе оставяте буркана отворен, и го поставяте вечерта в кухнята или банята, където хлебарките често се разхождат. Кърпичката не е задължителна, а може да се използува и някакво тясно парче плат завързано като връзка, която да се влачи по пода, но е желателно да има нещо такова, за да улесните животинчетата да се изкатерят на върха, след което те скачат — доброволно, т.е. Вие не ги принуждавате, това е съвсем
демократичен подход — вътре, хапват си колкото могат, но не могат да излязат обратно. Ако за една нощ не са се събрали достатъчно — трябва да са 50 - 100 бройки, иначе яденето ще излезе много постно — то оставяте буркана и за втора (или трета) нощ; не се притеснявайте, че млякото ще се развали, то първо ще се опита да се запази, чрез някакво вкисване, или му добавете и малко оцет (това може да привлече и повече животинки). В деня в който решите да готвите ястието, то просто изсипете бързо съдържанието в тенджерка, където първо сте запържили малко настърган лучец, в още олио, добавете водица за ориза, сложете предпочитаните от Вас подправки, но не забравяйте нарязана на ситно целина, магданоз, или копър, и след към половин час готвене (хлебарките бързо ще уврат, те са дребнички) при възможност добавете и малко настърган пармезан. След още пет минути яденето е готово.
Е, това е порция за един човек, така че ако сте повече хора, или чакате гости, то сложете няколко такива буркана, или даже помолете някой от комшиите да подържите при тях за една нощ някой буркан; използуването на по-голям буркан с увеличена доза също е вариант, но не пълнете много малък буркан (най-много до 1/3 от буркана, а най-добре да е до 1/4), защото
храната може да вземе да Ви избяга. Това ястие може да се приготви и в гювечета, и тогава може вместо пармезан да се чукне по едно (малко, да речем пъдпъдъче) яйце отгоре, но няма нужда от други месни добавки, за да може да почувствате добре вкуса на насекомите.
Ами, бон апетит!
И обичайте хлебарките, те го заслужават!
09.2012
ЗА СЕМКИТЕ И ХОРАТА — Фейлетон
Та, за семките ми е думата, де, за същите тези семки, от които става олиото, дето пак беше позачезнало наскоро, че и попоскъпнало "малко". А и как няма да поскъпне, като го изядохме още на семе, дето се казва! Не че не ядяхме семки през тоталитарно време, ядяхме, ама не дотам тотално. Отидеше човек на мач — да не е на опера, я, та да седи мирно и тихо — и идваше ред на семките: лапаш — плюеш, плюеш — лапаш, че и някоя псувня теглиш за разнообразие. Можеше и цигарка да припалиш, или пък: бонбонки, фъстъчки. Демократични бяхме тогава и всеки си боклучеше по свой собствен начин. Хубаво, де, ама само за мача.
А сега докъде я докарахме? На опашка — семки, в трамвая — семки, на работа — семки. На всеки ъгъл — семки! По-рано "мургавите българки" ги продаваха, а сега само който има работа, той не продава нещо, ама те тези стават все по-малко.
Онзи ден в трамвая гледам: всеки трети мляска семки. Едни плюят направо, други — през прозореца, а "по-културните" си събират шлюпките в шепа и после ги хвърлят под седалката. С една дума — демокрация! Ама и на тоталитаризъм ми намирисва, щото който не мляска нещо, него го поглеждат с подозрение някак-си — демек, толкова ли е беден човека, че и за едни семки пари няма, а пък, иначе, се изтупал — с дънки, като че ли за концерт.
Едно време чувах да казват, че Европата свършвала там, където почвали да пият боза. Може и да е било така, но за бозата от доста време, комай, не са прави, защото малцина днеска могат да си я позволят, обаче за семките сигурно е така. То уж това не е толкова страшно — защо пък да не джвака човек семки "у мазето на Европейския Дом"? — ама излиза, че при тях и мазетата не били като при нас. Та знае ли човек, току виж и до мазето не ни допуснали?
Освен ако не вземе Европейската Общност, или някоя фондация, или банка, например, да ни прати някоя хуманитарна помощ, ама такава, че хем да е достъпна за социално слабите, хем да може да се слага в устата, хем да разтоварва емоционално от стреса. Няма, обаче, да е лесна тя тази помощ. Хич не ми идва нищо на ум, освен дето една приятелка ми споделяше, че не било важно дали ще го гълташ или ще го плюеш — важното било да ти прави кеф — ама то това май беше за нещо друго.
Та, сложна работа е това демокрацията и всеки демос си я разбира по свой начин. Виж, за българина, семките са най-важното. А пък щом са толкова важни, мисля си, то защо не вземем да му създаден една нова "Партия на Семкаджиите (Обединена)" и да си издигнем лозунга:
"Семето над всичко!" — хем сплотяващо, хем примиряващо, хем аполитично?
1992, 1995
П.П. Едно 20-тина години по-късно се оказва, че трябва да добавим една забележка за по-младите, които може да си мислят, че нещата са твърде утрирани и семките си ги ядем все толкова, и тогава и сега. Това, обаче, не е така, защото сега не ядем повече семки от тоталитарно време, а в онези бурни "демократски" години действително ги "нагъвахме" с луда страст, така че си изядахме една прилична част от олиото във вид на семки. И ако някой реши да се запита, защо това беше така, то отговора е елементарен: поради глад за белтъчини. Макар че надали повече от един човек на стотина си даваше сметка, че това беше причината.
07.2013
ЗА ДЪРВЕТАТА И ХОРАТА
(горска притча)
В гората има различни дървета. Някои, като ги огънеш на едната страна, на лявата, например, подържиш ги така едно 40—50 годинки и после ги пуснеш, хич и не се опитват да се изправят, или пък го правят толкова бавно, че така и си умират без да могат да се изправят. Това са
безнадеждните дървета.
Други, като ги пуснеш и почват да възправят по малко дървената си снага, но понеже са си патили доста, не бързат да се изправят веднага. Такива дървета, ако ги оставиш така 10—15 години, ще щръкнат право нагоре почти без да кривнат повече, нито наляво, нито надясно. Знаят си, че най-хубаво е да гледат нагоре, към светлината, та затова им викат
умни дървета. Само дето са много малко в гората и, все едно, че хич ги няма.
Следващият вид дървета са тези, дето като ги освободиш и веднага бързат да се изправят, ама, тъй като много бързат и много им се иска да се изправят, се оказва, че докато се усетят и вече са се наклонили вдясно, а после, дори след като вече са се усетили, пак продължават по инерция да се накланят още по-надясно. Спират чак когато се огънат вдясно горе-долу толкова, колкото са били по-рано огънати наляво. Тогава се сещат, че то, ако въпроса беше да са изкривени, можеше да си стоят наведени и наляво, и се впускат със същия устрем обратно и пак прескачат средата. И така нататък — ту наляво, ту надясно — та, докато застанат изправени, много дървета си отиват и нови се раждат. Наричат ги дървета
обикновени, или още
вулгарни, и от тях има най-много в гората.
А пък някои фиданки, млади и зелени, просто не знаят кое е по-добре, и така бързо се накланят надясно, после пък наляво, и пак надясно, че като ги гледаш оставаш с впечатлението, че им е все едно накъде ще кривнат, само и само да не стоят прави нагоре. Какво да се прави, пуста младост не трае, пък и кой знае дали наистина е хубаво да стоят изправени? То, старите дървета така казват, ама може да го правят само защото вече са загубили младежката си гъвкавост. Та тези са
зелените дървета. От тях също има доста в гората и винаги ще ги има, защото никое дърво не се е родило научено.
Така че, като разглежда човек една гора, никога не знае предварително на какви дървета ще попадне и в какъв наклон ще ги случи. За да се установи какви дървета преобладават в гората, обикновено, се провеждат избори.
1994 ?
ЗА РЕФОРМА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
(Фейлетон)
Всеки език е
огледало на душевността на един народ! А какво виждаме ние като се вгледаме в нашето огледало? Виждаме един изостанал език, а оттам и един изостанал народ! И какво трябва да се направи в това отношение? Трябва да се осъвремени езика и това ще отприщи творческия гений на българския народ — ще отговорим ние. Но как да се постигне това? Ами, като използуваме най-добрите световни постижения в лингвистичната практика, тези на съвременния латински, т.е. на английския език, но творчески приспособени кьм нашите национални особености — ще кажем ние. Етапите в това отношение са следните:
1. Преминаване към един универсален род
за всички неодушевени предмети, който, с оглед на спецификата на българския език, предлагаме да бъде всепораждащия
женски род! И действително, какво значение има дали ядем с една вилица или с "един вилиц", или с едно виличенце (или виличè)? А какви нюанси — моля най-учтиво за извинение — влага българина когато казва, в известни мигове на грубост,
един задник, например, но
едно дупе, докато руснака счита, че правилното е
одна задница (или жопа)? Това е архаизъм, госпожи и господа, защото задникът си е задник, независимо от това от какъв род е!
Родът, фигуративно казано, е нещо като
апендикс в езика и трябва да се отреже, както са постъпили англичаните още преди векове! Бъдещето принадлежи на опростяването и не е достатъчно да се откажем само от падежите, за да считаме езика си за съвременен. И така, въпросът опира до избора на универсален род и тук скоро се осъзнава неприложимостта на средния род, тъй като в българския език рода се съгласува с окончанието на думата и не може да се каже "един вилица" или "едно нож", например. За сравнение, на немски "дер льофел" ("лъжицът") и "ди габел" (вилицата), при все че са от различни родове, имат еднакво окончание и затова не представлява никакъв проблем, при желание, да се казва "дас" и за двете (както е с "дас мессер", т.е. ножчето). С други думи, на немски човек може да си разменя родовете когато и както си иска (нещо което прави всеки нормален българин докато научи техните родове правилно), но при нас това не върви.
Изходът за българския език е в женския род, защото ние
лесно можем да обърнем почти всяко съществително в женски род, например: нож — ножка, мечок — мецана, цар — царица, член — членка (сравни с "тричленка"), работник — работничка, стол — столка (че защо пък не?), педераст — педерастка, и прочее. Е, не всичко е съвсем гладко, като и досега пред българистите стои открит въпроса с получаването на женски род от съществителното "лилипут" (също и за среден род от него), но в крайна сметка тези феномени не се въдят в нашата страна, така че няма и да ги срещаме в живота си.
И така, от първа числа януара месеца (нова година — нова късметка, както казва нашата народка) предлагаме да преминем към универсалната женска рода за всяка неодушевена съществителна (съответно прилагателна и местоименна), като запазим, засега, мъжката и средна рода само за одушевените предметки.
2. Преместванка на всички членки (определени и неопределени) пред съществителните,
както е във
всички западни езици. Та нима не е по-естествено всяка членка да си стои гордо отпред, а не да се влачи някъде отзаде? Така за всички неодушевени предметки са напълно достатъчни членките: "една" и "та", и още "едни" и "те". По тази начина ние убиваме още една зайка, защото та въпроса за та пълна или кратка членка при та мъжка рода няма вече да има почва у нас. Една неодушевена рода — една членка!
3. Свежданка на те всички глаголни форми само до две,
а именна: та единствена (трета лица единствена числа) и та множествена (трета лица множествена числа). Аналогична и за те минали и те бъдещи временки. Така напримера, ние предлагат да се казва "аз учи българска езика", "ние говорят английска", "Вие написаха ли домашна работа?", "аз/ти/той разбира английска" и прочее. Простота в та сложнотия е та наша девизка!
4. Но защо
ние да се ограничават само с те неодушевени предметки, а не отидат по-напред и от те други народки, като
оставят
само една рода изобщо?
И наистина, няма никакви проблемки вместо "един мъж" ние вече да казват "една мъжка" или "една мъжа" като по тази начинка ние ще постигнат една пълна матриархатка в бъдещка. Така та наша българска езика ще заприлича на та италианска езика защото всяка съществителна ще свършва на гласна звука, която ще я направи изключителна музикална. Та българска езика ще стане по-модерна и от та английска, защото те,
все пак, имат три рòди!
Вместо всяка българка (жена, мъжка, или детка) да иска да учи английска езика, скоро всяка англичанка (дама или сърка) ще се гордее да казва: "аз учи българска, защото българска значи модерна", и ще почнат те чуждоземки да говорят с възторга и учудванка за та българска езикова феномена.
Дами и господù, към опростена и съвременна българска езика!
Да оставят ние те средна и мъжка рода в та двадесета века!
Българска езика — световна еталонка на та двадесет и първа века!
1994, 1997
КЪМ СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК*
(Фейлетон)
[ * Това предложение е един вид алтернатива на предишното. ]
Необходимостта от осъвременяване на българския език в днешната международна политическа обстановка, както и неговата конвергенция към английския език не буди съмнения, а напротив, е предмет на похвална надпревара от страна на новинарските ни екипи. Ала досега този процес протичаше безсистемно и дилетантски, и ние считаме, че е полезно едно по-задълбочено и научно обосновано изложение на основните етапи и срокове в него. Това, с което трябва да се започне е
1. Реформата на думите
(съществителни, глаголи, предлози, местоимения и междуметия) като най-низши градивни елементи на езика — 10 години. Веднага трябва да се отбележе, че тук в
никакъв случай не бива да се изхожда от съображения дали дадена дума съществува в българския език или не. В това отношение ние имаме вече много добри успехи — масово навлязоха в нашия език думите: брокер, екшън, трилър, дилър, Милър, чек, снек, тек, стек, фен, кретен, лизинг, шопинг, фъкинг, брифинг, майтапинг, и други. Известни проблеми все още екзистират с думи като: топ, джоб, дженерация, стрийт, и пр., като мнозина предпочитат да казват, респективно: връх, работа, поколение, улица, оправдавайки се, че сме имали вече такива уърди в българския език, бът това е несериозно! Това драги лейди и джентълмени (между другото, дошъл е тайма вече на тоалетните да се райтва "Л" и "Д", а не както досега "М" и "Ж", което лесно би могло да доведе до ерор, като първото се чете като "мадами", а второто като "жентълмени", при което при втората дума имаме едно простонародно поглъщане на лидиращата конзонанта) ... Та това, лейди и джентълмени, трябва инстантно да се стопира и, както е сейвал поуета: всякоя ейдж, секс, и дженерация трябва да взима парт в тази деформация ... сори, демокрация ... сори, перформация, без аджитация.
И да не фърготваме дребните екскламацийки и междуметия! За екзампъл, много Бългеъриани, както са си ситнали и си спекулират и бефор още да са взели някакъв десижън какво точно да сейват, си мърморят нещо като "ъ-ъ-ъ" или "хъм", бът това е симпъл ориентализъм и вери лош хабит по сравнение с контемпоралното англо-американско "амм" или "а-а-ам"! Да не спикаме за "дъра-дъра" и "дрън-дрън", компарирано с "бла-блаа" и прочее. Смол дреболийка, трайфълка, ще сейва някой, но от голяма импортенция за начина на тинкане на едукирания инглишман. Така също и екскламацията "уау" е в същия тайм и науна "голям успех", докато никой Бългеъриан не би имаджинирал някога фразата, че сега ние сме в голям "офф", за екзампъл. Ето от такива трайфълки трябва да се започне: от "оу" и "ау"!
А-а-мм, освен това нашите пипъли обичат да сейват, че отиват да
ги види някой лекар, докато на физишъна, фигуративно путвано, "не му и пука" за Вас, а във факта, Вие сте тези, които искате да го видите! Нещо мор, едукираните Инглишмани "се степенуват"
от даден университет, а не го завършват (като че ли бефор Вас той не е бил финишван); те женят някого
за себе си (което е реалитото), а не се женят те за другия; падат
във любов (чети "в капана на любовта"); зависят
на някого (както еври нещо виси на адър нещо) и сетера. Което ще рече, че те юзват пропозициите по-райт от нас!
Още по-фъдър, те единствени от ол нации са ъндерстендвали, че най-важния пронаун е фърст пърсон сингуларно число и затова "Аз" олуиз се райтва с капитална буква, докато за секондния пърсон те изобщо
нямат плурално число на пронауна (че и на верба, също) и си спикат на "ти" (както прави еври Бългеъриан още от литъл). Ето как Инглишкият ленгуич представлява екзампъл за нас със всяка своя смолна парт!
2. Аксептация на Инглишките идиоми и експрешъни
— 5 иъри. Дис е следващия етап от реформацията, който още по-мор ни доближава до уея, по който тинкат Инглишманите. Първият субстеп в тази конекция е евридейското приветствие "здравей", което мъства инстантно да се чейнджва на "как си?", бекоз по този уей не само се грийтва някой, но и се поставя един субтилен куесчън, на който противния парт може да даде ансър, ако има тайм, но може и да реплайва същия контракуесчън, ако ли пък няма. Колко Инглиш соул експресван в една трайфълка!
Един общ адвайс към ридърите е навсякъде, където в Бългеърианските идиоми и сеинги става уърд за диферентни анимали, да се путва коня за компаризация, за екзампъл: силен като хорс, бърз като хорс, умен като хорс, и сетера. Можеш да чуеш истината от "хорс"-ката уста, да се мъчиш да подкараш дедван хорс, и даже ако наречеш младоженеца "коняр на булката" ще хитнеш пойнта (в сейм тайм, обаче, чилдрените не си играят на "прескочи кобила", което саундва вери обидно за дис благороден анимал, а на "прескочи жаба"). Аналогикално, ако инстед на "парù" — путваш "пенита", дис ще те презентва вери добре, като дори еронезката фраза, че "не давам и пет пениса за теб" предизвиква у повечето гърли грейт плежър. За да приключим с този топик е юзфулно да експланираме, че той може парциално да се суперпозиционира с предишния и да резултира в общо 12 иъри.
3. Секвенцея на уърдите, интонация и пунктуация
— 3 иъри. В релация до дис топик, благодарение на диферентни новинарски екипи, ол уърк е вече практически финишван. Нека да брифираме: чейнджване секвенцията на уърдите, така че индиректния обект да предхожда директния един, който да предхожда субекта — това е основния гол и така по-модерни нашите сентенции стават, защото слаби хуманите са и до енда да четат не винаги обичат. Логическият стрес на сентенцията, путван не където трябва, при дълги сентенции еспеционално, ню нюанси на експресионизма дава (както по-красив имидж придобиваш ти, ако на главата своя кеп назад с козирката сложиш). На енда на сентенцията, завишавайки своя саунд, вместо контрарното, най-силна апликация на този рул даваш ти.
Реформацията на пунктуацията до няколко вери симпли позиции свежда се, а именно: ендваща квотация инстед на бегинваща и вицевърсно; лонго тире инстед на верипунктие; и заграждаща квотация чейнджваща лонгото тире при директната спич. А мисването на еври найн оф тен коми е ендния и най-симпъл рул в тази дирекция.
И со, диис реформации, иф инстантно се апликират, в 21-то сентъри Бългеърианския ленгуич со модерен да би може, че еври едукиран Инглишман ор Американ да може да те ъндерстендва. Джъст тогава ауър ленгуич ще бекомва риъли контемпорален. Модерен ленгуич фор модерни пипъли!
1994, 1997
ЕТИМОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ*
(Multilingua)
[ * Това е Приложение към “Комунизмът като религия. ]
|
"Привет товарищ грузчик!"
"Кому Вы говорите?"
"Ну, как же так: 'не грузчик'?
Однако же, простите,
Товарищ в русском языке
Ведь от товар изводится?
Ну и понятно, значит, всем,
Что к грузу это сводится,
К страданьям, мукам, нищетам
И прочим унижениям;
Товарищ — грузчику чета,
И прочь все возражения!
Да вот вопросик у меня
При этом появляется:
Коль скоро это, господа,
Перверзностью является,
Неужто это Вам — как знать? —
Как музыка звучит;
И всем кулак под нос совать
Ничуть и не претит?"
|
|
|
* * *
"На български туй ще рече,
че бяхме ний ... хамали.
И кой с това не се гордей
не ще успей, едва ли."
"Но господине, срамота!",
дочувам нейде глас.
"При нас другари бяха, да!
Не ни лъжете нас!"
"Нима възможно е това?",
си казвам аз, "Почакай!
Дали перверзен е света,
или пък е руснака?"
На Запад да се устремим
във нашето сравнение,
та по-добре да преценим
туй думово явление.
|
|
|
* * *
"Well, it is clear for the world —
The etymology, the reason —
And 'camarad' comes from the word
For cell in gaol or prison.
This means that all the working class
Are prisoners, or just about,
And greeting someone between us
We glad are he is free, or out.
It comes from town French, Marseilles,
And states: we were like working slaves.
You see, it's now just cliche,
For we are strong, and also brave."
"Okay, all right, I see it clear,
But it's again perversion,
Which sane man never wants to hear —
Let's call it Western Version."
|
|
|
* * *
"Na, gucken Sie bei uns mal, Herr.
Ich weiß was möchten Sie erkunden.
'Genosse', sagen wir, und wer
Will das zu dem Gefängnis binden?
Natürlich können Sie plädieren
Daß auch 'Kamerad' wir sagen.
Mein Herr, wir sind zu gratulieren,
Weil auch dieses Wort wir tragen.
'Genosse' kommt gleich von ... genießen
Und sagt uns: 'Ja, ein guter Mensch!',
Und weiter, wie vielleicht Sie wissen,
Steht griechisches Wort, nämlich, γεν.
Die Meinung ist nicht neu: die Römer
Dann sagten castum, wir jetzt Kaste —
Für beste Leute. Gibt es noch mehr:
In England — chaste, in Russland — счастье."
|
|
|
* * *
"Тъй, тъй. Излиза, че Genosse
за немците такъв се счита,
кой много добри ... гени носи!",
си казвам аз и пак се питам:
"Добре, но 'кво му беше лошо
на нашето 'другарю',
че турихме и него в коша
със други дрехи стари?
На немски дума 'ander' има,
на гръцки ανδροσ е човек,
антропологията вземам,
и андроида — в ХХ век.
Другар е другия до тебе —
приятел, скъп, ценен.
Другар е винаги потребен —
за тебе и за мен.
Но при перверзни хора,
вари ги и печи,
те пак ще видят зора —
коет' и ни личи!"
Отвръщат ми тогава
куп шмекери устати:
"Туй всичкото е плява,
затуй си още патим!
Известно е, че в комунизма
перверзността се корени.
И след една прилична ... клизма
ще отстраниме тез' злини."
"Добре, приемам, но при тоз' подход —
щом търсим скритата причина —,
то пък капитализма даде ход
на комунизма — пусна джина!
Но номера е, че това
проблемите ни не решава,
защото нийде по света
тъй както е при нас не става.
Перверзност шири се навред,
но някак-си със мярка,
а ние не вървим напред,
и сме с акъл ... на ярка."
|
|
|
* * *
Таквизи мисли доста странни,
нали, понякога се пръкват.
Но тъй като са нежелани,
да ги накараме да млъкнат.
12.2000
|
|
РАЗМИСЛИ ЗА УКРАЙНА
Това е това, което е казано,
размишления за Украйна, защо това, което става там, макар и не ново като ситуация, не е хубаво, по какви причини, как се развива обществото и до какво това може да доведе, защо Украйна във всички случаи ще загуби, ако безредиците там продължават, какво е най-добре да се прави и към какво да се стремим, кой е виновен, и прочее свързани въпроси, Тоест това
не е политически коментар, не само защото аз не съм специалист по тези въпроси, не съм политически коментатор или специален наблюдател, или нещо подобно, а и защото там ситуацията се развива доста бързо, и докато аз напиша и размножа този материал за няколко сайта, то той вече ще остарее. А моите неща обикновено не остаряват, даже и след двадесет години, защото аз има разумен и малко философски подход, така че и този път аз ще пиша така, че този материал да може да се чете и след, да речем, петдесет години, или сто, или двеста. Във всеки случай аз отдавна, вече 3-4 години, се каня да напиша нещо такова, и все не ми остава време за това. Е, ами тогава хайде да започвам, и да видим какво ще се получи.
Макар че ми се иска да добавя в началото още и това, че аз може и да греша в някои детайли. Затова аз ще резюмирам най-напред как аз разбирам ситуацията там, а Вие, ако мислете, че не е така, че проблемите са съвсем други, и тази моя представа е твърде мъглява, то тогава просто излизайте по-бързо от този материал. Та моето разбиране за ситуацията е такова: украинците се чувствуват недоволни и обидени от това, че на тях им се е паднала ролята на по-малкия брат, а те са по-способни и по-истински славяни и християни, и отдавна им е време да се отделят от Русия, че и да се присъединят към Запада, към Европа, за да могат да живеят и да пеят сред реки от мед и масло. В същото време руснаците считат себе си задължени да защитават единството на съседните държави, а също и да упражняват военно превъзходство в региона, и колкото по-малко държави остават в ОНД, толкова по-упорито те ще защитават неговата цялостност. Така че украинците просто трябва да се примирят със ситуацията и да се постараят да извлекат от нея колкото се може повече полза, защото иначе, ако успеят да се отделят от Русия, те, при всички положения, ще загубят. Ето така мисля аз в общи линии, и доколкото ситуацията в Украйна е в редица отношения сходна с тази в България, поне по отношение на бедността, аз имам известен поглед върху нещата, тъй като Украйна се движи едно двадесетина години
след България в своите действия по отвързване от влиянието на "великия и нерушим" Съюз, и в такъв случай може и да дам някои полезни съвети. Така, а сега започвам да излагам нещата в малко по-дребен растер.
Нищо ново под Слънцето
Това всички го знаят, нали? А това, което аз имам предвид тук, е че най-много спорове възникват между близки или териториално съседни хора и народи, защото те имат подобни виждания, но те се отличават в
детайлите, а също и защото те имат какво да делят. Така е и с конфликтите между поколенията, където гените, в една или друга степен, дават своето отражение, а така е било и преди почти 25 века, когато един Александър Македонски бил решил да завладее най-напред Атинската държава на своя пък към Изтока. Завладял я не защото не ги харесвал, понеже те имали общи богове, а и езика им като че ли бил един и същ, но на него му трябвал здрав тил. Но той не искал да се бие с тях,
те били тези, които искали да се бият при всички положения, и даже използували за въоръжение и заплащане на войските някакви-си сто таланта злато от съседните персийци, които последните решили да им подарят за да може, защитавайки се, те да спрат този
Ксан Македонски. Е, те се защитавали, без никаква особена нужда, и загубили битката. А знаете ли какво е това един талант — откъдето е дошла и думата използувана за такива надарени хора (като Вашия автор, нали?)? Оказва се, че това били приблизително 20 килограма, защото такъв е обикновения товар, който човек може да отнесе на гърба си.
Но аз давам този пример за да покажа как близки народи още от памтивека са считали почти за задължително първо да се бият един с друг, а след това, евентуално, да започнат да дружат. Тоест как не непременно икономически причини, а чисто "човешки", излишно упорство, нежелание да се съобразяват с реалността, стремеж към самоизява, и прочее, водят до съвсем ненужни разправии и битки. Защото трябва да е ясно, че не е работа слабият да се бие със силния, това е глупаво, нали така? Да, разбира се, че е глупаво, но затова е съвсем човешко! Такива реакции се случват доста често, вземете за пример събитията в Ирландия, или в началото на 90-те години на миналия век в
Сърбославия, а и на други места. И някъде по това време когато се водеха сраженията в Югославия, струва ми се, аз стигнах до извода, че обикновено, като правило, в 90 процента от случаите,
виновни са слабите, но отговорността носят силните.
Аз не мога да се похваля, че чета политически коментари, но не съм срещал официално това твърдение, ала независимо от това за него има съвсем разумни причини. Те даже са залегнали лингвистично и в английския (тяхното mean, което значи среден, но и лош, злобен, и прочее), и в италианския (тяхното sinister, което значи ляв, тоест слаб, тук, но и злобен, ненавистен). И такъв характер има обикновено реакцията на женската страна при семейните конфликти, която, очевидно, е слабата. Тоест жените обикновено
провокират конфликтите, надявайки се, било то на това, че мъжете ще се засрамят, било то на обществен отзвук, но те са тези, които започват споровете и мъжете са принудени да прилагат груба сила още от дълбока древност, А пък слабата страна е обикновено по-нечестната защото при честен двубой тя, разбира се, ще загуби битката, тя просто няма друг изход. В същото време отговорността носи силната страна, защото тя затова е и силна, за да намери решение, по възможност с най-слабо приложение на сила.
Ето, и при този конфликт аз мисля, че ситуацията в общи линии е такава, украинците искат да отстояват тяхната независимост, това е право на всеки индивид и на всеки народ, да настояват на своя език, и на своята гривна, защото иначе руснаците ще ги асимилират. И всичките там военни бази, руските територии на Крим, и прочее, трябва да се върнат на Украйна, за да повишат нейния просперитет, считат те. Руснаците може и да приличат на украинците, ама не съвсем, и тяхната риза е по-близка да тяхното тяло, според една руска поговорка. Да, но след като те са слабите, след като руснаците по население са три пъти повече, а по територия даже 25 пъти повече, и след като руснаците са ядрена държава, то те просто трябва да им се подчинят; не да изказват свои желания, а да се съобразяват с тези на руснаците, да поддържат общ пазар с тях, и от това те само ще печелят. Но да продължим по-нататък. Аз считам, че
независимостта е едно нещо, но не е хубаво да се сменят политическите блокове.
Защото сега сме вече 21-ви век, в който всички държави са в определена степен независими, няма колонии. Обаче военни
блокове все още съществуват, и като че ли в близките 2-3 века не се канят да изчезнат. Те все още са нужни, приблизително в такава степен, в каквато са нужни партиите в политическия живот, които аз оплювам във всеки втори мой материал, но от това необходимостта от тях не изчезва. Блоковете са нужни, за да ни накарат някак-си да се замислим, преди да стигнем до последното средство (ultima ratio по латински), преди да започнем да воюваме, а и защото те са значително по-малко от броя на държавите (да речем, 50-тина пъти) и могат да поддържат разумни отношения, могат да се договарят, а не да се бият всеки със всеки. Блоковете това са сила, а със силата трябва да се съобразяваме, това е ясно на всички.
Което значи, че, като че ли, единственото съображение, за да се напусне един блок, това е да се включим в друг. Много рядко някоя неголяма държава се счита за наистина независима и не се обвързва с военни, а и икономически, блокове. Ето да вземем България. Ние напуснахме Варшавския договор, както и Чехия, Полша, и прочее страни, и не закъсняхме (е, вярно, 4-5 години минаха, но ние се канехме отдавна, още от преди да напуснем този договор) да се включим в НАТО. Аз лично не съм доволен от това, защото, изхождайки от името на тази организация (North Atlantic Trade Organization), ние нямаме нищо общо с Атлантическия океан (нито със северния, нито с южния), и никога не сме имали, а и никой не е питал народа ни искаме ли ние това или не, обаче ние, все пак, сме в Европа, и след като всички държави наоколо са членки на НАТО, то и ние трябва да сме такива, няма друг изход. Тоест ние сме постъпили правилно, защото иначе ние би трябвало да се противопоставяме на НАТО, което е невъзможно, но случая с Украйна не е такъв. Украйна върви, или много дълго време е вървяла, ръка за ръка с Русия, и ако тя успее някак-си да влезе в НАТО, то
тогава тя ще попадне под прицела на съседните държави, т.е. на Русия и съюзниците ù, а сега никой не се цели в нея. С други думи, (евентуалното) членство на Украйна в НАТО само ще влоши военната ситуация в региона!
Да се разсъждава така, че, виждате ли, Чехия и Полша нали станаха членки, и тогава защо да не се разшири още малко този блок на изток, е много наивно, защото той не може да се разширява неограничено. Ето и Турция иска да влезе в НАТО ама засега това не става. А аз ще Ви кажа защо цяла Западна Европа реши да влезе в НАТО, ако не се досещате. Защото света, особено американците, не вярват много на европейците, след двете световни войни, и искат да контролират този център на цивилизацията, че и самата Западна Европа, като че ли, не вярва на себе си; хората там не харесват много американците (определено, затова те и се постараха да се обединят, за да могат да се противопоставят на САЩ), но те искат да бъдат в един военен блок с тях, защото така е по-спокойно (ами ако Русия ...). Прибалтийските страни също станаха членки на НАТО, но те са малко по-встрани, това не е същото като при Украйна, не е като руските военни бази да са толкова близко както в Крим. Всичко това не е същото.
При това и Грузия обърка ситуацията. Аз съм най-малкото възмутен от поведението на Грузия, защото те, нали така, са длъжни да носят някаква отговорност за Сталинизма, а той забърка най-голямата "каша" в историята на целия Съюз през миналия век, целия свят не би гледал така на Русия и на комунистите, ако не беше Сталин. А е имало време когато грузинците са пращали коленопреклонна петиция до руския цар, Павел, струва ми се, за да ги вземе под своя закрила, защото неверниците от юг много ги тормозели. И, значи, руснаците са длъжни да ги защитават, когато последните са в беда, но те имат пълното право да зарежат руснаците, когато на тях съвсем не им е било лесно, след разпадането на СССР. Така че, господа украинци, не вземайте лош пример, вземайте добър, гледайте казахите и таджиките, а и други южни народи, които дори и не са славяни, на тях, очевидно, им е по-трудно да говорят руски отколкото на вас.
После имайте предвид, или тогава, знайте, че
един военен блок (примерно, НАТО) не може да подобри икономическото положение в бедните страни,
той няма такава цел и не може да има. Той може даже да го влоши, по простата причина, че ще потрябват пари за закупуване на ново въоръжение. От включването на бедна или пострадала страна в нов военен блок могат да спечелят само ... проститутките и спекулантите на черния пазар! Повярвайте ми, защото аз на стари години чета на италиански и (предвид на лошия асортимент от книги на този език) ми се наложи да прочета 2-3 книги от времето на американската окупация на Италия в края на Втората световна война, и там ситуацията беше точно такава. Освен това и България вече 10 години както е членка на НАТО и какво стана? В икономическо отношение нищо хубаво — ние сме на последно място по стандарт на живота в Европейския Съюз (а по-рано бяхме даже на предпоследно, след Албания). Така че, господа украинци, набийте си в главите (или си го напишете на челата, ваша работа), че ако някога вие влезете в НАТО, от това вашия живот ще стане само
по-лош!
Нека обясня малко това мое пророчество. От една страна съществува психологическа причина, която е в това, че Запада, и особено американците, ще гледат на украинците като на по-нисши същества. В този случай не бих казал, че като на бели роби, но нещо от сорта. От гледна точна на американците, и руския, и украинския, това е все едно някакъв китайски, на такива хора не може да се вярва. Това е. А и всичко това е Азия, не е Европа, нали? Е, може би не е като в Индия, но някъде там. После идва пазарът, конкуренцията с другите страни, значително по-развити от Украйна. Та в Българи това беше основния удар в резултат на нашето включване в Европейския Съюз, а че и преди включването, защото техните политици искаха и при нас да има преобладаващ обмен на стоки с тях, а не с другите страни (например, с Русия). И след като ние не сме "на ниво" то никой не купува нашите стоки, обаче ние си даваме всичките парици за да купим нещо чуждо, не българско. Всичко това е елементарно и очевидно, аз съм говорил на различни места за това, пазара, колкото и да е добър за едни страни, за силните, за по-развитите, е толкова по-лош за слабо развитите страни, като България, а аз мисля, че няма да сбъркам ако кажа, че и за Украйна, Беларус, Молдова, и прочее. Да попаднеш не на
своя пазар, това е, ах, колко лошо!
Така, а дайте сега да се обърнем и към въпроса
за украинския принос към славянството.
Аз не съм специалист в това отношение, но струва ми се, че това е известно на всички, че в Киев е било прието на времето си християнството, че там е била Киевската Русия, която после се е изместила на север, а и се е отделила от украинците, които са останали на юг. А приемането на християнството е бил много важен акт за това време, той е ознаменувал излизането от варварското невежество (колкото и да е странно днес това от гледна точка на съвременните виждания). И изобщо, през десети век, че и по-рано, когато Кирил и Методий са създали славянската азбука, центъра на славянството е бил на юг, приблизително в района на България, там е бил и представителния и единен славянски език, макар славяни да са живеели и на север, във Великоморавия, както и на изток, около Киев и даже зад Урал. Пък и самото наименование на този град, според мен, е свързано с възхищението или ... кефа, това е велик град, майка на градовете, както е Мадрид за испанците, и Рим за италианците. Това по всяка вероятност е именно така, и украинците имат пълното право да се гордеят и с Киев, и с християнството, и с това, че те са били негови основни стълбове поне на изток в посока към Азия, защото религията е носител на морал и без нея (когато не е имало всеобщо образование) хората са като диваците.
А при това самото название на украинците трябва да идва, според мен (но за мен това е очевидно), от края или перифенията! Тоест това са хора от покрайнините (на
окраине), те като че ли не са основните славяни в региона, ами дълбока провинция, селско-стопански придатък на великата Русь. Ето и техният език (до което скоро ще дойдем) е по-добър от руския, и те изхранват цяла Русия, понеже на север и картофите едва-едва покарват, и независимо от това руснаците ги обиждат по всички възможни начини, мислят си те. Всичко това е така, но да се застава на националистически позиции, че, виждате ли, ние сме добрите, а останалите са боклук, е не само неетично, ами и глупаво и несправедливо, защото всеки народ си има своите постижения. А това, че народите при своето развитие се стараят непрекъснато с нещо да се отличават един от друг, особено ако те са близки в много отношения, от една страна е съвсем естествено, това е част от еволюцията, но от друга страна това твърде често води до смешни различия, само и само да има такива (както разните модни стилове в облеклата, външността, и прочее — да речем, тези кошници с цветя, които знатните дами са носели по-рано на главите си, или железните "доспехи", в които са се оковавали, или перуките и мъжките цилиндри, и много други примери). Така че, всекиму своето, но не в смисъл, че всеки заслужава наказание в съответствие с неговите действия (както са интерпретирали фашистите този лозунг — Jedem das seine), а че всеки си има свои заслуги, при един едни, а при друг други, и ако украинците са били стълбове на християнството на времето си, то и руснаците са били стълбове на мира и защитата на околните страни в тяхното време, а и сега са такива (изобщо не си мислете, че да се носи царската корона и отговорността за всички е лека работа!).
В тази насока, но тъй като тук ми се иска да кажа много различни неща аз я отделям под друго заглавие, идва въпроса
за украинския (респективно, руския) език.
Както вече казах (но не аз съм измислил това), преди десет века е имало единен славянски език, чийто център се е намирал приблизително на територията на България, тъй като Кирил и Методий са работили в Атонския манастир на територията на днешна Гърция, и съвсем наблизо до сегашната граница на България (а по-рано и на българска територия). И тогава в този смисъл спорът за първенството на украинците или на руснаците губи своя смисъл, защото първи са били, разбира се, българите! Та нали и християнството е било прието в България през 865 година, т.е. повече от век по-рано от Киевската Русия, а и българския език е бил в основата на славянския език, в смисъл, че сегашния български език стои по-близко до старо-славянския език, отколкото руския, или още украинския (в него няма латински букви, като "i", например). Аз и в това отношение съм лаик, не към получавал езиково образование, но аз имам достатъчно широк поглед върху тези въпроси (аз величая себе си като
интелигентен лаик), за да имам правото да се произнасям по тях. Така че, господа, този път и руснаци и украинци, няма смисъл да спорите чий език е по-добър, аз съм обяснил (в много мои материали от папката "Для всех СНГ-цев"), че само българския език е достоен да бъде разглеждан като еталон за всички славяни (а че и за целия свят, по-късно), и в граматично отношение, и във фонетично, а и в международно политическо отношение (сега, като един от езиците на Европейския Съюз). Тук изобщо не може да има спорове, може да има само неразбрани предпочитания поради инерционността на хората и пристрастността на разсъжденията им (както казват руснаците, и с извинение пред читателите, "своето л##но не мирише").
А този въпрос е много важен, той продължава доста векове, предполагам. Във всеки случай в 70-те години на миналия век, когато аз се учих Петербург, българските студенти от Киев се оплакваха, че в тамошния Университет им четели лекции на украински, което е съвсем неправилно, та нали тогава още съществуваше Съветския Съюз (и приблизително 20-тина години по-късно аз слушах лекции в Австрия на
английски език, което се считаше за съвсем правилно). Значи, разберете ме правилно: необходим славянски език, по всичко личи (или докажете обосновано, научно, че това не е така) трябва да бъде българския, но щом става въпрос за територията на ОНД то това трябва да е руския, поне в официалните учреждения (как хората говорят в къщи, или к кръчмата, и прочее, няма значение). Не можем да си представим държава, където да говорят на няколко езика, единственото изключение в това отношение е Швейцария, но тя е планинска страна, отделните области са изолирани, установила се е такава традиция, и сега те всички изучават английски, така че проблема се е разрешил от само себе си. В рамките на Евро-Съюза няма официален език, но неофициално тази роля играе пак английския, обаче проблема си стои пред тях. Няма смисъл да ви напомням притчата за Вавилонската /
Бабилонската кула; в днешно време да се оправят без официален език в една голяма група хора е просто немислимо. А сигурно така е било и в древността, понеже тогава езиците са се различавали един от друг по-малко, те и затова се наричат Индо-европейски езици (ако не е непременно един език, то са били два-три близки езика).
Сега малко по-конкретно за руския и украинския езици. Макар че за руския аз говорих в цитираната папка (там се е добавил и нов материал в този смисъл), и той е съвършено допотопен, с такъв език в Европа не може (не че ще ви спрат на границата, но ще се смеят зад гърба ви). Същото може да се каже и за украинския, щом и в него има пак същите падежи, а и подобни дълги гласни ("ой", "ий", и т.н.) и не могат да се оправят с 32 букви, та се налага да привличат на помощ и латинското "i". А в политическо отношение той може да внесе само разкол, защото самата Украйна не е единна, една част от нея е за съюз с руснаците, а другата е за съюз с Европа, поради близостта до поляците (с които по-рано, разбира се, са се били, и то не рядко). Ако "водораздела" между двата блока трябва да минава през средата на Украйна то това е най-лошия сценарий (и затова аз се страхувам, че може да се случи нещо подобно — когато хората започнат да вършат
глупости те никога, като правило, не се задоволяват с някоя малка глупост, не, те играят
ва-банк, и обикновено губят).
И все пак украинския език, от общи съображения че той е по-южен език, а и по някои фонетични детайли, е по-правилен от руския. Да речем по отношение на буквата "е" или "и" те са прави, те казват 'дивка' (в единични кавички аз слагам как думата се произнася, а не как се пише), както в латинския и по целия Запад (diva), което идва някъде от санскрита. Затова те имат и две букви 'и', но нямат 'и
е' както в руския (т.е. руснаците се канят да кажат 'и', ама докато се наканят то вече се отказват и решават да кажат 'е'), което в моята терминология са модифицирани гласни (както в английското 'a
e' в думата back). И след като те са (по-) южни славяни то при тях трябва да има и повече южни, разбирай арабски или персийски, думи. Например, аз съвсем наскоро разбрах, че при тях съществува думата "майдан" като сбор, конгрегация на народа, което е персийска дума, точно 'майдан', и означава това, което и българската архаична дума "мегдан", т.е. централно място в селото, където всички могат да се съберат (ако някой викне "
махай на майдана /мегдана"). А и към всичко останало те са и по-близки за българите, те ... обичат лютите чушки, а руснаците — йок, в никакъв случай. Но независимо от това, нито руския, нито украинския са достатъчно добри езици, за да бъдат изучавани и от неславянските народи на ОНД, а и за славянските народи използуването на някакъв друг славянски език, т.е. на българския, би снижило, априори, възможните търкания между тези народи с едно
30-тина процента, струва ми се!
Така, и оттук можем да направим лесен преход към следващата тема, че
смутовете в ОНД само правят всяка от страните по-бедна!
Това е не само защото въоръжението струва пари, и възможните разрушения в резултат на военните действия нанасят преки щети на страните, но и защото се разстройва нормалния режим на работа, това не е изгодно за никого. Което се свежда до това, че ако украинците не "рипаха" толкова срещу руснаците, те и щяха да живеят по-добре. И както аз набързо погледнах в един материал по Интернета, то руснаците тъкмо предлагали да поддържат или сформират общ пазар за Русия, Украйна, Казахстан, и другите страни от ОНД, ако те искат. Та нали така и се прави в цивилизованите страни, погледнете арабските страни, или обединена Европа, или Северна Америка (където са обединени САЩ, Канада, и Мексико, ако не греша). Само че украинците не искат мир, те искат безпорядъци, така ли е? Е, аз малко утрирам, не всички украинци искат това, но по-младите, които са успели да пораснат през демократичните години (както и нашите, българските, фашисти) искат тъкмо това, те искат да има спорове, битки, екшъни, за да могат да се изявят с нещо, защото иначе живота им се струва много скучен. Те по своему са прави, но това не е работа, така не постъпват разумните хора, още повече когато руснаците са много силно измесени с украинците, а и няма никакъв смисъл да се спира този процес, той е само от полза за гена.
И ето сега какво се получава. Понеже украинците искат да се отделят от Русия, но в Украйна има много руснаци, то тези руснаци искат да се отделят от Украйна, и тогава Русия е просто принудена да им помага. Тя започва да им помага, но тогава Украйна надава вой пред целия свят, колко лошо постъпва Русия с тях, и че е нужно НАТО да се заеме с въпроса, и тамошните генерали, току виж, че вземат да изпращат оръжие на украинците. Да, ама как вие, мои украински братя и сестри, мислите, ще забогатее ли по този начин Украйна или обратното, ще се разрешат ли икономическите ù проблеми или ще се влошат? Вие какво, чакате да се намесят Великите сили и световната общественост ли? Ама нали когато те се намесват то "покрай сухото гори и суровото" (руснаците имат идиома че "колют много дров"), не е ли така? Нали Великите сили организираха страната Израел, и 10-тина години след това там започнаха безпорядъците, и те не се канят да спрат. За Западния свят, и особено за Съединените Американски Щати, е изгодно да има конфликти по целия свят, това им излиза по-евтино, отколкото сами да ги провокират. Опитайте се да се вразумите, иначе няма да се отървете от безредици!
Е добре, хайде сега аз да ви кажа и няколко мои съображения защо украинците трябва да се примирят с хегемонията на Русия, защо те никога няма да могат да станат "старши брат" и да започнат те да командуват. Тук всичко е много просто, според мен,
цивилизацията в днешно време просто се движи на север.
В смисъл че народите са тръгнали първоначално от изток на запад, може би за да ... не им блести слънцето в очите, предполагам, или просто това е по-лесно, да се намесват в Китай (ако изхождаме от Индия и Хималаите) не си струва, а по-нататък е океана, кой знае (т.е. кой е знаел по-рано) къде той свършва и свършва ли въобще? Така, стигнахме до новия свят, открихме Америка, с техните индианци вместо индийци, и по-нататък какво? На китайците не може да се повлияе, те са твърде много. Тогава какво остава? Ами, остава да се движим на север, и в Европа, и в Америка, и в Азия. В частност руснаците тъкмо това и са направили едно 5 - 10 века по-рано. А защо, как мислите вие? А-а, защото на студ по-лесно се издържа, отколкото на горещина! Те това е то.
И действително, северните народи, вече няколко века показват завиден прогрес за разлика от южните (да речем от арабските страни; твърде много на юг, след екватора, да ходим е равносилно на движение на север, така че това не ни върши работа). Това е защото на студ растенията издържат по-лесно, отколкото на горещина, и дават по-добри резултати. Зимният сезон, ако питате южните народи, не е студен а мокър, и тогава всичко расте и вързва плод. Вие всички знаете, че сега по целия свят се продава канадска пшеница, или леща, или нещо друго, което расте на земята и е хранително (домати там струва ми се не отглеждат, но затова тях ги отглеждат във всички страни в оранжерии); по-рано, по времето на Римската Империя житницата на тогавашния свят е бил Египет, делтата на реката Нил, но сега това е Канада. И с рибата нещата стоят приблизително пак така, нея я ловят повече на север. А как е с хората, а? Къде е по-лесно да се издържи, вие как мислите?
Е, аз лично се замислих (защото се старая да икономисвам от каквото само мога, и реших да измеря кога се чувствувам най-комфортно, макар че това е известно на биолозите), и излезе че това е при температура от 23ºC (може би по-подходяща да е 22º, но аз съм старичък и слабичък и на мен ми е студено). А сега хайде да се отдалечаваме от нея в двете посоки и да направим изводи: кога е по-добре, при 13 или при 33? Аз лично бих предпочел при 33, но много хора (особено в работни помещения, когато човек е облечен), а особено растенията и животните, биха предпочели 13ºC. А по-нататък, да речем при 3º или при 43º? Разбира се че при 3, 43º това вече трудно се издържа, сърцето се претоварва, а разширявайки още диапазона тези изводи стават направо императиви, защото при -3º хората живеят и си свиркат, но при 53º е нужен скафандър или климатик, а той е много скъп. После -13 това е обикновена зима при нас, но 63 вече не може да ни го побере ума, после -23º също може да се търпи, -33º по-трудно, но все пак може, а в плюсовия край на интервала вече се коагулира протоплазмата. Те това е положението. А растенията и животните издържат даже още по-лесно минусовите температури отколкото хората.
А има и друг аспект, аз съм мислил по въпроса. Когато искаш да се стоплиш то запалваш някакъв огън, той повишава температурата в околната среда, затопля я и нея. А когато охлаждаш какво се получава? Ами, получава се това, че едно место охлаждаш, а средата наоколо я затопляш още повече, това не е действително охлаждане на средата а само локално, но това е така, защото съществува един термодинамичен закон, който казва, че не може да се отнеме от едно тяло енергия просто така (да се понижи енергията на електроните, изпускайки нанякъде по-бързите електрони и оставяйки по-бавните), то може да отдаде топлина само ако има кой да я приеме, обаче просто така да се охлади не може (ама просто така да се затопли може), т.е. тук ситуацията прилича на ... временната ос, тя има за нас само една посока. Добавете към това и евентуалното глобално затопляне (за което аз говора, че то
не е толкова затопляне, колкото размесване на въздуха, но малко по малко ние се отдалечаваме от ледниковия период, така че слабо затопляне все пак съществува). В близките два-три века аз просто не виждам какво може да се измени, още повече на фона на мутантните плодове и животни; така че пак ви повтарям, на студ се издържа по-лесно отколкото на жега, за всичко живо е така.
Което естествено, ако се върнем към нашата тема, означава, че Украйна ще продължава да бъде по-слаба в икономическо отношение от Русия, и даже в Русия ще може да расте абсолютно всичко (ако щете и банани, ако се наложи) така че те ще могат да минат и без селско-стопанските продукти, които тя им доставя. Но и за полезните изкопаеми севера като че ли е по-добре, защото на юг по-голямата част от тях вече е използувана. Така че този мой извод очевидно е верен.
Но да вървим нататък, да поговорим сега
за патриотизма и отечеството.
Виждате ли,
патрията, или земната партия (което би трябвало да е същото във фонетично отношение), е хубаво нещо, но в днешно време тя става във все по-голяма степен символична, защото ако страните не се противопоставят особено една на друга, ако съществува всеобщ обмен на стоки и услуги в целия свят, ако човек може да сменя местожителството си и да има двойно (и тройно) гражданство, и да живее където си поиска, ако ще в Париж, ако ще в Ню-Йорк, ако законите във всички страни все повече се изравняват, а и данъците също, че и заплатите (в еднакво развитите съседни страни, но целия свят върви към такова изравняване), то няма особена разлика "на какъв бог човек се моли", тъй да се каже, т.е. какво гражданство той ще има. Такава е реалността, а националните знамена и валута имат второстепенно значение, те вече стават несъществени, всички ние сме хора, няма по-добри или избрани, има (засега) само богати и бедни. Така че, скъпи мои подрастващи, или пък кадрови военни, стига сте размахвали бойната томахавка, както се казва. Хайде да дружим, а? И отчитайте основно икономическите блокове и пазари, така че да може всички в тях да са приблизително равни, и не обръщайте голямо внимание на политическите различия. Нима още не сте разбрали, че няма комунизъм или капитализъм? Има само силно ограничено монополистично производство в рамките на капитализма, и по-либерално капиталистическо, което признава и монопола и частните фирми. Комунизмът в общи линии конвергира с капитализма, разликата засега е в степента на интензификация (респективно, експлоатация) в едни страни, но всичко това е въпрос на време, въпрос на няколко десетки години (ама и половин век да е, какво от това?).
Това е положението, мои уважавани (след като сте малко, а?) читатели. Вече е време да приключваме, но нека кажа накрая и нещо
за спешните мерки в дадената криза,
защото някои от вас са прави да възразят, че тези мои нравоучения са само приятни разговори, но когато гори огъня няма смисъл да разясняваме правилата за пожарна безопасност, той трябва да се гаси. Е, то е така, ама не съвсем. Най-малкото защото още не сме взели да се замеряме с атомни бомби, ама току виж и до там стигнем? Така че правилата за безопасност и мирно съжителство трябва винаги да се разясняват, даже и когато успеем да потушим огъня също трябва да се разясняват, за да знаем за в бъдеще. И после, вие знаете, че тези спешни мерки, ако не броим още по-голямото разпалване на огъня в процеса на гасенето (чрез доставка на оръжие от различни страни и на различните страни в този конфликт), се свеждат само до приложението на
по-голяма сила (както аз разяснявам на редица места), за да може противниковата страна да се ужаси и да се откаже да се бори (както, да речем, за да дам пример, постъпиха американците в края на Втората световна война с Япония, или пък тогава, както постъпиха след атентата на Бин Ладен в самото начало на сегашния век, обявявайки война на цял един народ), или даже да изплашат и двете страни (каквато беше ситуацията с бомбардировките в Югославия), ако се намеси (уж) неутрална страна.
То именно така и става когато зрители от страни започват да помагат, на тях им дай да погледат екшъни наяве, а че конфликтиращите страни дават човешки жертви — е, ами че не ние сме ги накарали да се карат, я, ще кажат зрителите. Така че, преди всичко, опитайте се да си помогнете сами! Защото са виновни и
двете страни, процесът вече се е зациклил, не може да се каже, че едните са виновни, а другите са жертви. Тъй като, ако изхождаме от моето твърдение в самото начало, то първоначално виновни са били украинците, че са искали да се отделят от Русия
по нецивилизован начин, обърнете внимание, защото те са били слабата страна при противопоставянето Украйна - Русия, и Русия е носила отговорността, но пък тя нищо и не е направила, не е започнала да воюва с Украйна. Така че на този етап явните виновни са били украинците (и "пуберитетите" и старците). Обаче после, когато са започнали сепаратистките прояви в Украйна, там слабата страна са били украинските руснаци, а силната това е самата Украйна, така че там са виновни тези руснаци, а отговорност носи Правителството на Украйна, обаче то не се е справило удачно, не е потърсило заедно с Русия разумни мерки, с цел да са запази този съюз, или пък да се разведат цивилизовано. Но ако сега Украйна започне (или е започнала) да воюва с тези руснаци, то тогава конфликта прераства между Украйна, като по-слаба страна, и съответно виновната е тя (ако аз по старому съм прав в моето твърдение в началото), и Русия, която носи отговорността за (не-) разрешаването на конфликта. Така че вече, при все че Украйна по старому е
по-виновна, все пак са виновни и двете държави и те двете носят отговорността. Само с танкове тук няма да се оправят нещата, навярно е нужно някакво общо осъждане и на едните и на другите, и на руските сепаратисти, и на украинските националисти, но важното е това да е общо решение.
А сега за това какво значи цивилизован развод. Е, ама то това е очевидно, това е както направиха чехите и словаците, в далечната 1993 година (струва ми се). Ако украинците са такива, че те винаги са готови да подозират противника във фалшификации (а аз мисля, че те са точно такива, защото и при нас в България твърде често става така, по-слабите, съдейки по самите себе си, са винаги недоволни, тук е актуално — моля по гнусливите читатели да ме извинят — удачното сравнение, че ... на скапания член топките му пречат), то тогава съществува очевидно решение: трябва да се провежда
явно гласуване! Вярно е, че така хората рискуват малко, но пък какво е това, в крайна сметка, в Украйна хората, или искат да дружат с Русия и да бъдат в един впряг с нея, както е било почти хиляда години, или не искат; нека да бъде ясно кой ще носи отговорността за следващото още по-голямо понижение на жизнения стандарт, основно в Украйна, но и в Русия също. Или пък да се провежда гласуване по Интернета и резултатите да постъпват към двете държави, или да се използува като междинно звено някакъв сайт на Евро-Съюза и да се изпращат там мненията на хората, с използуването на шифри, а оттам да могат да постъпват към двете страни — нещо такова, има много варианти и съвсем не е трудно да се изработи такъв, че да не може да се фалшифицира нищо. И в резултат на този референдум нека се изработи точен план как ще протича този процес, по месеци и години, но аз мисля, че при всички случаи трябва да се почака едно 4-5 години, до окончателното разделяне.
Или тогава да се очертае приблизително зоната на
разделяне на самата Украйна на източна и западна, където само западната може да мине към Европа. И всичко това без да се бърза, защото всички трябва да могат да вземат необходимите мерки, и европейските държави, и Русия, и другите страни от ОНД. Това не е като да се раздели едно семейство, тук са
милиони семейства, не бива да се действува припряно. А още по-добре е да се проведат
серия от гласувания, две или три, през половин година между тях, за да може хората сериозно да обмислят нещата. Или да се постави някаква
неутрална полоса между гласовете "за" и "против", като, да речем, отношението на по-голямата част към по-малката да се различава с повече от 5% (а че може да се иска първоначално и десет), и да се провеждат референдуми докато хората покажат истинска разлика (та нали горе-долу по подобен начин се избира римския Папа), за да не може после да се каже, че е станала грешка. Защото Украйна, дори и да не е чак толкова голяма държава като Русия, все пак е доста голяма, това ще бъде почти като "битка между динозаври".
Ех, ама то се оказва, че аз мога и още нещо да добавя, за това
как Запада гледа на силата на Русия в региона.
Аз не мога да съм съвсем уверен в случая, но ми се струва, че и цяла Европа, а и САЩ,
не искат да са обвързват в открита военна конфронтация с Русия. Те не искат, и от опасения за многото жертви, но и по простата причина, че Русия за тях е
изгодна като сила в региона, без нея би станало по-лошо, трудно би било да се удържи недоволството на арабския свят (или поне на мюсюлманството), а борбата за господство в района на Хималаите продължава да бъде централен пункт в геополитиката на Великите сили! Някои от вас може би си спомнят, че още през 1968 година, при десанта в Чехословакия, мнозина се надяваха, че Запада ще се намеси, но той, и това беше разумно, според мен, не се намеси, помърмори известно време, но не се намеси, считайки това за вътрешна работа на страните от Варшавския договор. Аз не разбирам защо сега много украинци (аз съм почти сигурен в това) мислят че Запада ще се намеси, аз лично не мисля така. Та нали ако Русия не беше толкова силна, то тя щеше да вземе да
търси съюзници, може би би се обединила с Индия (древна цивилизация, миролюбива религия), че и с Китай (очевидно също древна цивилизация и огромна, най-населената страна в света, и също, както размислих, в общи линии миролюбива, не е завладявала колонии, а даже се е защитавала от монголците на времето, съвсем достоен съюзник, при това и комунистическа страна, няма да гледа на руснаците като на ... маймунки в зоопарка, примерно казано). И ако това се случи то с такъв блок вече няма да може да справи никой!
Така че, господа, мислете, но се вразумете. Първата работа тук е да се прекратят военните действия и да се започне да се мисли спокойно и
бавно. А аз на изпроводяк ви посвещавам следното стихче, дано то да охлади малко някои от по-горещите глави.
Той, руснака, щом се случи,
знай добре как да се бий,
тъй че,
окраинец, слушай,
ти ината си надвий,
инак все ш'си омърлушен,
дор главата ти уври!
12.2014
НЕГРАМОТНЫЙ МИР
— на русском языке, из папки "Научный Пир"
Резюме:
В следующей статье обсуждается проблема
общей транслитерации всех мировых языков. Это, конечно, только первоначальный или черновой вариант, поскольку такие мировые проблемы не решаются одним человеком в наши дни, но изложенные идеи могут быть использованы и расширены некоторой группой лингвистов, владеющих в совершенстве дюжину широко использованных мировых языков, включая также, скажем: французский, греческий, арабский, китайский, и т. д. Потом это должно быть обсуждено и пропагандировано с целью убедить людей в необходимость этого шага, и если при этом будет заангажирована какая нибудь инстанция обладающая не только инициативной, но и утвердительной власти, то тогда, вероятно, проблема эта будет решена. Потому что она, так или иначе, должна быть решена в течении одного-двух столетий.
0. Введение
Ну, это не совсем то, что автор действительно имеет в виду, или имеет это в виду чисто формально, в латинском значении слова illiterate, как непонимающий
литер-букв, т.е. что у нас нет единого и принятого для всего мира
алфавита. И это препятствие для коммуникаций между различными народами, разумеется, которое не было так ощутимо, скажем, тысячу лет тому назад, или даже сотню, но теперь оно таковое, потому что, особенно через Интернет, весь мир превращается в одно единое государство. И, хотя это довольно странно, но нет никаких особых проблем для улучшения ситуации, потому что мы
не говорим об одном языке для всех людей мира, а только об использовании одних и тех же буквенных
знаков во всём мире.
Всё таки проблема существует, не только потому что мы привыкли делать проблемы там где дело только в отказе от какого-то старого навыка, но потому что существует большое разнообразие гласных (vowels — и привыкайте к английским словам, потому что дальше их будет много и будем использовать их для сокращения, и мы не будем всё переводить) и согласных (consonants) и недостаточно букв в азбуках. Это так, но это не является чем-то неисправимым, и можно использовать ряд комбинаций знаков, как это и делается с давних пор. Дело лишь в том, что такие комбинации, или правила для чтения в общем случае,
не являются общими для всего мира. Однако же, разве не было так с общей системой мер (СИ), или с движением с правой /левой стороны улицы, или с законами в разных странах, и так далее? Но, понемногу, проблемы были разрешены (или разрешаются), потому что они должны быть решены! Таким же образом, думает автор, и проблема
с общей мировой "литерацией" будет решена когда-нибудь в близком будущем. И если она должна быть и будет решена, то почему бы не сделать несколько предложений насчёт того как сделать это лучше?
Но давайте сначала добавить немного предварительных замечаний. При использовании общего алфавита
не будет, по существу, вообще чужих или
иностранных слов, и чтение всех написанных текстов будет так легко как чтение слов своего родного языка, и будет так же легко выполняться тоже и компьютером, но
без какого бы то ни было словаря. Разумеется чтение ещё
не означает понимание, но это путь к пониманию, потому что наш мир маленький и мировые корни слов просто гуляют вокруг земного шара; и не является хорошей вещью когда человек не может правильно произнести простые иностранные слова или имена, людей или населённых пунктов (а между Одиссеем или Юлиссисом, т.е. между "Odyssey" и "Ulysses", конечно существует "некоторая" разница). Но нет смысла распространяться насчёт важности подходящего алфавита, потому что это и есть причина для существования их в таком большом числе. И как раз потому что они различные мы вынуждены использовать здесь иногда чужие буквы, так что для правильного чтения этого материала нужно иметь загруженными фонты символов (для некоторых символов), греческих букв, а и кириллицу вместе с латиницей. И давайте кроме того воспринять и некоторые сокращения для часто использованных названий языков из их трёх первых букв, а именно: Лат для латинского, Нем для немецкого, потом: Рус — русский, Бол — болгарский, Кир — кириллица, Анг — английский, Фра — французский, Ита — итальянский, Исп — испанский, Гре — греческий, Тур — турецкий, Ара — арабский, Евр — еврейский, Кит — китайский, и т.д. И теперь давайте начнём с
1. Поставленной цели.
Наше предложение делается с намерением удовлетворить следующие цели:
a. Использованные буквы должны быть
не больше 32 (выбирая этот номер потому что он степень двойки, и широко используется в разных компьютерных наборов знаков), и если их может быть меньше, то тем лучше. И эти буквы должны быть максимально
близки к латинскому алфавиту, хотя некоторые знаки из Гре и Кир алфавита тоже могут быть использованы. Для некоторых знаков должны быть найдены лучшие графические представления (сохраняя их значение), потому что они продолжают путаться один с другим, как: "o - 0", "I - l", "m - n" и "u - n" при выписывании от руки, и другие. И некоторые буквы должны быть вычеркнуты как редко используемые или просто как лишние, или их смысл должен быть изменён, как: "x", "q", "w", "y", "j", "h", и другие. В целом, 32 буквы должны хватить, потому что в древних языках их было ещё меньше (22 в старо-Евр, 24 в Гре, и 26 в Лат алфавитах, но в Ита используют лишь 21 знака, остальные только для иностранных слов), и больше этого не используются и в современных языках (в Бол 30 и в Рус 32, но 3 из них являются комбинациями; в Нем опять 30, потому что у них 4 дополнительных знака для "ä", "ö", "ü", и "ß", где последнее уже с 2000 года стало реже использоваться, но они могут обойтись очень хорошо и стандартными Лат знаками; во Фра имеется много дополнений сверху букв но базисный набор знаков Лат, и так далее). Так бы то ни было, если мы хотим быть более точными, то набор знаков должен быть не больше 64
включая заглавные буквы (потому что могут быть некоторые буквы или специальные знаки, для которых представление главными буквами не может существовать — смотрите ниже).
b. Должно быть
три типа знаков, а именно: гласные или vowels (которые будем обозначать как V. для экономии; и в мн. числе как Vs), согласные или consonants (C.), и
модификаторы или modifiers (M.), и их функции
нельзя перемешивать! Используя модификаторы
все возможные гласные и согласные должны быть представлены употребляя
не более двух знаков (с исключением некоторых трифтонгов, но они образуют, в сущности, два слога, так что это даже и не исключение в правильном смысле). Это сделает легче также перенос слов, потому что модификаторы объединяются с модифицируемой буквой и не могут отделяться от неё (не важно речь идёт о V. или C.), также последовательные Vs не должны разбиваться потому что они могут образовать диф- или триф- тонги, но все последовательные Cs могут разбиваться; в отношении переноса V-C и C-V это должно быть разрешено только когда C. единичная, и в этом случае разделение
перед C. предпочтительнее. Существует ещё что-то в связи с Ms, и давайте принять с этого момента что под буквой будем понимать только Vs or Cs, и под знаком или символом любой знак в системе знаков. Тогда, если Ms не являются буквами в прямом смысле слова, то они могут записываться
поверх прежнего знака (не под ним, чтобы можно было использовать подчёркивание) — точка, две точки, волна, и прочее, что является широко используемым способом — и эта альтернативная запись будет способствовать для лёгкого чтения и установления произношения. Оформляя всё таким простым путём не будет никаких принципиальных проблем сделать так чтобы все Ms (или часть из них), не смотря на то, что они будут представлены на клавиатуре, не появлялись как отдельные символы на экранах компьютеров, или даже на листке бумаги напечатанном с помощью современной печатающей машинки, а были вставлены поверх прежней буквы (хотя и в этой статье мы будем придерживаться к записыванию их как отдельные знаки, потому что, иначе, придумывая свои собственные знаки, будут проблемы с распространением материала в виде файла).
c. Буквы
нужно будет
читать как они выписываются, если они не модифицированы, и если модифицированы то Ms нужно будет распознавать смотря
только одним знаком вперёд. Могут быть некоторые небольшие разницы в произношении нескольких специфических для данного языка звуков, но не будут нужны никакие усилия использовать третью, и т.д. букву (-ы), чтобы догадаться насчёт произношения, или писать знаки которые никто не собирается вообще читать (как немое "e", или дублирование Cs), и которые никогда и не произносились, потому что они имеют смысл Ms. Это означает, что в языках, где одно произносится и другое записывается, там
все слова должны быть транслитерированы (переписаны) исходя
из того как произносится,
а не как пишется (потому что будет значительно труднее заставить людей читать так как они пишут — скажем во Фра или Анг — потому что, если бы это было легче, то почему они читают много Лат слов иначе, будучи вполне в состоянии написать их так как хотят произнести их?). Это сделает проще и автоматическое (компьютеризованное) произношение без какого бы то ни было словаря.
Так что, таковы самые важные постулаты, но остаются ещё много-много других вещей в разных языках и
грамматиках, которые должны быть тоже унифицированы, хотя мы не будем обсуждать это здесь. Что мы имеем в виду, однако, следующее, к примеру: Нем способ счёта с 21 по 99 (и Рус способ делать разницу между числами оканчивающимися на 1, с 2 до 4, и выше 4-х; что-то похожее во Фра на базе 20, или Ита до и после 16); Нем способ указывания такой больой почести существительных чтобы писать их всех заглавными буквами (что мы отвергаем в нашем новом алфавите по умолчанию); переходные и непереходные глаголы (с "haben" или "sein" в Нем); разные падежи при движении и стоянии (или странную Рус разницу между движением на своих двоих или используя какое-то средство транспорта — "ходить" и "ехать"); существование сильных или неправильных глаголов; учтивые формы для второго лица единственного числа (особенно в Нем); неразумно длинные слова в Нем (или плохие правила для переноса в Анг); плохой Фра "навык" не только писать одно а читать другое, но и писать почти всегда одну букву больше чем читается; все возможные разницы в географических названиях в разных языках; и так далее.
2. Наше предложение
Теперь, автор предлагает следующий алфавит, который будет разъяснён в деталях далее:
Гласные (vowels): i, e, ә (как в Анг "her", в Рус этого звука нет, но довольно близко к нему безударное "о"), a, o, u — 6;
Согласные (consonants): b, p, v, f, d, t, m, n (=н), r, l (=л), g, k, x, z, c, s, ζ (=zh=ж), q (=ch=ч), w (=sh=ш) — 19;
Модификаторы (modifiers): "•", "¨", "º", "ˉ", "ˇ", "ˆ", "~"; "`", "´" (="h"), "|" — 7+3 = 10.
В общей сложности это даёт 35 знаков, но букв (Vs и Cs) только 25 (хотя их можно с правом считать и 26, потому что "j" нету среди букв как лишняя, однако она будет включена в клавиатуру, к чему мы придём потом), и что касается 10 Ms, то мы не только включили ударение ("`") в алфавит (что не соответствует действительности ни для одного из существующих алфавитов), но и большинство из них старые специальные знаки (так что они существуют в знаковых таблицах). В сущности, появились только две целиком новые буквы, исходя из Лат (ә и ζ), но "y", и "h" теперь для нас не букву, так что мы квиты (продолжая считать "j" как буквенный клавиш); и для Ms, которые только символы без заглавного представления, нам нужны 5 клавишей, имея 7-8 клавишей не для (Лат) букв на клавиатуре, которые могут быть использованы и определены заново (как оно, действительно, и делается для Кир). Иными словами, мы имеем реально 25+5=30 знаковых клавишей (или 60 знаков с заглавными буквами), что меньше чем 32 (респективно 64).
Новый алфавит начинается гласными (Vs, потому что его нужно чем-то начать), и Vs отделены от согласных (Cs), потому что так лучше для анализов, и в конце находятся остальные 10 модификаторов (Ms, где, скажем, первые 7 в нижнем регистре знаковой таблицы, а остальные 3 в верхней её части, оставляя ещё четыре свободных мест). В виду того, чтобы не путать "o" с "0", предлагаем писать число ноль как "θ" (или зачёркнуто по диагонали,как "ø", если кто-то предпочитает так). Нужно к тому же явно сказать, что это
черновой вариант предложения, и автор не собирается приводить точные правила для выписывания каждого звука во
всех из языков мира (хотя мы разъясним некоторые основные положения в 4-5 языках) — это должно быть решено для каждого из языков некоторой авторитетной национальной инстанцией и потом сделано совместимо во всём мире. Теперь, немного более подробно.
a. Основные
гласные (vowels) во всех языках шесть (в Бол они точно представлены — и, е, ъ, а, о, у), где только третья из них ("ә") нуждается в некоторых разъяснениях. Её можно было представить как "a" + какой-то M., но у нас нет неограниченного числа Ms, и к тому же существует вариация этой V. как в Анг "but" (обычно записываемое как "ˆ"), которая должна быть теперь дана как "әˉ", а также и Рус "ы", как в "мы", которое должно быть записано как "ә•". Кроме того, если мы хотим использовать сверх нужного идею с Ms, то тогда "e" можно рассматривать как модификацию "i" (или наоборот), "u" — как полученное от "o" (тогда b - p, v - f, и т.д.), и тогда мы придём к примерно 13 буквам и около 12 Ms, но это противоречит всем алфавитам, и модификаторы должны быть часто писаны один над другим, следовательно таким образом мы идём к абсурду, или по крайней мере к больше трудностям, в этом направлении. Так что, гораздо лучше принять "ә" как базисная V. и писать "hәr" (для Анг. "her", хотя это слово будет скорректировано позднее), "bәˉt" (для "but" — и давайте не повторять каждый раз "Анг", и если слово чужое и ничего не указано то считайте что оно Анг), и "mә•" (для "мы").
Но здесь оказывается что в Рус имеется безударное "o", которое они произносят как ихнее "a" (не в Анг произношении, разумеется), но человек может быть уверенным что они (т.е.
вы, читающие этот материал по русски, потому что он был написан сначала на английском) будут сильно возражать предложению заменить его на "a" и писать, скажем, "акно" наместо "окно", или "харашо" вместо "хорошо", потому что таким образом не будет никакой разницы между "это" и "эта", а они разных родов. Тогда как же поступить? Ну, они (вы, господа, а то и госпожи) может быть не дают себе отчет, но этот звук как раз тот же самый как в Анг "but", следовательно должен быть записан респективно как "әˉkno" и "xәˉrәˉwo" (где "w" это обычное "sh"). Для изображения "ә" (и в ряде других случаев) должны быть придуманы новые представления, и мы предлагаем здесь этот способ написания для "ә" только потому что он соответствует обычному символу использованному для обозначения произношения Анг "her" (но он не означает Рус "e"-оборотное, "э"). И Vs упорядочены в этом новом порядке потому что они идут парами (i - e, ә - a, o - u), и эти пары следуют в направлении вытягивания губ дальше вперёд.
Одно важное замечание — насчёт точки над "i": эту букву нужно выписывать
без какой бы то ни было точки (как Гре "ι", или как Кир "
г" при написании от руки), потому что мы используем точку как специальный символ над другими буквами, и оно по крайней мере странно почему только один символ должен иметь точку сверху. Но буква "i" имеет ту странность
объединяться с другими гласными (даже с собой как в Рус окончании "-ий", или "-ij" в обычном Лат, или "-ii•" используя наш новый алфавит) и становиться, в сущности, "j" (или "y", это зависит от языка). И теперь мы приходим к старой букве "j", которая в любом случае странная вещь, потому что она не настоящая V. (потому что её нельзя произнести самостоятельно, как слог), но она и не C. (потому что они комбинируется с Vs образуя диф- и триф- тонги), но она и не настоящий M. (потому что когда мы говорим "aj", в обычном Лат, мы не подразумеваем модификацию "a", а образование дифтонга). Так что наше предложение вообще убрать "j" и записывать его как комбинацию "i•", т.е. как обычное "i",
со точкой поверх него.
Однако, поскольку этот звук довольно часто используется и существует во всех языках (в древних, славянских, а и в западных, по крайней мере), то тогда лучше чтобы "j" (т.е. "i" с точкой) существовало всё таки на клавиатуре, но когда его печатаем чтобы оно представлялось как "i•". Но имеется и ещё одна особенность с этим звуком и она в том, что он может
предшествовать другой V. (или объединяться со следующей V.), как в Анг "yes" или Нем "Johann(es)", а может и
следовать за V. (или объединяться с прежней V.), как в Анг "my" или в Нем "mein" (произносимое как 'majn'), или ещё в Анг "I". Первоначальная идея автора была не делать этой разницы и писать "i•es" and "I•o´annes" (смысл знака "´" будет объяснён позднее), также как и "mai•" или "mai•n" или "ai•" респективно, но при дальнейшем рассмотрении оказалось, что будет лучше ввести ещё один M., точнее "º", который будет говорить нам что нужно объединяться со следующей V., что даст "iºes" и "Iºo´annes"; а когда хотим объединение с предыдущей V. то тогда использовать "•" как выше ("mai•" и т. д.).
Так, таким образом мы имеем два Ms только для записывания "j", следовательно давайте отсюда и дальше писать "j"
лишь когда имеем в виду объединение со следующей V. ("º", как в "yes"), и писать "y" когда объединяемся с предыдущей V. ("•", как в "my"). Это может показаться не очень хорошо мотивированным, но когда "j" или "y" находится между двумя Vs вещи становятся более сложными и используя только один M. нужно искать другие трюки, для того чтобы догадаться как нужно объединять эту букву — как в Рус "-ая", т.е. "-aja", который суффикс мы будем теперь записывать как "-aiºa"; или возьмём Фра "mayonnaise", для которого мы в Бол думаем что это"ma-jo.." но в Анг, судя по разбивке, это должно быть "may-o..", так что нужно будет писать "mai•onez". Но существуют и случаи когда должно быть обычное немодифицированное "i" (без точки) как в Лат или Ита "piano" (которое только в Анг произносится как 'pjaenou', в Лат записи), и в этом случае мы должны писать это как привыкли (через "ι").
b. Согласные (consonants) упорядочены тоже новым образом, но они в соседних парах (b - p, v - f, d - t, m - н, r - л), или тройках (g - k - x, z - c - s, ζ - q - w), что опять лучше. Для некоторых Cs имеем несколько изображений в связи с проблемами с фонтами, и мы будем использовать то, что легче писать, но первое изображение в верхнем списке Cs ближе к правде. Здесь мы имеем в виду тоже и то, что: "v" это то что в Нем "w" (т.е.: ver, varum, и т.д.) и "f" понятная буква (так что в Нем будем иметь, скажем: fu¨r, fater, и т.д.), но желательно выписывать это на подобии Гре "φ", для "f", потому что лучше чтобы все буквы имели подобную ширину и высоту — следовательно "d" придётся модифицировать как что-то вроде "ð" (и это один и способов написания этой буквы на Кир), "t" как "τ", "b" и "k" должны быть немного ниже (чтобы было место для написания поверх них Ms), и так далее. Дальше: "н" и "л" выглядят лучше для выписывания с учётом того чтобы не смешивать "m - n" и "I - l" (и не забывайте что Кир "л" идёт с Гре "λ" и более похоже на него); буква "x" это
не Лат знак а Кир "х", что опять ближе к Гре "χ", следовательно мы должны будем писать теперь: "xau" (для "how"), или в Нем: "xer" (для "Herr") или "xiәr" (для "hier"). Тройка "g - k - x" дана в направление движения языка вперёд и она действительно нужна, потому что это схожие звуки и они очень часто путаются друг с другом в разных языках (сравните со словами: "choir /chorus", "Christ", Рус "гер", т.е. "ger", наместо Нем "Herr", и т.д.).
Дальше, "z" это как в "zero", "c" это хорошее старое Лат "c" как в "Caesar" или "circus" и т.д. (но не как в "casus"), хотя
не в Анг произношении, а, скажем, в Нем, и "s" то же самое (и не как в "zero", как в Нем его читают, к примеру, "sagen"). Под тройкой "ζ - q - w" понимаем более жизненные "h"-двойки из "z - c - s", так что мы могли бы писать "chek" (для "check"), "zhenshchina" (Рус "женщина"), и "shtuhl" (Нем "Stuhl") — хоть, в сущности, должен быть использован M. "¨", и для Нем слова ещё "´", так как "h" имеет здесь другое значение, что дала бы: "c¨ek", "z¨ens¨c¨ina", и "s¨tu´l" — но проще если будем писать их как: "qek" (=чek), "ζenwqina" (="жenшчina"), или "wtu´l", и потому мы и включили эти часто использованные во многих языках Cs в наш новый алфавит. Тройка "z - c - s", и респективно "ζ - q - w", опять в направление выдвигания языка вперёд (и открытия рта); хотя здесь мы можем говорить и о трёх парах (z - ζ, c - q, s - w) где второй элемент может быть модифицирован с использованием "¨" из первого элемента. И обратите внимание, что для славян "z" это "з", and "ζ" пишется как "ж", но последнее слишком длинное чтобы можно было назвать хорошей буквой — так что автор не предлагает что-то, что хорошо только для использующих одну Кир людей.
c. Теперь насчёт
модификаторов (modifiers), которые играют самую существенную роль в нашем предложении. Только что мы опишем их в трёх подразделениях для более лёгкого объяснения. И давайте ещё раз укажем на то, что Ms не могут никогда быть использованы как заглавные буквы потому что они стоят всегда
за какой-то действительной буквой (так чко для них мы будем использовать только половинку клавиша, к чему придём в 5-ой части).
c1. Основные модификаторы для гласных (первые семь). В действительности, очень часто две последовательные Vs произносятся совместно образуя дифтонг (и по этой причине мы воспрещаем перенос между Vs), но они могут быть ещё больше связаны между собой образуя новую V., для которого случая, именно, мы нуждаемся в этих Ms. Комбинируя Vs для того чтобы получить некоторую модификацию, или "специальный эффект", мы обычно хотим сказать одну V., но произносим другую, что даёт нам новый звук. Гласная, которую мы хотим сказать, это базисная, которую мы и пишем, а та, которую мы пытаемся сказать должны помечать используя некоторый M., кладя (как и было сказано раньше) некоторый небольшой знак над базисной V. (который знак мы будем писать после первой V., но поскольку Ms не являются действительными буквами, то, в сущности, мы всегда используем символы для них, и поэтому не может возникнуть никакой путаницы). Так как у нас достаточно Ms мы можем использовать их для модификации к каждой из базисных Vs, в следующем порядке: "•" для "i", "¨" для "e", "º" для "ә" (для всех
других базисных Vs с исключением "i"), "ˉ" для "a", "ˇ" для "o", "ˆ" для "u", и "~" для некоторых специальных эффектов, таких как Фре носовые Vs. Для всех базисных Vs кроме "i" модификация к той же самой V. бессмысленная (хотя и дозволенная); для "i" как базисная V. у нас специальный случай её модификации к самой себе для которой цели мы используем оба знака "º" и "•", чтобы делать разницу между "j" и "y" (как было уже сказано), но другие Ms могут тоже быть использованы для "i", разумеется; и только модификации "i" к "ә" нельзя делать, но оно и нет такой надобности, в самом деле, потому что все Vs модифицированные к "ә" звучат очень странно и не используются (попробуйте произнести что-то как "iә", или "eә", или "uә", но как один звук, не как двугласная).
Так что этого достаточно, и этим способом можно кодировать, для примера: Рус "ты" -> "tә•", "хороший" -> "xәˉrowii•" (но "хорош`и" -> "xәˉrәˉwi" , что не совсем то же), "ëлка" -> "iˇlka" (или "iºolka", если они — т.е. русские, Вы — так предпочитают), "идея" -> "ideiºa"; потом немного Фра слов, скажем: "fleur" (цветок) -> "flo¨", "deux" (бог) -> "du¨", "beau" (хороший) -> "buˇ" (как в "merci beaucoup"), "je suis" (я есть) -> "ζiˇ siºui", их носовые как "bonjour" (доброе утро) -> "bo~ζur", "entrez" (войдите) -> "a~tri¨", и т.д. (и мы не стараемся писать "n", потому что они говорят что этот звук не произносится, а только модифицируется V. перед ним, хотя если они хотят его писать, то пусть пишут).
c2. Базисные модификаторы для согласных. Для Cs мы используем те же Ms что и для Vs (зачем придумывать другие символы?) и поскольку их больше чем нужно то некоторые из них останутся для будущего применения. Мы предлагаем использовать "•" для некоторого смягчения предыдущей C. где язык держится как можно назад во рту, как в Рус "ь" (мягком знаке), например: "учитель" -> "uqitel•", "мышь" -> "mә•w•", "речь" -> "req•", и т.д., также и в Исп "ñ" как в "cañon" -> "kan•on", и в некоторых других языках как "-r•" или "-b•" или что-то похожее. Потом мы будем использовать "¨" чтобы отметить сдвиг языка немного к середине рта, как в Анг или Нем "r" делая его на "r¨" (Нем "der" -> "der¨", "Herr" -> "her¨", Анг "problem" -> "pr¨oblәm", но не когда в Анг имеем удлинённую V. перед "r", к чему скоро придём). На пока автор не может найти другую C. которую бы модифицировать таким образом (хотя, может быть, в некоторых языках это возможно, потому что "ζ" можно рассматривать как "z¨", как было сказано раньше), но это "r¨" не для Сла языков; или тогда ещё для Ита "bravo /-issimo". Следующий M. это "ˉ", что означает выдвижение языка как можно вперёд, и мы находим что случай как раз такой с Анг "ð" и "θ" (которые, фактически, очень старые звуки), следовательно мы должны будем писать: "they" (они) -> "dˉei•", "mouth" (рот) -> "mautˉ"; наверное этот M. нужно будет использовать для Gre "φ", и тогда "philosophy" -> "fˉilosәfˉi". Но Анг "w", которое не более C. чем V., может быть очень хорошо представлено через "vº", давая таким образом: "what" (что) -> "vºot", "where" (где) -> "vºa¨ә", и так далее. Потом M. "~" может быть использован для некоторых носовых окончаний как в Анг "-ing" -> "-in~", в некоторых старых (Ара) языках где существуют слоги как "-mb" -> "m~" (может быть и в Анг "tomb" -> "tu´m~"), или ещё "-t~" or "-d~" or "-b~"; и Фра "r" должно быть, наверное, "r~".
Таким образом Ms "ˇ" и "ˆ" не использованы вообще, а могут быть также разные комбинации с другими Ms, так что можно отмечать "dζ" (как в "just", точно так) как, скажем, "dˇ", или писать Чеш или Пол "rζ" как "rˇ", или "dr" как "d¨"), но тогда может быть ещё "-drζ-" и т.д., так что это не правильный метод записи Cs. В любом случае, это не должно беспокоить нас теперь.
c3. Модификаторы для произношения. Последние три Ms это: ударение "`", знак для удлинения "´", и
пунктуационный знак "|". Мы дискутируем их отдельно, потому что их должно быть возможно класть поверх прежней буквы но они могут быть
положены и поверх первых 7 Ms, так как первые Ms нужно класть в середине над буквой, а эти — в обеих концах. Ударение должно быть добавлено в алфавит потому что это хорошая идея чтобы его можно было ставить точно над буквой (когда оно вообще пишется) а не перед V. (или даже слогом), и оно должно быть представлено если мы хотим позволить хорошее автоматизированное (компьютеризированное) чтение текста, что не означает, что человек должен всегда ставить ударения (как оно и не делается, обычно, в книгах). Этот знак понятен и его нужно ставить в самом левом верхнем уголке, а подобно выглядевший "´" должен быть положен в самом правом верхнем уголке (но они могут быть оформлены как что-то вроде маленькой "\" чёрточки для ударения, и "/" для удлинения). Знак "´" очень важен и при выписывании от руки он может быть заменён на что-то вроде "-/", или даже обозначаемый старым способом как "h". Он идёт заменить Нем удлинение Vs через "h", также и в Лат (а и в других древних языках тоже), где поверх Vs пишется небольшая чёрточка, и, разумеется, в Анг, т.е.: "need" -> "ni´d", "read" -> "ri´d", и т.д. Последний M. "|" должен быть представлен как что-то вроде небольшой вертикальной чёрточки или точки, опять в самом правом верхнем уголке, или ещё лучше в правом верхнем конце знака (т.е. как раз после знака), хотя его можно и вообще
не печатать (а только хранить в файле). Предназначение знака "|" в том, чтобы
инвертировать правила для переноса Vs и Cs, или более точно: когда у нас последовательность V-V обычное правило не переносить здесь, но если мы хотим позволить перенос, и добавить небольшую паузу здесь, то тогда с помощью "|" между Vs мы можем сделать это; в случае разбиения вида C-C как правило перенос дозволен, так что используя "|" между ними мы можем
воспретить это; в случае V-C перенос тоже разрешается, так что в целях запрещения его мы опять ставим "|"; и при C-V не должно быть переноса, но используя "|" мы можем опять разрешить его и добавить небольшую паузу в этом месте, как при наличии апострофа.
Пусть дадим ещё несколько примеров. В Анг: "for" -> "fo´", "person" -> "pә´sn", и т.д.; аналогично в Нем "gehen" -> "ge´en". Потом, мы не должны всегда писать "r¨" в Анг и можем просто пропустить этот звук, но мы можем хотеть иногда делать это, как в "trouble" -> "tr¨әˉbl"; где в Нем мы почти всегда должны писать "r¨", хотя в словах оканчивающихся на "-er" они говорят "ә" как "Mutter" -> "mutә". Насчёт знака "|": Нем "bearbeiten" -> "be|ar¨bai•ten" (чтобы позволить разбиение между "ea"), или Анг "period" -> "piәri|{o/ә}d"; но когда "|" между Cs это означает что мы не хотим разбиение здесь, скажем, в Тур "hadji" -> "xad|ζi", или Анг (наверное Исп) "banjo" -> "ba¨nd|ζou" (но в Анг "John" -> "Dζoun" понятно что переноса в любом случае не будет); дальше если мы хотим разбиение после C. как в Анг "perennial" мы должны написать "pәr|eniәl". Как бы то ни было, при обычной корреспонденции в данном языке знак "|" можно запросто не отмечать, если человек не хочет обязательно сделать текст доступным во всём мире, или соответствующая программа для проверки правописания (spell-checking) может быть использована для корректировки, и/или для переноса в новый алфавит. В какой-то мере "|" может быть использовано и как эллипсис между Cs (как в "isn't" -> "isn|t"), потому что это, так или иначе, просто знак пунктуации и не разбивать здесь тоже хорошо, но это не долно становиться правилом, потому что мы можем пропускать что хотим и когда хотим (как в "'course" для "of course"; хотя это может быть "f|course").
И давайте добавим несколько исключений при переносе: две
одинаковые Vs (как базисные Vs, но они могут быть и модифицированными) можно разбивать всегда (как при Кир "instanci-iºa"), и тоже V-iº-V можно разбить перед "j" (="iº"), или V-i•-V. можно разбить после "y" (="i•"), за исключением случаев когда на одном из концов разбивки не остаётся целого слога (или имеются меньше 2-х или 3-х знаков); три и больше (если возможно?) последовательных Vs можно разбивать после второй V. (как при Нем "Bauern" -> "bau-er¨n", и подобным образом для Анг трифтонгов как "hour" -> "au-ә" или "fire" -> "fai-ә"), или можно не дозволять — что зависит от принятого в данном языке правила (если какой-то язык должен быть принят как базисный, что не должно происходить, потому что мы предлагаем алфавит для всего мира); две одинаковые Cs предпочтительнее для разбивки (если налицо больше Cs, потому что иначе там можно разбивать и нечего предпочитать; но дублирующиеся Cs должны, как правило, быть выброшены из всех языков).
3. Различные языки
Теперь давайте рассмотрим более пристально использованные автором языки. Мы начнём с Анг, который, хотя и очень хороший с точки зрения грамматики, возможно худший из всех в отношении произношения. С согласными (Cs) мы кончаем быстро, как было объяснено выше, где должны писать, к примеру: "then" -> "dˉen", "thin" -> "tˉin", "cheap" -> "qi´p", "shake" -> "wei•k", "pleasure" -> "pleζә" "hedge" -> "hedζ", "long" -> "lon~", "red" -> "r¨ed", и "wind" -> "vºind". Теперь насчёт Vs: "back" -> "ba¨k", "cut" -> "kәˉt", "alive" -> "әlai•v" (нет смысла перечислять все базисные Vs), потом дифтонги: "day" -> "dei•", "nice" -> "nai•s", "boy" -> "boi•", "jes" -> "iºes", "grow" -> "grou", "town" -> "taun", "near" -> "niә", "pair" -> "pa¨ә", "sure" -> "wuә", и наверное "more" -> "moә" (вместо "mo´"); потом удлинённые Vs: "see" -> "si´", "far" -> "fa´" (после длинной V. "r¨" обычно не пишется), "for" -> "fo´", "soon" -> "su´n", "girl" -> "gә´l" or "her" -> "hә´", и также "music" -> "miºu´zik"; и трифтонги: "fire" -> "fai•ә" или "faiә" (но, по мнению автора, скорее как "fai|ә", не обращая особого внимания на трифтонги), "hour" (здесь = "our") -> "auә" (т.е. "au|ә"), "lower" -> "louә" (т.е. "lou|ә"), и "player" -> "plei•ә" (опять как "plei•|ә"). Можно дать и ещё немного примеров: "alibi" -> "a¨libai" (и нет "a¨libai•", я думаю), "language" -> "la¨n~vºidζ", "quart" -> "kvºo´t", "I" -> "ai•" (и если кто-то хочет отличать это от другого "ai•", т.е. "eye", то он может заменить это на "ai•g" или "oug", потому что оно, так или иначе, идёт с Нем "Auge"; или поменять "I" на "ai•x", потому что оно идёт с Нем "ich", т.е. "ix" в новой записи, или Ита "io", т.е. "iºo"), "action" -> "a¨kwn", "thought" -> "tˉo´t", и так далее.
Теперь обратим наше внимание на Нем, но там должно быть меньше проблем (и с Исп и Ита должно быть также). Пусть начнём опять с Cs: "f" и "v" (в большинстве случаев, но не в очевидно чужих для них слов как "Venus") становится теперь "f", где "w" и в некоторых случаях "v" (как этот "Venus") становится "v"; потом "ss" (как и "ß") и некоторые "s" (когда читаются как реальное "s") теперь "s", и большинство "s" оборачиваются в "z", но "z" должно записываться как "c" (тоже с некоторыми исключениями); "ch" и некоторые "h" в начале оборачиваются на "x"; "h" для удлинения меняется на M. "´"; "r" должно всегда записываться как "r¨" (если не опускается в конце как при "mutә"); и классические случаи: "sch" -> "w", "tsch" -> "q", "st" -> "wt", и "sp" -> "wp". Их умлаут всегда меняется на M. "¨" давая, к примеру: "Väter" (отцы) -> "fa¨tә" (хотя они не делают никакой разницы в произношении между "a¨" and "e"), "böse" (сердитый кому-то) -> "bo¨ze", "Tür" (дверь) -> "tu¨r¨". В добавление к этому ряд безударных окончаний "-er" должны стать "ә", к примеру: "Lehrer" (учитель) -> "le´r¨ә", "über" (над) -> "u¨bә", и т.д., но "der" (как артикль) -> "der¨", "jener" (тот) -> "iºener¨", и т.д. Двугласная "ei" становится "ai•", "eu" -> "oi•", и это правило применяется если вместо "e" стоит "ä", как скажем: "mein" (мой) -> "mai•n", "heute" (сегодня) -> "hoi•te", и "täuschen" (заблуждаться) -> "toi•wen". У них также такие случаи как: "Johann" -> "Iºo´an", "jetzt" (теперь) -> "iºetct", "piano" -> "pi|ano" (чтобы можно было переносить, как и "beurteilen", в смысле выносить мнение, и становящееся теперь "be|ur¨tai•len"), и т.д.; и трифтонги представлены только как "auә" как в "Bauer" (крестьянин) -> "bau(|)ә", и наверное "ai•ә" как в "Meier" (имя) -> "Mai•(|)ә". Ещё немного примеров: "wahr" (верно) -> "wa´", "Haus" (дом) -> "xaus", "Stuhl" (стул) -> "wtu´l", "machen" (делаю) -> "maxen", "schwer" (трудно) -> "wver¨", "sagen" (сказать) -> "zagen", "siegen" (выигрывать) -> "zi´gen", "singen" (петь) -> "zin~en" (или "singen", потому что "-ng" не типично для Нем), "Christ(os)" -> "Kr¨ist(os)", "Chor" -> "kor¨" (хотя "xor¨" было бы более адекватно, как ближе к Гре оригиналу и записываемое как "хор" на Кир), "Wachs" (воск) -> "vaks", и так далее.
Что касается Фра то мы взглянем на него только поверхностно, потому что автор не знает этого языка. Согласные более или менее традиционные, с хорошим "ζ" (записано другим образом), наше "w" (записываемое как "ch", не в смысле старого "w"), также "g", "k", "z", "s", и т.д., хотя некоторые из них пишутся несколькими способами, и остальные Cs. Они не произносят старое "h", и кажется не используют наше "c" и "q", и их "r" должно быть передано как "r~" (но может быть не всегда?). Теперь, перейдём к Vs: они кажется не имеют нашего "ә", но делают разницу между открытыми и закрытыми Vs, где открытое "e" и "o" это обычные звуки, и закрытое "e" должно быть теперь "i¨" (или "e•"?), и закрытое "o" -> "uˇ". Они кажется не имеют удлинённых Vs, но имеют дифтонги, где под этим мы не имеем в виду запись как "ai" вместо 'e' (или "ou" для 'u'), но следующее: наше "ua" (обычно записываемое как "oi"), наше "ai•" (используя длинное "-aille"), наше "ei•" (как "-eil"), и т.д., но здесь ихнее "oe", которое бывает двумя видами — открытое "oe", которое должно быть теперь "o¨", и закрытое "oe" (или "oeu"), которое становится "u¨". И разумеется их носовые "a~" и "e~", но это их дело будут ли они делать разницу между "an", "am", "en", и "em" (что всё для них только одно "a~"), и также их четыре способа сказать "e~".
Теперь насчёт Кир, что здесь означает Рус и Бол (но украинский тоже, так как они имеют, наверное, только две "i" — Кир "и" и Лат "i"). В Рус существуют три "e": "е", "э", и "ё", где первое и обычное должно стать "i¨" (следовательно уже упомянутая "женщина" -> "ζi¨nwqina"), оборотное оно
как раз правильное "e", и "ë" должны быть "iˇ" (или "iºo", если они — т.е. Вы — так предпочитают, но ни в коем случае "e¨", что не имеет никакого смысла в новом способе записи!). Здесь болгары поступают правильно, так что их одно "e" то же самое. Мягкий знак ("ь") в Рус обращается в M. "•" (как упомянули), и Бол "ьо" становится "o¨", и "йо" должно быть "iºo". Мы говорили насчёт того, что безударное "o" в Рус становится теперь "әˉ" (в Бол мы тоже любим выговаривать безударные Vs так, чтобы они звучали глуше, как "o" -> "u", "a" -> "ә", но это считается нелитературным произношением). Последние буквы "ю" и "я" становятся "iºu" и "iºa", соответственно, потому что они комбинации (как Лат "x", или Гре "ψ") и тогда, для примера, "следующий" -> "sli¨duiºuwqii•". Бол "ъ" как раз "ә", и в Рус этот звук не читается, как в "подъём" или "подъезд", и может быть имитирован с помощью M. "|" позволяющим перенос после предыдущей C. (а не перед ней) и выполнение небольшой паузы, т.е. "pod|iˇm" и "pod|i¨zd" (или модифицируя C. через "~", что дасть "pod~iˇm" и "pod~i¨zd", хотя это не звучит лучше).
Существуют много других языков и мы можем дать некоторые подсказки для них. В Лат имеются удлинённые Vs, классическое "ae" -> "a¨", "oe" -> "o¨", "ph" может быть теперь "fˉ", "c" чаще всего наше "c" (когда за ним следует "e" или "i"), но иногда "k", или новое "q" (как в Ита), и ещё другие исключения. В Гре они имеют две "e" — "ε" и "η" — где первое должно быть наверное наше "e" и второе — "i¨" (или только "i"?), но иначе выходит, что они фонетически плохо оснащены. В Тур и Ара и в других древних языках много "dζ", наши "q", также "ә", звуки как "dˉ" (или "d~"?) и "tˉ", но у нас имеются знаки для них. В Кит и Япо могут тоже быть "dζ" или "dz", но это тоже не проблема. Ну, может быть некоторые из наших предложений для записи не будут приняты выглядя слишком необразованными или вульгарными (скажем, Нем "fa¨tә", или Рус "әˉkno", или их "ni¨t" для "нет", и т.д.), и много литературно образованных людей будут настаивать писать слова правильно и
пытаться произносить их так, но мы должны дать примеры и принять некоторые решения. Или, наверное, в некоторых языках обычная практика будет использовать какие-нибудь "лучше выглядевшие" буквы (и писать, скажем, "okno" или "net", или использовать всегда нормальное "r" а не "r¨"), но позже, с помощью какого-то редактора для проверки правописания, текст будет превращаться в корректно записанный в нашем новом способе. Так может случиться, но всё это не должно беспокоить нас в этот момент.
4. Пример
В качестве простого примера мы дадим транслитерацию для одного только параграфа из этого текста (этот для Резюме), но в четырёх языках — Анг, Нем, Рус, и Бол — чтобы увидеть как он будет выглядеть.
Старый Анг:
The next paper discusses the problem with
common transliteration for all world languages. This is a draft, of course, for such general problems could not be decided by one person nowadays, but the ideas involved may be used and extended by some group of linguists with fluent knowledge of a dozen widely used languages, including also, say: French, Greek, Arabic, Chines, etc. Then it should be discussed and propagated trying to convince people of the need for this, and if some world authority with not only suggestive power but capable to enforce things will be engaged, then, possibly, the problem will be solved. Because it must be solved in one-two centuries, anyway. — 562 знаков (без шпаций и знаков переноса).
Новый Анг с Ms:
Dˉә nekst pei•pә diskәˉsis dˉә pr¨oblәm vºitˉ
komәn tr¨a¨nslitәr¨ei•wn fo´ o´l vºә´ld la¨n~vºidζiz. Dˉis iz ә dr¨a´ft, әv ko´s, fo´ sәˉq dζenәr¨әl pr¨oblәms kud not bi disai•did bai• vºәˉn pә´sn nauәdei•s, bәˉt dˉә ai•diәs involvd mei• bi iºu´sd a¨nd ikstendid bai• sәˉm gr¨u´p әv lin~vºists vºitˉ flu´әnt nolidζ әv ә dәˉzn vºai•dli iºu´sd la¨n~vºidζiz, inklu´din~ o´lsou, sei•: Fr¨enq, Gr¨i´k, A¨r¨әbik, Qai•ni´z, etz. Dˉen it wud bi diskәˉst a¨nd pr¨opәgei•tid tr¨ai•in~ tu kәnvins pi´pl әv dˉә ni´d fo´ dˉis, a¨nd if sәˉm vºә´ld o´tˉor¨iti vºitˉ not ounli sәdζestiv pauә bәˉt kei•pәbl tu info´r¨s tˉin~s vºil be ingei•dζd, dˉen, posibli, dˉә pr¨oblәm vºil be solvd. Bikoz it mәˉst bi solvd in vºәˉn-tu´ senqәr¨i´z, a¨nivºei•. — 617 знаков, или 10% больше.
Новый Анг без Ms:
Dә nekst peipә diskәsis dә problәm vit dә
komәn translitәreiwn fo ol vәld lanvidζiz. Dis iz ә draft, әv kos, fo sәq dζenәrәl problәms kud not bi disaidid bai vәn pәsn nauәdeis, bәt dә aidiәs involvd mei bi iusd and ikstendid bai sәm grup әv linvists vit fluәnt nolidζ әv ә dәzn vaidli iusd lanvidζiz, inkludin olsou, sei: Frenq, Grik, Arәbik, Qainiz, etz. Den it wud bi diskәst and propәgeitid traiin tu kәnvins pipl әv dә nid fo dis, and if sәm vәld otoriti vit not ounli sәdζestiv pauә bәt keipәbl tu infors tins vil be ingeidζd, den, posibli, dә problәm vil be solvd. Bikoz it mәst bi solvd in vәn-tu senqәris, anivei. — 509 знаков, или 10% меньше.
Старый текст на Нем:
Der folgende Artikel erörtert das Problem mit
gemeinsamer Transliteration aller weltlichen Sprachen. Das ist, natürlich, nur ein Entwurf, weil solche generale Probleme kann man heutzutage nicht allein entscheiden, aber die vorgebrachten Ideen können von einer von Linguisten bestehenden Gruppe benutzt und erweitert werden, wenn diese Leute ausgezeichnete Kenntnisse von Sprachen wie, z. B.: französische, griechische, arabische, chinesische, usw., haben. Danach soll alles besprechen und propagieren werden, mit der Absicht alle Leute von den Nutzen dieser Schritt zu überzeugen, und wenn eine Behörde mit nicht nur suggestiver sonder auch exekutiver Macht engagiert werden könne, dann, vielleicht, wird das Problem endlich gelöst. Weil es muss in eins-zwei Jahrhunderte jedenfalls gelöst sein. — 687 знаков (без шпаций и переносов).
Новый Нем с Ms:
Der¨ folgende ar¨tikel er¨o¨r¨ter¨t das pr¨oblem mit
der¨ gemai•nzamen tr¨ansliter¨acion aller¨ veltlixen wpr¨axen. Das ist, natu¨r¨lix, nur¨ ai•n entvur¨f, vai•l zolxe gener¨ale pr¨obleme kan man xoi•tcutage nixt alai•n entwai•den, abә die for¨gebr¨axten ideen ko¨nen fon ai•ner¨ fon lingvisten bewte´enden Gr¨upe benutct und er¨vai•ter¨t ver¨den, ven di´ze loi•te ausgecai•xnete kentnise fon wpr¨axen vi´, c. b.: fr¨anco¨ziwe, gr¨i´xiwe, ar¨abiwe, xineziwe, usv., xaben. Danax zoll alles bewpr¨exen und pr¨opaζi´r¨en ver¨den, mit der¨ abzixt alle loi•te fon den nutcen di´zer¨ wr¨it cu u¨bәcoi•gen, und ven ai•ne bexo¨r¨de mit nixt nur¨ sugestiver¨ zonder¨ aux ekzekutiver¨ maxt a~gaζi´r¨t ver¨den ko¨ne, dan, fi´lai•xt, vir¨d das pr¨oblem endlix gelo¨st. Vail es mus in ai•ns-cvai• iºa´r¨xunder¨te iºedenfals gelo¨st sai•n. — 717 знаков, или 4% больше.
Новый Нем без Ms:
Der folgende artikel erortert das problem mit
der gemainzamen Transliteracion aller veltlixen wpraxen. Das ist, naturlix, nur ain entvurf, vail zolxe generale probleme kan man xoitcutage nixt alain entwaiden, abә die forgebraxten ideen konen fon ainer fon lingvisten bewteenden Grupe benutct und ervaitert verden, ven dize loite ausgecaixnete kentnise fon wpraxen vi, c. b.: francoziwe, grixiwe, arabiwe, xineziwe, usv., xaben. Danax zoll alles bewprexen und propaζiren verden, mit der abzixt alle loite fon den nutcen dizer writ cu ubәcoigen, und ven aine bexorde mit nixt nur sugestiver zonder aux ekzekutiver maxt agaζirt verden kone, dan, filaixt, vird das problem endlix gelost. Vail es mus in ains-cvai iarxunderte iedenfals gelost sain. — 634 знака, или 8% меньше.
Старый текст на Рус:
В следующей статье обсуждается проблема
общей транслитерации всех мировых языков. Это, конечно ... одного-двух столетий. — 688 знаков.
Новый Рус с Ms:
V sli¨duiºuwqi¨i• stat•i¨ әˉbsuζda|i¨tca prәˉbli¨ma
obwqi¨i• transliti¨razii vsi¨x mirәˉvә•x iºazә•kov. Etәˉ, koni¨qnәˉ, tol•kәˉ pi¨rvәˉnaqal•nә•i• ili qi¨rnәˉvoi• variant, pәˉskol•ku takii¨ mirәˉvә•i¨ prәˉbli¨mә• ni¨ ri¨waiºutca әˉdnim qi¨lәˉvi¨cәˉm v nawi dni, no izloζi¨nә•i¨ idi¨i mogut bә•t• ispol•zәˉvanә• i raswiri¨nә• ni¨kәˉtorәˉi• grupәˉi• lingvistәˉv, vladi¨iºuwqix v sәˉvi¨rwi¨nstvi¨ diºuζinu wirәˉko ispol•zәˉvanә•x mirәˉvә•x iºazә•kov, vkliºuqaiºa takζi¨, skaζi¨m: francuzskii•, gri¨qi¨skii•, arabskii•, kitai•skii•, i t. d. Pәˉtom etәˉ dәˉlζno bә•t• әˉbsuζdi¨no i prәˉpagandirәˉvanәˉ s ci¨l•iºu ubi¨dit• liºudi¨i• v ni¨әˉbxәˉdimәˉsti etәˉvәˉ waga, i i¨sli pri etәˉm budi¨t zaangaζirәˉvana kakaiºa nibud• instanciiºa әˉbladaiºuwqaiºa ni¨ tol•kәˉ iniciativnәˉi•, no i utvi¨rditi¨l•nәˉi• vlasti, to tәˉgda, vi¨rәˉiºatnәˉ, prәˉbli¨ma eta budi¨t ri¨wi¨na. Pәˉtәˉmu wto әˉna, tak ili inaqi¨, dәˉlζna bә•t• ri¨wi¨na v ti¨qi¨nii әˉdnәˉvo-dvux stәˉli¨tii•. — 853 знаков, или 24% больше.
Новый Рус без Ms:
V sliduiuwqii stati әbsuζdaitca
prәblima obwqii translitirazii vsix mirәvәx iazәkov. Etә, koniqnә, tolkә pirvәnaqalnәi ili qirnәvoi variant, pәskolku takii mirәvәi prәblimә ni riwaiutca әdnim qilәvicәm v nawi dni, no izloζinәi idii mogut bәt ispolzәvanә i raswirinә nikәtorәi grupәi lingvistәv, vladiiuwqix v sәvirwinstvi diuζinu wirәko ispolzәvanәx mirәvәx iazәkov, vkliuqaia takζi, skaζim: francuzskii, griqiskii, arabskii, kitaiskii, i t. d. Pәtom etә dәlζno bәt әbsuζdino i prәpagandirәvanә s ciliu ubidit liudii v niәbxәdimәsti etәvә waga, i isli pri etәm budit zaangaζirәvana kakaia nibud instanciia әbladaiuwqaia ni tolkә iniciativnәi•, no i utvirditilnәi vlasti, to tәgda, virәiatnә, prәblima eta budit riwina. Pәtәmu wto әna, tak ili inaqi, dәlζna bәt riwina v tiqinii әdnәvo-dvux stәlitii. — 691 знака, или то же самое.
Старый текст на Бол:
В следващата статия се обсъжда проблемът за
общата транслитерация на всички световни езици. Това, разбира се, е първоначален или чернови вариант, тъй като такива генерални въпроси не се решават в днешно време от един човек, но изложените идеи могат да бъдат използвани и разширени от някаква група лингвисти, владеещи в съвършенство дузина широко използвани световни езици, включващи също, да речем: френски, гръцки, арабски, китайски, и т. н. След това въпросът трябва да бъде обсъждан и пропагандиран с цел да се убедят хората в необходимостта от това, и ако може да бъде ангажирана някаква инстанция притежаваща не само инициативна, но и утвърдителна власт, то тогава, навярно, проблемът ще намери своето решение. Защото той, все едно, трябва да бъде решен за едно-две столетия. — 661 знака.
Новый Бол с Ms:
V sledvawtata statiiºa se obsәζda problemәt za
obwtata transliteraziiºa na vsiqki svetovni ezici. Tova, razbira se, e pәrvonaqalen ili qernovi vari|ant, tәi• kato takiva generalni vәprosi ne se rewavat v dnewno vreme ot edin qovek, no izloζenite idei mogat da bәdat izpolzvani i razwireni ot niºakakva grupa lingvisti, vladeewti v sәvәrwenstvo duzina wiroko izpolzvani svetovni ezici, vkliºuqvawti sәwto, da reqem: frenski, grәcki, arabski, kitai•ski, i t. n. Sled tova vәprosәt triºabva da bәde obsәζdan i propagandiran s cel da se ubediºat xorata v neobxodimostta ot tova, i ako moζe da bәde angaζirana niºakakva instanziiºa priteζavawta ne samo iniciativna, no i utvәrditelna vlast, to togava, naviºarno, problemәt wte nameri svoeto rewenie. Zawtoto toi•, vse edno, triºabva da bәde rewen za edno-dve stoletiiºa. — 695 знаков, или 5% больше.
Новый Бол без Ms:
V sledvawtata statiia se obsәζda problemәt za
obwtata transliteraziia na vsiqki svetovni ezici. Tova, razbira se, e pәrvonaqalen ili qernovi variant, tәi kato takiva generalni vәprosi ne se rewavat v dnewno vreme ot edin qovek, no izloζenite idei mogat da bәdat izpolzvani i razwireni ot niakakva grupa lingvisti, vladeewti v sәvәrwenstvo duzina wiroko izpolzvani svetovni ezici, vkliuqvawti sәwto, da reqem: frenski, grәcki, arabski, kitaiski, i t. n. Sled tova vәprosәt triabva da bәde obsәζdan i propagandiran s cel da se ubediat xorata v neobxodimostta ot tova, i ako moζe da bәde angaζirana niakakva instanziia priteζavawta ne samo iniciativna, no i utvәrditelna vlast, to togava, naviarno, problemәt wte nameri svoeto rewenie. Zawtoto toi, vse edno, triabva da bәde rewen za edno-dve stoletiia. — 680 знаков, или 3% больше.
Этот пример, хотя и довольно короткий чтобы назвать его действительно представительным, показывает что для языков с Лат алфавитом (Анг и Нем), новая азбука даёт примерно на 5% больше печатания если нужно ставить все модификаторы (в Анг это немного больше, наверное так будет и с Фра, но в Ита, Исп, и в других западных языках должно быть около +3%, так что в среднем это даст не более +5%). Но это не имеет значения для объёма книг, потому что все Ms будут записываться поверх букв, так что если мы не считаем их (что было сделано их стиранием), тогда мы
экономим 8-10% объёма (числа букв), что выглядит довольно таки хорошо. И какова ситуация с другими алфавитами? Ну, не та же самая, но всё равно не плохая, потому что это начальное увеличение из даже 24% для русского текста и 5% для Бол является в основном потому что в Рус почти все Vs не из стандартных 6, но когда мы уберём все Ms то получаем ту же длину как оригинальный текст (0%) в Рус, и как раз 3% больше в Бол. Что означает что наверное для всех языков объём отпечатанного текста будет в среднем на 3-5% меньше (среднее из: -10, -8, 0, +3 это -3.75). Так что мы ничего не ухудшили, но выиграли универсальность всех алфавитов во всём мире.
5. Клавиатура
Хорошо, объём букв в книгах будет тот же или даже меньше, но не даст ли это нам больше печатания, потому что придётся печатать все Ms? Для того чтобы ответить на этот вопрос мы обратим наше внимание теперь к клавиатуре, где пока мы сказали только, что, в дополнение к нормальному "i" без точки, должны быть представлены также и буквы "j" и "y", означающие точнее "iº" и "i•" респективно, но этого не достаточно. Так что давайте посмотрим что мы имеем на основной или буквенной части стандартной ("qwerty") клавиатуры. Мы должны сначала найти какой-то способ для быстрого указания клавишей, так что давайте назовём нижний ряд (с клавишей "Space") "Z" (с "zero"), потом поднимаясь вверх имеем "A", "B", и "C" ряды с буквами, потом идёт ряд "D", и в конце расположены функциональные клавиши (но они нас не интересуют вообще). Тогда буква номер "1" будет самая левая ("z" или "a" или "q", респективно, не считая "Ctrl", "Shift", и т.д..), и таким образом мы имеем на главных три рядах ("A", "B", и "C") 10+12+12 = 34 клавиши, но они были раньше 33 (11 на линии "B"), и теперь, в действительности (по крайней мере на клавиатуре автора) 35, потому что существует и клавиша "A0" (и давайте больше на заключать это кодирование в кавычках).
Они так оформлены, что если человек положит свой последний палец (мизинец) левой руки на B1 ("a"), дальше остальные пальцы левой руки (без первого, или собственно пальца), потом пропустит две клавиши ("g" и "h"), и потом положит второй палец правой руки на B7 ("j") и продолжит с остальными пальцами, то он кончит на B10 (";"), покрывая по крайней мере 10 клавишей в каждом ряде (заходя немного влево). Но клавишей 12 в рядах B и C, так что Вы видите, что считается принятым, что человек может достигать ещё две клавиши последним пальцем правой руки, и ни одной или только одну клавишу (A0) левой (и это только на одном ряде). Короче, в худшем случае клавишей 33, и они могут быть несложно сделаны
37, включая ещё две клавиши с левой стороны — B0 и C0 — потому что нет нужды в длинных клавишей для "Caps Lock" и "Tab", раз они используются так редко. Клавиша "Caps Lock" должна быть разбита на две клавиши (как оно и сделано с той для "Shift", делая место для A0) и так мы будем иметь нужную B0 и маленькую клавишу для "Caps Lock"; и "Tab" должна быть убрана оттуда и на её место положена нормальная клавиша C0 ("Tab" будет расположена в ряде "Z" или между "Ctrl" и "Alt", где на некоторых клавиатурах существует клавиша, но она не работает, или с левой части клавиши "Space", которая, очевидно, слишком длинная и одна длина как для 3-4 буквенных клавишей в середине будет как раз то, что нужно), так что не будет никакого расширения в части основной клавиатуры.
Иными словами, независимо от того, что мы можем довольствоваться 33-мя клавишами (25 для настоящих букв, плюс "j/y", плюс 5 клавишей для 10 Ms попарно, даёт даже 31), мы предлагаем использовать 37 клавишей (A0 - A10, B0 - B12, и C0 - C12) считая таким образом все Ms как полные клавиши, потому что гораздо удобнее работать в одном регистре, и даже в этом случае мы нуждаемся только в 35 клавишей (25 буквенных плюс 10 Ms, где "j" и "y" должны быть расположены поверх соответствующих Ms), но чем больше тем лучше, потому что при этом будем иметь 12 свободных позиций для некоторых других знаков или комбинаций из знаков (8 поверх оставшихся Ms, и ещё две целые клавиши). Это оставляет нас без знаков для пунктуации в этих рядах (даже точка и запятая отсутствуют), но это вовсе не критично потому что на Рус (и Бол) клавиатуре (где 32 буквы, в Рус) все буквенные клавиши определены под буквы и даже точка находится на D12 (в Рус, кажется, на D07). Имея в распоряжении достаточно свободных позиций мы можем использовать ещё две клавиши для ";/," и ":/." (где первый знак для верхнего регистра) и положить их, скажем на B12 и C12 и работать используя 35 клавишей. Но наше предложение более общее: укоротить "Space" и с правой стороны для ещё двух клавишей, и положить там эти наиболее использованные знаки. Таким образом, используя 37 буквенных клавишей, мы делаем следующее предложение для
стандартной мировой клавиатуры, начиная с No. "0" и кончая на "12", где наши зарезервированные клавиши будут помечены знаком "+-" (и "Cә" это заглавное "ә"):
D: 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12.
C: ~/+-5, M/m, O/o, Cә/ә, I/i, Z/z, ζ/ζ, D/d, B/b, V/v, R/r, +-8/+-7,+-?/+-?
B: ˆ/+-4, N/n, U/u, A/a, E/e, C/c, Q/q, T/t, P/p, F/f, L/l, |/+-6, +-?/+-?
A: ˇ/+-3, ˉ/+-2, ¨/+-1, "•/y", º/j, S/s, W/w, G/g, K/k, X/x, `/´
Z: "Ctr", "Alt", Tab, "Space", ";/,", ":/.", "Alt", "Ctr"
Так, и теперь давайте использовать
двенадцать клавишей маркированных знаком "+-". Трюк очень простой: это 12 мест оставленных для любимых (или часто использованных) национальных комбинаций букв с Ms, делая таким образом общее число использованных буквенных клавишей в любом из языков равное 37-и. Некоторые из них пронумерованы с 1 до 8 потому что мы считаем, что 8 дополнительных знаков для каждого языка достаточно для начала, а четыре позиции маркированные знаком "+-?" оставлены свободные (для личного кодирования). Нумерованные "+-" клавиши положены почти все в нижнем регистре (с исключением последней на C11), чтобы их было легче использовать при печатании, где Ms оставлены в верхнем регистре (с исключением того для продления на A10), потому что ожидается, что они будут реже использоваться. Клавиши A3 и A4 уже полные со знаками "y" и "j", и соответствующими Ms, и A10 заполнен похоже выглядящей парой Ms. В этом случае клавиатура будет легко адаптироваться для каждого языка (а их может быть 20 или больше), но только для малых (строчных) букв, и если кто-то хочет печатать заглавную букву с M. ("Dζon" или "Iºu´rop" или "O¨sterraix•") тогда комбинация будет делаться набирая букву и M. Работая на компьютере, или даже на электронной печатающей машинке, не будет никаких проблем для формирования модифицированного изображения новой буквы путём выполнения логического "OR" точек-пикселей (а кто использует сегодня обычную механичную печатающую машинку?; но даже если и использует, то M. может быть указан после буквы, как мы и делаем здесь, или человек может использовать клавишу "Backspace"); с модифицированными заглавными буквами могут быть некоторые затруднения по причине их большей высоты, но это не серьёзная помеха.
Ну, восемь комбинаций не так уж и много с первого взгляда, но мы увидим, что для некоторых языков (как Нем, Бол, и наверное Исп, Ита, и проч.) это даже больше чем нужно и придётся включить и некоторые целые
слоги, потому что комбинация это любая последовательность знаков. Для языков, которые мы используем для примеров, мы предлагаем следующий дизайн для "+-"-клавишей в соответствующем порядке (без претензий для лучшего выбора):
Анг: a¨, әˉ, vº, r¨, n~, dˉ, tˉ, d|ζ.
Нем: a¨, o¨, u¨, r¨, au, ai•, oi•, ge.
Фра (наверное): i¨, o¨, u¨, r~, uˇ, a~, e~, ua.
Рус: i¨, әˉ, ә•, iºu, iºa, l•, t•, na.
Бол: na, ta, za, iºu, iºa, po, iz, wt.
Тогда мы дадим снова наши примеры начиная текстом с Ms и используя "j" для "iº" и "y" для "i•", и
числа (таких нету в тексте) с 1 до 8 для кодирования вышеупомянутых комбинаций
одним знаком. Количество знаков, которые мы подсчитаем будет равно количеству использованных ударов по клавишам.
Новый Анг напечатанный новой Анг клавиатурой:
6ә nekst peypә disk2sis 6ә p4oblәm 3i7
komәn t41nslitә4eywn fo´ o´l 3ә´ld l153i8iz. 6is iz ә d4a´ft, әv ko´s, fo´ s2q 8enә4әl p4oblәms kud not bi disaydid bay 32n pә´sn nauәdeys, b2t 6ә aydiәs involvd mey bi ju´sd 1nd ikstendid bay s2m g4u´p әv li53ists 3i7 flu´әnt noli8 әv ә d2zn 3aydli ju´sd l153i8iz, inklu´di5 o´lsou, sey: F4enq, G4i´k, A¨4әbik, Qayni´z, etz. 6en it wud bi disk2st 1nd p4opәgeytid t4ayi5 tu kәnvins pi´pl әv 6ә ni´d fo´ 6is, 1nd if s2m 3ә´ld o´7o4iti 3i7 not ounli sә8estiv pauә b2t keypәbl tu info´4s 7i5s 3il be ingey8d, 6en, posibli, 6ә p4oblәm 3il be solvd. Bikoz it m2st bi solvd in 32n-tu´ senqә4i´s, 1ni3ey. — 525 знаков, или 7% меньше.
Новый Нем напечатанный новой Нем клавиатурой:
De4 fol8nde a4tikel e424te4t das p4oblem mit
de4 8m6nzamen T4anslite4acion alle4 veltlixen wp4axen. Das ist, nat34lix, nu4 6n entvu4f, v6l zolxe 8ne4ale p4obleme kan man x7tcuta8 nixt al6n entw6den, abә die fo48b4axten ideen k2nen fon 6ne4 fon lingvisten bewte´enden G4upe benutct und e4v6te4t ve4den, ven di´ze l7te 5s8c6xnete kentnise fon wp4axen vi´, c. b.: f4anco2ziwe, g4i´xiwe, a4abiwe, xineziwe, usv., xaben. Danax zoll alles bewp4exen und p4opaζi´4en ve4den, mit de4 abzixt alle l7te fon den nutcen di´ze4 w4it cu 3bәc78n, und ven 6ne bex24de mit nixt nu4 su8stive4 zonde4 5x ekzekutive4 maxt a~gaζi´4t ve4den k2ne, dan, fi´l6xt, vi4d das p4oblem endlix 8l2st. Es zoll, abә´, in 6ns-cw6 ja´4xunde4te jedenfals 8l2st s6n. — 619 знаков, или 11% меньше.
Новый Рус напечатанный новой Рус клавиатурой:
V sl1du4wq1y sta71 2bsuζda|1tca pr2bl1ma
obwq1y translit1razii vs1x mir2v3x 5z3kov. Et2, kon1qn2, to6k2 p1rv28qa6n3y ili q1rn2voy variant, p2sko6k2 taki1 mir2v31 pr2bl1m3 n1 r1wa4tca 2dnim q1l2v1c2m v 8wi dni, no izloζi¨n31 id1i mogut b37 ispo6z2van3 i raswir1n3 n1k2tor2y grup2y lingvist2v, vlad14wqix v s2v1rw1nstv1 d4ζinu wir2ko ispo6z2van3x mir2v3x 5z3kov, vkl4qa5 takζ1, skaζ1m: francuzskiy, gr1q1skiy, arabskiy, kitayskiy, i t. d. P2tom et2 d2lζno b37 2bsuζd1no i pr2pagandir2van2 s c164 ub1di7 l4d1y v n12bx2dim2sti et2v2 waga, i 1sli pri et2m bud1t zaangaζir2va8 kaka5 nibud• instanci5 2blada4wqa5 n1 to6k2 iniciativn2y, no i utv1rdit16n2y vlasti, to t2gda, v1r25tn2, pr2bl1ma eta bud1t r1w18. P2t2mu wto 28, tak ili i8q1, d2lζ8 b37 r1w18 v t1q1nii 2dn2vo-dvux st2l1tiy. — 670 знаков, или 3% меньше.
Новый Бол напечатанный новой Бол клавиатурой:
V sledva8a2 s2ti5 se obsәζda problemәt 3
ob8a2 transliterazi5 1 vsiqki svetovni ezici. Tova, razbira se, e pәrvo1qalen ili qernovi vari|ant, tәy kato 2kiva generalni vәprosi ne se rewavat v dnewno vreme ot edin qovek, no 7loζenite idei mogat da bәdat 76lzvani i razwireni ot n5kakva grupa lingvisti, vladee8i v sәvәrwenstvo duzi1 wiroko 76lzvani svetovni ezici, vkl4qva8i sә8o, da reqem: frenski, grәcki, arabski, ki2yski, i t. n. Sled tova vәprosәt tr5bva da bәde obsәζdan i propagandiran s cel da se ubed5t xora2 v neobxodimost2 ot tova, i ako moζe da bәde angaζira1 n5kakva ins2nzi5 priteζava8a ne samo iniciativ1, no i utvәrditel1 vlast, to togava, 1v5rno, problemәt 8e 1meri svoeto rewenie. 38oto toy, vse edno, tr5bva da bәde rewen 3 edno-dve stoleti5. — 638 знаков, или 4% меньше.
В целом, это даёт примерно 6% экономии при печатании (среднее для: -7, -11, -3, -4 даёт -6.25), следовательно мы опять ничего не теряем и даже немного выигрываем при печатании, также как и в объёме книг. Сами файлы могут быть немного длиннее, но это в наше время не имеет значения (и даже если имеет, то объём на диске может выйти меньше, потому что мы будем нуждаться во много раз меньше знаковых
таблиц, которыми будем работать). Но давайте сравним проценты между новым текстом без Ms (в части 4.) и новым текстом напечатанным с помощью национально модифицированной клавиатурой (вверх), для каждого из языков, потому что это даёт интересную характеристику языка. Для Анг мы имеем разницу с -10 на -7%, что означает, что они всё ещё не могут использовать всю экономию от нового предложения для клавиатуры и нуждаются в ещё несколько клавишей с комбинациями (что, однако, не является "дискриминацией" Анг, потому что они достигли средний процент для нашего выбора языков, 6.25 для точности, и кроме того оригинальный текст на Анг почти на
16% меньше (562 знака) чем средний для четырёх использованных языков, 650 знаков); наверное такой же будет разница в процентах и для Фра. В Нем мы имеем лучшую ситуацию (с -8 на -11%), что означает что они достигли границу клавиатуры и дальнейшее уменьшение (до -11%) идёт со слогов. С Кир алфавитом, будучи очень хорошо приспособленным для нужд языков, нам уже нечего больше экономить: в Рус с 0 до -3%, и в Бол с +3 до -4%. И автор почти уверен, что выигрыш между 5 и 8% будет достигнут не только для языков как Лат, Ита, Исп, и т.д., но также и для Тур, Ара, наверное для Гре, Кит, Япо, и так далее. И мы всё ещё не использовали остальные четыре зарезервированных клавиши, так что экономия даже из 10% при печатании, как и в объёме книг, вполне может ожидаться.
Так, и теперь давайте добавим ещё некоторые замечания насчёт улучшения всей клавиатуры, потому что она делалась частями или на этапах, без глобального взгляда. Давайте сделаем её основную (буквенную) часть модифицированной согласно нашему предложению с 37 клавишами на рядах "A", "B", и "C", с новым рядом "Z", и давайте разделим клавишу "Back-space" на числовом ряде на две клавиши делая таким образом "Back-Del" и "Fore-Del" (потому что они идут в паре), и разделим ещё правую "Shift" на две клавиши но положа новую клавишу (скажем, "Insert") справа (потому что "Shift" должна быть легко доступной), и покончим этим. А теперь давайте обратим наше внимание на правую часть всей клавиатуры. Там расположена числовая клавиатура, что очень хорошая идея, но она содержит под (или над) собой клавиатуру для движения, и эти клавиши для движения дублируются и никто не знает почему именно? Ну, числа они тоже дублируются, но они образуют небольшую клавиатуру, так что хорошо иметь её тоже здесь, но эти стрелки для движения не на своём месте, и даже
другие клавиши для движения разбиты на две маленькие клавиатурки. Мы предлагаем следующее: числовая клавиатура сохраняет числа и арифметические действия, но клавиша "Num-Lock" должна быть выброшена и другой регистр должен переключаться обычным способом, используя "Shift" (их две таких клавиши и правая из них довольно близко к числовой клавиатуре); но поверх чисел нужно положить некоторые часто использованные при вычислениях клавиши, как например: "%", "o/oo", "No", "<", ">", "=" (как знак), и некоторые позиции должны быть оставлены свободными для введения, скажем, национальной валютной единицы, и прочее. Более того: место для глим-ламп и наверх до границы клавиатуры может быть использовано и переоформить эту клавиатуру как научный калькулятор, с памятью (-ями), со специальными функциями, и т.д. (и если понадобиться, то тогда с меньшими клавишами).
Потом мы идём к небольшой клавиатуре для движений, которая должна, конечно, быть объединённой (потому что мы убрали оттуда "Ins" и "Del") в одну 9-клавишную клавиатурку (3*3) расположенной внизу, где в нижнем регистре должны быть клавиши для движений (с числовой клавиатуры), но в верхнем регистре, который должен опять переключаться обычным способом с помощью "Shift" (и/или "Ctrl" и/или "Alt"), положить другие клавиши для движений (скажем, клавиша "left" в верхним регистре может быть для движения к началу слова, или строки, потом "Home" может перемещать нас в начало экрана, или файла, или первого окна, и т.д.). На оставшемся над этой клавиатурой месте будет новая, назовём её "символьной", клавиатурка (переключаемая опять с помощью "Shift"), где будет достаточно места для расположения ещё 12 символов. В конечном итоге, этим образом мы можем выиграть место для еще хотя бы 30 знаков.
6. Заключение
Как Вы видите мы можем с правом утверждать, что наше основное предложение, и его возможное расширение, является очень важным для всего миро в 21-ом столетии. Оно может не начнёт применяться для языков как Анг или Фра, из за очень сильной там (неудачной) традиции, где местные люди слишком сильно старались показать свою национальную индивидуальность (в чтении Лат букв иным образом), так что нет большой вероятности что они захотят менять установившийся статус-кво. Но существуют другие народы как немцы, итальянцы, испанцы, и прочее, которые не имеют больших различий при чтении Лат алфавита и могут легко приспособиться к новому предложению. Независимо от этого, однако, не они могут оказаться инициаторами и может быть они будут только рады включиться в это движение, если оно будет принято во всём мире. Но имеются ещё много народов и некоторые из них используют Кир, который алфавит очень хороший для их целей, но для одного, скажем, англичанина, он выглядит не лучше Кит или старо-Евр, так что эти люди почти готовы для принятия этого предложения (если кто-то сделает им его) и быть включёны в цивилизованную западную общность народов. Но существуют ещё и греки, также много Ара народов, и персы, и индусы, и китайцы, и японцы, и ещё много и много других. Для них универсальный мировой алфавит будет как манна небесная (при условии, что этот алфавит будет оценён как действительно полезный для них, как автор полагает). Потому что буквы это только знаки, символы, и как таковые они не могут отнять ничего от национальной индивидуальности этих народов.
И даже если время когда этот (или некоторый другой, но тоже универсальный) алфавит будет применён (а он
будет, потому что когда что-то очевидно плохое люди никогда не отказываются стараться улучшить ситуацию, даже на протяжении столетий и тысячелетий) не так близко к нашему времени, то идеи изложенные в этом материале можно начать использовать даже с завтрашнего дня. Что мы под этим подразумеваем это использовать этот алфавит для некоторого интернационального представления слов при компьютеризованном чтении, и в системах анализа речи. Существующие системы могут делать иногда чудеса, но они работают в одном данном языке, и положительно не для, скажем, арабского. Если сделать некоторую систему для компьютеризованного чтения текстов на этом универсальном алфавите, то тогда тексты со
всех языков могут конвертироваться к этому универсальному представлению (с помощью национальных словарей и программ для проверки правописания, но нет надобности делать всё это симультантно) и эти файлы могут быть копированы и их можно будет произносить (компьютером), и, понемногу, этот стандарт будет воспринят для чтения тоже и людьми. Но это хорошо ещё и для обычных словарей, специально для этимологических, потому что там всегда имеются разницы при написании и произношении слов (в особенности древних языков). А что сказать о географических именах? И так далее. А не забывайте также и сопутствующие идеи о лучшем оформлении клавиатуры. Так что этот черновой вариант может быть немного (или побольше) отдалён от окончательного решения, но он третирует одну очень важную проблему.
Январь 2003, декабрь 2013
ДА ПОРАЗСЪЖДАВАМЕ ЗА ЧИСЛАТА
(популярна етимология, и още нещо)
Встъпление
Тук става въпрос за
различните идеи, които се крият зад всяка една цифра, графичното ù изобразяване, смисъла на названието ù в един или друг (или трети) език, за някои по-особени по-големи или доста големи числа, за някои разделителни, ако мога да ги нарека така, числа (като руското 4, до което числата се считат в единствено число, а после в множествено; или пък френското 16, до което първо върви втората цифра а после първата, като и при нас за 11 и 12, а после става обратното), както и за самото название на цифрата и числото в различни езици. Въпросите явно са доста сложни, и забулени от тъмата на вековете, както е прието да се говори, но самите идеи не са сложни, защото те са измисляни и използувани от обикновени хора, само че вече тези наслоявания в съзнанието ни са изчезнали напълно.
До всички неща, изложени тук, аз съм стигал
лично (което означава, че по някои от тях може и да се спори, но, както ще видите, аз съм достатъчно убедителен с
кумулативните си доказателства, така че не съветвам някой от Вас да започва да спори), но това бе възможно за мен поради математическото ми образование, а за обикновените читатели, боя се, че догадките ще бъдат твърде трудни и направо невъзможни (във всеки случай аз съм пробвал с някои ученици, като лица с
по-будно и незакостеняло мислене от възрастните, и те почти за нищо не са се досещали). А темата е интересна практически
за всеки, защото тук няма нищо сложно, нищо наистина научно, това е отражение на обикновеното човешко мислене и виждане за света. Всеки символ значи нещо, но в повечето случаи това е въпрос на внушение, че той
трябва да значи нещо — вземете за пример държавните гербове или знамена —, както буквите, примерно, които са много и са минали през толкова вариации, и завъртания, и писане от дясно на ляво, или от долу нагоре, и прочее, че вече трудно може да се каже нещо просто и ясно за тях (примерно буквата "А" била биволско око, ама да Ви прилича на такова?; и ако Ви прилича, то защо биволско?; и т.н.).
Буквите носят някои идеи, и в някои случаи, и на някои места, аз цитирам някои от тях, но с цифрите е по-лесно, те са само 10, като 0-та и 1-та са с очевидни идеи (макар че и там може да се добавят много неща), 2-та, 4-та и 7-та са лесни (за 2-та даже има нещо в някои буквари, но без обяснения защо), 8-та е малко по-трудна, обаче идеите скрити зад 3-та, 5-та, 9-та, и особено 6-та, са толкова завоалирани — при все че много интересни, поне за мен беше твърде интересно да ги постигна —, че надали един човек от 100-тина би се сетил (може би 1 на 1000 е по-близко до истината). Аз съм излагал това на две други места (в един мултиезичен речник с към 12 хиляди основно корени на думи; както и в една книга на английски), но тези произведения хем са доста големи, хем не са официално публикувани. По тази причина реших на едно 20-тина страници да изложа каквото може по-популярно.
Защото цифрите, както казах, са наше всекидневие, и не е лошо да знаем как древните хора — арабите, но те само са ги
пренесли от Древна Индия, така че цифрите са от санскрита — са ги възприемали, това е просто интересно и загадъчно (и то смислено загадъчно, а не втълпени загадки като зодиите, примерно, където
има нещо разумно, но това, разбира се,
не са звездите — но да не се отплесваме тук с това). Така че аз Ви предлагам да погадаете малко, да се почешете по главата (или където сте свикнали да го правите когато мислите усилено) и да видите какво можете да измислите. Да добавим към тези цифри и големите, хиляди, милиони, и някои по-малки, 40, 16, 4, че и 12 (т.е. защо месеците, а и апостолите, е трябвало да бъдат точно 12 — това поне е съвсем лесно). И почвайте да мислите, но
спрете да четете по-нататък! След
месец-два се върнете на този материал, за да проверите себе си. А за да не можете лесно да надникнете по-напред, то аз ще започна първо със самата дума за число.
Числото
Е, тази дума има няколко вариации, поне славянска и западна. Като славяни, да започнем с нашето число, но нека първо се условим за някои неща, а именно: нормално цитиране на чужда дума ще давам с двойни кавички ("така"), особено ако е на езика на обяснението (тук българския), обаче при латиница и особено при гръцки букви почти винаги ще ги изпускам, защото е очевидно че думата е чужда; единичните кавички ще използувам за това как думата се чете (по най-близкия до езика на обяснението начин); курсива е за наблягане на думата, а удебелените букви са за подчертаване, нещо като под-заглавие. По отношение на четенето нашия език е доста удобен, така че ще давам нещата на него, може би само с добавката за руското "ы", което е нещо между "ъ" и "и", като искаме да кажем първото, а казваме второто; но при френски и английски, а понякога и другаде, е нужно указание за произношението, така че ще го давам, но сложните гласни просто ще ги изписвам една до друга, примерно year ('иъ(р)'). Е, и понеже ще се срещат много пъти названия на разни езици, то ще ги съкращавам с по 3 (а понякога и 2) букви, за които положително сами ще се сетите какво значат (освен дето е редно да добавя, че под "евр." трябва да разбирате еврейски, а не някой европейски език); членуването си го добавяйте Вие, когато е нужно. Ако има нещо друго то ще го разяснявам на место.
Значи, нашето "число" трябва да е просто нещо ...
чисто ("чистый" на рус.), макар че четенето се използува освен за букви и за числа (което не е коректен израз при числата, но понякога се използува); това и от математическа гледна точка е така, понеже числото е наистина една абстракция, числа като такива не ходят по улицата, фигуративно казано. А за това, че този корен е не само слав., нека споменем и анг. gist ('джист') като (квинт-) есенция, фр. geste (жест, бързо движение, на лат. gestio, което значи да направя нещо, да пусна), или нем. Gestalt ('гещалт'), ядро, образ, същност, или турското "джаскам" (удрям, блъскам), или, ако щете, и арабския ... джин (jin, изписано на анг.), и прочее, което ще рече, че това е нещо изстискано, свито, или абстрахирано.
Западния "номер", от своя страна, т.е. лат. numerus, или анг. number, или нем. Nummer, би могло да се каже, че е нещо като "nu" (или анг. now, или нем. na, и проч.) +
mehr (или more), т.е. "нещо в повече"; или поне аз така си мисля, защото числата така се образуват, чрез добавяне на единица. Е, специално едно число на лат. е digitus, което е директно така и в анг., digit ('диджит'), само че то значи, всъщност, пръст (на ръка), нокът, което ще рече, че хората, ами, са броели на пръсти, разбира се (или пък че числата са толкова колкото пръстите, десет).
Що се касае до цифрата, то, както мнозина сигурно са чували, това е старо-евр. дума (cefir), и араб. (
chifr), а оттам и фр. (
chiffre), нем., и пр., което, всъщност, е шифъра, нещо засукано, скрито, пак някаква есенция от реалните неща; и, разбира се, щом започва със "ш" или "с", то това може да стане и на "ц", както е в слав. езици. Но нека не задълбаваме тук повече, тъй като самите числа са доста по-интересни.
Нула и единица
Нулата, очевидно, е "женската", цифра, "дупката", нищото, и тя дълго време не се е смятала за число, понеже и
не е естествено число (а едно число е естествено или natural, както аз обяснявам популярно на учениците, ако може да ... бяга, т.е. 0-та, отрицателните числа, и дробите от всякакъв вид не са естествени числа), и в ст. гр. няма днешната гр. дума νουλα (четено 'нула', защото гърците — можете ли да си представите? — просто нямат буква "у" и се налага да комбинират две букви). Тази нула идва от санскрита (скр. по-нататък), където тя е nullah, но "номера" е там, че това не значи нула, а долина, низина, и тогава аз считам, че е добре тук да се добави и една ... река. Сетихте ли се коя? Ами, тъй като нулирането често става на ни
хилиране (nihilus по лат.), то стигаме до корена "нил-", или до реката Нил (Nile). ( Между другото, само сричката "ни-" в скр. значи нещо ниско, низина, равнина, тъй като се дава — понеже автора не знае санскрит — че
nivar значело низина — откъдето идва и нашата ... нива, нали? —, а
udvar значело височина, баир, хълм, нещо щръкнало нагоре, като, хм, като цитирания в рус., за благоприличие, с надеждата, че хората няма да разберат веднага — както и става —, че това е някаква цинична дума, а именно араб. "уд", което е нашата трибуквена дума, която всеки мъж си има — не като дума, де. ) Колкото и да е странно, анг. zero ('зироу') се извежда от самата цифра-"сифира", и, действително, в тур. sifir значи точно нула; това е странно защото тя е най-незначещата цифра, но ако с нея се започва, то трябва да е така.
Единицата е същата и на Запад, при все че това не за всеки е ясно. В смисъл, че руското "один", е и анг. one, и нем. eins, и ст. фризийско an, en, холандско een, и т.н., и ст. гр. οιοσ (а сега ενα), авестинско (това е от свещените книги на древните перси, т.е. почти ст. перс.; по-нататък авест.) aeva, и скр. ekas. Обаче, ако си мислите, че ще избягаме от нашата трибуквена дума, то се лъжете, защото дори в нем. представката
ein- (четено 'айн-') е същото като анг. (а и лат.) in-, което значи "във", влизане някъде (в "нулата", разбира се). Освен това, защо нашия "один" ще има това "д" дето е в
уда, а (понеже в uno, eins, ενα, ekas, и пр. тази буква я няма)? Ами защото "один" е мъжката цифра, очевидно, и в потвърждение на това нека споменем и един доста известен на Запад ... бог, Скандинавския Один /Оден (
Odhen или Woden, който на руски се дава точно като Оден), и по етимологичните речници някъде се казва, че индо-европейския (и-е. накратко) корен wodh- значел да изгоря, или възбудя, да предизвикам ерекция.
При все че буквата "д", или корена "од-", също го има масово на Запад, примерно в нем. Öde (пустиня, пусто място), анг. odd (нечетен, но идеята е на числото 1, т.е. че, като се "преброят по двама", едно число ще остане само, без другарче), или евр. od (което значи 7 и до което ще стигнем по-късно, но и 7 е просто число, и нечетно), а тук — вече би трябвало да е очевидно —, е и нашия слав. "ад" (който, някак-си, трябва да е свързан и със "яда", който ни яде и ни прави самотни, като в пустиня, до който се допира и рус. "яд" като отрова)! Този ад в ст. гр. е Αδησ (Hades), но има и един бог на смъртта "Аид" на рус., който бил син на Кронос и Реа и управлявал подземното царство, т.е. ада (така че яда може и да не случаен, àко и да се свързва с яденето). Тук можем да добавим и рус. "однако" (обаче) като някакво възражение, единично изключение, тук навярно е и известната ... "ода" (ode), като нещо за изключителни (единични) личности, а (според мен) и ... йода (jod или iode), защото той гори (като в ада), и други неща.
Но наред с "од-" / "он-" има още един зап. корен за 1-ца и това е "моно-", където е фр. monde (свят, земя), нем Mond (този път Луната), нем. Monat (месец от календара), гр. μοναχοσ (монах, разбира се, т.е. усамотен човек, отшелник), че и анг. monarchy (монархия, оттам и монарха, който е лат.). И ако се питате, какво общо има Земята с Луната (фр. с нем. "монд"), то общото е в това, че те са нещо здраво, единично, оттам и идеята за монизма във философията. ( На това място, ако ми позволите — а ако не ми позволите, то прескочете всичко до края на параграфа —, бих искал да вмъкна една забележка за това, защо ... се подаряват
нечетен брой цветя на живи хора, и, респ., за умрелите само четен брой. Това идва от връзката на "свършен" със "с
ъвършен" в бълг., която е слав. връзка, има я и в рус. и ще рече, че докато на човека нещо му "стърчи", някоя единица в повече от четното, то той е жив, изменя се, не е перфектен — откъдето са и imperfect времената —, а когато вече всичко му е наред, той е завършен, най-малкото четен, и тогава вече си е отишъл от този свят — станал е perfect-ен, един вид, т.е. тази връзка за Запада е от корена "перфект". Във всеки случай древните хора са отдавали голямо значение на числата, Питагорейците са ги обожествявали, а първата разлика между числата е това дали те са четни или не. )
Двойка
Двойката (нашето "две", "двое" на рус.) може доста да мутира, като става на "тв-" (в анг. two) или на "цв-" (в нем. zwei, 'цвай'; като някакво ст. фризийско twa може да обясни тази анг.-нем мутация), или на лат. duo, или на ст. гр. δυο ('дио'), или на ст. евр.
bina, а в скр. била dwan. Това, че тук са всички бинарни неща, като bicicletta по итал. или bicycle ('байсикл') на анг. (велосипед) и прочее — а и ... "
био"-тата (βιο на гр.), защото всичко живо се
дели, а пък преди това се
копулира или сдвоява —, е ясно, но преди да минем към някои религиозни аспекти (а и към картинката на цифрата) нека обясним какво прави тук нашата слав. ... врата, която на рус. е "дверь", или пък нашия (вече и бълг.) ... "двор", а? Защото няма как да е иначе (при все че за това аз лично не се сетих преди етимолозите да ми го кажат). Ами, "номера" е в това, че двора
дели пространството на две части, наше и чуждо (затова и се огражда), а същото прави и вратата (т.е. тя не само се "врàти"-върти, а и дели на две, има две страни).
Религиозните аспекти би трябвало да са ясни, това е бога-двойка, понеже той е Deos на лат. (респ. dea е богиня), и Θεοσ /Theos на ст. гр., а това е така, защото, както казва нашия народ, "който знае 2, той знае и 200", т.е. щом човек надскочи единицата, себе си, то той вече обхваща всичко! А графичния "имидж" на двойката е, както и се дава в някои буквари,
лебедовата шия! Така де, но никой не обяснява на дечицата (нито по-късно, на възрастните) защо това е така, защо лебеда да е двойка. Това сигурно не е защото той е красива птица, а защото той е ... просто птица! В смисъл, че тъй като лебеда е красив, то и казваме, че това е неговата шия, а и тя е достатъчно характерна за да символизира цифрата, но зад тази красота се крие
всяка една птица, а зад всяка една птица, зад
кокошката, например, се крие, хъм — какво се крие според Вас? Ами, крият се две неща (които се свеждат до едно нещо), крие се сричката "ко", респ. "co" на лат., оттам и слав. "
со" или само "с" при нас, но наред с това и ... акта на копулацията, очевидно! Е, поне за мен лично това беше съвсем очевидно (след "лебедовата шия"), то и звуково това добре пасва с "ко-ко"-то на кокошката, така че оставаше само да си обясня
защо древните са взели за такъв нарицателен пример кокошката, а не прасето, да речем, или овцата, телето, кучката, ако щете, и прочее?
Ами, накратко, защото са ни под носа. Тоест кокошки е имало във всеки двор, докато крави далеч не навсякъде, и те през деня са на паша, овцете пък по цял сезон са навън, прасетата, вярно, стоят в кочината си, но всички тези животни, ами, се копулират, къде-къде по-рядко от птиците. Така че хиляди думи, дори само в един език, са тръгнали от тези животинки, като, примерно: копулация, корелация, кооперация, коалиция, колхоз (ако щете), т.е. колектив, конгрес, конспирация, констелация (constellations, и, респ.,
съзвездие), западното constipation (което е ... запек, стягане на червата), и кой знае какво ли още не, плюс нашите: съюз, свързване, слепване, сработване, и тъй нататък. А що се касае до думи за кокошка, и свързани с нея неща, то това са, да речем, руската "кура", която върви в паралел с немската
Hure, което
не е кокошка а проститутка, после френската coquette-кокетка ('кокет', т.е. като кокошка, понеже "кок"-а-coq е петел), после немския Vogel (птица — защото се носи като една съща "фога", ще Ви кажа аз), обаче
vögeln вече е копулирам се, "чукам" се, по нашенски, и, разбира се, е редно да споменем още поне нашия жаргон копеле, което си е точно резултата от копулацията. В най-чист вид, обаче, този корен е представен в исп., където
coño ('коньо') е точно вагина (и оттам тези хора имат грубата псувня "el coño le tu madre").
Тройка
При тройката идеята за картинката (до която аз стигнах веднага, но досега не ми се случвало някой друг да се добере до нея) е просто ... женска гръд! Сега, това не е кумулативно доказателство, защото е само едно и не е никакво доказателство, но в такива случаи аз изваждам най-силния си коз и казвам: "А какво друго може да бъде, а?" И действително, какво друго може да свързва два полукръга освен едни напращяли женски "праскови" (както обичали да казват арабите)? А женската гръд, очевидно, говори вече за дете (защото мъжете може и да ги "използуват" чат-пат, но това не е прякото им предназначение. Така, а що се касае до названията на тази цифра, то в тях винаги има някакво триене, както в триъгълника (който може да е любовен, но може и да не е), като нашето "три" /"трое" става на drei при немците, tria /tre /tres в лат-те езици, τρε в гр., и trdyas в санскрита.
Тук са сумата думи, като: триумфа (thriumpus на лат.), трибуната, християнската троица (Trinity), триъгълника, тривиалността (trivial, само три неща, малко работи, първо използувано за задължителните 3 учебни предмета: граматика, диалектика, и риторика) но и ... дървото или тревата (tree по анг., което не е точно ст. гр. dendro, но е дърво, ама там
трябва да е и нашата трева — защото няма как иначе, нали?), а тревата обикновено прораства с три листенца, т.е. те не са по двойки срещуположни, ако сте обръщали внимание. Тревата съвсем не е случайна, защото тук е и анг. thrive ('тхрайв', после throve, thriven), което значи раста, просперирам, т.е. нещо подобно на триумфирам, и в нем. това става на treiben ('трайбен'), което е движа, подтиквам (откъдето специално
Treib е инстинкт или нагон, и най-често полов, т.е. някаква движеща сила; това се извежда от едно тевтонско dreiban като засявам, запускам). Тук някъде е и триенето на ръцете, нем. treten като настъпвам, тяхното treffen като срещам, итал. trovare (срещам — както си "тропам" по "тропоса" или "дромоса", ще Ви кажа аз), ст. гр. τριβω (четено тогава като 'три
боо'), което значи трия или руинирам; можем да добавим и известния фр. travail ('травай', работя), което много прилича на анг. travel ('траевъл', пътешествувам), а сигурно и други.
Изобщо, тройката е много важно число, най-устойчивото тяло в плоскостта (която и се задава от три точки), и тя намира приложение в редица други места. Примерно, аз силно предполагам (но не мога да го докажа), че значението на 3-та е причината да има 3 анг. фута в един техен ярд (yard), а не 5 или 10, да речем; освен това анг. миля е около 5/3 от километъра (1,609 м.), при все че тук нещата са по-завъртени, т.е. (предполагам аз) когато човек върви пеша за един час той изминава обикновено 5 км., и ако това разстояние трябва да се състои от
някакви 3 части, то те трябва да са дълги 5/3 от него.
Четворка
Графическия образ тук е тривиален, това е квадрат, евентуално с дръжка, за да може да го носим повдигнат. Фонетично, обаче, има съществена разлика между западното и слав. виждания по въпроса (в звученето), защото на анг. е four, което е нем. vier, и то уж няма нищо общо не само с нашето четири, но и с лат. quattro (всъщност на итал.), което е квадрата. Само че на ст. евр. цифрата била
gevura, и означавала сила, смелост (якостта на диаманта, който и се рисува като ромб). Но тук аз се сещам за турския ... "
геврек" (gevrek), кръгла кифличка или с формата на тор, т.е. нещо засукано, извито, и до геврека, очевидно, стои и "чеверме"-то, çeverme, което е нещо дето не само се пече на огъня (на скара), но и се
върти (защото çevre, 'чевре' е кръг на тур. — и сигурно това ще рече и нашето остаряло "чевръст", т.е. човек който снове бързо навсякъде, като пумпал)! Засега нека не се отплесваме с това как (и защо) квадрата понякога става на кръг (и обратното), а да продължим с подобно звучащи думи, като: нашия ... "
червей", който
не е червен, а просто се върти (е, свива се и се извива, но то е нещо подобно за неизкушения човек), понеже на рус. е "червь" или "червяк", където последното значи именно една такава предавка в механиката, където нещо се върти като червей (така че тук, наистина, нещо се върти) и завърта зъбно колело напреки на "червея").
Е, ама почнем ли да се въртим, то вече се появяват нови думи и идеи, защото тук е лат. roto (въртя се, оттам и ... нашата "рота", защото те са се ротирали за един ден, три пъти по осем часа, и затова и ротите са три!), после нем.
werken (което е дало и анг. work, работя, ама и нашата ... "отвертка", и жаргона "човъркам" — почти като чевермето), после (или преди, не се формализирайте за времето, аз се движа в него, такъв съм си аз) в ст. гр. 4-та е τεσσερα, а в скр. е
catvaras, което може да ни заведе и до "катр", което е вече фр. (quatre), а и vier /four вече са приближава до ст. евр. gevura, докато нашето слав. "четыре" може да се изведе направо от catvaras (т.е. руснаците в някои случаи получават думите си направо от древните индуси, без да трябва да ходят до латинците). Е, ама от "гевер-" можем да стигнем до "квер-", и до "сквер", което е руския "сквер" (малка градинка, но за тях е от м. род), който се предполага квадратен (square).
И тук е момента да Ви обясня защо руснаците считат числата до 4 за малки (два, три, четыре человек
а — в ед. число), докато от пет нататък те стават изведнъж големи (пять, шесть, и пр. человек — мн. число). Ами тук трябва да се погледне математически на нещата, като броене на ...
пръсти, разбира се, защото като брои човек и свива палците (започвайки от кутрето) и като стигне до 4 му остава вече само палеца и той решава, че този пръст, а и всичко повече от 4, ще значи "много"! Това е идеята, но руснаците
няма да Ви я обяснят, защото те отдавна са забравили тези рудиментарни неща, които по-рано са им били вбивани в главите от малки; но нещата, наистина, са
вбивани в главите, защото и днес те казват "1, 2, 3, 4 года", а после изведнъж "5
лет", тъй че излиза, че годините, макар че са синоними, но са, един вид, по-малки от "летата" (които, си мисля аз, а и не само аз, просто
летят — е, това може да е само внушение, и тук да се намесва лятото, което пък да намесва лат. ... laetus като тлъст, охранен, чист, и пр., но да не се отвличаме сега с това). Нещо повече, тази връзка на 5, или това, което е след 4, с "много"-то може да се открие и в ... нем., където 4 е
vieR, а много е v
ieL (което е неправилно образувано, после в сравнителните степени следват mehr и meisten, така че тук надали си внушавам).
Но да продължим с 4-та, която, както забелязахме, в резултат на усукването може понякога да заприлича на кръг (геврека, който, между другото, е "бублик" на рус., нещо надуто, както анг. bubble-gum). Ами, задачата за квадратурата на кръга е измъчвала умовете на хората от най-дълбока древност, но това не може да стане, защото в кръга се намесва една
неизмерима с числата и техните части единица, числото π, което с какъвто и "аршин" да го мерим, не може да се измери и с дробни части (колкото и да ги дробим, и до безкрайност — това е нещо, което и децата, а и възрастните, знаят, но не разбират,
не усещат). Но усукването си остава, и затова тук са, примерно, следните думи: тур. и пер. ... "гяур" /"гявур" (
gâvur), което е неверник, човек "извъртял" се от правата вяра, после нашето ... "гавря се" (един вид, като гяур), но което е и зап., защото тук е фр. gouverner (губернатор) и лат. guberno (управлявам), респ. гувернантките (които, както излиза, често се "гаврят" с непослушните дечица, а?). Доколкото всичко това пък се извежда от ст. гр. κυβερναω (управлявам, т.е. "говернирам"), то тук трябва да е и ... кибернетиката, която започва със "си-" (cybernetic), и киборгите, че и ... шифрите-shiffre (на ст. фр.), защото и те са засукани, нали?
Изобщо, четворката може да има
два противоположни аспекта (което е едно съвсем диалектическо виждане), на нещо много хубаво, квадратно, двойно, диамантено, или пък на нещо много лошо, изкривено, направено на квадрат (виждате ли, вече се оказва, че кръга си е много хубав, а квадрата е просто "изръбен"). Бихме могли да добавим и още "4-тични" думи, като: нашето "габърче" (защото то не ще да е от дървото габър, което пък, сигурно, е бая усукано), остарялата ни "
губерка" (голяма игла), може би и ... ангел
Гавраил (Gabhriel на лат., който някак-си се "гаври", т.е. "гувернира"), а тогава може би и слав. ... говор (hovor на чеш.,
gwar на пол.), защото говора е команда (като Гавраила, той може да е бил доста словоохотлив "човек", или пък безкомпромисен, кой знае?). Това, разбира се, е и гърлен звук, но той е много древен, и в скр.
gavate значело звуча (някъде наблизо е и известния guru) и това не пречи да има и някакво усукване, въртене (т.е. въртене на езика в гърлото).
А че около този размит корен по света има сумата думи (с техните идеи), трябва да е ясно. Примерно: има ст. гр. "тетрархи" (τετραρχοσ), които са били големи владетели (или на 1/4 от някои земи, или и на четирите
посоки на света, предполагам аз), после идва ... тетрадката (τετραδα), защото тя е само един сгънат на 4 лист хартия, после е тетраедъра (τετραεδρον на гр. и tetrahedron на лат., т.е. с 4 страни, "едри" по гр.), тетрагона или четириъгълника, ... катедрата (навярно), защото тя е четириъгълна и повдигната нагоре, бълг. "едър", разбира се (това не е слав. дума, в рус. я няма), като човек с много (разбирай големи) "едри"-страни. Но има и още нещо, има "кайзери" (Keiser на нем.), или "кесарь" на ст. слав., но това е лат. цезар (Caesar), очевидно, и той може да е считан тъкмо като лат. еквивалент на гр. тетрарх. Има и лат. "теселиране", нещо като "
теслиране", може би, където теслата е тур., с нея се режат парчета (но да не се отвличаме тук), т.е. tessellation, което значи покриване (или разбиване) на една повърхност с някакви фигури, най-често квадрати (но може и 6-ъгълници, и други; за триъгълници се използува думата триангулация). Е, тук, разбира се, е и квартирата, четириъгълника в който живеем, разните карета (които може да са и мръвки), известната стара анг. титла esquire (есквайр, която е и фр., и ще рече просто човек, който притежава някое парче земя, което се предполага квадратно), ескадрата или ескадрилата, итал. squadra (която е и ескадра и други неща, но и футболен отбор), и други думи. А за да не си мислите, че съм забравил за лошите, извъртени "квардати", то нека Ви припомня и ст. слав. "скверна", която много прилича на рус. "сквер", но е лошо петно, срам, позор.
Петица
Образът на 5-цата, положително, не сте могли да отгатнете (Вие може да си мислите, че сте, ама сигурно не сте), а той е много прост. Това е ... едно
махало,
pendulum по лат., където pendeo значи клатя се! Като някаква комбинация между махало и "пендало" ние сме чували и думата "мандало", но това измесване трябва да е доста отдавна, защото това е скр. "мандала" (свещен гръг). Както и да е: защо петицата се клати? Сетихте ли се? Е, докато "включите" аз ще приведа някои други думи, като: анг. depend или "зависи" (и то не от, а
на,
on по анг., защото е закачено на нещо и се клати), "пайантов", "панта" (вратата се клати на нея), тур. "пендари", защото това не са просто жълтици, а
клатещи се такива, нанизани на връв дето се "пендват" на гърдите на младите булки (наред с това, на което се опират), самата 5-ца на ст. гр. πεντε, оттам и нашето "пет" или рус. "пять", и стигнем до скр., където тя била pañca (четено 'панча'). Е, дотук стана ясно откъде е слав. 5-ца, но нем. fünf или анг. five не са от там, обаче на ст. евр. тя била
tiferet и означавала красота или изобилие, където има някакво "фит- /фет-".
Добре, да кажем сега защо петицата се клати, понеже има и други идеи и да не се объркваме без нужда. Ами това е идеята на
китката на човешката
ръка, с петте си пръста, която просто лесно се клати, нали? И затова тя е и съвършена и изобилна (в ст. евр.). Обаче тук се получава едно измесване на 4 с 5, може би като съседни цифри, което е бая старо, защото на ст. гр., както казахме, 4 е τεσσερα, което много прилича на ст. евр. tiferet (5), на което може да се дължи и споменатата нем. връзка vier - viel, а и въобще имената на тези две цифри в редица западни езици (примерно, на нем. vier - fünf, на анг. four - five, на итал. специално 4-ти и 5-ти са quarto и quinto, което не ще да е случайно). И петицата, след като е красива и гъвкава като ръката ни, е символ на сила и защита, понеже пентаграма (pentagram), лежи в основата на ... Пентагона (Pentagon), разбира се, а и на петолъчката (колкото тя и да не се харесва сега на мнозина), защото
всички звезди се рисуват обикновено с пет лъча (ако не броим евр. звезда на Давид, образувана от два преплетени триъгълника).
Така че петицата е китката на ръката, но и педята, или стъпалото на крака, оттам и всички "педита"-дечица (а и тези дето харесват дечица, ама не просто така), но куриозния момент (дори за мен) беше в това, че и ... петата трябва да е тук, която и на рус. е "пятка" (т.е. връзката пет - пета, или пять - пятка, просто не може да е случайна). Е, петата сигурно е просто част от "педята на крака", тя се отпечатва при ходенето, но в нея за първи път се появява
извивката в картинката на петицата, защото китката на ръката е просто разпокъсана, като парцал (което също не е случайно, защото на нем. парцала е Lappen, а стъпало на крак е Fußlappen, където Fuß е крак). ( Тук се появява и ... цветното листче, лат. petalum, който в ст. гр. е πεταλον, но ще Ви дойде множко да се отплесваме сега и в тази посока. )
И още една малка добавка: доста цифри стилизирано се изписват с толкова прави чертички, колкото е самата цифра; така е с: 1, 4, 5, 6, и 8. А, и понеже много деца бъркат 2-та и 5-та като
дроби, да обясним и това, то е така защото 1/2 = 0.5, а 1/5 = 0.2, така че се получава като че ли 2-та и 5-та са
огледални образи (ако сложите огледалото под 2-та); това е следствие от аритметиката, но и то е намерило някак отражение в изображенията на тези две цифри.
Шестица ...
Тук, разбира се, е мястото на 6-цата, но понеже тя е толкова важна и интересна, то ще я ...
прескочим засега. За да Ви дадем още време да помислите. Е, хайде, ще Ви дам една много важна подсказка: каква е връзката между six и ...
sex?
Седмица и осмица
Разглеждаме ги заедно, защото няма много какво да се каже за всяка една от тях, но и защото в някои случаи те са свързани. Първо най-простото, образа на 7-та е, разбира се, ... едно
знаме, на дълга дръжка, което се ветрее (с "железния" аргумент: "А че как иначе?)! Е, ама разбрахте ли защо? Ами, еврейска работа, с две думи. Бог бил сътворил света за 6 дни и на 7-ия си почивал, но това е 1/4 от лунен месец, така че има основание за използуването ù, а това е и просто число (и древните хора са им обръщали особено внимание, макар че и сега може да се окаже, че в тях се крият ... тайни на мирозданието, по точно в
разпределението на големите и
огромните прости числа в посока на безкрайността). Та, на ст. евр. 7 било
od, което е точно анг. дума за нечетен (odd), но на мен лично тя ми звучи като ... "
Ох (казал "дядо Господ", най-после свърших — и забърсал потта от челото си)". Докато 8 на същия ст. евр. било
yesod, което вече трябва да е "ех + од" (yeah + od), но както и да го разбиваме, то 8 е подчинено на 7, формира се с добавяне на нещо към 7-цата.
Сега, вярно, еврейска му работа, но се оказва, че и "вси словене" вече хиляди години мислят така, защото, нали, и при нас "осем" е "до + се(де)м", а така е и с рус. "восемь" ("вот + семь"), което не е логично, защото 8-цата е много хубаво число (ще видим скоро), докато 7-цата, поне според Запада, е едно ... ами, гнило число! Така ли е? Ами, не само че е така, но хората там привързват 7-цата към 6-цата, а не към 8-цата, защото, примерно, в нем. имаме sechs - sieben, във фр. six - sept — и това е гнило защото е
септично (septic) —, в хол. е zes - zeven, в итал. е sei - sette, и тъй нататък (и тъкмо това се нарича кумулативно доказателство, между другото, с много примери). Тази "септика" (прилепване на всички бацили, коки, и каквото там може) при 7-та я има и в древните езици (без евр.), където в ст. гр. тя била επτα (а сега може и εφτα), а в скр. била sapta.
Докато вижте осмицата, много засукана работа, осукан геврек, което е така, защото тя е първия (а и единствен от цифрите, т.е по-малки от 10) куб (2^3), и нейното название на Запад е просто възглас на удивление и възторг! Хайде да проверим: на нем. е acht ("ах", а като глагол achten значи "внимавай"), на анг. е eight ("ей"), на фр. е huit ('юи', т.е. "ухаа"), на итал. е otto ("баш таман", тъй да се каже), на шведски atta, и прочее, и на ст. гр. οκτο ("охо", минало без промяна в лат.), на скр. aštau ('аштау') и на авест. ašta, което си е направо ...
astounding или изумително (по анг.). Така че, "на съда всичко е ясно".
Деветка
Да, ама 9-та
не е обърната 6-ца, както сигурно сте решили, защото няма никаква логика в това (от математична гледна точка). Не, тя не е това, тя е по-скоро едно ... "не"! Ами, да се огледаме първо на Запад, където имаме: в нем. neun ('нойн'), в анг. nine ('найн'), в швед. nio, в хол. negen, във фр. neuf ('ньоф'), в итал. nove (но 9-ти е nono), на исп. nueve — май стига "кумулиране", а? — а в древните езици съответно εννεα (на ст. гр.), и в скр. и авест. nava. Ако още не сте схванали защо 9-та значи "не", то вижте и че в някои езици тя значи нещо "ново". Помага ли Ви това? Е, ако сте от тези дето гледат рекламите то сигурно това нищо няма да Ви говори, но ако все още можете да мислите поне малко, би трябвало сега, като затворите очи, и да видите защо 9-та е символ на новото. Нали? Защото с нея
цифрите свършват, и трябва да започваме пак отново (в друга десетична позиция, точно както е при броячите). И по тази причина и графичният образ на 9-та се състои от ...
две цифри — първите две, 0-та и 1-та, като 0-та е отгоре, а 1-цата отдолу. Това е цялата философия тук (т.е., тръгнахме от 1-цата и стигнахме до 0-та, като 10-ка).
А как стоят нещата в слав-те езици тогава? Ами,
пак така, защото, при това положение (но не и иначе — иначе човек не би могъл да се сети), нашето "девет" или рус. "девять" значат, че цифрите някъде са се ...
дянали (пустите му цифри!). Тоест този път ние се чудим, както Запада се чуди на 8-цата, само дето ние правим това с 9-ката, понеже където е "девять", там е и "дева", "дива" (това е скр.
Diva или Deva, като дева, красавица, но и като богиня), "
дивак"(той е
дивно творение — не знам дали сте наясно по въпроса?), "девать" (слагам по рус. — е, смисъла не е на чудене, но пък е на слагане някъде, на махане от тук), и така нататък.
Десетка
Ами, 10-ката не е цифра, от математична гледна точка, но може понякога да мине за такава (особено ако не почваме от 0-та). Във всички случаи нека кажем нещо за нея. Тук също има измесване на идеи, като тя на анг. е ten, на нем. zehn, на ст. гр. δεκα (dieci по итал, decem по лат.), като тук са и деканите (dean на анг., които за нас са "
дякони") и декадите, и ... докторите (doctor или краткото doc поне на анг.), и доцентите (docent на лат., понеже doceo значи обучавам). После можем да добавим разните доктрини (doxy, теза на бълг.), наред с ... парадоксите (paradox, това което е около и извън "доксата"), и ортодоксите (точно според "доксата"), които идват от ст. гр. δοξα ('докса', теза идея, сметка, име, репутация, и т.н. — в древ. езици една дума често значи съвсем различни неща, понеже хората са тръгвали от скритите в нея идеи, които могат да се намерят в различни предмети, тук това е същността на нещото), а още и нем. decken, което значи покривам. Вижте, накратко казано, това е идеята за "
капа"-та, т.е. шапката, която, вече и като гр.
буква (καππα, kappa на лат.), е точно
10-тата, и тя просто
увенчава нещата. Затова тук е и фр. chapeau ('шапьо'), и анг. cap и cape, че и cup, лат. capito, Капитолия, капитаните, капитализма (т.е. капитала като главното нещо, не човека), и сумата други думи. А древната дума била ст. евр.
keter значещо корона или венец, от което е останала поне І-та буква, при все че тя значела 0 (т.е. това е някакъв кръг който се слага на главата на хора, на които си струва да се слагат разни кръгове, за да ги отличаваме от другите).
Сега, корените са доста измесени, поне "капа-" и "докс-" са съвсем различни неща, още повече zehn или ten, но поне нашето десет си е лат. deci-, а "капата" се намеси поради десетото ù място по ред на буквите. Нем. zehn е или нещо издърпано (от ziehen, т.е. изкачило се нагоре, ако разглеждаме 10-та като последна цифра), или пък, което е по-логично, свързано с тяхното броене, zahlen, до което ще стигнем пак по-късно (макар че може да има нещо общо и с тяхното ... Zehe като пръст на крак, т.е. нещо жилаво, здраво), а оттам е и анг. ten. ( Аз, обаче, не изключвам съвсем и възможността старите тевтонци да са направили своето zehn, като са взели втората
сричка на лат. deci, просто защото са мислили, че "de" е някаква представка. )
Други особени числа
За особеното положение на 4-та, евентуално 5-та, вече говорихме. После идва 12, което, съвсем очевидно, е хубаво число защото се дели на първите четири числа (2, 3, и 4), и оттам са и часовете, апостолите, минутите (те се делят още и на 5), даже имало някакви древни системи на броене с 60-тична база. А то и дузината, или dozen на анг., също е нещо като капа, от корена doc-.
Покрай 12 се оказват особени и 11 и 13, първото защото е преди 12, а второто след него. Но тук има и други моменти, защото 11 е просто
красиво число, то може да даде и ...
1001, което също изглежда красиво, и освен това се дели — това дори и математици в днешно време не го знаят, защото не са се замисляли за това — на 7, 11, и 13 ! Така че, като вземем двете прости числа около 12 (а такива две съседни прости числа няма особено много, те са най-близките възможни, като 29 и 31, и това по своему е интересно), и като ги умножим, и още веднъж ги умножим по предишното просто число, то получаваме 1001, което, като му махнем нулите, дава точно средното число, 11. Това е част от магията на числата, тя на времето, а и сега за някои, е пълнила главите на хората. Освен това 1001 е хубаво число и в днешно време за индусите, защото те не обичат да продават (или купуват) нещо за кръгли суми (това са, един вид, "умрели" числа, спомнете си за четния брой цветя), а с 1 по-малко просто нещо му липсва на числото, та затова те предпочитат да е 1001, 12001, и други подобни. И след като 12 е толкова красиво, то 13 вече може да е и грозно, нали, и затова руснаците (а сигурно и други народи) го наричат "дяволска дузина" ("чёртова дюжина").
Добре, а 16, което за латинците (поне на фр. и итал. това е така) е границата до която казваме най-напред втората цифра, а после първата, докато после става обратното, е също забележително, понеже то е първата (ако не броим тривиалната 1-ца) четвърта степен (на 2-ката). Немците, обаче, не обръщат нищо при числата чак до ...
99, и който не знае това би си помислил, че това е нещо много перверзно. Е, то е така, но защото другите народи не го правят (но англичаните до преди два века, по времето на Чарлз Дикенс, са го правили, примерно, казвали са че някой-си е на "6 и 50 години"), но иначе в това
има резон, понеже при събиране е по-лесно да се събират първо единиците, и после десетките; това, което не е удобно, е че за всички числа по-големи от 100 това вече не е така, но пък 100 е доста голямо число; по тази причина анг-ните не казват, да речем, 1984 година, а "19 стотици и 84 години", а и парите често броят по този начин.
В анг-кия има и едно
score, което значи буквално черта, но при числата значи, архаично, 20. Това пък, как мислите, защо е така? Е, това е елементарно (както би казал Шерлок Холмс), то е понеже толкова са
всичките ни пръсти, включая и тези на краката, така че като няма на какво повече да броим слагаме чертичка и започваме от начало. На този лош "адет" анг-ните сигурно са се научили от фр-зите, които и днес не могат да се научат да кажат, примерно, 80, а казват 4*20, или не казват 96 (дори не "6 и 90"), ами 4*20+
6+10, но ето, като стигнат до 97, то тогава казват 4*20+
10+7. Тук може въпросът да не е в особеното положение само на 16, а и на 6 (до което скоро ще стигнем), но това е положението. При 70, обаче, решават, че 60 е много хубаво число (дели се на: 1, 2, 3, 4, и 5) и го наричат
60 + 10 (
soixante-dix). Числото 60 е силно привличащо, и по тази причина и градусите са 360, а не 100, което би било по-правилно, но тук идва е периода на въртенето ни около Слънцето, така че 1 градус е 1 ден, и по 1 минута на ден нараства (или намалява) деня във всяка от посоките (т.е. с по 2 минути). Та, такива ми ти любопитни моменти, които са си чисти рудименти.
Големи числа
Ами, тук можем да тръгнем от 100-ката, но първо в зап. варианти. Нем.
hundert ни говори за някакво ... куче (
Hund), което може по-рано да е значело нещо важно, или голямо количество (във всеки случай те, както и руснаците, имат поговорката: "Ето къде е заринато кучето", в смисъл на нещо важно, същността на нещата). А хилядарката е
thousand на анг., което е от нем. Tausend (очевидно), където има някакво удряне, трясък — от удрянето на парите (евентуално с кесията) на масата, предполагам —, при все че етимолозите дават някакви стари тевт. форми като: tusund, dusund, dhüsundi, швед. tusen, и други, и обясняват, че това било комбинация на "dhüs + hundi", означаваща много стотици, но, както виждате "кучетата"-стотици са си пак тук. А пък що се касае до думкането (dhüs), това бил някакъв и-е. корен значещ надуване, и там бил и техния палец (Daumen на нем., а оттам thumb на анг.), само че за мен удрянето е по-убедително от евентуално надуване. Както и да е, това е близко до рус. 1000-ка, "тысяча" (където е "дюс-", там е и "тыс-"), освен това корена "дюс-" е просто 2-ката, която ни води и до дузината (dozen), където можем да добавим лат.
duodenum, което е 12-пръстното черво, така че "номера" надали е в надуването.
От тук стигаме и до дюйма, който е рус., но значи същото както и анг.
inch, а освен това и същото като нем. цол (
Zoll), така че нека разясним малко нещата. Значи, дюйма, според мен, е просто славянски вариант на изказване на анг. ... thumb или палеца, където има нужда от следното пояснение: това не е дължината на последната фаланга на палеца, а палеца гледан
напреки (който е широк нормално към 2.5 см.), защото така може да се слагат палец до палец и да се мери. И като наредите така 12 "палеца", това трябва да даде точно 1 фут, т.е.
стъпало, и аз лично го замервах и при мен излезе почти толкова (11.5 палеца, т.е. на 12-ия стъпалото свършва)! Така че тези връзки не са съвсем случайни, те може да са малко нагодени, но са доста близки до истината, за един среден човек (мъж, защото на жените ръцете са по-фини).
Самият инч (за мен очевидно) означава, че това е нещо, което се пъха
in-вътре в нещото, което измерваме. А пък цола-Zoll идвал от лат. telonium (което не му личи, но сигурно е така, защото 't' може да стане на 'z' при немците, да Ви кажа аз), което било от ст. гр. τελωνια и значело данък или такса, но това е така, понеже тук идеята е за някакво делене (сравнете с нем. Teil, 'тайл', като част). Така, но по-важното е, че от цола се стига директно до нем.
zahlen (броя), или вариацията zählen (плащам, подразбирай като броя парите), което било съвсем евр., а именно
tsoln, значещо броя. Така че цола е една пръчица за измерване, където корена е не само лат., а преди всичко евр., и от тук съвсем спокойно може да идва и нем. 10-ка (zehn), и самото броене. ( А, тук има и още нещо, при "таузенда", тук има връзка с рус. ... "туман" което значи мъгла, и този корен е доста разпространен, но идеята е за нещо много на
гъсто, понеже древните хора са считали, че тъмнината е нещо такова, което закрива светлината, само че тук не е мястото да се разпростираме в тази насока. )
А милионите (million) и милиардите (milliarde), а още повече амер. вариант "билион" (billion) са нещо много ... — ама сигурно няма да познаете, нали? Е, корена мили- е просто нещо много
мило, което е свързано със ... меда, който е "мели" на ст. гр., и в араб. има нещо подобно, че и в скр., защото от меда се е правела от дълбока древност медовина, и специално в анг. mead значи тъкмо това. Тук също нямам възможност да се отвличам, но мога поне да спомена, че в този "кюп" са и всички ... военни, т.е. military, т.е. "мили хора"!
Обаче без малко да изпуснем бълг. 1000-ка, защото "хиляда" не е нито нещо мило, нито надуто, но какво ще да е тогава? Положително никой не е могъл да се сети, а такива неща
няма и в етимологичните речници, защото тази дума е типична бълг., т.е. нещо древно, дошло, я от перс., я от ... монголския, я от санскрита. Но можем да я свържем лесно с един наш жаргон, ... "
хиля се"! За да не си мислите, че си измислям нещо с древните езици, то сравнете с лат.
hilarious (весел), или с нем., по-скоро тиролско, "хайларипи" (или с heil, ама без Хитлер). А идеята за "хилещото" се число — е, то, разбира се, се хили
не самото числото, а ние, че виждаме толкова много пари (защото хората, обикновено, за пари си мислят) — ми даде една пакистанска дума,
Naulakha, значеща 900,000, така че, ако началото е свързано със 9-ката /neun /nine, то "лахенето" ще трябва да символизира 1000-ката (а на нем. lachen значи точно смея се, и корена също е много древен, защото ... съпругата на Вишну била Лакшми, и тя била много весела "мацка", и имала много лица). Прочее, тук може да се добави и тур. "лаф", което са обикновено смехории по време на ядене (или пък анг. laugh).
Ами нашата, този пък слав., стотарка? Сега вижте, етимолозите извеждат "сто" от ст. гр.
εκατον (където можем да споменем и лат. ... хекатомби,
hecatomb, стотици гробове-"томби"), и слагат в този "кюп" и hundred, че и лат.
centum, но това може да е така само защото трябва да е така, понеже значи същото, обаче
идеите скрити зад думите са различни. В ekaton има някакъв "тон", а какво им говори на гърците "ека-"-та, да не гадаем тук; в centum-а има ... дрънчене, звънене, както при центовете, както и при
кантарите, centenarium, на лат., което в гр. било κεντηναριον (откъдето можем, действително, да стигнем до нашия "кантар"); а в думата "сто", според мен, се крие просто ... възгласа "стоп", т.е. стига толкова (сто тояги, примерно, а?). За нас "сто" не е малко нещо, а подобна идея, само че завъртяна около 4-ката, има при рус-ците, които наричат нашата ...
стоножка именно "
сороконожка" (като "сорок" е 40). Ако толкова искате по-древен корен, то вземете скр. или авест. satam, някакво пре-слав. "съто", което е корена на насищането, ситостта.
Пак шестица
Да сте се сетили каква ще да е връзката между six и sex, не ми се вярва, но първо нека се убедим, че това е така (като (а-)кумулираме нещата от различни езици). Примерно: в лат.
числото е
sexis, а пола (защото това значи "секса" за Запада) е sexus, в нем. числото е sechs, и четено 'зекс' (което си е чист секс, защото те четат всяко първо "s" като 'з'; секса там е Geschlecht, 'гешлехт', което значи "лоша работа", защото те са — е, били са, де — морални хора), а на ст. гр. числото е εξι (което, очевидно, звучи съвсем секси). Но нека сме наясно още и по това, че секса се идентифицира с половия орган, и то с
мъжкия (защото жените кой ги е "бръснел" по-рано?), така че излиза че този орган трябва да е тясно свързан с 6-цата. Сега вече става по-ясно, нали? Понеже, ако човек се
загледа в един такъв "секс", особено ако е мъж и си го огледа
в реката, то ще види, че той прилича на 6-ца, т.е. има си и пръчицата и кръгчето (е, две кръгчета, но в профил те изглеждат като едно). Така че излиза, че от дълбока древност (едно 3000 години е добра догадка) числото 6 се е сравнявало и оприличавало с мъжкия пенис.
Но, разбира се, това са неща с
математическа идея в тях, защото числото 6 се е считало за
съвършеното число (а че пениса е съвършено творение би трябвало да е ясно на всички жени, че и на мъжете също), което ще рече, че то е равно, както на сумата, така и на произведението от всичките си прости множители: 6 = 1*2*3 = 1+2+3. За простите числа е ясно, че друго такова няма, защото сумата им е винаги с 1 повече от произведението им (което е равно на числото), но и за съставните числа е интуитивно ясно, че трябва да е така, понеже при 4 сумата е 5 а произведението 4, при 6 те са равни, а нататък сумата е винаги по-малка от произведението (за 8 сумата е 1+2+2+2 = 7, а числото или произведението са 8; за 9 сумата е 1+3+3 = 7; за 10 сумата е 1+2+5 = 8, и т.н., като за 100, да речем, сумата е 1+2+2+5+5 = 15, и т.н.). ( Е, това зависи от
дефиницията, и аз Ви давам най-простата, но в "Началата" на Евклид, се приемало че съвършено или перфектно число е такова, за което сумата от
всичките множители е равна на
числото — вече
не произведението —, и тогава, примерно и 28 е такова число, защото 1+2+4+ 7+14 = 28, а има и големи такива числа като 496, за което 1+2+4+8+16+ 31+62+124+248 = 496 = 16*31, и тъй нататък, те не са ограничени, но дори и при тази дефиниция 6 е най-малкото такова, а е и една цифра. )
Така че тези идеи са стояли в главите на древните гърци и на други народи преди тях, защото още и звездата на Давид е с 6 лъча, и зарчето, т.е. куба, има 6 страни (и в България и днес се използува 6-бална система на оценки), което пак показва, че
не мъжкия член прилича на 6-ца, а 6-цата е така замислена, за да символизира това съвършено (може би най-съвършеното, или поне най-емоционално възприеманото) органично творение. Но те могат да бъдат,
донякъде, открити и в слав. езици, понеже на рус. 6-та е "шест
ь" (в пол. е szešč, 'шешч', а имало и някакво
балтийско sheshi), докато ... пръта или кола е "шест", и: ха сега кажете, че "шесть" и "шест", и то в един език, не са свързани! Освен това самата 6-ца като име не е много различна от sex, или вземете итал. sei, което ако го четем с 'ш' в началото е почти като при нас, и това число в скр. било
šat ('шат', което е практически този звук, който се чува като размахваме някаква палка) или още
šaštiš, което няма как да не Ви ... шаштиса, нали!? Да добавим още и това, че в тур. числото 6 според речниците е alti, което няма как да не кореспондира с тяхното злато,
altin ('алтън', при тях лат. "i" твърде често се чете като бълг. "ъ", защото хората нямат голям избор, или така, или чрез лат. "a"), или по-точно златна монета, но при играта на табла аз съм сигурен, че 6 & 5 се казва 'шеш-беш', където beş действително значи 5, така че този корен не е неизвестен и при тях. Освен това не забравяйте, че всички скр. богове, ако приличат на хора, са с 4 ръце, т.е. със 6 крайника.
А що се касае до пръчката "шест" на рус., то техните етимолози казват, че имало някакво старо "шьстъ", после белоруско "шост", и споменават някакво латвийско shiekshtas като ... ствол на дърво без клоните. Е да, де, тя "оная работа" е точно като дърво без клони, нали? Те, разбира се, не обясняват точно това, а по-скоро гадаят, но тогава и аз мога да продължа с други думи, като рус.: "жёсткий" (твърд), "жестянка" (тенекия), "железо" (желязо, разбира се), "жезл" (същото), а че и ... желето, което е течно, течно, по вземе че стане твърдо (е, не съвсем като желязо, ама почти). Тоест желязото е един вид желе (докато е течно), а имало и някакво ст. слав. "желы" значещо ... костенурка (защото е с твърда черупка), но самата дума желязо в слав. езици кореспондира добре с нем.
Stahl ('штаал', стомана) или Stiel ('штиил', стъбло на цвете). ( Бихте могли да си помислите, че и ... "жълтия" цвят е някъде тук, но това е измесване на корени, жълтото е по-скоро "
гълто", или "голдено", така че да не се отвличаме с него. ). А, рус-ците имат още и думата "шестерня" което е зъбно колело, което може да е така защото профила на зъбите прилича на 6-ъгълен, но може да се има предвид и пръта, на който се поставя колелото (защото зъбно колело без ос, просто не може).
Но, стига сме акумулирали, всичко вече е ясно, шестицата е "голяма работа", също както мъжката "работа". И нека за изпроводяк да се върнем към гр., където тяхното εξι—6 може да се запише и само като εξ, което, очевидно, е дало лат. представка "ex-" ("из-" при нас, а в итал. само "s-"), като нещо дето изскача изведнъж — ей така, няма, няма нищо, па току виж, че взело че изскочило нещо, а? Ето това е шаштисващата шестица, с която, съвсем заслужено, свършваме нашия опус за числата.
10.2012
ИДЕЯ ЗА НОВ КАЛЕНДАР
Мисля, че е ясно, че календара ни има толкова много "кусури", че отдавна е време да се смени, поради което съм чувал, че имало сумата идеи (може би стотина, не знам) за нов календар.Е, и аз правя своята, която съм давал на 1-2 други места, но между другото, а тук ще я развия по-подробно.
Този нов календар е
слънчев, т.е. се привързва към Слънцето а не към Луната, което мисля отдавна е ясно, че е по-правилния подход. Освен на годината (времето за обикаляне на Земята около Слънцето), той залага и на деня (времето за завъртане на Земята около остта си), а всичко останало (месеци, седмици, както и часове, минути, секунди) е друго. Освен това той е
десетичен, т.е. навсякъде където може се използува база 10 (а не 12 или 60), което също е очевидно за мен, така че не е изключено да "преоткривам колелото", с някои минимални модификации, но нека, все пак, изложа идеята, защото може моите добавки и да не са чак толкова очевидни за всеки, а и колкото и много предложения да има то нов календар все още
няма, така че, предполагам, форума е открит, тъй да се каже.
1. Големи деления (по-дълги от един ден)
Това, разбира се, са месеците и седмиците. Но първо,
откъде да започнем, защото сегашния ни календар нещо е объркал нещата, понеже се привързва към някакъв уж-бог, а не към Слънцето, и започва годината не от правилното място, а някъде около точката на зимното слънцестоене. Е, то по принцип, при един цикличен процес (както съм споменавал и другаде) не е особено съществено откъде ще започнем, но ако имаме подходящо
добро основание, защото циклите на сезоните, т.е. продължителността на греене на Слънцето, а оттам и на температурата (за дадено място и в северното полукълбо) е нещо като синусоида, а тя започва от момента на прехода през нулата (т.е., в нашия случай, от равенството на деня и нощта, 22 март); докато стария ни календар започва почти от долна мъртва точка (защото дотогава е било мъртвило, ама сега, като се бил родил новият стар бог, т.е. сина, и всичко ще цъфне и върже, но излиза, че само за половин година, защото после нещата пак се влошават; в южното полукълбо пък се оказва, че точно в началото на годината нещата започват да се влошават, започва да се захлажда). Ако започваме, обаче, от точката на пролетно или есенно равноденствие, то тогава навсякъде по земното кълбо това ще е начало, като разлика ще има само в това дали започва подобрение или влошение на времето (но на всички, все едно, не може да се угоди, а в северното полукълбо живеят повече хора, там е най-големия Евразийски континент).
Прочее, няма смисъл от много дискусии по въпроса, съвсем ясно е, че трябва да се започне от
22 март, ако щете само защото такава е традицията, така започват всички зодии, а те идват от древността. Но ако се замислите малко за названията на месеците (които са латински), и ако прескочите основната част от тях, където има заложени други идеи (това някъде го дискутирам, но да не се отвличаме тук с тази тема), то ще стигнете до четири последователни месеца, където в началото има една цифра по латински, и после някакво треперещо (поради студа) "брр", т.е. аз имам предвид от септември до декември, където септември, съвсем ясно, трябва да е седми месец (после осмия е октомври, и т.н.), но той е с номер девет според сегашния ни календар. Как мислите, как така древните хора са се объркали? Да, ама те не са се объркали, защото ако март е първия месец, то бройте и ще видите, че на седем ще стигнете точно до септември, така че всичко е ясно (само дето Христос е объркал нещата).
Сега идваме до
месеците, които, щом трябва да имаме десетичен календар, трябва да са
десет, няма как! Тогава 360 : 10 =
36, така че броя на дните във всеки месец трябва да бъде толкова, с малки изключения (защото дните в годината не са точно 360, те дори не са 365 или 366, но до толкова стигат). Тези 5 (или, респ., 6) дни, защото аз
не считам, че трябва да променяме поправките за високосни години, те са си добри, и по-добри надали можем да измислим (числото, все едно, не е цяло), можем да ги разпределим по един ден на всеки четен, или пък нечетен, месец, но аз лично предлагам те да си стоят
в една седмица (а каква ще видим след малко)
в края на годината! Значи, преди да критикувате несиметричността на двете половинки, си спомнете, че и при стария ни календар те не са възможно симетрични, понеже съвсем не е нужно във февруари да има само 28 дни — а и защо във февруари, а? Ами защото там (уж) свършва годината, понеже това е последния месец преди март, така че това е още едно съображение за правилното начало на годината.
Когато всичките допълнителни дни се сложат на едно място те могат някак-си ... да не се броят! Тоест, те са нещо
допълнително, каквото те, наистина, са, и могат просто да се считат за официални почивни дни, за нещо подарено (от бога, ако така повече Ви харесва). Даже става много добре това, че те никога няма да надхвърлят числото 6. Това ще се окаже важно, защото сега идваме до седмиците, които
няма да имат по 7 дни. Защо? Ами много просто, защото 36 не се дели на седем, а е хубаво да се делеше. Обаче то се дели (и то два пъти) на 6, така че новите седмици ще бъдат "
шестици"! При това положение допълнителните почивни дни в края на годината (Коледна ваканция, ако има Коледа, или просто крайна годишна ваканция) ще дават една почти пълна седмица, а във високосни години — т.е., в такива с високи
кости, да Ви кажа аз, израстнали повече от другите — тази седмица ще бъде съвсем пълна. Това е много хубаво, защото така всеки ден от
всеки месец ще кореспондира
еднозначно на едно поредно число от "шестицата" (остатъка от деление на числото от месеца по модул 6, казано на математически език)! Примерно, 17.4 ще може да се напише и като 5.3.4 (или обратното), т.е. 5-ти ден, от 3-тата "шестица" на 4-ия месец.
А сега да кажем нещо и за названията. Ами, ако в някоя страна не смятат да си ги прекръстват по своему, аз предлагам едни универсални англо-френско-латински названия, а именно: онмон, дюмон, тремон, формон, фифмон, сиксмон, севмон, ахтмон, найнмон, и тенмон, като те може да се означават с числа, и дори вместо от 1 до 10 може да ги пишем от 1 до 9 и после 0 (за десетия месец), за да използуваме само една десетична позиция. Всеки месец ще има шест групи или "шестици", а ако щете и секстети, които се наричат: онгруп, дюгруп, тригруп, форгруп, фифгруп, и сиксгруп, с изключение на последния, тенмон, където ще има и една ексгруп, която го удължава; във всяка група ще има съответно по шест дни, наречени: ондей, дюдей, тридей, фордей, фифдей, и сиксдей.
Но освен несиметрията заради ексгрупа, която засяга полугодието, се налага и още една асиметрия, за четвър-годината, която не може да е тримесечие. Някои пак може да побързат да възразят, но аз считам, че не е съществено, че няма четири равни сезона, по простата причина, че те, в действителност, и
не са равни! Тоест, основните и по-дълги сезони са лятото и зимата, които спокойно могат да се броят по 3 нови месеца, а междинните сезони пролет и есен ще бъдат по 2 нови месеца. Я да видим какво се получи, като вземем предвид, че 1 нов месец е 1 стар месец + 6 дни. Годината започва с пролетта, която трае от 22.3 (ондей, онгруп, онмон) до (22.4 не, 22.5 не, а с още 12 дни, или, ако считаме всички стари месеци по 30 дни, то до) 4.6 по "стар стил" (което е ондей онгруп тримон), искам да кажа, че последното е вече първия ден от лятото (а за последния на пролетта си извадете един ден); после следва лятото (до 36 фифмон, или следващия сезон започва от първи сиксмон, което ще рече) до 22.9 по "стар стил" (както и трябваше да се очаква); после е есента (в северното полукълбо, разбира се) до 4.12; и после е зимата до 22.3. пак по "стар стил".
Както виждате, това е дори по-добро деление на сезони, понеже пролетта, действително, свършва към края на май, юни месец си е вече истинско лято, и то още от началото, и така до 22.9, а есента трае, пак действително, до към началото на декември (или края на ноември). Ако има някакви промени н началото, в зависимост от географската ширина на мястото, то те са симетрични и в края на сезона, който или се удължава или се свива. Понеже, вижте, Слънцето започва да грее по-дълго от 22.3 в сегашния календар, но това още не се отразява на температурата, а ù се отразява с месец и нещо закъснение, поради инерционността на топлообмена (който е доста бавен процес), така че става едно равномерно изместване на
всички сезони, и ако те се считат за равни а не са такива, то това ще даде изкривявания във всичките сезони (както, примерно, на 22.6 слънцето е най-силно, но това далеч не е най-топлото време, което се пада в августейшия или царствен месец август), а ако направим сезоните неравни, според както казах за основните и преходните, то при едно равномерно изместване може да налучкаме доста добро съответствие в температурата, както и става, понеже средата на синусоидата за слънцегреене (пролетното равноденствие) се оказва още доста близо до долната мъртва точка по отношение на температурата. Накратко, задължително деление на четири равни сезона
няма да има (от гледна точка на статистика или отчетност, т.е. формално), но едно естествено деление ще си съществува на базата: 2, 3, 2, 3.
Е, лунните фази няма да се означават, но тях и при съществуващия календар ги няма. А за любителите на зодии (понеже те, сигурно, няма да изчезнат) ще има малки таблички от кога до кога е всяка една. ( Между другото, нека Ви напомня, че месеците, като лунни, разбира се
не са 12 в годината, те са с точност само до един ден
13, т.е. 28 * 13 = 364, така че и тук нещата са нагласени, за да може да се дели годината, и то ако е 360 дни, на колкото може повече числа, т.е. на 2, 3, и 4, или на 12. )
2. Малки деления (по-къси от един ден)
Тук ще бъдем по-кратки, като е ясно, че за да имаме 10-тични подразделения на деня, трябва в денонощието да направим
10 часа по 100 минути, всяка от по 100 секунди. Това прави 100,000 секунди вместо 24*60*60 = 86,400, така че новата секунда ще е малко по-къса от старата, но затова пък новата минута ще е към 1.5 пъти по-дълга от старата (тя ще е 1/1000 от деня, докато старата е 1/(24*60) = 1/1440 ), а новият час ще е 2.4 пъти по-дълъг. Разбира се, че това няма никакво значение, и е въпрос само на навик, но просто е по-удобно да се използува навсякъде десетична система. Да добавим и това, че тук броенето започва пак по старому, т.е. от 0 до 9 за часовете, или от 0 до 99 за минутите и секундите. Ще може да има и следващо деление от още 100 единици (или пък 1000), като деление на секундите, които части ("третунди", може би?) ще се дават като дробна част на секундите, понеже са толкова малки, че човек не може да ги усеща и затова няма нужда от специално название, т.е. тук няма нищо ново.
3. Други предимства на идеята
Вижте, тук ще говорим основно за това,
колко време да работим, защото 6 по-лесно може да се подели, т.е. и на 2 и на 3, докато 7, всъщност, изобщо на нищо не се дели, то си е просто число. Група от седем дни беше удобна само защото това е част от лунния месец, но ако си представите, че нямаше Луна (а в днешно време ние и не ù обръщаме особено внимание), или живеете на друга планета, или нещо подобно, то тогава няма никакви основания за такива деления, докато от гледна точка на разделение на
нашето време 6 в много отношения е за предпочитане — даже и пред 5 (при все че нямаме 6 пръста на ръцете си), понеже и пет е просто число. Така че, ако отидем на друга планета, то и там може да ползуваме секстетни групи за деление на месеците, където последните могат да си бъдат пак 10, само дето "шестиците" няма да се падат цяло число в месеца, обаче и в този случай пак бихме могли да започваме да броим всеки месец от ондей-понеделник, понеже така е доста удобно (а ще остава и някаква част от седмицата пак като почивна, навярно, само че за месеца).
Но да се заемем с работните дни. Колко време работим ние сега, но като
част от деня, защото само той остана на местото си от по-малките деления (като част от годината е доста по-засукано)? Ако работната седмица е 42 часа, но по толкова вече почти никъде не се работи (хората нямат работа, така че се чудят как по-
малко да работят), то това дава 6 часа на ден (42:7), или 6/24 от деня, т.е. 0.25, а ако работят 35 часа (което е по-близко до нормалното, или поне до желаното съвсем скоро), то това дава 5 часа дневно, или 5/24 от деня, т.е 0.208333, което е към 21%. Е, а ако в новата шестдневна група работим
4 дни по 3 часа (нови), или същото но обърнато, т.е. 3 дни по 4 нови часа, т.е 12 нови часа, то това взето от 6*10 = 60 часа "шестично" или "шестъчно", т.е групово, секстетно, прави точно 1/5 или 20%, което се равнява на към 34 часова сегашна работна седмица. Аз лично мисля, че това е една направо идеална перспектива за съвсем близко (след 20 - 30 години) бъдеще.
Така, и ако 1 нов час е 2.4 стари часа (2 часа и 24 минути), то 3 нови часа ще бъдат 7.2 стари часа (7 ч. и 12 мин.), докато 4 нови часа вече ще са 9.6 стари часа (9 ч. и 36 мин.). Е, 9 часа и половина сегашни е твърде дълъг работен ден, но това ако работехме както сега, 5 дни от 7, ама ако работим 3 дни и почиваме 3 дни това няма да е толкова зле, колкото изглежда, докато 4 дни по почти 7 ч. дневно, и после 2 почивни дни (а не 5 и после 2) е съвсем добре, нали? Искам да кажа, че ще се преценява според естеството на работата и/или желанието на хората, но вече все повече дейности се превръщат в един вид дежурства без някакво особено напрежение, и при положение че после човек ще почива точно толкова дни колкото е работил, това ще е доста добре във все повече случаи, понеже и сега има места, където се дават дежурства даже по 12 часа (а при моето предложение няма и 10 ч.), и после се почива толкова, и пак така дежурства, докато дойдат няколко дни почивка. Някакво подобно fifty-fifty деление на работната седмица е съществувало по-рано в Германия (и/или Русия, чел съм го в някои книги), като селяните (през крепостничеството) са работили 3 дни за господаря си и после 3 дни за себе си, а седмия ден са почивали; само дето сега ще работят само 3 дни и ще почиват пак толкова.
Що се касае до училищата то там, както и при по-напрегнатите дейности (в здравеопазването, транспорта, полицията, и прочее), ще има намалено работно време от, да речем, 2.5 нови (точно 6 стари) часа в 4 дни от 6. Но има и друг съществен момент, на който ми се иска да обърна внимание: при едно деление на половина ще може да се позволи хората да ... спят так където работят! Това е толкова елементарно, че не знам как досега никой не е съобразил нещата, но няма никакви особени проблеми, дори още веднага, да може към всяко по-голямо предприятие (завод, голям магазин, или сервиз), да има и няколко стаи за пренощуване, както и един приличен паркинг, където, който идва с караваната си, да може да спи в нея. Трябват още и няколко сервизни помещения, които, все едно, трябва да ги има в големите предприятия, и тогава ще излезе, че ако хората работят по 4 нови часа, то те ще имат още цели 6 за почивка, повече от половината ден. Всеки който се е опитвал да работи нещо в къщи, а вече все повече дейности стават такива, че може да се вършат от дома по Интернета, е убеден, че няма проблеми да се работи и по 12 сегашни часа, половината време, на ден, без особена умора (защото, примерно, ако става в 7 може да започне работа в 8, да почива два пъти по половин час, и на обяд 1 час, или общо още 2 часа, да работи чисти 12 часа, и да свърши в 10 ч. вечерта, след което в 23 ч. да си легне и ще спи цели 8 часа; а аз говоря само за около 10 стари часа, което ще е, дето се вика, "да работиш и да пееш").
При това положение съвсем спокойно може и учащите се да бъдат основно
на пансионат, по за 3 дни от 6, както и родителите им (или поне единия родител, защото вече по двама родителя на едно място все по-рядко се срещат), или пък, иначе, да ходят на училище или в колеж, или в университет, по един ден в групата от 6 дни, за очни занятия, а през другото време да се обучават пред компютрите. Както виждате, делението на половина е много удобно нещо. И то не само за работата, не, това ще пести и време
за транспорт, а то хич не е малко в днешно време — при средно 1 час насам и 1 натам (а в редица случаи, и в големите градове, в мегаполисите, то е поне с 50% повече), четири излишни пъти в сегашната седмица, това дава 2*4=8 часа, или 1/3 ден (а то и 1/2 и повече в някои случаи) направо хвърлен на вятъра. Добавете към това и икономиите на гориво, които са не само пари, те са и ... чист въздух, по-малко нужда от енергия, то ефекта, според мен, ще бъде огромен (при все това, доколкото знам, само в някои отдели на полицията има стаи за почивка на персонала, и то с 5 до 10 пъти по-малко легла от хората работещи в една смяна).
4. Кога да започнем?
Ами вижте, хилядолетието вече го изпуснахме, а то беше най-добрия момент. Можем да чакаме до следващия век, а той е доста късно, докато моята идея може да се приложи буквално от утре — е, след няколко години на обмисляне и подготовка. Но, като помислих малко стигнах до извода, че този момент на прехода, ... ами, изобщо
не е съществен, можем да го направим от която си искаме година, от 22 март (най-добре, но и това не е задължително), но ...
със стара дата, разбира се! С други думи, когато се реши, че ще минаваме към този календар, просто
се пресмятат всички важни дати след 22.03.2000 (на раждане, сватби, и прочее) по една доста проста процедура (като се изчислява първо поредния ден от началото на старата
година, от него се изваждат дните до 22.3, ако може, и после това число се дели по модул 36, като дробната част дава новия ден от месеца, а цялата част + 1 дава новия месец; ако пък става дума за дни преди 22.3 то тогава се добавя точния брой дни от 22.3 миналата година до края ù, и се процедира пак както по-горе, само че годината се получава с 1-ца по-малко). При това положение аз бих предложил, да речем, година 2020 като най-близка и удобна за целта, но считано от 2000, както казах.
И последният момент: къде, т.е. в каква страна, или континент? Е, най-правилно би било да се премине едновременно в целия свят, но това спокойно би могло да стане и в една по-голяма страна или съюз, общност от държави (но само в една малка държавка като нашата това би било смешно). В крайна сметка, различни календари съществуват, те се ползуват паралелно (както и Целзиевите и Фаренхайтовите градуси за температурата), така че това изобщо не е някаква сложност. Освен това няма проблеми едно 5 или 10 години да се водят паралелно двата вида дати, старите и новите. Проблеми няма, освен желанието на хората, което, както сочи социалната практика, се свежда до прекалената инерционност на големите групи хора, където проблема не е в измислянето на ново и по-добро решение, а
в отказването от старото (и по-лошо). Аз лично си спомням, че въвеждането на единната система СИ от мерки и теглилки на времето си беше не малък проблем в някои страни (като Англия, примерно, където и сега хората се движат "на опаки" по улиците), но при добра организация на нещата и убеденост в целесъобразността от промяната, това предложение е напълно реализуемо, както казах, още от утре.
10.2012
КАКВО ИСКАМЕ ДА КАЖЕМ НА СВЕТА?
(За българските символи и българщината)
Какво искаме да кажем ние със
нашия герб?
Защото лъвове по нашите земи от хиляди години, т.е. от преди създаването на България, няма, а в далечните геологични епохи може да е имало и динозаври, но това надали е съществено. Обикновено като държавен символ на Запад, че и на Изток, т.е. в Русията, е приет някакъв орел — с две глави, за по-интересно, или като двойно всевиждащ (или пък, както казват децата: да питаш, и да не ти кажа) — но това е не само силно (респ., жестоко) животно, а и птица, която лети нависоко, сиреч, стои над всичко останало. Е, лъва е силно животно, но той е ... ами, древен еврейски символ! А и сега в някои храмове на Баалбек могат да се намерят каменни фрески с изображения на лъвове, но те са от времето на ранното християнство и като така са пак наследени от еврейската религия. То, разбира се, в древността са се обожествявали какви ли не животни (китайския дракон, например, или арабския ибис, или бика, станал на златен телец, и други), а също и всевъзможни комбинации от части на хора и животни (шесторъките богове на будизма, гръцките кентаври, гръцко-арабските харпии /гарпии, и много други арабски, индиански, и прочее божества), така че защо да не си харесаме и един лъв /лев, който е гордо и силно животно, пред което просто си длъжен да се преклониш? Да де, но това, че лъва е символ на един дребен източен народец — еврейския — не ще да е случайно, защото той, т.е. лъва, е иначе кротък (ако е сит и не го дърпаш за опашката), и е от семейство котки, нали така? Едно такова мило лъвче-котенце може да бъде символ на слабия, ама на когото много му се иска да е силен — като лъв. А тъй като и ние сме дребен народец — около
едно про миля от световното население — то и на нас ни се иска да си развяваме байрака (или да си размахваме опашката, когато ни ядоса някой по-силен), та дали не искаме тъкмо това да споделим със света?
Защото то: гордо, гордо животно, ама: колко гордо? Да не би да е неразумно гордо, а? Тъй като тя, тази неразумна гордост, наречена от руснаците "гордыня", е и един от основните християнски грехове, който е много коварен грях (ако използуваме този вече остарял вариетет на грешката), тъкмо защото той (или тя, грешката, ако така пò Ви харесва) на пръв поглед (че и на втори) не е нещо явно антисоциално, като пожелаването на булката на ближния, примерно казано (което също може и да не е грях, а само удоволствие, ако и тя желае същото, че и мъжа ù, респективно любовника ù, в добавък също няма нищо против да си смените за малко сексуалните партньори, та поне на фона на разнообразието да си почине и той за известно време от нея). Във връзка с гордынята можем да цитираме и удачната руска поговорка: "Чем уже лоб, тем шире самомнение!" (т.е.: колкото на някой му е по-тясно челото, толкова му е по-широко мнението за себе си). И този психологичен феномен си има простото обяснение, че в своята дейност човек се нуждае преди всичко от
мотивировка за действията си, а тя може да се осъществи основно по два начина: или чрез разумна оценка на ситуацията, или чрез ... подценяване на всички и всичко останало. С други думи: или чрез осъзнаване на своето незначително положение в кръговрата на нещата в природата (което дава сили, не защото е незначително, а защото познанието и реалната оценка носят, сами по себе си, задоволство и убеденост), или чрез отричане на правото на живот на другите, както и отричане на всякакви други разумни доводи освен личното (и неразумно) желание.
Накратко: колкото е по-дребен един народ, толкова и по-горд той се чувствува, с което, по силата на казаното по-горе, той и
подчертава своята незначителност! А ние я подчертахме, дето се вика, с две черти, защото не ни стигна едно лъвче (което е стигало на Левски и Ботев на времето, но не и на днешните ни управници), ами си тропосахме цели три лъва на знамето — нещо като християнската света троица: лъв-отец (отляво, навярно), лъв-син (отдясно), и лъв-дух (в средата), заграден в нещо като щит, но това е по-скоро някакво мехурче или делва, понеже не може един дух да стои свободно, тъй като ще се разпълзи и разтвори във всичко, и като така няма да се вижда на герба. Е, и отгоре, разбира се, има корона, не непременно царска, защото тогава царя ни беше още в Мадрид, но все пак някаква тежка държавна корона. Така де, ясно беше, че (защото сме малка страна, и прочее) трябва да сме много горди и да си сложим лъв на герба, ясно беше, че един лъв вече не ни стига, но пък две неща (цветя, примерно) се слагат само на умрели, значи стигаме до цифрата три, а четири и повече вече щяха да предизвикат международен прецедент, и като така това би било неудачно. Та, ето как се раждат великите български (чети и балкански) решения.
A propos, за българите,
където името, очевидно, се разлага на бълг- /bulg- + -ари, само че -ар била популярна наставка за образуване на мн. число във ... татарския език (примерно: ага — агалар). Но следи от това -ар има и в други езици, като немския, например, където -er често се използува тъкмо за мн. число (Kind — Kinder, Wort — Wörter, и пр.), и в холандския, където специално думата хълм била точно същата — holm — и множественото ù число било тъкмо holmar (а за хълма няма смисъл да се съмнявате и да търсите по речниците, защото те, хората, си имат един много централен хълм, който е станал и на град — Стокхолм). А намесата на татарския език хич не е случайна, защото тезата за татарския ни произход все повече си пробива път в научните среди. Е, не е речено, че ние сме наследници на (предшествениците на) Чингиз хан, но сме тръгнали (т.е. старите българи) някъде от района на Памир и Алтай, около Хималаите и Хиндукуш, подкачили сме нещо и от киргизи, болхари, татари, монголци, авганци, и прочее, че и даже — направо да не повярва човек — фразата "обичам те" на монголски звучала като "бич-хам-те"!
А сега да си дойдем на "булг"-а, защото "ъ"-то е хубав звук за нас и за Изтока, но на Запад той става на латинско "u", ама то пък е дошло от гръцкото ипсилон (υ), което е много завъртян звук и най-често служи за модификация на предишната буква, като те дори нямат нашето "у" и го пишат чрез омикрон + ипсилон (ου), наричайки ни днес "вулгарос" (а преди "булгарос", ама ако ни е имало тогава). Този ер-голям-ипсилон е налице и в руския при тяхното еры ("ы"), което е нещо между "ъ" и "и", но пък в турския "ъ"-то се пише на латиница като "i", така че по-добре е да се придържаме към близкото кирилско "ъ" /латинско "u". Та тогава: какво ще рече това бълг- /bulg-?
Е, изглежда че и етимолозите не са съвсем наясно по въпроса, но подражателно погледнато това е някакво думкане, бумкане или надуване, като можем да приведем сродно звучащите думи: булгур, буламач, които са турцизми, руското балагур (смешник, веселяк, панаирджия), още балаган (панаир, т.е. шумна врява, бърборене), немския der Balg (мехур, тулум, или дете-кресльо), der или die Buhle (което сега се дава като любим /-а, но в миналото е било нещо като нашия, с извинение, "чукач", т.е. човека дето "бъхти"), и други. Но тук е и топката-bol, което е световен корен, защото и руснаците казват большой (голям), и турците bol (много), и немците der Ball (топка), ала това е и бала (като място за въртене на двойките като топки), че и ... балкана (като нещо щръкнало или надуто, или поне твърдо и право като балка, или палка според руснаците), още френския balcone, или пък немската die Burg (крепост), понеже, поне за Запада, r-l често мутират едно в друго. От друга страна, торбата или надутия мехур не изчезва, защото от там пък е волвата или вулвата, която е дала и вулгарното или просто наплодено нещо, което е точно гръцкото звучене на българите. Така че, харесва ли ни или не, но ние сме или някакво бързо плодящо се и вулгарно племе, или балканджии, или ... ха, ха, празни мехури или гола вода (aqua nuda по латински, by the way)! То не че ние не се знаем що за стока сме, но думата ни беше за това какво казваме на света, нали? Е, нищо хубаво не му казваме, за съжаление.
Или пък да вземем
националното ни знаме.
Това, че е трикольор е ясно, но какво значат тези цветове, защото ние, нали, обичаме всичко наше да има, и то дълбок, смисъл. Ами, бялото е хубав и чист цвят, зеленото е росна млада тревица (или че сме едни ... "ливади", а?), а пък червеното — е, там е работата, че то още трябва да е пролятата кръв в различните ни битки за свободата на България, но в никакъв случай не трябва да има нещо общо с комунизма и борбата против фашизма, защото комунизма вече го отрекохме, направо го задраскахме от нашата история и откъснахме тази позорна страница от нея. Да де, но тук, според автора, не бяхме достатъчно последователни в тоталното отричане, не постъпихме съвсем по СДС-арски. Трябваше изобщо да махнем този червен "баш" от знамето ни и basta! Само че, виждате ли, не го направихме, защото, освен че тогава щяхме да имаме двукольор, което е опростяване на символите и един вид декаденство, но и като махнем бялото, което само по себе си има друг смисъл, остава само цвета на ливадата; или пък, ако махнем "ливадата" остава само белия цвят на предаването, което, не че не е вярно — то целия ни народ вече го разбра — но не е "гот" така да го афишираме. А според автора, трябваше първо да махнем и зеления цвят и тогава, като се изправим пред едно бяло знаме, да се усетим, че трябва да му сложим и други цветове.
А какви цветове, ли? Ами задължително поне една синя ивица, защото тя е цвета на небето, на морето, на синята кръв (е, няма да правим разлика между синьо и сиво, защото те от естетична, а и политическа, гледна точка не си хармонират добре), още на свободата, демокрацията, Обединената Европа, и прочее, или, както се пееше едно време в една песничка: всичко хубаво на този цвят е синьо, че даже и твоите очи. И сега, като тръгнем от синия цвят, е още по-ясно, че червения вече не може да присъствува в знамето ни, защото пак ще вземем да се доближим до руснаците, а пък то, сакън, не бива! Е, и кои цветове остават тогава? Ами, зеленото и жълтото, други няма. И то светло жълто, едно такова, малко патешко, ама да не вземем да го избием на към тоалетния цвят хаки /каки, защото тогава света ще си помисли, че сме се "накъкали", пак с извинение. Освен това жълтото и зеленото са цветове-братя, те и фонетично са такива, защото ние казваме жълт, но златен (а не "жлатен"), а така е и в полския, и в други славянски езици. Та, едно добро предложение за национален трикольор е: синьо, зелено, жълто.
Но може да подходим и по друг начин, като хем акцентираме на демократично-аристократичния цвят, хем надхвърлим ограниченията на трикольора. Идеята е проста (както всичко гениално) и тя е: една синя ивица отгоре (символизираща небето),
втора синя ивица отдолу (този път това е морето), а по средата, със същата ширина, но вече във вертикална посока да поставим един трикольор в жълтеникавата гама, като почнем от ляво на дясно със светло жълто (до пръчката на знамето), после оранжево, и накрая ярко червено, което вече ще символизира не пролятата кръв, а изгряващото (демократично) слънце, което постепенно ще ни огрее всички. Това ще бъде хем трикольор, хем тетракольор, хем пентакольор, хем никой няма да има такова знаме, докато трикольора ни е масово използуван по света, с известни пермутации в ивиците. А небето-море внася и друг, по-дълбок, нюанс, понеже ... ами, понеже света е морето, т.е. света е зад моретата, което е не само географски вярно (2/3 от земната повърхност са морета), и не само етимологично вярно (на руски мир значи и свят и мир, и свързващата идея на двете понятия се крие в морето или мърморещото латинско mare, тъй като ... е, причината е в името Владимир, защото то на руски значи "владыка мира", но на полски е Waldemar, където морето е очевидно), но освен това предложението е и съвсем в духа на ... ех, на НАТО (което пък е абревиатура от North Atlantic Treaty Organisation, но nato като глагол в латинския значи плувам, преплувам, и идеята е пределно ясна)!
Прочее, щом вече взехме да
правим предложения,
то нека се върнем на герба ни, защото лъвовете, както вече дискутирахме, не са наш национален елемент, и да се опитаме да намерим нещо уникално (хем "уни", хем за нас и "кално", а?), и подходящо за една, както много ни се иска, "балканска Швейцария", т.е. мирна балканска страна с хубава природа. Ако трябва да е някакъв "звяр", то защо непременно да е хищник, а не нещо кротко и мирно. Първо предложение: ...
гергьовско агне, което ще е бяло, на зелен фон (за да ни напомня, че е ранна пролет или Гергьовден), и с червени ботушчета и рогца — хем блее тихичко, хем може и да боцка като порасне, пък е и вкусна "ранùца", тъй като агнето сигурно е свързано със ... хм, ами с огъня! Но пък огъня е още от санскрита, където Agni (=Wahni) бил бога на огъня, така че сега вече и огъня влезе в символиката ни, и тогава червения цвят ще е този на огъня, а че този цвят е хубав (въпреки мнението на СДС-арите) няма смисъл да се убеждаваме, защото ние още казваме красив (освен типично българското хубав, което може и да не е точно татарско, но го има и при немците — hübsch) и което, очевидно, идва от красный или червен по руски; пък и има ли някоя жена, която да не иска да си начерви устните, за да стане "красная красавица"? И връзката на огъня с агнето е доста богата на идеи, понеже този санскритски корен го има, все пак, и на Запад, тъй като ignition ("игнишън") на английски значи запалване, пламване, което идва пряко от латинското ignis (огън) или igneus (пламенен); а агнето на руски е ягнëнок (ягньонок), но и на латински
точно agnus е агне, и тук става дума за самия процес на обагване или пораждане на нещо ново, т.е. това е идеята на ... птицата феникс, която се поражда от огъня! С други думи, това е вечното обновяване, чрез изгаряне на старото. Добра идея и подходяща също и за известната "анти"-политическа сила (т.е. тази дето издаваше в-к "Анти").
Друго предложение: хубава трудолюбива ...
мравчица, изправила предните си крака като един същи кентавър! Или, за любителите на многото еднакви образи — три мравки преплели предните си крачета и разположени по емблемата на Мерцедес; или (за комунистите-социалисти): пет мравки по същия начин, формиращи само лъчите на петолъчката; или пък (нова фигура): шест мравки, разположени по дължината по стените на правилен шестоъгълник, с още една по-едра мравка в центъра, изправена "кентавъровидно" и гледаща на дясно (в никакъв случай на ляво!), с крила и корона (щом това се налага).
Но кой е казал, че по гербовете трябва да има само животни? Някои страни си рисуват дървета, други листа от тях, трети цветя, и прочее, че може и само един кръг в средата — важното е да е нещо уникално, нали? Е, то червената ни розичка е един много хубав и уникален (който в случая, според автора, дори и не изглежда "кален") за нас символ, и цветово тя добре се връзва със сегашния ни трикольор, но по известни политически съображения и тя и социализма, че и Българията, вече станаха causa perduta. Така че да измислим нещо друго, и ето Ви проект за един уникален герб: два кръстосани на буквата "Х" ...
шиша, с нанизани мръвки по тях, измесени с парченца чушки и лук — всичко може да е в един цвят, или пък: месото да е червено (желателно и телешко, защото "крави" на санскрит значи месо), лука да е бял, а чушките (сигурно люти, макар че това не може да се види) да са зелени. Но може и нещо по-просто — една вилица с набучено кебапче (респ., наденица), леко закривено надолу в двата края! Може да се добавят и капки мазнина, а може да се комбинират шишовете и вилицата с кебапчето по средата. Тогава нашето послание към света ще е съвсем ясно — елате да си хапнете (като си оставите "мъните" при нас, защото много ни трябват).
Обаче ние имаме, поне имаХме, и други символи. Става дума за
петолъчката.
Ей Богу, не е ясно какво ни накара да я свалим от бившия Партиен Дом, който спокойно можеше да е пак център на всички партии (или поне на представените в Парламента), и който сега е част от Народното Събрание (поне като собственост). Е, самата сграда е част от комплекса в центъра на София и никой не е мислел да я събаря (като Мавзолея, да речем, но пък да я поподпалим не се отказахме — сигурно с идеята за Райхстага, идваща, между другото, поне от Древна Гърция, защото: как най-добре да се "прослави" някой, освен ако не подпали някой храм или символ, или не го оскверни по друг начин — примерно с боя или неприлични надписи?), но петолъчката просто я откачихме и вдигнахме с въртолет. Да, ама
òти? Ако ни пречеше червения цвят, то най-простото нещо беше да я пребоядисаме на синя. Или на жълта, защото това, обикновено, е цвета на звездите, или пък неоново-блестяща, примерно. Можеше да е и с различни цветове на лъчите — например, от ляво долу и по часовниковата стрелка да се редуват: червено, жълто, зелено (най-отгоре), синьо, виолетово; това хем щеше да е аналог на дъгата, хем червеникавите цветове щяха да са отдолу, хем щеше да е и по-шарено. Ако ни пречеше, че това бил символ на друга държава, то такава държава тогава вече нямаше, защото руснаците махнаха петолъчката още по-рано, а и на тяхното знаме беше сърпа и чука, не петолъчката.
Е, май че ни пречеха петте лъча, ама що поне не се бяхме първо огледали по света, та да видим какви са там звездите. Американците си имат, не една, а петдесет звезди на знамето и не само, че "не им пука" от това, ами и се гордеят с този факт. Доста звезди има и на знамето на Обединена Европа, а и все повече ще стават. А който не вярва, че те са петолъчни, да пита в Американското посолство, или да вземе една десетачка "лъвове" и да ходи да си ги смени за пет евро, па да си ги разгледа после на спокойствие с лупа. То и Пентагона е по същество петолъчка с отрязани лъчи, т.е. петоъгълник или пентаграм и този символ, служещ за предпазване от злите сили, идва от много дълбока древност, минава през Гърция и Древен Рим, и е известен по целия Запад. Ако случайно не сте наясно защо това е така, то да Ви напомним колко пръста имат хората на крайниците си, което важи и за сумата животни (ако някои пръсти не са рудиментирали), че и за цветните листчета на повечето цветя. То и бройната ни система би била петична (а не десетична), ако това не увеличаваше доста цифрите, и ако хората нямаха по две ръце-звезди. И това е символ на силата, понеже човешката ръка (евентуално юмрук, а?) е символ за силата и могъществото на човека, но това са азбучни истини. А и колко лъча е
мислимо да има една звезда? Един, два, или три е невъзможно, четири (квадрат или ромб) е много грубо и това има друго смислово напълнение, после идва пет, шестицата е еврейско число, и стигаме до седем, което е по-сложно за рисуване от петолъчка, а за повече да не говорим, защото това могат да бъдат само детински драсканици. Така че петолъчката е толкова хубав символ, че просто няма накъде повече! А-а, ако не ни харесваше това, че беше само една петолъчка, то можехме да наслагаме по прословутия Дом още сумата петолъчки по бордюра на сградата, или поне още две по-малки отстрани, но само не и да я махаме. Е, те
тъкмо затова ние я махнахме — защото беше глупаво да го сторим!?
Ама барем, като я махнахме, да бяхме помислили как да завършим кулата на зданието — я с някоя конска опашка от Аспарухово време, я с някой ветропоказател (защото ние това и правим, нали, въртим се според това откъде и накъде духа вятъра), я с някаква спирала или друга композиция, символизираща демокрацията — два V-образно разтворени пръста, примерно, щяха добре да пасват на ъгловото положение на сградата (че и два, хъм, свити пръста, с още един между тях, също щяха добре да пасват — този път на нашия трънлив път към благоденствието, но баш "у пъпа" на София такъв знак, все пак, според автора, не би бил удачен). Но дори и дузина години след еуфористичното опиянение от свободата (на ... порнографията, престъпността, корупцията, възможността да си спреш парното през зимата, или дори да си купиш хляб и сирене, или пък да не си купиш, защото нямаш с какво, или да си платиш или не зъбо- и прочее лечението, или образованието за децата, и прочее), та дори и след идването на удачно наречената от народа ни слободия, или на АНТИнародната демокрация (защото, ако тя не е съществувала по-рано, и не съществува и сега, то комунистите нямаше да измислят епитета "народна", което не е руска измишльотина, защото на английски се пише Peoples Republic, и Китай, примерно, не се кланя нито на руснаци, нито на американци), та, дори и днес на върха на тази кула се вее само едно знаме и ясно личи, че нещо липсва в архитектурната композиция. Ами, сигурно това и искаме да кажем на света — че и на нас нещо ни
липсва и просто ни харесват осакатените работи?
Или пък
Мавзолея.
Хубаво, махнахме "мумията" — то и днес още оскверняването на починалите по всякакъв възможен начин е любимо народно "развлечение", особено в Близкия Изток, та с какво ние сме по-добри като народ от хората там? — но повече от пет години Мавзолея стоя изподраскан, без да се използува за нищо. А можеше да се направи там една дискотека, да речем ("При бай Гошо", примерно), или пък една хубава (и скъпа) ... тоалетна, която добре щеше да се окупи, и всеки СДС-арин щеше да "ýмре" от кеф да си го извади долу и да си го размаха; че и СДС-арките с кеф щяха да си свалят там слиповете, нали? Изобщо, щом най-добрия начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш (поради което и медиите бълват сумата, очевидно неприлични, но приходоносни неща) то това би било добро решение, поне от естетична гледна точка (а пък това, че на не малко хора гаврата с падналия им доставя удоволствие — е, това си е техен проблем, ако го осъзнават, разбира се). Но нищо не се направи, и чак като се зададе царя, то чак тогава му разчистиха гледката пред прозореца (макар че той, човека, не спи там, защото ... ами, паркета му скърцал много и по този начин го отвличал от мисли за народното благоденствие).
Аналогични са нещата и със
комунистите и техните обръщения,
защото е вярно, че комунистите ни омръзнаха, преди всичко, с техните крайности по редица въпроси, но е вярно също така, че ние направихме всичко друго, само не и отричане от
крайностите като такива! Ние, дето се вика, щяхме и движението по улиците да сменим на ляво ориентирано, ако почти по целия свят не беше масово прието това, което беше и при социализма, наречен комунизъм. Ние и смъртното наказание отрекохме, и данъците върху цигарите, алкохола и другите акцизни стоки, и безплатното (в момента на нужда) медицинско обслужване, и какво ли още не, а сега, малко по малко, се връщаме към доброто старо и изпитано (àко и да е било комунистическо) виждане по редица въпроси. Но какво да се прави, народа винаги е залитал (а и ще залита) от едната крайност на другата, защото тя тази "златна" среда е много трудно достижимо понятие, пък и как да търси човек средата, когато единствения начин да направи кариера, или просто да изпъкне и се отличи с нещо, е да намери някаква (по възможност нова, или поне добре забравена стара) крайност?
Тъй де, ама, ще рече някой, къде бяха нашите политически и прочее лидери, та не ни казаха къде е средата, а ни оставиха да се лутаме като слепци и да чукаме с бастуна, докато не чукнем някоя стена, бордюр или дърво (или не си чукнем яко "кратуните")? Е, вярно, и политиците залитаха, ама не е като да нямахме разни леви фракции (тръгвайки с АСО-то), или социалдемократи, ама в условията на демокрацията, т.е. когато основно народа трябва да си избира пастирите, ние просто не избирахме никои от умерените в Парламента (или "Говорилнята", ако преведем тази италианска дума на татарски, ах, пардон, на български). Тъй че: не че политиците ни са стока, но — каквото повикало, такова се и обадило, или още:
какъвто демоса — такава и -крацията!
Комунистите определено залитаха към крайности, и затова хората на Запад не ги обичаха, но ... ами, a la guerre, comme a la guerre, а те дойдоха тъкмо в обстановка на война, така че грубостта, най-меко казано, е била един вид
необходимост. Докато демокрацията ни дойде в съвсем мирна и тиха обстановка и ние, слава Богу, нямахме граждански размирици, каквито имаше в "Сърбославия", Русия, а и другаде. Е, много етнически турци първо забегнаха в Турция, а после се "повърнаха" у нас, но то беше най-вече, защото те (също както и ние) си познават техните хора и знаят как в Турция се процедира с разни малцинства, включая българи, гърци, арменци, и прочее християни, и решиха, че и ние ще направим като тях (още повече на фона на петте века османско робство). Е, ама ние не направихме така и тогава те се върнаха, в основни линии, у нас (за сметка на което пък настъпи селективна емиграция на интелектуален или елитарен принцип, но това е, както се казва, "от друга опера").
Както и да е, авторът не пее дитирамби на комунистите, но при тях поне беше налице смекчаващата вината
идея за социална справедливост, която сега у нас я няма (ама по света, да речем: в Германия, Австрия, или Франция, или Англия, че и в богатите Щати, я има, àко и да не я наричат социализъм). Докато при нашата демокрация, хъм, ами че тя е
реалност още от 1991 година (е, трябваше ни известно време да се отучим да ... избождаме очите на кандидатите по плакатите, или да им дорисуваме някои нещица в устата — sorry, значи — но това бързо ни омръзна и се отучихме), и като така при нея не може да става дума за идеи /идеали, защото в капитализма (или постиндустриалното общество, ако така повече Ви харесва) няма никаква идея за справедливост, той е груб и жесток като ... ами, като живота!
Нашата демокрация боксува НЕ защото тя е лоша демокрация — то, разбира се, че винаги можем да желаем нещо повече от съществуващото и щом то не е на лице да казваме, че това не е демокрация, но истината е, че това Е демокрация (-та), и ако тя не ни харесва то постъпваме така наивно, както едно дете, когато майка му го натупа по ... (е, знаете къде), и то ревне: "А-а, ти не си ми майка-а!", ама тя
си му е майка, и въпреки това е лоша, в случая. Та, нашата демокрация е лоша не защото не е такава, а тъкмо
защото е такава, както и по редица, предимно икономически, причини, но тук пак минахме към друга опера. Горчивата истина е, че колкото и да бяха лоши комунистите (т.е. свикнали само да размахват "камшика"), то, все пак, ако ги бяхме оставили те да дърпат колата (е, след като в 1991-2 година ги свалихме от върха, защото, ако наистина обичаш и милееш за някого — футболен тим, партия, или пък "мацка" — то трябва да го оставиш за известно време в немилост и ако той /тя /то е положително явление, то това ще му е само от полза, а ако не е — е, то тогава така му се и пада), та ако ги бяхме оставили те да се дореформират вътрешно и пак да поемат юздите на управлението, сигурно нямаше да сложат "каруцата пред коня" (както направи СДС-то, че трябваше после да се молим и на царя, дето и не е баш цар, да ни извади от калта, ама и той се озорва много, както виждате).
Ала комунизма не беше изолирано явление само за нас, той засягаше (а и още засяга) сумата страни, и някои от тях се справиха лесно (т.е. не по-трудно отколкото с поредната икономическа криза на поредния етап в развитието на всяка капиталистическа страна), докато ние още не можем да се оправим, и ще се оправим чак (е, не чак когато, дето казва народа, ни "цъфнат налъмите", но чак) след едно-две поколения (от по 25 години горе-долу) от смяната на "бай Тошо". Това е така, защото едно поколение — то вече се вижда — ни трябва за да стигнем средното жизнено равнище от 1988 година (за да сме сигурни, че тази година не е била повлияна от хаоса на промяната, а само от кризата на социализма — защото и той доказа, че може да има кризи), а още едно ще ни трябва за да стигнем нивото, до което
бихме били след 2 поколения, ако продължавахме да вървим по пътя на социал-комунизма (или комунал-социализма — кой знае кое е по-правилно?), но това
нямаше да е същия социализъм /комунизъм, който беше в 90-те години, така както тогава той не беше същия, както в 70-те, или 50-те години, да речем, защото колкото и да беше централизирано тромав, той, все пак, се развиваше (и то към по-доброто).
Само че куриозното в случая е, че от всички бивши социалистически страни ние "кярехме" най-много от комунизма, и от Социалистическия Лагер (хубава дума "лагер", а?), защото ... ами, просто защото бяхме (а и още сме, и кой знае кога няма да сме) бедна и изостанала балканска (е, не чак азиатска, като Русията) страна, и, както от всички кончета в един впряг най-много печели най-слабото конче (понеже колата я теглят силните коне), така и ние си бяхме най-добре! Е, имаше и други бедни страни, но те не бяха славяни — Румъния, например, които са ромАнци или римляни, макар че това е същото и като роми /ромале, сиреч цигани, но след като ние пък сме татари (а tatari на румънски значи ... ха, ха, значи псувам, т.е. държа се като татарин, и подобен е смисъла и на руския араП, или ерепениться — противя се, опъвам се, но сигурно като арабин), то и няма смисъл да се обиждаме на национални теми. Имаше и други славяни (Чехия, Полша), но те пък не бяха така слаби като нас (защото не са на Балканите). Така че ние печелехме най-много от "лагера" и от "братята" и
тъкмо затова бяхме първите, които "върло" се отрекоха от комунизма. Да ни пита човек защо, трудно можем да му отговорим мотивирано.
А има и още нещо, чисто терминологично или етимологично — стандартното комунистическо обръщение. Ако не сте мислили по този въпрос, то е интересно да направим един световен паралел. Руският товарищ (четено "таваричш") значи, всъщност ... ха сега де, ами, значи хамалин! Защото руската дума "товар" значи тежест, стока, или товар за нас. И сигурно да кажеш на някого: "О, здрасти бе хамалине, какво правиш? Как е хамалката? А малките хамалчета? Хамалуват ли, а? Да хамалуват, това да се чува!" — е, това е не само смешно, а и малко, хм, перверзничко, не намирате ли? Но не си мислете, че руснаците са неповторимо перверзни, защото (да напомним) комунизма не е тръгнал от Русия, а от "пъпа" на Европа, и буквалния превод на западното camerad (на испански, респ. camerade на френски, и Kamerad на немски) значи затворник (каторжник по руски), или човек с когото сме заедно, но не в стая, а в някаква малка камера, т.е. това са все "робите на труда".
Докато ... ами там е работата, я, че нашия "другар", или сръбското "друже", са просто синоними на приятел — това е немския ander (друг), което е и гръцкия "антропос" (онова животно гдето "тропа" по "дромоса", а?), и да имаш приятели на този свят е най-доброто нещо (стига те да са ти истински приятели). Коренът на другаря идва от доста отдавна, тъй като в санскрита, според будистката митология, имало една
Дурга, която била съпругата на бог Шива (която била известна с това, че имала много лица, които сменяла алтернативно), и ако една съпруга не е (т.е. би трябвало да е) най-добрия приятел на един, било то мъж, било то бог, то кой друг ще е? Това е и идеята, която стои зад руския "дорогой", или английския dear, значещи все: мил, скъп, любим. Нещо подобно на тази връзка на нашето комунистическо обръщение с нещо мило и скъпо намираме още само при немците, където наред със "съкамерника" битува и тяхното der Genosse със същото значение, където корена на последната дума е в ... гена, т.е. това е човек с добри гени (dieser Genosse — той добри гени носи!), човек с когото можеш само да се наслаждаваш (geniessen, genoss, genossen), да беседваш и прочее (където идеята е като тази на латинската casta — добър дар от боговете, защото cast и на английски е разпределение на ролите в дадена пиеса). Тъй че пак излиза, че ние се оказахме най-, sorry значи, ама най-тъпичките!
И тъй нататък, като можем да продължим и с анализ на нашите неуспехи на демократичното поприще (при което много яко се постарахме да компрометираме тази държавна форма на управление, която по идея, а и психологично погледнато, е добре издържана и работи в сумата страни, само не и у нас), но тук думата ни беше за това, какво искаме ние да внушим на света. Ами, сигурно, известния и през тоталитарно време лаф
: "тъпичко, но родно"! Да можеш така добре да опорочиш хубави идеи, да можеш така да оплетеш конците, че и Господ, дето се вика, да не може да ти помогне, да можеш да се хванеш на толкова плитки уловки (че, примерно, като дойде демокрацията и ще заживеем като в Америка, ама в Америка стандарта е висок
не заради демокрацията, а
въпреки нея, понеже САЩ е била и робовладелческа страна, и то поне векове след като по света това е било отречено; е, сега ние, наистина, сме като в Америката, ама като в тази от преди век, или поне половин, и то в Чикаго, да речем), и прочее — е, за това, наистина, се изискват големи усилия (макар и не в нужната посока).
Дали за това е виновна татарската ни жилка, или това е общ балкански синдром, няма да прецизираме тук, но фактите са налице и света вече ни познава. Дето има една християнска поговорка: когато "дядо Господ" искал да накаже някого, той първо му вземал акъла — та така и сега при нас. Е, вярно, че тя тази "чавка", дето ни "изпи акъля", имаше явно синьо оперение, но пък що ù се дадохме, а не ù рекохме: "Къш, бре, пущина!", пак си остава отворен въпрос. Изобщо, ние сме един много хубав народ, само дето някой трябва да ни пуска на малки порции в цивилизования свят, да се огледаме там, па като видим "къде зимуват раците", т.е. каква е официалната пропаганда на властимащите, както и какво мисли народа, и тогава лесно ще се оправим; ама като си седим у нас, колкото и специалисти да идват от Запада да ни оправят, нещата все няма да вървят както трябва, защото ние сме ... ами, като сярната киселина: можеш да я разредиш, но като капваш по малко от киселината във водата, а не обратното! И явно, че младите натам са се ориентирали, и си се "разреждат" със Запада колкото си искат. Е, хайде, нейсе, поне подобряваме западняците със свеж генетичен материал (защото то, ако не беше така, никой и нямаше да ни "бръсне" там), така че пак ще дадем някакъв принос в световната цивилизация (и популация).
Написа Христо Мирски в лето (и посред лето) 2003-то от Христа.
ЗА БЪЛГАРСКАТА ВАРВАРЩИНА
(минуси, но също и плюсове)
| |
Резюме:
Това е задълбочено, методично, етимологично, философско, но така също и популярно и забавно есе или студия за специално българското варварство, с множество примери и сравнения между нас и другите страни. То е дълго, предупреждавам Ви, но пък е толкова нетрадиционно, че аз мисля, че си струва положените усилия за прочитането му, то е много остра критика на варварщината, но в същото време е и нейно възхваляване, защото, кой може да предвиди божите намерения, дори аз не мога, така че, щом българите съществуват, то те са били създадени с някаква цел. Не е забравено и традиционното шеговито поетично Приложение след края на текста.
|
|
СЪДЪРЖАНИЕ (на брошурата)
0. Въведение и дефиниция
Откровено казано, аз мислех за написването на това есе навярно преди 5 години, но все не ми оставаше време да се заеме с това, тъй като винаги имах някакви други по-важни неща, които трябваше най-напред да свърша, и идеята за това я изтиквах в дълбочината на стека. Аз постъпвах така, защото за мен, а мисля, че и за всеки интелигентен българин — не че има кой знае колко много такива хора, но сигурно 2-3 хиляди души ще се намерят, ако човек вземе да се разтърси усилено — трябва да е ясно, че ние,
без съмнение, сме си варвари, обаче, не само че, ако можете да ме извините, своето ... л##но не мирише, но също в това положение има някои
невероятни плюсове, и някои варвари, т.е. ние, българите най-малкото, в редица аспекти сме за
предпочитане пред някои от най-представителните цивилизовани страни! Да, действително, нито Дяволът (тъй като Той, the Devil, е, в същност,
Deo evil, или също Бог, в крайна сметка, Той трябва да се пише с главна буква) е толкова черен, колкото го рисуват, нито (ще Ви кажа аз, но се надявам, че всеки един от Вас в сърцето си подозира това) самия Бог е толкова добър, колкото на нас би ни се искало да е.
Така че нещата, от една страна, са очевидни, но, от друга страна, са неправилно разбрани, и, от още една страна, не трябва да остават скрити в главите на някои изпреварили своето време мислители, а трябва да се направят достояние на хората (по целия свят). По тази причина аз правя това сега, но трябва да Ви призная, че аз отдавна съм забравил своите първоначални идеи, или някои от тях са се оказали трудни за осъществяване, но пък нали е по-добре да се пусне на бял свят поне
една версия на моите идеи, отколкото нито една. Но това, все пак, са само оправдания, и ако Вие приемете за доказано, че с течение на годините си аз продължавам само да поумнявам — макар че това надали е възможно, ха, ха, така че гледайте на тези мои думи като на фигуративен израз —, то тогава тази текуща версия няма да бъде в никакъв случай по-лоша от първоначално замислената от мен, имайки предвид и това, че запазени предишни версии няма, и Вие можете спокойно да считате, че (и) тази моя работа е също ненадмината.
Сега нека да продължа с моите уникални мисли, дайте да дефинирам какво аз ще разбирам под думата варварство, защото съществуват различни гледни точки по въпроса. От една страна, чисто етимологично, може да се каже, че варварите това са хора, които не говорят нашия език, или могат да кажат само някакво blah-blah или бъра-бъра — където в случая аз се радвам, че пред българската аудитория няма нужда да разяснявам що за буква е това "ъ" , което нито руснаците четат като хората (т.е. те изобщо не го четат,
хълцат нещо понякога), а пък на английски аз го предавам с помощта на латинското "y" (и казвам, че то се чете като в английската дума "girl" (т.е. 'гъл' /'gyl' или по-точно като 'гъhл' /'gyhl', където с "h" аз отбелязвам удължение на гласната, или пък 'гърл'/'gyrl' ако сте някъде във времената на Шекспир), тук важното е да добавя само, че единичните кавички използувам за това как думите се четат (тук на български). ( В английския оригинал — тъй като аз вече взех да пиша първо на английски — аз използувах латинско "y", и го нарекох
i-bulgaro буква, по аналогия с игрека, който е i-greco, който символ аз използувам вече в много мои материали; основната ми статия за това как да се записват всички думи на английски е "Myrski's English Transliteration", и в оригинала аз използувам парчета от нея, тъй като там това често е необходимо. ) С което искам да кажа, че това е признак за произношение на непонятни думи, което се потвърждава така също и от връзката в редица западни езици между barbarian-варварин и ... barber-бръснар (аз обяснявам почти
всичко от етимологична гледна точка в моята огромна книга на английски "Urrh, cum commentis"), в смисъл, че думите на варварина се заглушават от брадата му (навярно защото той още не се е научил да се бръсне). Такава е идеята и в славянския (руски /български)
язычник /езичник като варварин, тъй като тази дума идва от езика; в известен смисъл подобна е идеята и на немския варварин, който живее в пустеещи места, някъде насред полето, все още не в градове, понеже тяхната дума е Heide ('хайде'), което означава също и някаква дива трева (май че изтравниче на български), и оттам идва и английския heathen ('хиhдн') като същия дивак. Всичко това е правилно, само че тук аз имам предвид
не това, аз Ви го обяснявам, за да покажа, че съм се замислял за тези неща доста отдавна, по същата причина, че, особено след идването на демокрацията у нас, първото нещо, което ние показахме на света, беше именно нашата варварщина.
И какво тогава аз имам предвид под думата варварин, а? Ами, за да Ви покажа, че съм наистина много умен, прозрял (и, следователно, ми е вече време да напусна този свят, да?), ще Ви кажа, че аз разбирам, грубо казано, това, което ...
всички хора на Запад разбират (т.е. в Западна Европа, и моята уникалност се състои в това, че аз приемам за вярно това, което е общоприето като правилно, не измислям нереални неща), че ние сме неверници, или езичници, или
гяури /
гявури съгласно турците (
ghiaurs, което сега те пишат като
gavur, където това 'гяу', ако човек са замисли за стари корени, трябва да е някакъв вик с който се ... подкарват животните, положително), ние не вярваме в нищо, в което хората живеещи в цивилизованите страни вярват! Само че това е много
размито определение, човек не може да отиде при
всички хора в Западна Европа и да ги пита, какво мислят те за това или за онова, нито може да се пита някой случайно избран човек всеки път, а и това може винаги да се постави под въпрос. И тъй като всички религии, в крайна сметка, са различни, и въпроса не е точно в това, а в поведението на такива хора, и тук може да има също и атеисти, които съвсем не са варвари (най-малкото аз настоявам на това), то аз доста отдавна, приблизително преди четвърт век (почти в първите 2-3 години от моята поява като автор), стигнах до една работна дефиниция за
всяка религия, и оттук варварите могат да бъдат дефинирани като хора, които не са като другите вярващи (в този смисъл)!
Така че каква е тази работна дефиниция на религията (която за мен се оказа толкова проста и универсална, че сега аз не мога да си представя нищо по-добро от нея)? А, тя утвърждава, че религията това е
система от вярвания измислена с цел да
обедини хората във времето и в пространството! Защото то а така, религиите трябва да накарат хората да действат като един човек, където всеки може да се
опре на другите, за това за да намери някакво опора или поддръжка в случай на нужда — което ни казва и самата дума
religion, тъй като та, положително, трябва да произлиза от глагола
rely (on), ако имаме предвид английския език (без да се връщаме към латинския)! И по отношение на обединението: в пространството означава с хората около нас, с нашите близки или не съвсем съседи, а във времето значи между поколенията, уважавайки своите предшественици. Ако си почешете малко Вашите глави то ще видите, че това е нещото, на което всяка религия ни учи, да се обединяваме, защото този свят е твърде суров към хората с уникален начин на мислене (като мен), или уникално поведение (като моите събратя-българи), и тогава има два начина на обединение: или с хората близки до нас (в териториален, или лингвистичен, или национален, и т.н. аспекти), или с чуждите (в какъвто и да е аспект) хора. Но на обединението с чуждите хора никога не се е гледало с разбиране, защото това обикновено предполага някакво отношение от вида господар - роб, така че остава само близкото до акъла обединение със съседите ни и с поколенията. Гледайки по този начин на нещата излиза, че религиите ни учат на нещо твърде
полезно и логично в общия случай, но по различен начин за всяка от тях; така също може да се види и, че такова определение на религията е твърде универсално и може да включва също така и атеисти и различни системи от вярвания (и аз самият започнах своята литературна дейност с една атеистична религия, а по-късно добавих и още 1-2 неща, също и под друг псевдоним).
ОК, обединението и религиите са много хубави неща, но ... най-малкото не винаги и не за всеки или във всичко, защото има още и
селекция (отбор), има желание да се отличим с нещо, така че съществуват не само възражения против варварството, а така също и някои предимства, до които аз ще стигна към края на материала, обаче разрешете ми да вмъкна тук един пример за "варварство", ... фамилията на един световно-известен оперен певец, Николай Гяуров! Това положително не е традиционен пример, но той показва, че някои "гяури" могат да бъдат действително велики, и трябва да не подлежи на съмнение, че неговите предшественици са били наречени така по някаква причина, иначе просто няма как да е, и това съвсем не е обичайна фамилия у так, нито пък това се счита за нещо ласкателно, така че Вие по-добре седете спокойно и четете до края всичко, което аз пиша тук за Вас (и за себе си). И ако аз, в опита си да очистя лицата на моите съотечественици, взема първо да ги зацапам с мръсотия — ами, то нали това не е нов метод на
лечение, всички жени обикновено най-напред покриват лицата си с някаква гадост, и след това те изглеждат по-добре, не е ли така? Или най-малкото аз се надявам да се получи тъкмо това.
А сега по отношение на плана на това есе. Най-напред аз ще Ви дам някои (добре известни у нас) примери, че ние, българите, сме наистина варвари, в съответствие с моята дефиниция за разединението и поддържането на лоши отношения именно с нашите съседи, добавяйки също и някои извинения и обяснявайки защо и къде възниква варварството. После аз ще стигна до нашата нова история, до нашия демократичен период след 1990, когато ние практически протръбихме пред целия свят, че сме най-добрите и единствени варвари поне в Европа, показвайки цял куп съвършено излишни примери за
анти-народно поведение на най-нисше и най-висше държавно ниво. След това аз ще направя някои сравнения с някои от бившите комунистически страни, или с други страни, с оглед на това да акцентирам на нашата уникална варварщина в най-цивилизованата част на света. След което ще сменя лайтмотива и ще Ви покажа, че редица цивилизовани и добре организирани страни могат независимо от това да дават примери за нехуманност и съвсем не цивилизовано поведение, които могат да бъдат къде-къде по пагубни за другите, отколкото нашата "обикновена" варварщина. По-нататък аз ще подчертая българското твърде цивилизовано варварство, което не вреди на никого, с изключение на нас самите. След което ще стигна до някои заключителни пояснения, И в допълнение към това есе е добавено и традиционното поетично Приложение, което според мен си струва да бъде прочетено и само по себе си. Така че това е редът, към който аз ще се придържам, и ако Вие сте склонни към задълбочен и философски и шеговит и оригинален и т.н. поглед към дадената тема, то можете да продължите да четете по-нататък, а иначе излизайте по-бързо от материала. Изборът е Ваш.
1. Исторически доказателства и климатични извинения
Както аз казах, ние сме варвари, понеже, в съответствие с широко разпространените мнения на голям брой европейски народи ние сме неорганизирано племе, където всеки се интересува само от себе си, не зачита своите предшественици, нито останалите хора от неговия народ, което с по-малко думи може да се изрази, че ние сме неверници, И в това отношение има исторически примери от нашата относително нова истории. Имало е един Лайпцигски процес през зимата на 1933 година против един Георги Димитров, който е бил избран като
подходяща жертва за подпалването на Райхстага им (Държавното управление, Парламента), изфабрикуван съдебен процес както множество други подобни (да речем, като куп процеси в Русия по времето на сталинизма, или като някои процеси в САЩ за шпионаж). Такива неща се случват също и в днешно време, но въпросът е в това, че човека е изглеждал като подходяща презрителна фигура в очите на народните маси, хората там са вярвали, че щом става дума за някакъв българин, то с това всичко вече е казано, от тук нататък може да се вярва на всичко, понеже ние сме просто монстри-чудовища — като комунистите, или фашистите, и т.н., или като вещиците, които са били преследвани независимо от това, че изобщо не е имало точна дефиниция за това, какво е вещицата и възможно ли е нейното съществуване.
После имаше един по-късен случай с едни Антонов, който бил решил този път да гръмне самия римски Папа, защото това е човек роден в достатъчно варварска страна; никакви реални доказателства или разумни съображения за това не е имало, но той е бил държан сумата години в затвора и никой, нито обикновените хора, нито сред върховете на управляващите, не е казал, ей, хора, Вие трябва да сте нещо откачени, ами опитайте се най-напред малко да помислите! Или после, някъде в 1998 година в Либия се случва (все още не е известно по какъв точно начин), че няколко стотин либийски деца били заразени с вируса на СПИН в една болница, и ето, вижте хора, ами че там работели български медицински сестри, хайде да кажем, че те са направили това
умишлено. Невъобразимо е защо те ще искат да вършат това преднамерено, навярно за някакви джобни пари, но щом става дума за българите, то там всичко е възможно, и в това е било убедено цялото население на Либия (те били провели някакво гласуване), Правителството, Съда, тях са ги съдили в съответствие с техните закони (е, прилагали са
малко изтезания, но пък за такива изверги това са дреболии, разбира се). Там е работата, я, хората вярват, че ние сме варвари, и ние им
даваме основания, от време на време, за това; те вярват
без доказателства, но ние независимо от това сме варвари, което ние доказваме по друг начин (аз ще копая известно време в тази насока)! Странни моменти, действително.
Сега вижте, ние показваме
признаци на варварщина в редица случаи, и по тази причина хората започват
априори да си мислят, че ние винаги сме варвари, в съответствие с техните представи за чудовищността, а ние далеч
не сме такива, ние сме просто
мили нещастни варвари, което е съвсем друго нещо, и аз по тази причина пиша този материал. Обаче ние
сме варвари, тук няма никаква грешка, защото ние сме разединени, неверници, не ценим своите собствени хора, и някои от нас, на които им се е налагало да живеят известно време в чужбина, се срамуват, че те са, не непременно варвари, но просто българи, и постоянно се опитват да избягат в чужди страни вече векове наред. Съществуват исторически съхранени доказателства за това, че ние се срамуваме от нашата народност, поне от 1762 година, когато един Паисий от Хилендарския манастир е написал своята "История славяно-българска", в която той възкликва "О неразумни и
юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?", да, което доказва преди всичко, че ние сме се срамували (а и още се срамуваме, бих добавил) от това! И по-нататък той обяснява, че ние сме имали силна държава, имали сме излаз на три морета, и подобни неща, но това не означава, че ние не сме варвари, и даже и да не сме били наистина варвари в 7-и и 12-и век — но дайте да не се връщаме чак толкова назад, защото тогава са били просто варварски времена — то ние сме такива поне от последните 2-3 столетия.
После тук се измесват различни идеи, нашия имидж страда не само поради нас самите, но още и защото ние сме от
класа на славянските народи, а хората на Запад са склонни да мислят, че всички славяни са просто ...
роби (тъй като, по английски, едната дума е Slav а другата е slave), разбира се! Тази връзка е скрита в много езици (започвайки с латинския), и това е поради неправилното (ако питате мен) разбиране, че ако Вие не сте готови да се биете — всъщност за нищо — просто ей така, за каквото и да е, то тогава Вие сте страхливец, имате робско (но имайте предвид, че по английски това е
slavish, и един дявол знае — което на руски звучи оригинално, те казват: и сам чёрт ногу сломит —, дали това идва от Slav или от slave) поведение. Аз не си измислям приказчици, аз Ви обяснявам неща скрити в езиците, защото има, например, латинско bellum, което очевидно е някакво belle-хубаво нещо, но е казано, че това било еквивалентно на тяхното duellum, което, също очевидно, означава duel-дуел, а и по английски думите bellicose = belligerent означават нещо military-военно. Аз обяснявах това в моя
Urrh, така както и това, че славяните са направили тяхната ... гордост, или по-точно
слава, от този корен, но корена на злото (ако ме питаха мен) е заринат в Древна Гърция, защото тези хора не толкова са предали на Запада мъдростта на античните арабска, персийска, и т.н. цивилизации, колкото са спрели древното източно влияние към Запада. Това водене на битки за нищо може да се забележи също и при френския петел, който е избран за тяхна емблема.
Така че ние не сме войнствен народ, което е справедливо в общия случай и за руснаците, чехите, словаците, навярно и за поляците, украинците, и т.н., само не за сърбите, например, които са хора, на които ръцете често ги ...
сърбят (по български) за да се сбият с някого, което е известен фигуративен израз означаващ, че много силно ни се иска нещо, а тук те да се бият, да убиват хора от други народности — или иначе (ако си мислите, че аз измислям неща) тяхното име идва от санскритското 'krpanas' като меч или сабя, от малайския
крис (нож закривен като сърп), а и от славянския сърп, разбира се —, което те извън всяко съмнение
доказаха още веднъж (в допълнение към това, че те са били формалния повод за избухването на Първата Световна Война) някъде в 1991 - 93, когато те воюваха с хърватите (чието име на свой ред идва от
хриптенето — това
хървати на български очевидно се свързва с
хъркам или
хриптя; но пък за Запада страната е Croatia, което ни връща към същия krpanas-сърп). Така че има много странни моменти скрити в думите, но хората са склонни да вярват в какво ли не, и затова е добре да се знаят тези неща. Така също и това, че нашите съседи-гърци ни наричат 'вулгарос', а Вие знаете, че никой не обича да го наричат вулгарен; сърбите, от тяхна страна, ни наричат 'бугари', въртейки се около думата "bug", предполагам, в значение на педераст-содомит (да прави
това като буболечките)! Е, тези последни неща са чисти измислици, но пък такива са също и споменатите горни три (започвайки с Лайпцигския процес), и ние можем да се смеем над тях понякога, но сме длъжни също и да вземаме мерки и да подобряваме своя имидж (който ние, определено, влошихме с идването на демокрацията, ала за това аз ще разсъждавам в следващата точка).
Сега няколко думи за нашето име,
българи, което трябва да означава нещо, но официално не е известно какво именно; не че това е наистина важно (защото, да речем, руснаците това са руси хора, имайки предвид цвета на косите им, после немците за нас са просто ... неми, не говорят по нашенски, и така нататък), но Вие видяхте, че някои от нашите съседи имат развинтена фантазия, така че дайте да изясним това доколкото е възможно. Тук яз не мога да видя повече от две възможности за корена, по-точно: или това е 'бул', или е 'вул', което, в крайна сметка, може де се обедини, тъй като разликата е възникнала в следствие на гръцката
буква бета, която те сега четат като 'вита', но в това могат да се крият различни идеи. Едната, 'бул', може да означава или някакъв силен крясък, където е руския
балаган като шумен панаир, където всички се надвикват, после техния
балагур като клоун, още немския Balg като мех за вода, тумбак, или шумно дете, а навярно и други, или пък нещо голямо, надуто (което е твърде странно за мен, защото ние сме дребен народец, приблизително 1/1000-а от световното население, но навярно тъкмо по тази причина, че ние се мислим за нещо голямо), където е, да речем, руското "большой", турския bulluk като множество от неща, някаква смес, немския Buhle като любим, мил (но основно в смисъл на сексуален партньор), турския 'буламач' като нещо безвкусно, лошо приготвено, така също и техния bulgur (= bulgul) като натрошено жито (нещо получено след яко чукане и бъхтене), самата планина Балканите (като голяма), топката под формата на английския ball ('бол', като надута, не само голяма), и други.
Да, обаче тук се появява и френското bougre ('бугр') като варварин или содомит, където тъкмо е английския bug, което навярно се е появило тук с идеята за някакво слепване или сливане, съвокупление, правене на някаква гърбица, и тогава веднага изскача и руския
бугор като хълмче или гърбица. По този начин излиза, че ние сами сме си виновни, сами сме дали тази идея с името си, но тук нищо не може да се направи, това е просто нещо смешно и несериозно. А пък що се отнася до 'вул', то това може да е фонетично същото, но идеята тук е в някакво ... пукане на черупките на яйцата, в популацията, и латинската volva = vulva е обвивка, мембрана, вагина-влагалище, така че вулгарните неща (vulgata) се подразбират като широко разпространени сред населението. Както и да е, името е само едно име, то може да означава нещо, но това не си струва да се взема на сериозно. По-важното е това,
защо ние сме варвари, какви други народи могат да бъдат наши събратя? И тук аз мисля (което не е мое лично мнение, аз го чух веднъж), че причината е основно ... географска! Ами да, ние живеем в топли (ама не съвсем горещи) места, където особено обединение и солидарност и
не са нужни, хората могат някак-си да оцелеят.
И то е наистина така, южните страни (ако гледаме някъде от центъра на Европа, да речем, от Виена) в общия случай са по-разединени, не са като на север (в Скандинавските страни), и ако в допълнение към това те и не са религиозни, като нас, то тогава варварството като че ли е неизбежно. Официално ние не сме безбожници, ние се наричаме християни, даже ортодоксални (тоест православни, традиционни, от основния поток, не от някакво особено разклонение — като тези от 99-я или какъвто и да е там Ден), обаче ние не сме от редовно посещаващите църква, и аз мисля, че тук, може би,
водата, в която са ни кръстили, е било доста мръсна, или иначе ние сме били омацани с варварска кал до ушите, но ние не се придържаме много към християнските догми. И обърнете внимание, че аз не казвам това, защото самият аз посещавам църква, нищо подобно, аз съм
убеден атеист, но, както и да е, аз съм изключение (с 2,5 университетски образования, владея 3,5 чужди езици, и т.н.), и считам себе си за достатъчно интелигентен, за да мога да се придържам към общи правила за мирно съвместно съществуване и морално поведение — понеже такова е предназначението на религиите, на
всяка религия, конкретните притчи те са за необразованите народни маси —, но моите бедни земляци са неверници и това мен силно ме опечалява. Защото, позволете ми да повторя това още веднъж, поддържането на добри отношения с хората около нас и преди нас (съотв. след нас) е неотменимо изискване за велики достижения на своите хора, това е било необходимо някъде от времената на Вавилон, и още повече след разпъването на нашия Христос.
Но нека да продължа с южните варвари, броят на страните на които би трябвало да е твърде многочислен, но излиза, че аз се затруднявам доста да посоча поне един такъв народ. Защото, хайде да хвърлим поглед наоколо: турците са религиозни, арабите
ditto, испанците и италианците даже
повече от това, така също и другите страни около нас, и ако не отиваме твърде на изток, то остават само циганите. Да, обаче има цигани и
цигани, както се казва, и те живеят толкова дълго навсякъде, че (независимо от това, че те, като правило, не се измесват чрез бракове с другите народности) трябва да се считат за част от дадената страна където живеят, т.е. аз мисля, че човек може да държи бас, че, примерно, италианските цигани са изявени католици, докато нашите са си такива неверници, както и основната част от българите. Комунистите се опитваха да ни приучат на братство между различните слоеве на обществото (поне между работниците и селяните), но с идването на демокрацията всичко това беше отмито надалеч, като миналогодишен сняг с идването на пролетта. Навярно нашето варварство лежи при нас просто в гените ни!
Така че циганите трябва да се изключат като отделна нация, и тогава, ако тръгнем на изток, има сумата народности от юга на предишния Съветски Съюз, като: грузинци, арменци, узбеки, таджики, и т.н. (навярно също и украинци), после монголци, бангладешци, буркина-фасовци, зулуси, и Вие-ги-наречете. Но защо трябва да обвинявам невинни хора за които аз не знам нищо? Това, което знам, е че не само в Европейската Общност, но и в цяла Европа (навярно включвайки и Мала Азия), ние не само сме най-
истинските варвари, ами и единствената такава нация, моля за извинение пред своите сънародници. И сега аз ще мина към следващата точка за редица конкретни примери на нашето варварско поведение.
2. Демократично разпространение на варварщината
Уважаеми читатели, Вие може да обичате или да мразите комунистите (където аз лично, ако и не точно ненавиждах, но поне обвинявах комунистическите лидери за множество противоречия на здравия разум, но след идването на демокрацията в България аз започнах все повече и повече да се убеждавам, че те са били
прави, в крайна сметка, обикновените хора трябва в редица случаи да бъдат заблуждавани в техен именно интерес), така че без значение какво Вие мислите за комунистите, но те преднамерено спираха или
подтискаха нашата варварщина, не позволяваха тя да набъбне и да започне да цъфти, тъй да се каже, тъй като тоталитарното ръководство беше, в известен смисъл, избрано, възпитаващо, справедливо управление, то не беше такова: Вие, хора, трябва само да кажете какво искате, не, то беше: слушайте, хора, има неща, които Вие може да имате, и такива, които не е позволено да имате. Защото, какво е това демокрация, а?
Е, аз съм написал навярно около 1,000 (положително повече от 500) страници за нея, аз все
нещичко за нея съм разбрал. Най-сбитият отговор би бил, предполагам, че тя е просто другото име на ... вулгаро
крацията! Защото, от етимологична гледна точка, това е правилната латинска дума, вулгарност, но за да се избегне казването на хората на голата истина (защото те обичат да гледат голи тела, но не и да слушат действително верни неща) е бил използван този старо-гръцки корен demo-, който може да се срещне като че ли само в демографията (понеже, примерно, в английските: demolition, или demobilization, или demonstration, и т.н., de- е представка, то не принадлежи към корена). По този начин демокрацията за нас беше основната причина за това, че ние започнахме да крещим пред целия свят, че сме варвари, и нямаше никой (в самата България), който да се наеме да ни каже, че има неща, които не е редно да се правят в цивилизовани и /или религиозни страни. Това е една от множеството причини защо аз мисля, че демокрацията е лошо социално управление, поне за варварски, като нас, страни.
Бих искал да Ви напомня някои налудничави варварски прояви (или тогава да Ви информирам за тях), с които ние започнахме своя демократичен марш. Нашите първи стъпки бяха: легализиране на проституцията (аман от тези лоши и безчовечни комунисти, които ни забраняваха такива хубави нещица), шокиращи цени за основните продукти (храна, комунални разходи, и т.н.), които се появяват минат се не минат 2-3 години (дори и сега, в края на 2018 година), платено медицинско обслужване и образование и положително преди намиране на начини да се помогне на нуждаещите се лица, свободен пазар за нашия лев, който доведе до неговата 1,800 кратна девалвация, и до опустошаване на пенсионния фонд (който даже след четвърт век все още не е като в нормалните западни страни), ненужно връщане на селско-стопанската земя в ръцете на нейните собственици, но без никакви изисквания (най-малкото финансови) да я обработват, унищожаване (аз не мога да намеря по-добра дума за това) на почти всичките ни (е, от 2/3 до 3/4, но понякога и до 9/10 или там някъде) промишлени и научни институти, заедно с техните работници, и така нататък, което доведе като следствие до ярко изявена и не подлежаща на съмнение
анти-народна демокрация (защото ние, глупавите обикновени хора, не обичахме много старата народна). Аз ще говоря за всички тези (а и за други) моменти малко по-детайлизирано, но позволете ми да подчертая, че неща, които противоречат на обичайната практика, на какъвто и да е религиозен морал, на интересите на цялата нация, на здравия разум, и т.н. могат почти винаги да бъдат квалифицирани като варварски, така че аз не си изпускам просто парата на моите демодирани и комунистически възгледи, тъй като аз никога не съм бил комунист, и мога да Ви обещая, че така също никога и не се каня да ставам такъв.
Сега, хайде да пропусна чисто моралните въпроси, като разпространението на проституцията и порнографията, парадирането с хомосексуализма, изчезването на семействата, и навярно още нещо, понеже тук ние с нищо не можем да се отличим, нито с хубаво, нито с лошо, пред другите народи (на фона на сегашното разлагащо се общество), и ако изхождаме от това, че капитализма е
общество на ... свободната или тотална
проституция (където всеки може да продава нещо свое: ръце, крака, мозък, глас, усмивка, и т.н.), то това е нормално да се очаква. Но постоянните шокиращи цени не са толкова обикновено нещо срещащо се навсякъде, те са такива само в страни където съществува лоша или изобщо
никаква социална политика. И дайте да се върнем назад към девалвацията на нашата валута 1,800 пъти, което беше твърде много, разбира се, но такива неща се случват от време на време, обаче те някак-си
се компенсират, с помощта на банковия лихвен процент, с използуването на някаква твърда валута за пресмятания, чрез забрана на обмена на големи суми пари в национална валута, да, това наистина не е нова ситуация.
Аз исках да приведа тук сравнение с някои други страни (да речем, с Полша, Русия), но това е трудно да се извърши използувайки само Интернета, а и това е ненужна загуба на време щом като нищо не може вече да се поправи и извърши отново, обаче аз съм правил своята
скрупульозна проверка в миналото (аз съм математик, не забравяйте това) като сложих известна сума пари в една банкова сметка и после се опитвах да ги инвестирам по най-добрия начин, и през цялото време сравнявах сумата с нейния валутен еквивалент в твърда валута. Не беше много лесно това да се прави, защото когато веднъж у нас лихвения процент беше 300 %, то това беше само за годишните влогове, и само за няколко месеца, така че ако някой се беше опитал да си наруши стария влог и да направи нов, то той би
загубил повече, отколкото ако си беше оставил парите при старата ситуация, мен така лесно не могат да ме излъжат, аз съм проверявал това на практика и обмисляйки сериозно нещата (или използувайки понякога държавни ценни книжа, това което беше по-изгодно). И знаете ли какво се оказа на края? А, оказа се, че нашия лев девалвира грубо казано 1,800 пъти, докато компенсациите, които всички предишни правителства успяха да предложат чрез банковия лихвен процент, се сведоха приблизително до 30 пъти, което означава, че обикновените хора останаха приблизително само с
1/60 част от своите спестявания, т.е. с чиста
60 кратна загуба! Нима Вие считате, че това не е проява на варварщина?
И разбира се, че имаше очевидни начини за излизане от затрудненията, като забрана на обмяната на големи суми в левове, но доколкото аз си спомням имаше времена, когато всеки можеше да смени до 2,000 US$ на година, като в същото време една минимална заплата беше между 20 и 30 щатски долара, а средната беше към 60 долара, което несъмнено не е правилния път към спасението; разрешавайки обмяната за даден период на всичко превишаващо 1-а минимална заплата е неправилна стъпка, а тук бяха надвишени всички разумни граници някъде 6-7 пъти. И /или ние бихме могли да си направим сами някакъв валутен борд, защото даже 1/3 от заплатата или пенсията в твърда валута би заситило глада за такива пари, и при условие, че заплатите в едно средно предприятие стигат обикновено до към 10 %, то това означава, че само 2-3 процента от паричния оборот (в страната) биха се оказали достатъчни. И /или ние бихме могли да изчисляваме заплатите и пенсиите в твърда валута но да ги изплащаме в националната, в съответствие с курса на обмен за миналия месец; това положително би могло да се направи, обаче ние предпочетохме изрично да декларираме в нашия Търговски закон (в член 4-ти, ако не греша), че всички изчисления във всяка фирма трябва да се провеждат в национална валута (което, ако не е варварщина, то тогава е лудост).
А трябва да се добави още и това, че колкото и сурови да са шокиращите цени при свободния пазар, то той, все пак, има някаква
отрицателна обратна връзка (изразявайки се на технически език), което е много
положително нещо, пазара може да се адаптира, той е стабилна система, винаги може да се намери по-добра алтернатива (като, да речем, да се слага соя в колбасите, или глутен във хляба, или лепило-подобен декстрин в бульоните, или последния "хит", емулсия от свински кожички, която пъхат във всички по-евтини сортове салами), обаче могат да съществуват и по-лоши от пазара неща. По-лоша е ситуацията с комуналните стоки, като бензина, електроенергията, водата, централното отопление, вноските за здравеопазване, заплащането на обучението, градския транспорт, и други подобни неща, които се регулират от държавата и Правителството, и във варварски страни като България те са лошо, в някои случаи изключително лошо, регулирани. По тази причина в моята страна възниква известен
апартейд за образование, за здравеопазване, и така нататък, в смисъл, че някои хора могат да си позволят тези неща, но много други не могат, и си остават само с желанията (и /или проклятията) си. За пример, за да не кажете, че аз само надувам мехури и не казвам нищо конкретно, мога да Ви цитирам, че в момента 1 (един) автобусен (или какъвто и да е) билет в столицата София струва 0.8 евро (хайде,
холан, да не обръщам за българския текст цените в левове, белким можете да умножавате по 2), и аз лично изразходвам малко по-
малко от това (да речем, 0.7 е.) на ден за ядене
и пиене (измерено правилно за цял месец, или даже усреднено за година)! Да, такъв е нашият демократичен път, където мога да добавя, че аз съм принуден да правя това, защото моята пенсия достига 80 и малко отгоре е. на
месец, което дава на ден приблизително
3 такива билетчета за
всички разходи (аз започнах с 2.85 билета дневна пенсия и сега тя е към 3.65). Хубав живот, няма що, ама на мен така и ми се пада, никой не ме е карал да свършвам 2 че и малко отгоре университетски образования, другите хора живеят по-добре, някои пенсионери получават по 5, и даже по 6, автобусни билетчета дневно.
Такива ми ти работи, и знаете ли защо това е така — ако не основната причина, то поне една от главните? Хъм, една от главните причини, за съществуването в България на хора водещи мизерен начин на живот, е нашия данък общ доход, което означава, че ако някой получава, да речем, 300 е. на месец, то той плаща 10 % данък общ доход, и ако получава 3,000 е. то той плаща пак същия данък. И сега, вижте, това е възможно най-
десния данък общ доход, и оттук финансова политика на държавата (която се поддържа от десетилетия от всички Правителства, колкото и леви или десни или средни да са те), тъй като по-дясно от това би било, да речем, от тези с доходи от 300 е. да се иска 20 % (и навярно от хора с доходи
под минималната заплата да се събират
30 %), докато тези с доходи 3,000 е. да трябва да плащат само 10 % (и навярно тези с повече от 5,000 е. доходи да бъдат въобще
освободени от този данък)! Казано накратко: в най-мизерстващата от всички страни на Европейската Общност (ЕО) съществува не най-лява или социалистическа политика, а тъкмо обратното, противоположен най-десен данък общ доход и социална политика.
И по отношение на пенсионния фонд, който беше практически изпразнен от налудничавата фискална държавна политика (и при това от страна на Правителства от
всички цветове, защото аз не критикувам една политическа партия, аз обвинявам нашата демократична
система като
най-варварската от Европейските финансови системи), то трябва да сме на ясно, че това стана в резултат на нашия неконтролируем девалвационен процес (тъй като, ако Вие сами не можете да се досетите, тези пари бяха събирани в национална валута); само за информация тук мога да добавя, че имаше времена когато нашите пенсионни отчисления бяха приблизително 31 - 33 %, докато сега те са относително нормални, към 17 %; но имайте предвид още и това, че мъжете живеят средно само
5 - 6 години след пенсионирането си (ние имаме рекордно ниска продължителност на живота, за мъжете около 70 години).
После връщането на обработваемата земя в частни ръце не беше грижа за хората. Не, това беше измиване на ръцете (както бил направил един Пилат Понтийски преди 2 хиляди години), защото хора, които са живели цял живот в градовете, никога няма да станат фермери, положително. В резултат на това нашето селско стопанство понесе тежък удар и оттук и цялото наше население започна да страда; и аз лично съм свидетел на това, как ние започнахме отново да засяваме нашите демократични целини след почти 20-годишно неизползване. Виждате ли, аз намекнах, но нека повторя още веднъж, че само пазара не е достатъчен за удовлетворяване на всички слоеве на населението, нужни са и други мерки, и в България ние просто
престанахме да работим, Вие вървете в някой магазин и ще видите: боб (което е нашата традиционна храна) от Полша, Етиопия, Узбекистан, и аз мисля още и от Занзибар, яйца от Естония и Полша, много кулинарни продукти от Полша, слънчогледово олио от Румъния, Полша, Унгария, даже ябълки и домати отнякъде от чужбина, само не и наши родни. Това означава че хората са бедни, но независимо от това те не искат да работят повече от възможния минимум, защото няма стимули, а последните трябва да бъдат предоставени от държавата, те не могат да паднат от небето. По този начин ние руинирахме почти цялата наша промишленост, не че ние бяхме действително развити — за пример, ние така никога и не успяхме да организираме производство на свои леки коли, а
всички бивши комунистически страни правеха свои собствени —, но ние имахме поне металургия, машиностроене, и военна промишленост, не само хранителна промишленост, а при демокрацията у нас вече няма даже достатъчно добра хранителна промишленост за нас самите, което означава в общия случай малко грижи, отсъствие на перспективно планиране, никакво обединение.
По отношение на нашата лоша способност да се обединим върху някоя обща платформа (което е тъкмо противоположното на варварщината) личи от нашия политически живот, където ние имахме почти цяло десетилетие непрестанна смяна на крайно леви с крайно десни партии и след това пак и пак (и то не както е, да речем, в САЩ, където има републиканци и демократи, но човек може да държи бас, че нито първите са против демокрацията, нито вторите са против републиката). Някой би могъл да каже, че ние сме действително уникален народ, което аз не отричам, ние сме такива, и аз ще продължавам и по-нататък да копая в това отношение, но нашата основна уникалност се състои практически в нашата варварщина. И своите интелектуалци ние също пренебрегнахме, и това трябва да е една от основните причини за нашето последно място в ЕО, защото тази прослойка хора работят не толкова за парите, колкото за уважението на другите, ама и не съвсем без пари; тези хора просто смениха своята работа, или емигрираха в чужбина; първите оцеляха някак-си, но страната ни ги загуби като квалифицирани кадри, а последните ще правят нещо хубаво за други страни, не за нашата.
А нека не забравяме и някои необходими услуги, които бяха пренебрегнати, тъй като струваха много пари, но по-рано не беше така, тези неща съществуваха, защото нашата народна демокрация не беше реална демокрация, обаче тя беше за хората. Докато сега ние нямаме, примерно, евтини закусвални, перални на самообслужване (laundromats), обществени бани, и други подобни неща, или, ако някъде има такива, то те са луксозни и не са за обикновените хора. Примерно, в София имаше една стара баня с минерална вода, разположена в историческо здание, в центъра на София, известна от римско време (някъде от 5-и век), и след нейната приватизация тя ... престана да функционира! Ето какво значи пазарния механизъм, щом банята не е рентабилна то тя не работи, и ако някога тя вземе да заработи, то това ще е само за "чуждестранни гости", предполагам, защото старата тоталитарна цена за обикновено изкъпване беше около 1-о - 2-е ... яйца (тъй като кокошето яйце е най-простата потребителска кошница, аз обяснявах това някъде), докато аз чух, че в някакъв град съществувала една баня, но цената на същото това къпане била
20 яйца! Подобна е ситуацията и с нашата планина Витоша, която е разположена до самата столица, където в старите времена тълпи от хора, особено през почивните дни, се качваха на нея, и лете и зиме, ала някъде към границата на миналия век
всички автобусни линии за там бяха закрити.
Но хора, градският транспорт е бил въведен някъде във старите римски времена, когато той се е осъществявал от конски впрягове, но те са се наричали омнибуси, което означава нещо за
omni-всички (има един латински лозунг, "
Omnia omnibus", което значи "всичко за всички"). И цената на едно пътуване тогава положително не е превишавала сумата, която бивш научен работник изразходва за цял ден за ядене и пиене (включително и малко, тъй наречена
aqua vita, собствено производство, аз и това съм обяснявал), това се е регулирало по някакъв начин от градската Управа (или древно-римския еквивалент на Градските ни Съвети). Да, обаче във варварска страна като България такива неща не са възможни, те
бяха възможни при тоталитаризма, но когато хората са свободни да изразяват своите желания, то те казват (индиректно), че не искат това, на тях не им пука как живеят обикновените хора (и това този път директно). Така че тук, по всичко личи, както аз и споменах това, че всичко е въпрос на гени, не само на южна кръв. Предвид на което аз имам една молба към учените-генетици: скъпи добре нахранени колеги (като работещи със мозъците си), ако обичате, опитайте се да намерите гена на варварщината, той
трябва да съществува, и малко по бързичко, ако може!
3. Сравнения с други страни
Ех, излиза, че това не е чак толкова лесно, колкото аз си мислех в началото, особено извън ЕО, например в Русия, защото там цените са други, те могат да се обърнат в евро, но това не е същото, съществува така наречения
паритет на покупателната способност (purchasing power parity, ppp), който прави картинката различна. Това което аз намерих за стандарта на живот в Русия може да се сведе до приблизително 160 е. (11,163 рубли, 1 е. = 75 р. в ноември 2018) минимална месечна заплата (ММЗ) в средата на 2018, и средна заплата (СМЗ) около 550 е., което дава че 1 СМЗ = 3.44 ММЗ, а това е малко вероятно. На това трудно може да се повярва, защото, от една страна, хората в Русия не могат да живеят по-зле отколкото в България —
никъде, поне в Европа, няма народ, който би живял по-зле отколкото в България, тъй като ако това беше така, то хората щяха да правят революции, само ние можем да живеем така, понеже ние сме изтърпели 5 века турско робство —, и от друга страна защото там, положително, съществува разлика в покупателната способност. Последното е мотивирано от разликата в цените на бензина, където е казано, че на някой август 2018 средната цена на бензина е била 45.28 р. (0.60 е.), докато средната цена по света в този ден е била 106.13 р. (1.41 е.), което значи че в Русия той е
2.34 пъти по-евтин. А аз бих добавил още едно съображение за невъзможността на толкова ниска ММЗ, и по-точно това, че обикновеното съотношение СМЗ / ММЗ (наречете го коефициент на Мирски, ако искате) е приблизително 2.2, в по-широки граници между 2.0 и 2.5, но когато то излиза извън тези граници то нещо не е както трябва, или метода на изчисление на средното, или тогава действителния смисъл на ММЗ, тя се използува само от съображения на данъчното облагане, но никой не работи за такива смешни пари (например за шофьори на таксита, или келнери, и т.н.); при нас този коефициент е достигал по някое време почти 3, но никога повече от това.
По тази причина аз срещнах на едно място, че за едно двустайно жилище (на Запад това се нарича one-bedroom apartment), като моето собствено, се нужни приблизително 20 е. (1,500 р.) на месец за заплащане на комуналните разходи, а у нас човек едва ли ще получи сметка за по-малко от тази сума (40 лв.)
само за електричеството, ала само парното отопление на месец през зимата достига повече от това (и остава още топлата вода, студената вода, телефона, Интернета, такива неща); още е казано, че средните разходи за градския транспорт са приблизително 10 е. (750 р., 20 лв.) на месец, ала при нас това е два пъти или малко отгоре повече от това (месечна карта). И ако човек сложи и малко бензин в потребителската кошница (ако тя е водонепропусклива, нали така?) и направи коректни изчисления, то е твърде възможно да се окаже, че това ще даде приблизително
30, ако не и повече, проценти
намаление (понеже такива големи комунални разходи, включително и бензина, ще откарат до към 60 процента от доходите). Във всеки случай, в днешно време всички цени се базират на цените на бензина (съотв. на електричеството), а освен това остават и разни други социални такси като здравеопазване, образование, и така нататък (да речем, в България зъболечението е
изключено от медицинското осигуряване, там човек трябва да си плаща за всичко).
Иначе аз гледах цените в някои магазинни вериги в Русия и видях, че те са като при нас и навсякъде в Европа, но това са истински
естествени продукти, те са приблизително
3 (поне 2.5) пъти по-скъпи от тези неща, които обикновения българин може да си позволи да купи (да речем, при нас се продават кренвирши по 1.5 е. = 3 лв. за килограм, докато истинските трябва да са някъде към 4 е. = 7-8 лв.). А остава също и свободният пазар, частно произвежданата храна и самоделни напитки (понеже литър уиски или кампари е като навсякъде), и други неща, руснаците имат вековен опит за живеене при ограничени парични обстоятелства; така също и цените на цигарите до 2017 включително са оставали приблизително 2 пъти по-евтини. Което ми дава всички основания да считам, че руснаците са поне 1.5 пъти по-добре от нас, българите. И не ми казвайте, ако обичате, че минималния жизнен стандарт не е мярка за организираността и /или цивилизоваността на страната, само във варварски страни може да съществува такава абсолютна незаинтересованост на управляващите от живота на нисшите слоеве на населението, особено когато се оказва, че тези мизерно живеещи хорица са основно ...
добри и морални хора, те не искат да лъжат другите, или са възпрепятствани с нещо да бъдат като другите, или тях самите често са ги лъгали другите, или те са стари и не са преминали добре през преходния период към демокрация (който все не свършва, дори и за почти 30 години вече), или пък са били случайно с високо образование (като мен).
После можем да погледнем и цените на цигарите, които също могат нещо да ни разкажат. Така например е казано, че пачка от 20 броя цигари в ЕО са се продавали през 2017 година, в евро, започвайки от най-горната граница в Англия за 11.13, после във Франция за 6.37, в Германия за 5.46, в Чехия, Словения, Унгария за 3.37, и така нататък, и най-накрая стои България с 2.61, добавяйки че в Русия в 2016 те са били 1.1. Това означава само, че ние
не можем да вдигнем цените повече, тъй като иначе хората ще спрат изобщо да ги купуват официално и ще се обърнат изцяло към черната борса (където сега, ако човек сам си
пълни цигарите и си купува тютюн нелегално, то това дава към 0.5 е. = 1 лв. за 20 парчета, което някои закоренели пушачи и правят, и държавата гледа на това донякъде през пръсти, защото те никога няма да са в състояние да плащат
5 пъти повече, а пък те са готови по-скоро да убият човек отколкото да се откажат от цигарите).
Или дайте да се спрем на билетите за транспорта в градовете (в някои столици), където аз няма да използувам таблици, понеже навсякъде си има свои особености, които трябва да се обясняват. В България, в столицата София, един такъв билет (без значение за какъв транспорт) струва 0.8 е. (1.60 лв., но аз няма да обръщам всички цени, сравнявайте в евро), а дневна карта за всички видове транспорт струва 2.0 е., и месечна карта за всичко е 25 е.; после в Берлин единичен билет, но за 2 часа в каквато и да е посока, само не и обратно, струва 2.8 е., за 1 ден 7 е., и за месец 81 е.; после във Виена единичен билет но този път за 1.5 часа до където и да е струва 2.4 е., ама за хора по-стари от 62 години това са 1.5 е., и за 1 месец 51 е.; после в Париж обикновен билет, пак за 90 мин. струва 1.9 е.; така също и в Рим единичен билет за 100 мин. е 1.5 е., и за цял ден е 7 е.; и още в Лондон само единичен билет струва 1.68 е. (1.5 GBP), и за цял ден цели 13.5 е. (12 GBP). Съществуват също и други особености, например в Лондон имат пикови часове, които са само сутрин от 4:30 до 9:30, и те считат деня май че свършващ в 4:30 през нощта на следващия ден, но човек може да свикне с това; така също билетите обикновено се купуват предварително, но те трябва да се актуализират (или валидират) с отбелязване преди влизане в даденото превозно средство.
Гледайки по този начин някой може да каже, че в България всичко е по-евтино и аз съвсем напразно плюя нашата хубава демокрация, но истината е такава, че аз я оплювам с основание, и при нас билетите са по-евтини основно поради ... населението на градовете (в София живеят 1.236 млн.), понеже в Берлин живеят 3.5 млн. души, така че е естествено там транспорта да бъде приблизително 3 пъти по-скъп, което е именно така, във Виена живеят 1.87 млн. и всичко е приблизително 2.5 пъти по-скъпо (но това е Виена, хора, и даже в този случай месечната карта е само 2 пъти по-скъпа), Париж има 2.2 млн., и цените там са съответствено по-високи, Рим наброява 2.8 млн. и цените там са 2 - 3 пъти по-високи, а пък Лондон е град-мастодонт, в него има 8.2 млн. души, повече от цялата наша страна (по последни данни 7.1 млн.), докато там единичен билет е само два пъти повече. И, в крайна сметка, ние сме безусловно най-бедните, цените при нас би трябвало да са поне 2, но още по-добре 3 пъти по-евтини, тъй като това е
комунален транспорт, това не е за тези, които имат свои леки коли и не им пука колко ще е цената на едно билетче. Което се свежда пак до това, че ние нямаме грижи за обикновените хора, което по аналогичен начин се свежда до това, че ние сме си варвари! И само за сравнение, в Москва, където живеят почти
12 млн. души (значително повече отколкото в Лондон, или също в Ню Йорк, където се дават
само 8.6 млн.), един единичен билет струва
0.47 е. (36 р.), и за 90 мин. с прехвърляния
0.75 E. (56 р.), така че ако вземем под внимание моята догадка за зависимостта от населението на града, и изходим от правилото 1 млн. - 1 е. за единичен билет, то цената на такъв билет в Москва би трябвало да е към 12 е., но той е
24 пъти по-евтин (ако можете да си представите това)! И само по тази причина (но има и други, разбира се) аз казвам, че българите са варвари, но руснаците ни най-малко.
И последния поглед в тази точка, към ММЗ. Это какво казва по този въпрос някакъв EuroStat: "Абсолютният аутсайдер в ЕО е България с ?261 към януари 2018. После следват: Литва (?400), Румъния (408 евро), Латвия (430 евро), Унгария (445 евро), Хърватско (462 евро), Чехия (478 евро), Словакия (480 евро), Естония (500 евро) и Полша (503 евро). В петте останали страни на Общността, разположени в южната част на Европа, минималната заплата варира между 600 и 900 евро на месец, по-точно в: Португалия (677 евро), Гърция (684 евро), Малта (748 евро), Словения (843 евро) и Испания (859 евро). ... Най-добрите заплати са в северните и западните страни на континента, където минималната заплата във Великобритания била 1401 евро (но аз я видях някъде и като почти 1,500 е.), в Германия и Франция — 1498 евро, в Белгия — 1563 евро, в Нидерландия — 1578 евро, в Ирландия — 1614 евро, и абсолютния лидер това е Люксембург със своите 1999 евро на месец. ... И за сравнение минималната заплата в Съединените Щати била 1048 евро на месец през януари 2018-го". Без коментари, нали? Обаче аз ще добавя нещо, това че минималната
часова тарифна ставка в Германия е 8.5 е., което прави 68 е. за един работен ден, а моята пенсия за
цял месец 2 години по-рано (когато немската минимална часова надница е била пак същата) беше точно 67 е. (и аз няма да споменавам още веднъж, че аз имам повече от 2 университетски образования, получени в 3 различни страни, и нищо свързано с политиката, просто в областта на точните науки, и че съм бил известно време научен сътрудник в нашата Академия на науките, не, аз ще мълча по този въпрос, нали?).
4. Цивилизована нехуманност
Така, а сега аз ще започна да плюя и по не-варварските страни, разбира се! Защото, както аз казах в началото, то не е така, че варварите са лоши, а останалите са добри, не, има твърде много лоши народи сред останалите, които все още не заслужават правото да бъдат наречени цивилизовани, и самите варвари са
по-цивилизовани в много аспекти. Така че аз ще отделя първо една категория народи (нации), които ще назова
безчовечни или нехуманни, и аз не бих искал да съм един от тях (но не знам как е с Вас, това зависи). После ще определя така също и една специална категория, въз основа на моите собствени вкусове, които народи аз не ценя високо, и ще ги наричам
недостойни. Само тогава ще остане една неголяма категория цивилизовани народи, към които аз бих искал да добавя и българите, но тъй като съобразно моята дефиниция това не е възможно, то ще използувам думата "цивилизован" само като допълнителна характеристика за нас. Обаче за това в следващата точка, а тук аз ще разясня какво означава нехуманността (според мен), и така също защо аз не ценя особено някои други народи; тези които останат (ако останат, нали?) ще бъдат тези, които на мен ми харесват, но преди всичко ми позволете да Ви обясня какво означава цивилизация, понеже това е антична гледна точка, но аз се боя, че тя не съвпада с мнението на много от хората (по една или друга причина).
Сега, цивилните (на Запад civil, от латинското civilis) хора са такива, които не са military-военни (като френската дума gendarme, която е дошла от фразата "gens d'arme", което означава буквално "от рода на въоръжените" хора), но работата е там, че ние просто
обичаме силата или мощността, и по тази причина съществува самата дума "military", които са просто
мили (в славянските езици) хора! Аз не мога да обяснявам тук всичко по всички въпроси, така че който не ми вярва може да погледне в моя споменат
Urrh, но този корен е звукоподражание на някакво 'ммъ' или 'амм', и тук е нашето и западно мляко-milk, английското mild как меко (обикновено време), после големите числа милион и милиард, и много други. В същото време за корена цив- /civ- аз мога да спомена ...
септичните (septic, и antiseptic) неща, които се прилепват към (или се за
цепват за) нещо, както ... младите пиленца (тъкмо
цыплята по руски) към майките-кокошки! Това е така, защото руския
цыплёнок именно това и прави, той
цепляется към нещо, а и младите пиленца обикновено пищят или чуруликат (
chirp, 'чъhп', по английски,
чирикают по руски, и т.н.), или казват 'чив-чив' /'цив-цив', което турците отдавна са забелязали, но те само пишат това като
civ-civ, обаче го четат като 'джив-джив', тъй като латинската азбука за тях е доста ограничена (не е като кирилицата, до което аз ще стигна в следващата точка). И ако някой от Вас се кани да каже: "Ах, колко умничък е този Мирски!", то аз ще кажа: "Не, мои читатели, аз не съм такъв, аз просто съм развил в себе си
чувство за това, което хората (в индо-европейските езици) могат да подразбират под една или друга дума, просто сравнявайки думи от различните езици". Не че това е наистина много просто, но ако човек може да прави сравнения — което могат също така и много, тъй наречени роботи, да правят, така че това е по-скоро глупава дейност, като това, което правят папагалите —, и ако знае някои възможни смени на една буква с друга (като 'м' с 'н' и обратното, 'р' с 'л'', 'с' със 'т', и други), и ако е достатъчно непредубеден, може също да прави. Но въпросът е там, че по този начин човек изучава
психологията на хората от различни, от всички, народности.
Така че хората трябва да бъдат цивилизовани, но те твърде често не са много такива, и колкото по-силен е един народ, толкова повече той е склонен към прояви на жестокост и нехуманност; изключение от това правило може да възникне или при някои генетични или традиционни, дълбоко разположени характеристики на хората, или при тяхната малочисленост, която не им позволява да стават действително жестоки! Докато най-добрата човешка реакция трябва да бъде лека и
финна (на български, или
fine по английски, и т.н. само че този път не и на руски), като, примерно, ... плавника-
fin на рибите, в което се състои идеята на ...
finances-финансите (никакви убийства и сурови наказания, само налагане на глоби-
fines)! По тези причини
всички западно-европейски държави са виновни за някакви жестокости, да речем: немци, французи, англичани, испанци, италианци
cum латинци, даже и холандците, защото те или са започвали войни далеч извън техните граници, или са имали колонии, което в никакъв случай не е защита, това е нападение. И тук, разбира се, трябва да се добавят и световните жандарми, американците, които са завладели всичко, което може да бъде завладяно (Вие само погледнете картата на Северна Америка и ще видите, че всички области край двата океана са завладени от САЩ), и са започнали първи да хвърлят атомни бомби, като че ли това са новогодишни фойерверки, и са използували бактериологично оръжие, и така нататък. Така че американците и немците държат "палмата на първенството", но някои Наполеоновци, или Македоновци, или Кортесовци, също не бива да бъдат изключени от този списък, тези народи също са между лидерите. После добавете така също и мюсюлманите и арабските
джихадисти, които са много миролюбиви хора, ама до определен момент; после тук са още и старите монголци - могули, или Чингис-хановци (поради които мирните китайци са издигнали великата Китайска стена), или някои египетски или африкански племена, а и други, и тогава почти не остават прилични народи, освен варвари, недостойни хора (към които аз приближавам), и някои случайно водещи цивилизован живот, но не много известни, племена.
Недостойните народи (в моето разбиране за това) са такива, които не постъпват действително безчовечно, но в известна степен ... глупаво, или често стават причина за безредици, или които аз лично не харесвам, защото те като че ли се опитват, но не могат да станат, истински варвари, като в моята
Bari-Glari Land. В Европа такива народи са поляците (те са мирни като славяни, но са винаги недоволни по една или друга причина, и освен това са обезобразили в известна степен хубавите славянски езици във фонетично отношение), хърватите (които са причина за това сърбите да станат безчовечни), румънците (защото те, доколкото аз знам, са били изгонени от Рим по времето на Карл Велики, и положително не без причина, и в последните години те проявиха ненужна жестокост към техния предишен диктатор Чаушеску), гърците (които не само са спрели древното източно влияние върху целия западен свят, но така също са оказали лошо влияние на древните латинци във фонетичен смисъл), и навярно и още някои други (като едни дребнички градове-държави). После аз мисля, че по една или друга причина (позволете ми да се опитам да бъда малко по кратък) тук трябва да се включат също и украинците, молдовците, грузинците, 3-те прибалтийски републики, редица средно-африкански племена, китайците, евреите, и много други (но моите познания за Далечния Изток са практически нулеви).
Китайците аз не обичам особено поради тяхното неограничено размножение, аз имам предвид, че: е, хубаво, нека да се сношават, но това не значи че трябва толкова често да раждат деца, за мен те са като, моля за извинение, листни въшки, те идват в България (или където и да било) и първата им работа е да почнат да правят деца, това е вид нахлуване,
инвазия, действително, и аз имам подозрението, че те даже са субсидирани от тяхното правителство (защото те почти всичките развиват някакъв бизнес, това изисква пари); иначе те трябва да са миролюбив народ, но това не е коректно поведение. И същото може да се каже за евреите (ако не са били преследвани в течение на хилядолетия то и те щяха да са многобройни като китайците). Това по принцип е отличителна черта на всички южни народи, ала нали трябва да има някаква мярка, мисля аз. Тук бих включил също и индусите, защото те се състезават с китайците и в скоро време ще ги надминат, но те поне не емигрират, те навярно искат да проверят кога ще се задушат от пренаселеност; после на мен ми харесват, в определен смисъл, циганите, каквито те са, изобщо казано, аз ги чувствам тях като събратя варвари. И тъй нататък.
Така че в света няма чак толкова много действително цивилизовани народи. Да речем, започвайки с Европа: швейцарци, чехи, финландци, словаци и словенци, после ескимоси (защото те предпочитат да живеят при много тежки условия, но не да завладяват други народи), после чилийци (по същата причина), руснаци (понеже те далеч не са безчовечни, и никой не може да нарече такава огромна империя недостойна), навярно арменци, някои от далеко-източните страни, и това е всичко (ако биха могли индусите да озаптят своето прекалено интензивно размножение, то бих включил и тях тук). Така че на мен много ми се иска да сложа тук и нашите бедни българи, поне с квалификацията
цивилизовани варвари, защото ние сме воювали само с нашите съседи, а такива неща се случват и в най-добрите "семейства", както се казва, но за това в следващата точка. Аз моля за извинение споменатите народи, но моето поведение е напълно
естествено, в края на краищата, от незапомнени времена хората са съдили за другите народи и са им измисляли смешни имена (както аз предполагам че и руската южна дума
ишак, използвана като синоним на магарето-осёл, е измислена поради еврейското ... име Исак; както също и еврейската дума
goyim — аз не съм я чувал нито на руски нито на български —, използвана за не-евреите, се е схващала в старите времена като някакво тлъсто ... животно, понеже "угоявам" по български или
гоить по руски означава именно храня животни, да речем прасе).
5. Цивилизовано варварство
Аз искам да започна тази точка с един неочакван въпрос, а именно: защо съществуват
дивите неща, растения или животни, когато вече съществуват техните култивирани събратя, т.е. защо на нас все още ни харесват дивите неща, а и Дядо Господ също ги запазва, а? Е, от една страна, защото те са интересни и различни, и от друга страна, защото те са устойчиви и по-лесно оцеляват, нали така? Такава приблизително трябва да е причина защо Бог позволява съществуването на такива варварски народи като българите, понеже ние сме просто
необходими, предлагайки интересни вариации на скучните и дисциплинирани народи, и по тази причина ние служим като необходима
генетична банка, разбрахте ли? И ако Вие мислите, че аз се шегувам, то аз ще Ви кажа, че, е, аз често се шегувам, но пък нали трябва да има някаква истина скрита във всяка шега (както и казва една руска поговорка). Така че аз ще Ви дам, в моя обичаен маниер, няколко етимологични "доказателства". Съществува френско-латинската и не особено добре звучаща дума кретен /
кретин (cretin, но се чете 'кретен'), която се счита за синоним на идиота, и тя се извежда от латинското creare, което е и английско create ('криейт'), т.е. това и именно някакво красиво ...
creature-творение, и съвършено същата идея стои и в нашето славянско творение, което идва от думата
тварь /твар, така че това съвсем не е случайно. По този начин, когато наричаме някаква буболечка божия твар, тя може и да не ни харесва особено, но щом Бог я е създал то Той е имал някакви съображения.
Защото човек (че дори и Бог) никога не знае точно какви условия ще дойдат след време и какви мутации ще бъдат нужни, и тези, които са по-близо до дивата природа, те са по-адаптивни отколкото някои култивирани растения или хора или народи. Позволете ми да Ви дам друг, като че ли съвършено несвързан пример. Преди много години (навярно 40) аз бях за 2-3 дни в Източна Германия и видях веднъж един младеж (или може би девойка) разхождащ се с кучето си, само че това беше изключително дисциплинирано куче (както сега ще видите), по-дисциплинирано от цяла България, взета заедно, така да се каже, защото то ходеше може би на 10-тина метра пред стопанина си, развързано, и стигна до едно улично кръстовище и спря там само, защото имаше червен светофар, и дочака докато светлината се смени на зелена. Ала улицата не беше широка, някъде 5-6 метра, и нямаше въобще никакво движение, обаче кучето беше добре възпитано и спря, докато аз продължих напред, защото нямаше никакво движение, и аз мисля, че едно 60 - 70 % от българите биха направили същото. От гледна точка на средно взетия немец (което трябва да означава, предполагам, 95 %) моето поведение изразяваше само поредния варварски акт на някой варварин, с което аз съм принуден да се съглася, но аз разсъдих, че един пешеходец не представлява никаква опасност за пътуващите наоколо коли, особено ако се вземе под предвид, че там нямаше никакви движещи се коли.
Но от друга страна, когато България е била известно време (след 1941) съюзник на фашистка Германия, ние сме успели някак-си, чрез масови протести (под фашистко господство!) да
спрем депортирането на десетки хиляди български евреи в концентрационните лагери, аз не знам повече подробности, обаче това красноречиво доказва, че понякога и варварски народи като нашия могат да бъдат
с нещо полезни. И ако Вие все още не сте разбрали квинтесенцията на моите разсъждения, то аз мога да добавя явно, че, от една страна, ние
мислим със своите глави, и от друга, ние съчувстваме на бедните и угнетените хора, така че нашите гени, действително, са нужни
на света! Това е още повече вярно, понеже ние наброяваме сега (в 2018-та) 7.1 млн., но преди десет години ние бяхме 7.35, а някъде около 1980 ние бяхме почти (без някакви-си 50-тина хиляди) 9.0 млн., т.е. ние намаляваме нашия брой и сега сме по-малко от 1/1000-а от световното население, което се дава като 7.7 милиарда! Твърде е възможно ние просто да се опитваме да се
спасим извън нашите граници (след като тук условията на живот са изключително бедни — и това по вина на нашата дясна демокрация, очевидно), защото аз бях чул веднъж, че само в град Чикаго живеели към 100,000 българи, и по тази причина нашия брой да намалява, но аз мисля, че е удачно да се гледа на нас като на ...
изчезващи видове (endangered species)! И до края на тази точка аз ще давам примери за нашата уникалност и оригиналност в различни аспекти, и това не поради някакво централизирано (следователно, предположително по-интелигентно) управление, а сами по себе си, защото ние сме варв..., извинявам се, този път аз имах предвид българи.
Навярно тук е добре да започна с по-простото нещо, с нашия фолклор. Разбира се, че всеки фолклор е уникален с нещо, но нашия е най-уникалния сред уникалните, защото в нашата музика има не само неравномерен, ние го наричаме
неравноделен, такт 7/8, но още и 15/16, и даже 31/32, това е изключително
vivace-оживяващо, както в някакъв негърски джаз; и аз Ви казвам това не защото на мен ми харесва нашата народна музика, не, понеже аз се отегчавам когато слушам едно и също нещо, но
ако аз не бях българин, то тя щеше много да ми харесва. После при нас са се съхранили някои старинни танци
боси върху
тлееща жарава, наречени
нестинарски танци, чието начало се губи някъде през тракийските времена (в Странджа планина в Южна България и в Северна Гърция, която по-рано е била част от нашите земи), и независимо от това, че се обяснява, че това не е по-опасно от някои номера в цирка, човек трябва само да прави ситни крачки и да бяга действително бързо, опитвайки се да бъде основно във въздуха, отколкото на земята, но Вие се опитайте някой път да направите само една крачка на такъв огън, а неговия обикновен диаметър е 5-6 метра, така че те правят около 10-тина крачки преди да стигнат до студената земя, и после обратно, и така нататък. И разбира се също и нашите песни, които са нещо заслужаващо си да се чуе, даже и на фона на другите народности на Балканите (като турци, гърци, сърби, цигани, румънци, и т.н.), и останалите танци също, националните ни костюми, всичко.
Обаче фолклорът не е всичко, Вие погледнете нашите музикални изпълнители и /или оперни певци, ако разбирате от тази материя, и ще видите, че от приблизително 200 (положително не повече от това) световно-известни музиканти, повече от 10, или дори 20, ще бъдат българи! Ние нямаме световно-известни композитори, но певци и цигулари и пианисти имаме не по-малко от 10 известни в дадения момент. И какво означава това? А, това означава, че вместо 1-н от 1000 души, както би трябвало да бъде ако е средно, тук при нас отношението е около 1-н от 20 (ако такива хора има 10 от 200), и тогава 1000 разделено на 20 дава
50 пъти повече известни музиканти отколкото ни се "полага"! Ами да, действително, да речем, американците, както и руснаците, са приблизително по 300 млн. души, и при нас има не по-малко известни такива хора, отколкото във всеки от тези народи, но те са едно 40 пъти повече от нас. Това е направо невероятно, хора, аз бих бил доволен ако този коефициент беше само пет пъти, но това е къде-къде повече!
Или Вие хвърлете поглед на нашите лица и фигури, аз ги намирам действително
приятни и интересни. Възможно е аз да съм донякъде заслепен от моето обичайно обкръжение, но аз не мисля, че е така, понеже аз по принцип съм безпристрастен в каквато и да било област, и нашите лица не са нещо необикновено, но те са
различни, всяко от тях с нещо свое, ние не изглеждаме като направени по калъп или матрица (както голям брой чисти нации изглеждат, позволете ми да не давам конкретни примери), ние сме просто една много интересна
смес — в дълбоката древност от навярно 15 % пра-българи, неголям брой, да речем 5 %, тракийци, и болшинството това са били славяни, но сега ние имаме грубо (тъй като никой
не може да измери това обективно) 30 % турци, 20 % цигани, и навярно по-малко от 5 % всякакви други народности, така че ние никога не сме претендирали да сме чиста нация —, а смесването е това, което е нужно на една нация, иначе може да настъпи израждане. Подобно измесване има в САЩ, Бразилия, аз мисля, че и в южната част на Русия, и това, вече научно доказано, е
подобряване на гена, аз не преувеличавам.
После аз преминавам към моята любима (вече някъде 5-6 години) тема, българския език. Тук моето твърдение е просто: нашия език е
най-добрия в целия (поне от цивилизования)
свят, следователно той е най-подходящия за
световен език! Аз ще се опитам да бъда колкото се може по-кратък тук, понеже съм развивал тези неща в моите "Уроках болгарского" и в други материали от папката "Для всех СНГ-цев" (а съществува и английски вариант в папката "For Arabs etc."), и ще засегна само някои от аспектите, като: азбука, фонетика, падежи, граматически родове, времена, думи, после защо е нужен световен език, защо от неголям народ, и даже политически аспекти.
Дайте да започна с азбуката. Тя се нарича кирилица, защото е била създадена от Кирил и неговия брат Методий в 9-и век, и вече дори само от това може да се стигне до заключението, че тя трябва да е
по-добра от другите (латинска, гръцка, еврейска, арабска, и проч.), защото в редица случаи е по-добре да сме оптимисти и да приемаме за правилно, че това, което е по-близо до нашето време, то и трябва да е по-добро (отколкото, да речем, по времето на римската империя, или при фараоните, или в древен Вавилон). Но за това си има основания, тъй като тя е била създадена комбинирайки буквите от различни стари, основно латински и гръцки азбуки, и е включено множество широко използувани и до ден днешен гласни и съгласни, но които не присъстват явно в латинските или тевтонските и други езици. Такива са, да речем, всички "топли" букви, 'ж', 'ч', и 'ш' (които на Запад се пишат с използването на няколко знака), но така също и тази буква, която в английския вариант аз отбелязвам чрез "y", а тук чрез "ъ" и четено именно както в българския, а и някои други варианти на разни "магарешки" звуци (като старо-гръцкия ипсилон, руското "ы", което в английския текст аз отбелязвах чрез "yi", едно "нямо е", няколко специални букви, които някога се четат така, а някога иначе, някои
комбинации от букви, и други). Така че тази азбука е най-малкото
разширена, тя е по-богата от латинската, обаче тя е разширена не само с някои странни комбинации от звуци, които само славяните обичат да произнасят, а и с много необходими на запад и на юг звуци, тъй като фонетичния апарат на всички хора е един и същ; тя е била ревизирана няколко пъти и последната азбука, и използвана тъкмо така, както я използуват българите, е просто
перфектна!
Сега, позволете ми да кажа, използувайки възможно минимален брой думи (иначе гледайте в: "Неграмотный мир" /"Illiterate world", "Для СНГ-цев" /"For the Arabs", "Myrski's English transliteration", и в други места), че аз деля гласните на 3 основни категории: базисни, модифицирани, и комбинирани.
Базисните не са само основните латински гласни "a, e, i, o, u", но така също и това
i-bulgaro (означено в английския вариант чрез неизползваната в латинския език буква "y", а тук чрез нашето "ъ"). После
модифицираните гласни са формирани от 2 гласни, когато човек иска да каже едната гласна, но в крайна сметка казва другата, както в току-що споменатото руско еры, или в класическото западно "ae", или в английското "but" ('бъат', тъй като това не е съвсем същия звук както в тяхната 'гъл'). Комбинираните гласни (обикновено дифтонги), от тяхна страна, са просто неразделими комбинации от 2 последователни гласни (както също класическото 'ай', като в нашия "май", или в английското "may" или "boy", или още като в "pear"-круша, която се произнася като 'пае|ъ'). А може да има и просто последователни гласни (като в италианското произношение на "p
iano", или в немското "b
earbeiten", или в нашето "к
оала"). Аналогично и със съгласните, където може да има прости, но с добавянето на западните 'zh', 'sh', 'ch', които на кирилица се пишат с една буква, после модифицираните са 'ph, th, dh, gh, bh', или 'vh' за "w", или 'nj, rj' като омекотени букви (което с кирилица ще бъде, да речем 'пх, тх, дх, ... вх, нь, рь'), комбинираните това е английското 'дж /dzh' като "j" (а така също и италианско, само че там така се чете понякога тяхното "g"), и просто последователни могат да са както в "ма
рмалад". Единственото допълнително усилие за да се записват думи от
всичките (предполагам) световни езици е това да се прави разлика между модифицирани и комбинирани знаци, което може да бъде направено по правилния начин чрез използването на специални модификатори (в "Неграмотном ..."), или не съвсем правилно но по задоволителен начин с използването на индекси (в "Myrski's ...").
И защо аз Ви говоря всичкото това? А, защото
само българите използуват нашата кирилица по
най-добрия начин, дори руснаците, да речем, пишат "е" но четат 'ие' като модифицирано, не използуват тази прекрасна буква 'ъ' а тяхното магарешко 'ы', и така също и украинците, сърбите, и други. Ние имаме
всичките 6 основни гласни,
нито една модифицирана гласна изобщо, само класически комбинации (дифтонги) с 'й' (като "май"), и четем
винаги (т.е. ако сме културни) така както пишем (или обратното), и Вие (особено по сравнение със западните езици) просто не можете да си представите колко е удобно това! И обърнете, ако обичате, внимание на това, че този език, особено неговата фонетика, е нещо, което е било създадено от самите хора, това не е каквото са казали граматиците, азбуката е въведена централизирано, но всичко останало е работа на обикновените хора, на целия народ. И нашата фонетика е по-добра дори от италианския (те също обичат да произнасят 'ие', удължават гласните по стар ... цигански маниер, нямат не само 'ъ' а даже и основното 'ж', и т.н.), а италианския език се приема единодушно за най-добре звучащия език, и ако българския е по-добър от него, то значи той е най-добрия в
света език! Разберете ме правилно, ако обичате, аз не отричам прекрасното звучене на английския, или френския, или италианския, или какъвто и да бил друг език, но всички тези хубави неща са направени с цената на твърде много допълнителни трудности, докато в българския всичко е максимално
опростено и работи прекрасно!
Сега хайде да преминем към някои граматични аспекти. От всички славянски езици (а те са някъде 10-тина) само в българския
няма падежи, докато в другите те са обикновено
6 (даже при немците те са по-малко, 4), и във всички латински езици също няма падежи. Значи вижте, съществуването на падежи е древно изобретение, те са били въведени — това е моя догадка — преди всичко за да направят по-
трудно да се говори правилно дадения език, и оттук да може да се различава образованото малцинство управляващи и свещеници от необразования народ-"популис", може би не специално преднамерено, а защото използувайки падежи човек трябва да мисли по-задълбочено, да свързва правилно всички думи, а това може да покаже, че той (тя) ги превъзхожда с още нещо. Обаче непрестанната демократизация (навярно от времето на ренесанса, аз не знам точно) е започнала да налага по-прости езици, и всичките латински народи са се отказали от падежите изведнъж, изкоренявайки ги тотално, но само не и славяните, с изключение на българите (и сега Вие ми обяснете защо това е така, ако не поради това, че ние, по наш варварски навик, не обичаме особено да се подчиняваме на ненужни правила — моя пример с пресичането на улицата; и ако всички латински народи са постъпили също така като нас, то това не трябва да означава, че моите обяснения са неправилни — Вие трябва просто да приемете, че аз съм като самия Господ Бог, аз никога не греша —, а че и в другите народи също са скрити семена на
варварщината и те могат понякога да покълнат дори при добре организирано централно управление). Защото, разбира се, че е къде-къде по-лесно да се използуват предлози, вместо това да се запомнят всички окончания за различните падежи, и да се мисли какво действие дадена дума изпълнява в изречението, или така също движи ли се нещо или си стои на мястото.
Обаче с езиците има и други проблеми, съществуват още и граматически родове, които са налице във всички езици с изключение на английския, и те
трябва да съществуват (погледнете също и моята последна шеговита "Фантазия в Эти Моле"), където проблема е в това да може рода на всяка дума лесно да се отгатва (а не човек да си пълни главата с разни сложни фреймове-картинки за всяко съществително), и в българския това, действително, е така, с много малки изключения (основно поради влиянието на руския език). Това оказва влияние също и на окончанията на прилагателните, което създава не малко проблеми във, да речем, руския или немския (щом там съществуват падежи). После има много други неща, които в българския са по-добре, в смисъл на по-лесни, и като че ли единственото нещо, което озадачава чужденците е това, че ние слагаме определителните членове във ...
края на думите (съществителните и прилагателните) и даже прилепени към думата! Примерно ... и т.н., които неща няма смисъл да ги обяснявам на хора, които разбират български (само дето споменавам, че ние не обръщаме голямо внимание на това дали члена е пълен — дето се вика, член да е, все някога ще се напълни, нали така?). Но нима това на Вас Ви се струва трудно? Защото аз мисля, че по този начин всичко е значително по-добре и по-
компактно. До сравнително скоро време, обаче, аз си мислех, че това е само наша измислица, но се оказа, че това е нещо старо и съхранено в някакъв вид в съвременния италиански, където те използуват, примерно, една единствена дума, smettetela, за да кажат "престанете Вие с това" (където smette е "престанете", следващото te е Вие, и la означава тук "с това"). Така че Вие виждате още един пример защо аз мисля, че нашия език е по-добър от италианския, тъй като това, което те правят, е доста по-трудно (и така също те никога няма да кажат "in the" — на български това ще е само "в" и члена после, но така не е ясно —, където "in" е същия предлог "в" както и навсякъде на Запад, не, те ще кажат
nello,
nella,
negli — и аз все още не мога да свикна с това).
После идват глаголните времена и тук ние сме също по-добре от всички, защото при нас има само 4-5 такива (официално е казано, че те са 9, но това не е съвсем вярно, защото ние изразяваме някаква
модалност за минало или бъдеще времена), и действителните времена с
таблици на формите, които човек трябва да запомня и винаги да мисли коя форма да използува, при нас са само
2 (две), а именно, сегашно и минало време. И всички латински езици, колкото и решително те да са постъпили изхвърляйки всички падежи, са останали с много сложна граматика, и, за пример, в италианския има
14 времена, където само миналите са
5, и това
без продължителните времена (като в английския, те ги имитират с помощта на деепричастни форми на някои глаголи), само с ограничена модалност, и без пасивни времена. Сега, някои проблеми тук
има, няма нито един език с действително прости времена, но нашия е просто най-простия, поне в него
няма такова нещо като слаби (или прости) и силни (или неправилни) глаголи, при нас всички глаголи са прости.
Една от особеностите тук е, че ние правим известна разлика в минало време между това дали сме видели нещо сами (били сме очевидци) или не сме (примерно, нашето "бях", но когато не можем да гарантираме това то казваме "бил", и съответните форми за останалите лица), но това е вид модалност или условност; съответно ние можем да кажем, че някой "бил бил" (като май че бил), или че аз "бих бил" (бих могъл да направя); все пак, обаче, това има значение в разговорната реч, а в един официален език — което аз подразбирам под световен език — това не трябва да има особено значение. После следващата граматическа особеност (от гледна точка на Запада) това е че в славянските езици (аз предполагам че във всички, но поне в българския и руския) няма продължителни времена, но има продължителни или не
глаголи, което става с изменение на корена, да речем: "(да) изпълня", ако се подразбира само веднъж и това при нас е
свършено време (както и в руския, но не и на Запад), и още "изпълн
явам", ако се има предвид многократно изпълнение и такъв глагол е от
несвършен вид, в което аз мога сега да видя някакво латинско влияние (понеже в италианския
leggere-чета в сегашно време е
leggo, leggi, legge, и т.н., но в имперфект е
leggevo
, leggevi
, leggeva, и т.н.). Плюс това ние правим разлика така също и в минало време (което не е така в руския, там тази разлика я няма) между работ
ил (веднъж) и работ
ел много пъти, което може да бъде направено за някои глаголи, но за други
не е възможно, тук има разни видове спрежения, обаче това са
нюанси, за които човек рядко мисли, аз и не мога да Ви кажа какво точно е граматичното правило, това или се прави автоматично, или тогава не се прави изобщо, и ако някой иска да обърне внимание на това, то той добавя някаква допълнителна дума (като "веднъж" или "обикновено" или нещо от този род).
Така че аз не мисля, че нашата граматика е трудна, а така също и фонетиката, чужденците могат лесно да се научат на това, което някои правят добре, а други не. Така например, руснаците винаги имат проблеми с нашата фонетика (защото
тяхната е твърде засукана) и с членовете (понеже в руския
няма такива въобще, там някак-си с падежите всичко се изяснява, но това озадачава хората от Запада), докато, от друга страна, арабите говорят доста добре по български (малко по-твърдо, но не много); и китайците, положително, не могат да говорят добре по български, тяхното произношение е направо ужасно (но пък те не могат да говорят добре
никой език). Ако ние погледнем от обратната страна, то ще се окаже, че българите могат да говорят доста добре какъвто и да е език, даже английски (поради нашата чиста фонетика), и като че ли индийците могат да говорят добре по английски (тъй като в английския навярно са се запазили някак-си древните санскритски звуци), японците също (така че може би техния език също има прости основни гласни), но арабите и особено негрите (както и французите, италианците, и други) имат практически ужасно произношение на този
смешен език (което английския и представлява —
необразована смесица от немски и френски, ще Ви кажа аз).
И сега нека да подхвана набора от думи на нашия уникален език (за повече детайли вижте моите
Уроки или
Lessons). Той е основно славянски, разбира се, но е значително по-добре от, да речем, руския, защото при нас има повече гръцки и още турски думи, които са предимно стари арабски и персийски; освен това славянските думи от своя страна са преимуществено латински (това не се вижда от пръв поглед, поради нашите окончания, но то е така). Накратко, българският език не е като унгарския, или финландския, или естонския, него всеки европеец може сравнително лесно да го разбере. После, вижте, няма добра
замяна за (ненавистния, а?) английски, понеже, от европейските езици, френския е загубил влияние приблизително преди век или малко повече (основно поради неговото странно произношение, предполагам), немския е бил отхвърлен приблизително преди половин век (поради намаляващото влияние на немците след Втората Световна Война, а и поради засилващото се влияние на американците), италианския не е лош избор, но хората някак-си не обичат особено такива мафиоти), испанския той е основно в Латинска Америка, и това са най-говоримите езици. Към това трябва да се добави и факта, че английския не е хубав избор, той е ... развален език (аз споменавах няколко пъти това, а и на хората не им харесва световния жандарм САЩ), испанския или италианския (или португалския) също не са много добри (поради трудната граматика, лошата фонетика, и т.н.), финландския не прилича много на другите езици, по руски никой не иска да говори, той звучи като китайския, арабския европейците никога няма да приемат за нещо модерно, същото важи и за хинду, японския, китайския, и така нататък с другите страни.
Да, обаче чужд език винаги е необходим, той просто
повишава интелекта, хора! Вие погледнете някои двуезични страни, или двуезични народи (като, да речем, евреите), ами че те са винаги по-съобразителни от останалото "сиво" болшинство във всяка една страна. И езика трябва да бъде колкото се може по-прост, разбира се, обаче не и изкуствено създаден, а то имаше един есперанто, но на него хората гледат като на някакъв куриоз, като на някаква еврейска измислица (което е така). Забележете също, че народите, чийто език е бил приет като официален (като, да речем, руския в предишния СССР или в сегашното ОНД, или немския в старата Австро-Унгария, или английския в Обединеното Кралство или в САЩ, или латинския в древността, и други) започват след известно време да
губят малко по малко своите позиции, и други двуезични младежи и девойки започват да вземат господството в своите ръце! Помислете малко по този въпрос и ще видите, че то е така (а аз мога да Ви дам за пример неспирния подем на местните
не-американци в САЩ, или както там ги наричат, което аз виждам сега в областта на класическата, но също и поп, музика, човек започва почти да не вижда лица на бели хора там, и това съвсем
не е лошо, защото те са даже много добри в това отношение). Навярно тук е в сила едно от моите (проницателни, разбира се) наблюдения, че тези, които се придвижват силно напред, са обикновено хора с някакви неголеми ...
дефекти, което ги кара да се стараят да компенсират това с нещо, да бъдат по-настойчиви и да работят усилено във всяка област! Например: жени с не особено женска физика (обикновено с малки или отсъстващи гърди), хора-леваци, или с нисък ръст, физически слаби мъже, емигранти, и други подобни примери.
Което означава, че ако в качеството на официален език бъде избран този на някоя световна сила, то тази нация ще слезе от сцената по-скоро, отколкото ако това е език на някоя друга нация; така също когато това е родния език на голяма нация, то тогава
повече хора ще се окажат потърпевши, това е така! Така че аз правя много мотивирано предложение (в
Для СНГ-цев /
About the Arabs), и навярно нашия уникален език е основната причина за нашата оригиналност в други аспекти, кой знае, или по-скоро, кой може да докаже противното? Понеже
перверзностите (острите изключения) никога не идват самотни, те се групират както, хъм, както случайните числа, те не са разпределени пропорционално на интервала, те се стремят да образуват пачки; или вземете така също хомосексуалистите, те проявяват по-силни чувства, което може да се окаже много важно в някои области, като в изкуството; и нашата варварщина, положително, е вид перверзия! Таке че аз Ви водя малко по малко към извода, че нашата варварщина може да ...
спаси света, нито по-малко, нито повече! Ако света възприеме нашия уникален език, то само
ние ще сме сред губещите в лингвистичен аспект, но всички останали народи ще бъдат сред печелившите. Така също нашето варварство може да е просто нужно сред изобилието от
нормални, безчовечни или не съвсем, но добре организирани народи, така необходимо както един ... клоун се е оказал необходим във всеки царски двор от дълбока древност. Никога не може да съществува
стабилна система, ако отречем изцяло другия полюс, тук варварщината или неорганизираността или вроденото самостоятелно мислене на някои хора! Защото ние може да не сме способни да се организираме
сами, но под чуждо ръководство ние се държим добре, работата е само в това да няма много варвари, а приблизително 1-2 процента.
И дайте аз да се върна към божите намерения, които ние никога не сме в състояние да разберем ясно. Аз твърдя открито, че нашата варварщина се изразява в една съвсем мека форма, както някакъв дребничък но нужен дефект, тя е цивилизована и културна, тя не е опасна за другите а само
за нас самите. Което може да се перефразира по такъв начин, че ние просто
жертваме себе си в името на всички хора, в името на хуманността, ние само изглеждаме лоши, но иначе, дълбоко в сърцата си, ние сме по-добри от организираните страни, които могат да бъдат много ефективни, това не може да им се отрече, но могат така също често да стигат до задънена улица, придържайки се към някои демодирани принципи, докато известно неголямо количество
варварска оздравителна перверзност може да е всичкото което понякога на нас ни е нужно! Да, аз предполагам, че разясних достатъчно добре своето кредо, най-малкото аз направих отчаяни опити да подбеля нашето окаляно с мръсотия лице или имидж пред света.
6. Заключителни разяснения
Сега, всеки е в правото си да запита: за какъв дявол беше нужен целия този
маскарад, защо аз не казах, че ние сме добри и мирни хора и нас абсолютно незаслужено ни обвиняват във варварство? Но, господа, няма никакъв смисъл да се връщам към началото, аз обясних всичко, употребявайки за целта даже повече време от колкото очаквах. Което мога да добавя е, че аз искам ние да
свикнем с лошите думи за нас и да започнем да се подобряваме, малко по малко, ала не изцяло или радикално, понеже във варварщината има хубаво зърно, тя е нужна понякога и в известна степен. Аз, така да се каже, използвах един много
стар подход, който е бил използуван преди 2 хилядолетия от самите ... християни! Да, тъй като, какво е това да избереш възможно най-
унизителния символ, разпъването на кръст на някого за някакви много тежки престъпления, да го издигнеш високо, и да кажеш, че ние не само че не се срамуваме от това, ами дори много се гордеем, ние приемаме това за свещен символ за нас, защото се оказало, че ако Христос не бил умрял на кръста, то Той никога нямало да може да възкръсне, и така нататък, ако не същия този опит да се успокоят хората, по тази причина, че нашите
дефекти са просто неизбежни, следователно ние не трябва да се чувстваме унижени от това?
Защото, ако се замислим, то Христос е бил наказан, именно защото такава е била волята на
населението в това време, това е било първото (и положително не последно) доказателство, че демокрацията има множество недостатъци и тя може често да бъде използвана против глупавите хора. А и самото Негово име е било Исус /Jesus (или
Иссаа в исляма), този Христ(ос) /Christ(us) е дошъл от кръста-cross, очевидно. И Той е бил наказан, практически, за греховете на обикновените хора, Той е умрял за хората, надявайки се да ги направи по-добри, но ето че за вече 2 хиляди години след това не е станало нищо подобно, и няма никакви основания да се очаква, че това ще стане в бъдеще. Лошото лежи в нас самите, ние не можем никога да изменим радикално своята натура, но ние сме длъжни винаги да се опитваме да правим това (тъй като, накратко, когато ние постъпваме лошо с другите, то тогава и те на свой ред се отнасят лошо с нас, а това означава, че ние се отнасяме зле, фактически, със самите себе си). И тук аз твърдя чисто и просто, че варварщината е нещо
естествено, ние не трябва да се срамуваме от това, тъй като в редица случаи това може да се окаже по-добре отколкото противното, но ние сме длъжни да се опитваме да не стигаме до крайности в каквото и да било. Понеже цивилизованите и организираните и религиозните хора често правят
тъкмо това, стигат до крайности, те стават фанатици, но ако някой не вярва в нищо, казано свръх-опростено, то той никога не може да стане фанатик, наистина, в какво, в своето неверие, а? Така че Вие сте свободни също да не вярвате по свой собствен начин, казват варварите.
После аз положително
преувеличих нещата на много места, нищо не е толкова просто, както аз често го излагах тук, не съществуват варварски народи като такива, всичко е много по-динамично, истината е в това, че всеки един народ има своите лоши моменти, когато той се държи изключително нецивилизовано, понякога варварски, понякога глупаво, в редица случаи от добри подбуди, но пораждайки лоши резултати, и така нататък, обаче, от друга страна, цялата човешка история, промишлеността, търговията, изкуството, науките, религиите, всичко са само преувеличения, докато не се стигне до някакви граници, ала те може да се почувстват или разберат или регистрират само когато вече всички граници са прехвърлени. Но стига толкова философствания, и стига изобщо със всичко, тъй като хората се уморяват от това. Аз искам само да Ви предложа на края един смешен символ на варварщината, който може да бъде използуван като знак, или при поздрав, нещо от този род.
Сега, какво е това варварщина, това е нещо засукано, перверзно в известен смисъл, не е ли така? И един такъв символ съществува, който се използува като число (вижте "Порассуждаем о числах"), това е осмицата, "8", което а така, защото това е първия (с изключение на тривиалната 1-ца) и последния между 10-те цифри куб, и там всеки казва 'ау' или 'оу' когато я види (примерно в латинския това е octo, което значи 'охо', "wow" съгласно англо-говорещите), така че това е засукано но е хубаво. Моето предложение е просто да засучете това число още веднъж като направите
три листенца, или вземете едно гумено пръстенче, изберете 3 равноотстоящи точки, и ги залепете заедно, което може да се постави или с едното листенце нагоре (и 2-те надолу), или с едното насочено надолу, което е по-нестабилно (като че ли перверзно) и затова аз предлагам този последен вариант. И номера е в това, че този знак може просто да се показва с пръсти, като ги свиете в юмрук, и после откриете първите 3 с палеца надолу. Те това е то, момчета и момичета, независимо от Вашата възраст (включвайки и хомосексуалистите), ако на Вас Ви харесва варварщината, то можете спокойно да поздравявате някои от своите избрани приятели с разтваряне на първите 3 пръста към тях, но ако не посрещате това с голям ентусиазъм, то тогава Вие можете да сложите палеца ... между останалите два пръста, и аз мисля, че Вие добре ме разбирате.
11. 2018
APPENDIX (in English)
[ With the remark that the char "º" is used below for making of additional syllable, similarly to the apostrophe ("'") used for missing of one. ]
TRIBUTE TO ... BARBARITY
I say, do you want to be barbarian?
'Cause this isn't so hard, as it may seem.
You have to be born just as ... Bulgarian,
And be common, egoistic, mean!
Still, this may for you have some advantages,
Ofºten you'll be left to live alone.
And what better thing on this world can exist,
Than to have it your way, on and on?
You will meet with no compulsion of religion,
We are unbelievers like, say, dogs and cats,
We've no communist or atheistic visions;
Ouºr faith-'s the owºn guzzle, you may bet!
We've no families, the newborn are most bastards/
*,
Neither honour we the old, or, then, the young,
Ouºr wishes are for us the only masters,
Life begins with us, and theºre's no beyond.
[ * According to the census for 2010 for Bulgaria 55 % of newborn children are extramarital. ]
Yet we have some precious genes, that make us unique,
Not with purity but like some coffee blend,
We show differences, nice piquantness, beauty,
And this the innate barbarity amends.
'Cause we harming one another have
selected
Better beings filling various niches,
Other nations have not harmed or else affected,
But have done this what each nation wishes!
Id est we are not so bad as seems at first,
More than this, because we can't unite
To do harm to other peopºle, kill and burst,
We unconsciously do what is ... right!
Right from standpoint of some god or all the world,
Leaving th'others peacefully to live,
Each of us prefers to lie in his shell curled,
Doing just what pleases him, and if.
Wheºre nations organized, well, they feel strong,
And enforce the way of life on-th' others;
This
variety diminishes, is wrong,
If succeeds to spread itself much farther.
Hence, we
sacrify us, for the world to better,
And the other nations must protect us, yeah!
In the long run such as us are those who matter,
And I, having told this, am so glad, ole!
Sep, 2018
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСЕМОГЪЩИЯ БОГ
(философско есе)
| |
Резюме:
Това е едновременно философско и смешно есе за такива недоказуеми неща като съществуването на Бога, Сътворението, организираната материя, метода "за случая" (ad hoc) на сътворение на това, което може да бъде сътворено, и без глобален поглед върху нещата, и някои други свързани неща, с добавка на традиционното поетично Приложение. Трябва, обаче, да Ви предупредя, мои читатели, че ако Вие още не сте чели други от моите произведения, то по-добре оставете това непрочетено, или, тогава, започнете от началото (да речем, от моя "Комунизъм като религия"), защото иначе това може да Ви се стори твърде заплетено, като, примерно, интегрално смятане в пред-училищна възраст. Нали ме разбрахте?
|
|
СЪДЪРЖАНИЕ (на брошурата)
0. Защо писмо до едва ли съществуващ Бог?
Скъпи мой Боже,
Аз може да съм атеист и да не вярвам в съществуването на божествени същества, но това е въпрос на
вярване, това нищо не доказва! Така че не се подвеждайте от такива елементарни, почти като за олигофрени, аргументи, защото аз съм интелигентен човек, а и въпроса с Вашето съществуване не трябва да променя правилата на учтивост; освен това аз не поставям под съмнение Вашето разумно, даже супер-разумно поведение, аз се съмнявам само във Вашето съществуване като някаква субстанция или същност, така да се каже. Така че аз трябва да имам някои основания за да Ви пиша, положително, и даже Вие и да сте длъжни да знаете всичко за всичко, и следователно също и една такава дреболия, като причината за написването на още едно писмо, то аз ще обясня своите намерения, понеже, ами, да речем, поради Вашите подчинени, те може и да не си направят труда да предадат това писмо на Вашето Превъзходителство (макар че има и други основания, към които аз се придвижвам).
Някой би могъл да каже, че аз Ви пиша защото поставям пред Вас някои много важни въпроси, които могат да представляват интерес за всеки човек, така че Вие може да изразите желание да напишете някакъв Нов Завет или нещо от този род, където да отговорите на тези, а и на редица други, въпроси, което е правдоподобно, това мое писмо
може да бъде използувано и по този начин, но Вие бързо ще разберете, че това не е истинската причина, тъй като моите въпроси са твърде философски, те не са такива, каквито може да постави един обикновен работник или домакиня или малко дете; тези въпроси могат да се използуват като дневен ред за събрание на някакъв Изпълнителен Съвет на боговете, ако имате такова нещо при Вас, но аз се боя, че такива неща Вие нямате, Вие трябва да сте едноличен господар там. Или пък може да приемете това писмо за един вид молитва или изповед, или нещо от този род, което всеки вярващ може понякога да направи, разбира се, само че аз
не съм вярващ, както казах, но дори аз и да взема някога да вярвам във Вас (или в който и да е друг бог) аз никога няма да започна да се моля, това е твърде унизително за мен, а е също и съвсем
недемократично. Освен това, както аз намекнах, аз съм
необикновено умен, така че основанието за това писмо трябва да е по-заплетено и оригинално.
При това положение Вие бихте могли да сте склонни да считате — ако Вие не знаехте всичко предварително, както вече казах, но аз, с Ваше позволение, ще предполагам тук, че това в случая не е вярно, че Вие сте за мен като един приятел (и дори може да се случи, че аз понякога взема и Ви наругая за нещо, защо не, между приятели такива неща се случват), тъй като иначе аз трябва само да стоя онемял и като ударен от гръм и да сричам нещо като "ах", "ау", "wow" по английски, и т.н., което и трябва да е причината за измислянето на английската дума "worship"-боготворя — така че Вие можете да стигнете до мисълта, че аз само се преструвам че пиша писмо до Вас, но, всъщност, аз си говоря сам със себе си, опитвам се да изясня за себе си някои въпроси. В такъв случай аз бих могъл да кажа: а, добре, Вие сте съобразителен Момък, това вече е по-близко до истината, защото то обикновено е така, човек започва да обяснява нещо на своя събеседник затова, за да го разбере
самият той по-добре, по този причина професорите четат лекции, за да проверят още веднъж някои професионални истини, това е нещо изключително като съображение, да, обаче за мен то не е достатъчно. Трябва да има някакво още по-странно съображение за написването на писмо до някое високопоставено лице, на когото самия молител му е безразличен.
Сега, нека аз да Ви дам (на моя умен Приятел) още малко информация, нека Ви кажа, че за моите 70 години аз съм писал няколко пъти писма до високопоставени лица, и те са ми отговаряли, да речем, в половината от случаите, когато писмата са били
затворени, но като отворени на мен
никога не са ми отговаряли! Аз съм публикувал тук един такъв пример (на английски), и имам още едно писмо под друг псевдоним (който аз именно затова и измислих, защото не ми се отговаряше на моите писма), така че аз стигнах до извода, че ако човек пише отворено писмо до някого, то последния никога няма да вземе да го чете, освен ако то вече не е станало добре известно и той не е принуден да бъде в течение на нещата. Да, но при демократични условия аз не мога да направя нищо друго, освен да се старая да използувам този случай за това, за да информирам други хора, по-широка аудитория, за някаква неправилна постъпка. Така че моето заключение е, че: отворените писма никога не се четат от тези хора, до които те са изпратени, но тях ги
четат други хора, до които те
не са били изпращани!
В дадения случай това означава, че Вие, мой скъпи (и със съмнително съществуване) Боже, може да съществувате или не, но реалните читатели на това мое писмо ще бъдат огромни маси от хора по целия свят (или във Вселената); Вие може да ми отговаряте или не, но хората ще мислят за това, което аз съм написал, и за мен това е даже
по-добре, отколкото ако Вие ми отговорехте (на някаква хартия с воден знак с текст като този: "Божествена Канцелария, Негово Величество Всемогъщия Бог, самолично", а може би и напарфюмирана с мирис на млади девственици, а?). Този феномен на достигане до по-широка аудитория при използуването на отворени писма, но не от страна на тези, към които писмото е било изпратено, е обясним, защото конкретния адресат обикновено е толкова зает, че няма никакво време да отговаря на всяко писмо, даже на затворените, ала на хората им е винаги интересно да си завират носовете в работата на другите, с надеждата да намерят там нещо скандално или поне неприлично. Е, тук аз няма да говоря скандални неща, но ако хората искат да се залъгват с нещо (което те обикновено искат), то нека те очакват това, макар че нещата, които може да бъдат намерени тук, са по-скоро философски, понякога етимологични, във всички случаи нетрадиционни, изискващи размисли, понякога дръзки, понякога смешни, и понякога даже в поетична форма.
А ето и какъв ще бъде плана на това есе. Аз ще започна с някаква предварителна информация за Бога, какво означава това на няколко езика, и защо това е толкова необходимо понятие, дори в областта на точните науки, да не говорим за живота на обикновените хора. После ще бъде поставен въпрос към Негово Височество Всемогъщия Бог, защо Той е създал живата материя, имайки предвид, че тя е много непредсказуема и нейното поведение е твърде хаотично. Следващият въпрос към Бога ще бъде за използувания, така наречен, отдолу-нагоре (bottom-up) метод на сътворение, не както е описано в Светото Писание. После идва естествения въпрос, защо е нужно всичко това, живота, Сътворението. След което аз ще кажа бай-бай на моя скъп Бог в когото аз не вярвам (но Го използувам като неизбежно изискване за съществуването на материята), където може да се окаже, че аз не съм чак такъв неверник какъвто се показвам. След което, в Приложението, е добавено моето традиционно поетично творение, което си струва да се прочете и като философска поезия, но то беше написано специално за това есе. Така че вие просто вземете вашето решение, уважаеми читатели, струва ли си да продължавате да ме четете, или да свършите с това (и да отидете да се позанимавате известно време с малко освежаващ секс); имайте предвид, обаче, че това не е развлекателно четиво, или пък ако на някои им се струва такова, то тогава е за задълбочено обмисляне, а не да го прочетете и да го забравите.
1. Какво означава Бог, и защо ние имаме нужда от Него?
Сега, мой скъпи Боже (заедно със скритите зад Вашия гръб читатели), позволете ми да Ви кажа защо аз не вярвам във Вашето съществуване. Накратко, поради
логически съображения, защото Вие сте и ни предлагате именно това, от което ние се нуждаем — смисъл в живота, подчинение, убеждение да правим добро на другите, възнаграждение и възмездие ако не в този живот, то тогава в някакъв друг, а също и притчи и заблуди (измислици), бягство от този свят, такива неща —, а живота, разбира се, е безразличен към нас, човешките същества не са център на Вселената, те са
част от нея, и никоя част няма право да вярва, че тя е цялото устройство, особено ако последното е неограничено сложно. Това, че нашите религии са просто смешни, може да се види с помощта на някои ... замени, да речем, да се смени един бог с друг, или един организъм с някакъв друг (примерно, да приемем, че вместо хора се имат предвид хлебарки, или амеби, и т.н.), или просто с редуването им (да речем, в понеделниците да ходим в католически катедрали, във вторниците в джамии, в средите в будистки храмове, и т.н.). Това, което е очевидно за мен, е че религиите са
необходими за поне 90 % от хората, обаче да вярват наистина в такива измислици могат само малките деца, до достигането някъде на 12 години (до техните teens, както казват на Запад), и когато те започнат да разбират, че в действителност няма Дядо Мраз (или Santa Claus), по този именно начин те трябва постепенно да проумеят, че няма именно такъв Бог, за какъвто са им говорили. Но, ех, щом ние сме все още толкова глупави, за да разберем, че боговете вече са умрели, и че ние трябва да си измислим нови богове, то тогава нека бъде така както е: аз съм вече прозрял, но преобладаващото мнозинство от хората са само "сива" маса.
По-интересни са названията на Бога, където английския God е очевидно свързан с думата good или доброто (същество), което е немско изобретение (Gott и gut, съотв.), и независимо от това, че в латинските езици това не е така, аз намерих нещо подобно, по-точно италианското godere като харесвам, радвам се на нещо. Аз мога да разбера желанието ни да вярваме, че нашия шеф или началник е добър, а не някакъв лош монстър, но това е твърде напарфюмирано, за да може да се вярва в него. По-интересно е славянското име "бог", което съвсем не е като английските bog-блато или bug-буболечка, а по-скоро ... горна дъга, нещо което винаги присъства и
надвисва над нас; това може да се докаже с помощта на немския Bogen като това, или още като небесна дъга, а долната дъга (или просто земята, почвата) там е Boden. Това е още по-правдоподобно и поради сходството или римата между противоположните неща (което трябва да е така, защото от санскритски времена противоположните идеи вървят ръка за ръка, това е диалектически мотивирано). Обаче тук има и още една древна дума, имало някакво старо-персийско именно '
бага' като бог, и аз намирам тази мобилизираща идея, да не забравяме, че някой ни гледа отгоре, за по-естествена и присъстваща винаги (даже и днес, в ерата на мобилните телефони), отколкото немотивираната доброта (ако можеш да ме извиниш, мой скъпи Бог-Приятел).
Дори по-добра от горната, понеже е философски осмислена, е идеята за бога-
двойка, която е нещо питагорейско, и тя също никога не остарява, тъй като всеки, който е чувал за двоични числа, знае, че с помощта само на два символа може да се означи всичко! Ако Ти знаеш това, мой "Друже", разреши ми да добавя няколко пояснения за масите, позволи ми да каже, че това означава раздвояване, делене на две части, мултипликация-размножение, и ако човек слага нещо на едното разклонение то той може да раздвоява другото разклонение до безкрайност (това са тъй наречените свързани
списъци, linked lists), и това е именно това, което някои дълги органични молекули обикновено правят (макар и не задължително до безкрайност). При желание съществува и друг поглед на тези неща, аз мога да напомня за някои древни схоластични (което етимологично означава изучавани в някакви
schools-школи) диспути за това колко дявола могат да се съберат на върха на една игла, където основната идея не е в това дали те са 2-ма или 2000, а краен или безкраен брой, така че ние стигнахме до идеята за безкрайността, но разреши ми най-напред да добавя още едно нещо. Разреши ми да добавя простото питагорейско разбиране, че двойката символизира излизането от его-единицата, от едното лице, и този начин на възприемане на двете (обикновено) противоположни (гледни) точки, или на две (и повече) същества, това е прерогатив само на някои много интелигентни хора (като мен, разбира се) или на някои божествени същества (като Теб, мой скъпи Goody God).
Така че това е хубаво нещо да си
deity-божество — което значи някакво двойно същество, старо-гръцкото Theos, или латинското Deus /Dea като двойно-мислещо същество, така да се каже — и да знаеш и 2 и 200 (по който повод съществува една българска поговорка, че този, който знае едното нещо, той знае също и другото), или да бъдеш
безпристрастен, в някакъв смисъл — да, Бог трябва да е най-малкото безпристрастен —, а така също да знаеш как да стигнеш до някои действително големи (съотв. малки) неща, до infinity-безкрайността (и до infini
tesimal, или безкрайно малките, неща)! Ех, тази идея за някакъв бог, който може да извършва деление, в различни аспекти, е къде-къде по-добра от глупавата, моля за извинение, християнска идея за доброто Същество, което е извършило Сътворението веднъж-завинаги, и ако аз Ти давах някои старо-гръцки думи като примери, то това не означава, че гърците са ги измислили, не, защото цифрите са дошли от Индия, и в санскрита двойката е била "dwan", най-близко до което стои славянското "две /два" (а съществува даже и странната връзка между нашите ...
дверь-врата и
двор, да речем в руския, което трябва да е така, защото вратата се върти насам-натам, тя прави някаква вилка,
двоить-раздвоява нещо, и аналогично и оградата дели пространството на две части), или тогава вземи английския twig-клон (като правещ дърветата).
А сега ми позволи да дойда до безкрайността, защото, какво е тя? Ами, повторение просто през цялото време, веднъж и още веднъж и още веднъж, което ние не можем да правим, ние можем да измерваме само измер
имото, а безкрайността не е такава. Безкрайността има други характеристики, като това, че безкрайност плюс безкрайност дава пак безкрайност, което не е така с обикновените числа, но когато ние се опитаме да изваждаме безкрайности, то тогава затъваме в блатото и не можем да се измъкнем от него. Обаче безкрайността
съществува, има толкова прост начин за образуване на целите числа чрез добавяне само на единичка към произволно число, започвайки с его-единицата, че няма никакво основание да се отказваме от безкрайността, но това просто не е число. Така че ето тук е мястото, ако ме питат мен, където математиците за пръв път са видели Теб, мой скъпи Боже! Защото всичко е ясно, но в редица случаи човек трябва да добави някакво изключение, което не съществува в природата, което не е материално, така да се каже, но е нужно за да можем да опишем по-добре реалния свят, материята, даже такива абстракции като числата. Дори числото нула не е действително цяло число, и предвид на това то не е съществувало в древно-гръцкия, то се появява едва в новия език (само че аз няма да се впускам тук в по-задълбочени обяснения, защото Ти, мой скъпи Боже, все едно знаеш всичко, а моите читатели могат просто да намерят всичко в моята огромна книга "Urrh, cum commentis", или тогава в моите "Reflexions about the numbers" / "Порассуждаем о числах"). И в случая на безкрайно-малките е важно да се правят действително безкраен брой стъпки, ако те ще ни дадат като резултат много хубаво крайно число. Така че учените просто се нуждаят от безкрайността така както хората се нуждаят от някакъв Бог, за да могат да запълнят някои празноти в съществуващите неща.
Подобно на това е и понятието рекурсия, както и рекурентни формули, до които математиците също са стигнали. Това означава да се прави нещо наистина непрекъснато (от наша гледна точка). А после съществува и философията, където е абсолютно необходимо да имаме някакво понятие за
духа на всичко, за това, което е скрито и не се вижда, но което организира всичко; ние можем да наричаме тези неща: атомни взаимодействия, или гени, или природни закони, или единствено разумно поведение (вземайки всичко под внимание), но няма никакъв начин да се разбере материята без
идеята за нея. Обратното също е вярно, не може да съществува идеята (за каквото и да било) без материята, където тя трябва да бъде закодирана, така че аз, от своя страна, просто приемам, че съществува материя
и идея, и те винаги са съществували и ще съществуват също и за в бъдеще; в противен случай, да изискваме върховенство на едното от тези две неща, е така глупаво, както да спорим за това, кое е първичното, яйцето или кокошката! Следователно Бог, Ти, мой скъпи "Приятелю", може да бъде приет за идеята, и Бога-идея може да се движи свободно във времето и в пространството, или тогава Той може да
направи времето и пространството, но от какво?
А-а, аз мога да Ти кажа от какво, а именно да Ти напомня за един стар санскритски пра-бог или Баща на боговете, наречен
Tathagata, който бил създал Вселената от своите ... вътрешности, като еманация от червата си! Сега, аз няма да обяснявам по-подробно какво може да представлява тази "еманация", аз се надявам, че моите читатели са достатъчно съобразителни за да се сетят сами за това, но аз само ще подчертая вероятността за това, тъй като това не е много по-различно от теорията за големия взрив (big bang), или първичното яйце, разширяващата се Вселена, и така нататък. Защото за да построи нещо човек положително трябва да има някакви ресурси и някакви идеи за това, които неща трябва да дойдат
отвън, иначе ние сме длъжни да допуснем съществуването на някакви поколения от богове, и дори в този случай въпроса остава в сила за първия от боговете. ( Все пак, позволи ми да добавя в скобки, че името на този древен бог може да се разбие на две части, където тази
tatha част корелира идеално с българския "тати" като баща, а частта
gata положително трябва да означава немския
Gott-Бог. И последното е не само нещо хубаво, това значи също и нещо което ние сме успели да хванем — have got или caught —, имаме за наш защитник, да, ама навярно се има предвид, че ние сме Го хванали — и този път по английски, така че трябва древните англичани да носят вината за това значение — за ... топките, а? )
Обаче, виждаш ли, мой скъпи Боже, аз от известно време съм стигнал до извода, че това и
не е важно за нас, в края на краищата, въпроса за първенството или предшестването на материята или идеята има чисто академичен интерес, някои от нас могат да си задават такъв въпрос, но неговия отговор е безсмислен за нас, и дори той и да има някакъв смисъл, то е твърде възможно да се случи така, че ние да стигнем до правилния отговор изхождайки от неправилни предположения, или пък до погрешен отговор използувайки правилни предположения, ха, ха. Така че позволи ми да не се задълбочавам тук в повече разсъждения, а само да подчертая, че без някакъв бог ние просто не можем да се оправим. Обаче не такъв, на който трябва да се молим, да палим свещи, да правим приношения, и да вярваме дословно, защото Бог това е същество от друго измерение, ние просто не сме в състояние да Го познаем правилно, ние можем само да използуваме някои сравнения, да Го изобразяваме някак-си, да Го наричаме с някакво име, но това е за нас, това не трябва да съответствува добре на истината. И по тази причина в исляма, например, Бога не Го изобразяват, само Неговите продукти и творения.
2. Защо живата материя е била създадена?
Това е вече въпрос към Теб, мой скъпи Боже, така че Ти по добре се събуди, ако си взел леко да задрямваш, четейки моите монотонни обяснения. Така че въпросът е прост: защо Ти е трябвало да създаваш организираната материя, когато тя е толкова непредвидима, нестабилна, хаотична, и така нататък? Защото натюрморта (
nature morte) това може да се разбере, когато Ти правиш, да речем, камък, то той стои където си го сложил, докато ако, е, може би не точно Ти, ами аз легна гол на някаква полянка, то тогава или някоя клечка ще ме убоде по задника, или някоя мравка ще тръгне по ръката ми, или някаква буболечка ще реши да погледне какво точно имам в тези дупки наречени нос, и, слава Богу, както се казва, че аз нямам едно определено отверстие отпред между краката си, понеже тогава винаги съществува някаква вероятност, че някой скакалец ще се опита да скочи там. Може да съществуват мутации или дефекти в кристалната решетка, но те, така да се каже, са мъртви, те съществуват веднъж завинаги, човек не може да очаква че, примерно, червените жилки на някакво парче мрамор ще вземат да станат зелени, или че камъка изведнъж ще се разтвори като пъпка и там ще се появи лъжичка портокалов сок, прав ли съм? Нито че водата ще стане на вино, нито оловото на злато, нито камъните ще почнат да скачат нагоре към небето, и ако някой ритне с определена сила един камък, то последния на свой ред ще го удари със същата сила в обратна посока. Всички планети са мъртви в началото и едва ли една от милиарди такива парчета материя може да си позволи да поддържа съществуването на някаква органична материя на нея. И да бяха само растенията, то това нямаше да е чак толкова лошо, защото те поне не се движат, но животните се движат и още как, те просто не могат да стоят на едно място.
Или позволи ми да Ти дам друг пример: човек рисува някаква картина, свършва я и я слага в рамка, но никой не очаква, че картината ще започне да
се променя, да речем, по лицата ще растат бради, децата ще стават по-възрастни, кравите ще мучат, и други подобни неща, не, това би било съвсем
неправилно поведение от страна на картината, не е ли така? Така също и тук, правилните неща те са някак-си предсказуеми, техните действия са адекватни на раздразнителите, докато тук живата материя има някаква
anima-душа в себе си, така както и за engine-машината се предполага, че тя има някакъв
jin-джин-дух в себе си, който я кара да се движи. И неадекватни означава по-точно, че на
слаби въздействия отговарят
силни реакции, и обратното. Това е оправдано, аз не мога да кажа, че това е глупаво, не, това е правилно, защото когато въздействието е слабо то само безпокои животното (или дори растението) и при същата такава реакция въздействието най-вероятно ще продължава или ще повишава своята мощност, докато силната и чувствително завишена реакция ще отхвърля настрани причината за безпокойството (без значение дали тя е жива или не), това е, един вид, очакване и предотвратяване на по-нататъшното засилване на въздействието, обаче, независимо от това, това е някак-си неправилно в мъртво обкръжение. Аналогично и при обратната клауза, ако въздействието е много силно, то няма никаква нужда да се изразходват напразно сили, причината за въздействието все едно не може да се отстрани. Но защо е било нужно всичко това, ето какво те питам аз Тебе, мой скъпи Боже? Защото това означава
неадекватно отражение, това не е ... по рицарски, не е учтиво, в края на краищата, това е нещо, което довежда до ескалация на насилието (или поне на силата). По този начин някой слаб обект ще може да покори по-силен обект (или субект, след като е покорен), какво имаш предвид Ти с това?
И аз забелязах, че това не е нещо случайно или непредвидено, не, това е преднамерено, Ти, мой скъпи Приятелю, искаш да
изкривиш ситуацията, обкръжението, отношенията между участниците. Да, понеже Ти си направил даже насекомите, примерно, хлебарките, с техните несъвършени в много аспекти сетивни органи, да реагират бързо, толкова бързо, че, всъщност, да
избегнат обмислянето, Ти си ги научил да усвоят някои относително сигурни схеми на реакции в случай на опасност (защото те нямат нито добро зрение, нито усещане за миризми, нито хомеостазис, да не говорим изобщо за мозък, но те излизат в много случаи победители в борбата с хората, действително!). Отражението при живата материя, според мен (но аз не мисля, че това се отхвърля от учените в конкретните области), е
условно и изкривяващо, където първото означава, че това зависи от паметта на животното, от някои рефлекси, от обкръжението, което може да е интелигентно поведение, но това е пак несправедливо, това позволява да оцелява не по-силния, или по-добрия (специално това пък изобщо не може да бъде измерено, това е само едно неосъществимо желание), а по-коварния и /или злодейския индивид, докато ако човек удря два камъка един във друг, то "оцелява" този, който е по-здрав, именно това е редно да се очаква.
И
изкривяващо (или изопачаващо) отражение означава, че при сетивното възприятие почти винаги се използува логаритмическа скала, което позволява да се разшири диапазона на възприятие, но сигналите във всички случаи се изкривяват. Но това не е всичко, твърде често се използува
модална скала (още и центрирана), което означава — аз обяснявам това за любопитните читатели, които не са безкрайно мъдри като Теб — нещо като седмицата, след 7-я ден идва пак 1-я, или тогава (за да може още и да я центрираме), като термометър от -49 през 0-та и до +50, където по-топло от 50 се измерва като минус 40 и нещо! Това позволява да се извърши
някакво измерване, но то е километрично отдалечено от действителното значение, и колкото и странно да изглежда това, но твърде често се случва именно така, примерно: много голям студ се възприема като голяма горещина (и измръзването на плътта се усеща като изгаряне), след много силен звук ние се чувстваме оглушели, червения цвят изглежда като сходен с виолетовия, но те изобщо не са свързани, и така нататък. Аз мога да добавя още, че обединението на най-лявата точка на скалата с най-дясната често става през ... безкрайността (което означава, така да се каже, с Твоя помощ, мой Приятелю), т.е. непосредствено до минус безкрайност стои плюс безкрайност! ( Например, най-простата дробно-рационална функция y = 1 / (x-1), за x=1 не е дефинирана, но за някакво малко ε>0, в точката 1-ε, y -> -∞ , а в точката 1+ε, y -> +∞. ) С което искам да кажа, че противоположните понятия, даже силно противоположните, се събират заедно, което е една много добра диалектика от Твоя страна, но това са различни значения, няма никаква необходимост органичната материя да има такава изключително изкривена скала.
Като че ли единственото нещо, за което аз мога да Те поздравя, е това че Ти си забелязал едно много важно правило за сложните системи (до което аз бях стигнал горе-долу преди 20 години, и бих стигнал до него и по-рано, ако не бях зает с изучаването на някои точни науки), а именно това, че:
сложните системи трябва да се изграждат на базата на прости правила (тъй като иначе сложността започва на нараства ужасно бързо и системата просто не може да бъде построена)! Е, аз не твърдя, че нито един смъртен преди мен не е стигнал до това заключение, но аз съм стигнал (мисля) сам до него. И това, което Ти си направил, е че си почнал да използуваш много често свързани списъци, двоични или други дървета, рекурсивни методи за определяне даже и на неодушевени обекти, и особено на
фрактали (което са такива структури, които са образувани с рекурсивно използване на някои прости обекти, така че всяка част е
себе-подобна, и човек може да увеличава изображението безкрайно). Даже границите на ... реките и океаните са фрактални, и множество растения и органи са построени по такъв начин, където безкрайността се прекъсва само при достигане на размерите на някои основни градивни елементи, клетки (или атоми, когато става дума за граници на реки). Така че има за какво да Те потупвам по гърба (или да Ти почесвам муцунката) ако успея някога да Ти намеря гърба (или муцунката) и да казвам: Good God, Good God (Добро Богче).
ОК, обаче въпросът си остава, с каква цел е била създадена цялата органична материя? Защото тя е като някаква ...
плесен, тя покрива красивата и проста и предсказуема и послушна мъртва материя, цели планети (поне нашата), и само предизвиква смущения и проблеми за същата тази жива материя, разбира се, но така също, предполагам, и за някакво божествено същество като Теб, Друже мой. Единственият разумен отговор, до който аз стигнах, е че на всичко това е просто ...
интересно да се гледа, да се види какво ще стане по-нататък! И това, положително, независимо от Твоето съществуване, т.е. ако Ти съществуваш, то Ти си направил това специално, защото си роден играч, gamer, ловец (охотник по руски, което е свързано с желанието-охота), обичаш да решаваш главоблъсканици или да откриваш тайни; а пък ако Ти не съществуваш, то тогава такава е самата материя, тя иска да експериментира, не си знае възможностите, тя е като малко дете, което си играе с каквото може (в крайна сметка затова, за да научи нещо, но дори и само заради удоволствието или кефа от играта). Да, но известно ли Ти е на Теб с какво малките деца, ако те са лошо възпитани или въобще не са възпитани, понякога се случва да си играят?, Ха, ха, те са готови понякога да си играят и със своите собствени ... faeces по английски (или с това, което на българо-цигански започва с лай-), разбърквайки ги с пръчка (не е задължително да е с пръст). Така че, ако отхвърлим за известно време възможността Ти да не съществуваш, отговори ми сега: вярно ли е това, че Ти си играеш със Своите — или, тогава, с тези на Татагата — изпражнения, или това се е случило някак-си от само себе си, или пък съществува някаква друга възможност?
3. Защо е този метод отдолу-нагоре?
Защото то е така, действително. Ти правиш листата на някакво дърво, ала самото дърво никъде не се вижда. Съществуват връзки между организмите, но те се проявяват
след като е възникнал някакъв нов организъм, не преди това, не като че ли Ти си казал на Себе си: хайде да взема аз да направя сега нова клонка с каквото и да е (да речем, със животни с всички възможни видове рога, или носове, и т.н.). Това е важно, понеже когато човек не може да види клоните, на които са закачени листата, то той е склонен да си мисли, че всичко става просто случайно, хората не могат да видят
Теб зад нещата! И аз може и да не вярвам в Теб, като Същество или Субстанция, но аз вярвам в системата и в организацията, и във връзките, и в разумността, в крайна сметка; Ти може да не съществуваш както хората Те описват, но
нещо съществува! По тази причина е казано някъде в Светото Писание как Ти си бил създал всичко за шест дни — или месеци, или години, или хилядолетия, и така нататък, тук
не става дума за измерване на някакво време а за ...
числото шест, което е свързано със самия ... секс (sex), аз обяснявах това на няколко места, но Ти положително знаеш това —, обаче това на е така, последователността не е точна, и този процес
не може да свърши, такива неща като Сътворението не може да се направят веднъж-завинаги, те продължават винаги, те трябва да бъдат
отворени. Или ако пък това е нещо затворено, то тогава основанието за това трябва добре да се вижда, и може да се появяват множество нови такива реализации, както и нови картини, или скулптури, или музикални пиеси. Така че, накратко, аз се безпокоя за Теб и Твоя имидж, мой Приятелю.
И, действително, никой не започва да строи някакво здание без какъвто и да било план, не знаейки нито броя на етажите, нито предназначението на зданието; или, тогава, никой не създава фирма просто така, за да регистрира фирма, но без някакви относително ясни намерения какво той ще произвежда или продава; или, тогава, да започне да пише книга, но без да е решил още за какво ще пише. Позволи ми да разбирам нещо от това, тъй като аз съм написал
известен брой книги, аз трябва да знам това; и дори когато понякога — което може да се окаже, че е често явление — човек започне да пише, да речем, стихове, и позволи на "течението" от думи и рими да го отнася леко встрани, то той трябва, все пак, да има някаква скрита в главата си идея; той може да не е в състояние да я опише (и затова се говори за някакви-си музи, които нашепват в ухото на автора приятни неща, или дори го държат, автора, тъй като се предполага, че само мъже могат да създадат нещо наистина ново, са надарени с въображение и съзидателна сила, та те го държат понякога за "клюна" — ако Ти разбираш какво искам да кажа, ха, ха), но нещо (което само с думи не може да се опише) съществува. А тук Ти си започнал да правиш нещо и после си го зарязал, след това още нещо, и пак си го зарязал, и никой не е в състояние да се досети за Твоя план. Да, ама може би това е така, защото Ти просто
нямаш план, а?
Виждаш ли, днес, когато ние вече започнахме да четем генетичния код, и не само да го четем, а така също и да го изменяме, т.е. разбираме как функционират нещата, повече не може да се скрива, че в гените не съществува никакво планиране, те се случва да закодират някакво решение за случая (
ad hoc), това което се е оказало ефективно, но в момента, и по-късно то може да бъде (и бива) забравено. Например, аз съм чувал, че гените на някаква дребничка мушичка били по-сложни от тези на човека, и че те изглеждали като правени със
кръпки (което ние, в България, имаме навика често да правим дословно при ремонта на улиците); а аз имам също и някои лични впечатления, понеже съм работил към десетина години като компютърен програмист, и знам, че във всяка една област (примерно при изготвянето на законите, или в различните науки, и т.н.) идва някакъв момент, след който всички по-нататъшни кръпки не дават желания резултат, не, нещата трябва да се преправят отново. Таке че може би това е така и с Твоето Сътворение, а, мой скъпи Боже, то трябва да се разруши и да се извърши наново, и това навярно преди тази работа да се случи от само себе си, при следващото ... свиване на Вселената?
Някои етапи, все пак, могат да се забележат. Например, когато вулканическата активност е престанала камъните са започнали да се пукат малко по малко, с оглед на това да се образува малко примитивна почва, континентите също са започнали да се образуват, и океаните, и е дошло време на първия организъм да се появи. После, след няколко еона от време, са се появили едноклетъчните и те изглеждали смешно, но те били нужни — аз не отричам необходимостта от някои стъпки, аз само искам да подчертая хаотичния начин на Твоето Сътворение, и отсъствието на планиране, което би избегнало множество ... жертви, в крайна сметка, излишна загуба на органична материя. След това се оказало, че само една клетка не е достатъчно екипирана за да ... използува добре лежащите наоколо
фекалии — ако Ти благоволиш да ми простиш досадните описания — и станало очевидно (за Теб) че трябва да се появят няколко специализирани клетки, които трябвало някак-си да се научат да живеят колективно и да образуват някакъв много-клетъчен организъм. И след това Ти си спрял и си мислил други еони години, и си направил рибите (където думата риба по английски и немски е fish /Fisch поради тази причина, че те са много бързи и докато човек ги види и те вече направили 'фишш' и изчезнали от полезрението му).
После са дошли насекомите, които са действително
перфектни, аз Те поздравявам този път, за своите размери те са безупречни и високо ефективни ... машини за убийства, разбира се. След това (ако не преди това, тук аз не съм в свои води) при Теб е възникнало капризното желание да провериш колко големи може да се направят животните и си стигнал до идеята за динозаврите, но те се оказали не много ефективни и изчезнали. Все пак, Ти би могъл и да запазиш някое и друго дребно динозавърче, за да може да ги използуваме като домашни любимци, вместо кучетата, предполагам, но си забравил за това, осланяйки се на факта, че изкарването на бял свят на птиците ще компенсира Твоята разсеяност, което също не е лош ход, аз признавам това, но два-три
диника нямаше да навредят на никого, струва ми се. И птиците биха могли пак да станат венеца на Творението ако Ти беше успял някак-си да намериш начин да може ...
месото (имам предвид някаква силно калорична храна) да вземе да расте по дърветата. Така че нещо пак не е било много добре, обаче този път Ти си оставил птиченцата да живуркат, и после са дошли бозайниците и Ти си направил пак това, което си считал за нужно да се направи тогава, но по каква причина
не си се спрял отново, преди да направиш и хората, това е нещо извън моите възможности за разбиране! Положително, но за тази поредна задънена улица от Твоя страна, аз ще говоря в следващата точка; това, което искам да добавя тук, е че има цял лабиринт от грешки и груби пропуски, и кръпки, и задънени улици, и немотивирана
адхокрация (adhocracy), вместо някакво обмислено предварително планиране на всичко. Така че за мен въпросът сега е такъв: Ти нарочно ли си направил всичко това, или си бил някак-си
принуден да постъпиш така!
И тук идва един деликатен момент, Приятелю мой, защото на мен не ми се вярва — и това, уви, е въпрос на вярване, както и Твоето съществуване —, че Ти си някакъв зъл демон, Който обича да прави злини нарочно, не, аз се боя, че Ти, Всемогъщи Боже, си бил направен non operandi (или на Теб са ти вързали ръцете) поради някакви характеристики на материята, или поради ситуацията. Аз мога само да Ти съчувствам ако това е така, ала Ти знаеш, че има една поговорка, че царската корона е тежка, така че в нашия взаимно-обвързан свят никой не може да бъде наистина свободен и освободен от задължения към другите, и това може да се окаже вярно и за божествените Същества като Теб. Ако това е така, то аз бих бил щастлив да
опростя Твоите грехове, да Те освободя от всякаква вина свързана с този отдолу-нагоре метод, тъй като аз Ти дадох примера с рисуването на картина, но това е ако човек (или който и да е) иска да направи нещо и да забрави за това, обаче ако става дума за непрекъснато "рисуване" и при изменящи се условия, които могат да оказват влияние на целта, и ако този процес е повтарящ се, то може да се окаже, че някакъв метод на случайно и старателно претърсване, ще бъде наистина най-добрия (както когато някоя река си проправя пътя през долините и към морето или океана). Ако това не е така, обаче, ако моята догадка е неправилна, то тогава поставения въпрос си остава.
А има и още едно нещо, което оставя леко горчив вкус в устата ми, и това е ненужната, от моя гледна точка, загуба на органична материя при всичките тези задънени улици на Твоето отдолу-нагоре Сътворение. Но аз може и да греша — аз признавам това, като пред Бога, наистина —, по две причини, едната това е, че аз не мога да свикна с факта, че органичната материя, снабдена или не с душа, може да е практически
безплатна, и времето също почти няма значение, и втората причина това е, че в дотолкова взаимно-заплетения свят, където дори и екскрементите (тази дума на мен започва да ми харесва, а, някакъв вид ... крем, в крайна сметка) на едни същества могат да бъдат използувани като храна за други същества, семената или ядките или целите трупове на някои същества са добре дошли и се явяват необходими за много други същества, ние всички сме някакви
phagi-ядящи. Така че съвсем не е изключено че Ти, мой скъпи Боже, си прав, в края на краищата, и Ти не си чак толкова щастлив с тази Твоя роля и Твоя
вечно-продължаващ живот, до което аз ще стигна към края на това философско есе, но да продължа сега нататък.
4. За какво е всичко това, какъв е смисъла?
Сега, скъпи мой Приятелю, това е пак въпрос към Тебе, но, аз се боя, че той е по-скоро риторичен отколкото действителен, защото аз самия, и навярно преди 20-тина години, стигнах до заключението, че съществуват само два начина за движение в
една и съща посока, и те са следните (използувайки математически функции за тяхното описване): или по синусоида, или по експонента! Където първото означава цикъл, крах, разрушение, връщане обратно към началото, което е обичайния случай, понеже експонентата това е
изобретена крива, тя включва безкрайността (тя е безкрайно гладка, ако е при основа
e то всички нейни производни са съвсем същите) и аз предполагам, че даже Бог ще започне да се отегчава накрая да поддържа такова умерено нарастване или намаляване през цялото време, но е възможна и някаква комбинация от тези две функции. И ако ние се движим в цикли то тогава са възможни само локални цели във всеки момент, защото после всичко ще се разруши — както предполагаемото свиване на Вселената. Което означава, че в такъв случай не може да съществува крайна цел или предназначение, смисъл, всичко е динамично, и единствената цел може да се състои в това, да продължава този безцелен
тремор или пулсация!
Както и да е, това е вечен въпрос, до който стига всеки в своите младежки години, и после пак към края на своя живот, тъй като когато той (тя) започне своя репродуктивен живот той е много ангажиран с полови сношения и намиране на средства за съществуване, за да може да се сношава и така нататък. Той е следния: какъв е смисъла на този живот, в края на краищата, защо ние трябва да се раждаме за да умираме след това, не би ли било по-добре ако ние изобщо не се раждахме, и, следователно, не бихме били принудени да умираме, и други подобни варианти. Аз, от своя страна, мога да добавя още: защо е този локален ред на фона на глобалния безпорядък, защо възмездието не постига конкретния виновен човек (или звяр, или бактерия, или дърво, и т.н.), или защо ние трябва да сме по-добри, след като не получаваме нищо от нашето добро отношение към другите, ние просто ставаме лесна плячка в ръцете на зли същества (или не само същества, на самата природа) — тъй като ми се е случвало да чуя една стара еврейска поговорка, че нито едно
добро дело на този свят не е останало не
наказано! Или още: защо този свят е такъв случаен и
безразличен към нас (без значение към хората, или дървениците, или червеите, или стъблата на тревите, или към каквото и да е друго нещо живо)? Или: защо хората са били създадени в крайна сметка, понеже другите животни не могат да мислят и да си поставят въпроси, но ние можем, обаче не сме в състояние да намерим нужните отговори?
Така че позволи ми да отговоря вместо Тебе този път, а, мой Приятелю? Основният постулат тук е това, че в един цикличен процес единствената цел може да бъде цикъла да
продължава, понеже иначе настъпва стагнация (ала планетите се въртят, звездите се движат, галактиките и те, Вселената се изменя, в другия край на скалата електроните, или каквито има там субатомни структури, също са в непрекъснато движение, никой няма право да се спира). И предвид на същото това непрекъснато движение трябва да съществуват големи случайности, които правят живота, наистина,
интересен, да, при една детерминирана реакция на всяко въздействие ние бихме били още
по-недоволни, нещата още повече нямаше да ни харесват, това е така (ние само обичаме да се оплакваме — особено женските индивиди —, защото това, по някакъв начин, ни
помага при изменение на всичко). Така че аз, действително, не мога да видя друг начин за организация на нещата, ако непрестанното изменение на всичко съществуващо трябва да продължава. Произволността, така да се каже, е същността на живота; аз даже четох, че се оказва много интересно да се намери закона по който са разпределени много големите (да речем, с хиляди
цифри)
прости числа, защото за нас те са разпределени практически случайно, поне докато ние не намерим някои правила, към които те трябва да се придържат. И случайността на нашия свят е неотменимо условие за съществуването на динамичен живот!
После за локалната организация и глобалния хаос, ами, навярно просто няма друг път по същата причина, ако нещо е правилно отгоре-надолу (top-down) регулирано, то това затруднява измененията и динамиката, но без каквато и да е организация също не може. Това е било осъзнато също и в обществото, при системата на свободния пазар, който по своята същност е вид хаос, така че тънкостта е в това, да се позволява някаква свобода, но не пълен хаос; или пък да се провежда частично отгоре-надолу, и частично отдолу-нагоре метод, това често се прави. И знаеш ли какво, мой Приятелю, аз съм мислил също и за огромните
пространства между звездните системи, след това между галактиките (и навярно могат да съществуват дори много много Вселени, кой знае — освен Теб, мой Всемогъщи Боже), толкова големи, че летейки даже със скоростта на светлината човек ще стигне до друга галактика за хиляди и повече години. И аз стигнах до извода — само че не ми се присмивай —, че това е чисто и просто
необходимо (щом нещо съществува, то то трябва да съществува, неговото съществуване е оправдано щом това вече е факт — аз се уча от древните източни философи)! Това е необходимо преди всичко затова, за да се
позволи съществуването на различия, иначе по някакъв закон за скачените съдове всичко ще се изравни, и това ще унищожи разнообразието; навярно по тази причина Вселената и се разширява и ние живеем днес във, тъй да се каже, положителната полувълна, би могло да е значително по-зле ако или когато Вселената се свива, благодаря на Бога, че това не става в наше време, прав ли съм?
Виждаш ли, скъпи мой Приятелю, аз започнах своите въпроси към Теб със живата, само-организирана материя и нейното създаване, поради това, че всяка организация е намаляване на хаоса, или на ентропията в конкретния физически смисъл, докато обикновено в затворените системи ентропията винаги нараства, което означава също че възникват нови различия от всякакъв вид, а различията правят живота интересен, не е ли така? Така че организацията, живата материя, особено такива високо-интелигентни същества като хората, противоречат на неодушевената, мъртва материя, където ентропията постоянно нараства. Следователно това е очевидно противоречие: ако ние искаме мъртвата материя (която трябва да е значително преобладаваща част от всичката материя във Вселената) да продължава да съществува, и ентропията-хаос да нараства, то тогава ние трябва да избягваме всяко ненужно въвеждане или проява на интелекта, или на някаква допълнителна организация (с изключение на минималната, така да се каже, въведена от самия хаос), и обратното. И това е причината аз да мисля, че създаването на тези ...
уродливи човешки същества, тъй като те са лошо конструирани, те са
само универсални, но не ги бива практически за нищо, това е, ако не непременно грешка, то тогава нещо което е под въпрос; другите животни не задават въпроси и изпълняват това, което им е заповядано (чрез генетичния код), те са по-дисциплинирани, но ние се опитваме да стигнем до смисъла на някои неща, които
нямат смисъл, в очакваната от нас форма (и аз срещнах някъде, че хората тъкмо затова се мислят за свободни, защото съзнават своите желания, но не и скритите мотиви за тези желания). Или че животните само живеят, докато ние се опитваме винаги да подобрим живота, и при това доста често си позволяваме големи волности и правим много пакости даже на самите себе си.
Но всичко зависи от гледната точка, или от модела, който ние прилагаме, или от обхвата (локален или по-глобален), и някой, аз мисля че Ти, може да твърди, че именно защото ентропията е склонна да нараства, то затова ние сме длъжни да я намаляваме по някакъв начин, или понеже съществува глобален хаос, то затова трябва да съществува локален ред, или защото хората не ги бива за нищо то може да се окаже (а и се оказ
ва, в действителност) че тях ги бива за
всичко (тъй като интелекта работи бавно, но той може да дава резултати когато бързите реакции са погрешни), или че предназначението на някои дефекти е в това да се избегне чупенето на цялата конструкция в някакво нежелано място, или че никой не може да предскаже точно какво ще се окаже нужно в следващия момент, и така нататък. Или, тогава, че ние не трябва да изпускаме от погледа си инверсията в отрицателната полувълна, защото ние (а навярно също и Ти, а?) не знаем какво ще се случи в края на разширяващата се фаза на Вселената, как точно ще започне това свиване, какво е това безкрайност в пространствено-временния континуум и какви са нейните свойства. Тъй като може да настъпи, както това се нарича,
еластична трансформация, която да преобразува една форма в дуална на нея (в някакъв смисъл) форма, като, например, ние може да си мислим, че окръжността има две "точки" (в някакъв разширен смисъл), център и (цялата) периферия (която може да е в безкрайността, да), които са свързани с множество (безкраен брой) радиуси, и тогава ние започнем да разширяваме центъра и да свиваме периферията, използувайки някакво ново
измерение, което ще даде най-напред конус, после цилиндър (или, по-точно, пресечен конус), и после конус насочен в обратната посока, после да се освободим от това ново измерение и да се върнем към старите, и,
вуала (както казват французите), центъра и периферията (дори в безкрайността) са сменили местата си! Аз не разбирам теорията на относителността, и някои други подобни предмети, но след като там всичко зависи от
геометрията на пространството, то такава трансформация не бива да се изключва съвсем.
Така че безпорядъка е толкова необходим колкото и реда, и органичната "плесен" може да е действително необходима като съзидателен елемент или ядро на локална организация, с оглед на това да се направи глобалния хаос по-лесно "смилаем" тъй да се каже. До сегашния момент хората като че ли повече са обезобразявали нашата планета отколкото обратното, но може би няколко десетки хиляди години са твърде недостатъчни, ние сме длъжни, навярно, да почакаме още? Или тогава хората може да изчезнат горе-долу като динозаврите, и да освободят сцената за някои интелигентни мравки или хлебарки, или — защо пък не? — бактерии (ако те успеят някак-си да се свържат взаимно и да създадат някаква бактериална, вместо невронна, мрежа). Така че, учитайки различните моменти, аз започвам да стигам до заключението, че ние, хората, сме тези, които не разбират Сътворението, съответно Бога (Теб, мой Приятелю), но то и не е необходимо ние да сме много умни, тъй като, с нашите егоистични натури, ние бихме влошили нещата, ако разбирахме по-задълбочено Природата-Сътворение. В края на краищата, ние не бива да забравяме, че интелекта няма нищо общо с разпространението на видовете, и ако в живота е важно последното, то тогава първото не трябва да е от голямо значение. И сега аз стигам до последната точка на това философско есе, което е, всъщност, един от моите обикновени монолози, или разговори със самия себе си, но може да бъде прието и за диалог с някакво божествено Създание, с Теб, мой скъпи Приятелю, Когото аз съм моделирал в своята глава, за да мога да Те чувствам по-добре.
5. Бай-бай, Боже, или ново чудо
И сега, чувствайки Те по-добре, аз стигам до извода, че Ти трябва да
не си много щастлив, а, прав ли съм? Понеже всичко омръзва, също и свободното придвижване в пространството (и то навярно с 6 - 7 измерения, откъде да знам), а и във времето. И аз съм уверен, че Ти ме разбираш, защото всичко се
изменя, само Ти
не можеш да се измениш, нали, Ти си безкрайно умен, така че не можеш да станеш по-умен (докато аз мога, и всеки път ставам малко по-умен отколкото преди). И към това трябва да се добави и безсмъртието и самотния живот (тъй като боговете не може да имат роднини, те не се размножават, те живеят самотно, дори аз мога да общувам с моите читатели по сайтовете, аз имам един куп досадни ежедневни неща, които трябва да се свършат, това ме ангажира някак-си — Ти и не можеш да си представиш колко щастлив може да се чувствува човек понякога дори когато си ... изпразва пикочния мехур, о да, повярвай ми). И това вечно и винаги, ах, това навярно е някакъв кошмар за Теб. А Ти по всяка вероятност с цялото Свое Същество се стремиш да
умреш, обаче Ти си безсмъртен, уви! Но може би аз мога да Ти помогна, аз съм стигнал до едно доста просто решение, което ще Ти доверя сега, ако нямаш нищо против.
Аз искам да Ти помогна защото аз все повече и повече се убеждавам, че Ти си съзнателно Същество, и изпълняваш Своите задължения и никога не се уморяваш, и ако аз бях на Твое място, то и аз, в крайна сметка, бих постъпвал по
този начин, аз Те чувствам като свой брат. И ако случайно Ти си пропуснал някак-си простото решение (или, тогава, не си намирал друго смъртно същество, на когото би могъл да се довериш)? Докато идеята е в следното, тя е в коректното разбиране за това какво едно божествено Същество представлява! За мен е ясно, че това е някакъв вид (или, тогава,
всички видове) информация, прав ли съм? А информацията може лесно да се прехвърли на друго място, може да си размени местата с друга информация, такива неща се правят. Така че Ти сменяш Своята информация, Своята същност така да се каже, с моята информация, с моята същност представена в моята глава, и аз обратно се разменям с Теб, това се извършва едновременно (swapping по английски), и когато на мен ми дойде времето да умра (т.е. на моето старо аз), то тогава ще умреш, всъщност, Ти, в моето тяло, а аз ще живея в Твоето старо, фактически,
не-тяло (където е записана Твоята жизнена информация)! Това е в общи линия, където, аз предполагам, Ти можеш да оставиш някакво дремещо (неактивно) копие на Себе си, но реалния изпълнител на Твоите вечни задължения ще стана аз. С други думи, аз мога да се
жертвам в името на нашата дружба, нали така?
С мен този
свопинг може да се извърши още и затова, защото аз съм решил
кога аз ще умра, може да се случат някои незначителни флуктуации в датата в посока само на положителната ос на времето, но това не е значително, и моето тяло е доста добре запазено, аз не съм нито много дебел, нито много слаб, нито висок на ръст, нито много нисък, и аз нямам практически никакви болести за моите почти 70 години (най-малкото нямам вътрешни болести). Така че ако Ти искаш, и ако имаш в запас някои неизвестни на мен начини за дълголетие, и с моята божествена помощ (аз Ти обещавам това), Ти би могъл да поживееш още 20-тина години, или навярно и 1-2 столетия, ако можеш от време на време да сменях Твоето тяло с това на някой друг, понеже да живееш повече от, да речем, 120 години, ще изглежда подозрително. И аз съм решил да умра точно на 3-то число на 5-ия месец на 35-та година от този век, между 3 и 5 часа през нощта, след второто ... изпразване на пикочния мехур! Това ще даде приблизително 85 години, което аз намирам за подходяща възраст да се умре в днешно време. Така че аз ще Те приема с удоволствие, ако Ти скочиш в моето тяло след първото изпразване на мехура и ме изпратиш (тоест съдържанието на моя мозък) обратно там, откъдето Ти си дошъл. И не се безпокой за това, че след публикуването на тази моя творба ще бъде известно за тази възможност, понеже никой просто няма да повярва на това, хората ще си мислят, че аз се шегувам, докато аз съм ужасно сериозен, Приятелю мой.
Аз съм сериозен когато гледам на живота като на вечно-продължаваща и вечно-изменяща се
игра, което е единствено правилния поглед върху това неустойчиво нещо. Само дето аз имам малко човешки поглед върху прахосването на биологичната материя, но аз мога и да свикна с нейното щедро изразходване, щом това е нужно в името на Сътворението. И аз ще Ти кажа още едно нещо, аз не само считам, че на Твое място аз бих се държал като Теб, но и че Ти, най-вероятно,
съществуваш, в крайна сметка! Само че Ти трябва, несъмнено, да бъдеш съвсем
различен от тези идеи, които всяка религия се старае да втълпи в главите на вярващите (особено от тези на християнската религия, която е ненужно и неправдоподобно разкрасена) и аз съм сигурен, че Ти разбираш защо това е така. Естествено че по тази причина, че хората като маса са като малките деца, те искат да ги приспиват и залъгват, докато разумно разсъждаващите хора са (а и винаги са били) малцинство от 2-3, не повече от 5 процента. Но всеки иска да намери удоволствие по свой начин, болшинството от нас в заблудите, и една малка част в намиране на истината. Аз лично
не мога да кажа кое е по-добре, това зависи от природата на човека, но на фона на отсъствието на глобална цел във вечно-продължаващия живот това и няма голямо значение.
И Ти трябва да съществуваш, защото аз Те възприемам като някакъв дух на Вселената, като сума от всички възможни закони на съществуване и характеристики на материята при дадените обстоятелства, а всяко нещо има някакъв дух, това не може да се отрече. Ако аз нямах такова високо мнение за Теб, то аз бих казал, че е възможно Ти още да не си осъзнал Своето съществуване и просто да изпълняваш своите задължения по поддържане на равновесието на материята във всеки момент като дисциплинирано куче, примерно (или както това, което правя аз след идването на демокрацията в моята бедна страна, аз образовам хората по всеки възможен начин като независим и безработен мислител), но Ти си длъжен да знаеш, че си Бог (ако си такъв, разбира се). Само че Ти, както и аз, се намираме в непоколебимите ръце на материалната действителност; Ти имаш свободна воля, но в някакви граници, такова е моето убеждение, понеже всичко е взаимно-обвързано и динамично, и променящо се, и нищо не е перфектно, но е единствено възможния вариант (една от неограничения брой паралелни Вселени) при дадените обстоятелства. Както още аз предполагам, че този предложен от мен свопинг не е нещо съвсем ново за Теб, такъв трябва да е бил начина по който Ти си въздействувал на ... яйцето в утробата на една известна Мария, девствена или не, ако има нещо вярно в християнската притча. И, ха, ха, дори ако Ти не съществуваш, то защо аз да не заема Твоето място, след като все едно съм един такъв прозрял вече всичко, а? От строго логична гледна точка няма нищо, което би забранило изпълнението на импликацията (т.е. на заключението, if - then клаузата), ако предусловието не се удовлетворява, това еднакво добре може, или не може, да се случи.
Ах, обаче аз съм запазил един сюрприз за Теб в самия край, аз искам да Ти дам възможност да
покажеш, че Ти съществуваш, ако имаш такова желание, да направиш, тъй да се каже, ново чудо. Това няма да е доказателство в строго научен смисъл, но в този случай провеждането на точно доказателство въобще
не е възможно, защото Ти трябва да си нематериален (поне частично), а ние не сме в състояние да измерваме нематериални неща, даже лъчите и вълните имат материална природа, те могат да бъдат регистрирани, но докато ние не регистрираме нещо нематериално (което ние не можем да направим) то Твоето съществуване стои под въпрос. А аз даже срещнах и една шеговита сентенция, че ако съществуването на Бога би могло да се докаже, то значи Той ...
не съществува! Това е некоректно логическо заключение (но позволи ми да не се задълбочавам в по-нататъшни обяснения) обаче неговата идея е ясна, ако някой би могъл да докаже нещо подобно, то той положително е направил някъде грешка. ОК, но тогава остават още косвените доказателства, които повишават увереността на хората, и те се използуват масово в съдебните процеси, и ще бъдат достатъчни и тук. Идеята е в това да се направи нещо практически невъзможно да се случи, и тогава масите ще вярват, че тук не се е минало без пръста божи.
Добре, но тази дата 3-5 (хайде да я съкратя така) на моята смърт — естествена, нека кажа това и изрично, никакво убийство, никакви отрови или други методи на самоубийство —, предсказана за повече от 15 години напред (по-точно 17), което прави повече от 5,000 дни (по-точно 6,000), е нещо очевидно невероятно, така че ако това се случи, то тогава всички хора ще казват: "Ах, как само това е могло да стане? Ала пътищата господне са неизповедими. И този човек Мирски, ами че той е също Христо, това не може да е случайно? И той е живял сред нас и ние нищо не сме забелязали!", и други подобни. Защото в този случай ще е ясно, че Ти или някак-си си посетил и моята майка на времето си, или си проникнал в моя мозък по някое време по-късно, поддържайки ме по време на цялата моя творческа дейност, и така нататък; никой няма да допусне че такава точна догадка е възможна иначе; и, в допълнение, да се направи добро предсказание, което по английски се нарича prophesy, е нещо което могат да правят само ... professors-професори, или професионалисти, така че някой, или аз или Ти, и преди всичко Ти, както аз току-що споменах, ще бъде приет за ненадминат prophet-пророк. И аз ще Ти кажа, скъпи мой Боже, че може да съществуват някои минуси или плюсове в датата, само че плюсовете да са два пъти повече от минусите, тъй като аз казах, че може по-късно но не и по-рано. Примерно, един ден по-рано или два по-късно това е превъзходна точност, същото в седмици ще бъде също удивително, дори и един месец по-рано или два по-късно също е нещо забележително. Това е така, защото винаги може да се каже, че аз, с моя мозък на математик, и с моята любов към числата, несъзнателно съм изменил леко датата, указана ми от Теб.
Така че, мой скъпи Приятелю, ако Ти чувстваш желание да се покажеш, аз съм готов да се жертвам, и да умра поживял
само 85 години, докато аз имам цял куп интересни идеи за още, може би, един-два века, наистина. Но ако аз заема Твоето място то времето няма да има значение за мен, и помагайки Ти в тази работа със смъртта това ще ми дава сили, така че аз съм съгласен.
Както и да е, бай-бай, скъпи мой Боже, и аз ще чакам Твоята визита в споменатата нощ, или по всяко време по-късно, което е по-добре за Теб.
12. 2018
APPENDIX (in English)
IF I WERE GOD
Oh, life is pretty doubtful a matter,
We judge about it, but that's a clatter,
And no one's ever grasped the part its greater,
So that we move in it like mannequins,
And ultimately lose, just rare win,
Yet were I God I would have done the same.
Then God's existence can be proved with nothing,
But to disprove Him means that one does not think,
For He the Nature ... dresses, is like clothing,
What seams discouraging for lot of us,
We find, this world is rotten, lies in pus,
Yet were I God I would have done the same.
And good and bad is relative a notion,
We sink in these nuances like in ocean,
Exacerbate the matter the emotions,
So we spill juices, albumins, or blood,
To multiply and th'others t'kill in bud,
Yet were I God I would have done the same.
Or sex and propagation take, such number
Of future copies makes us often stumble,
Survival's hindered thus, and I can grumble,
That in the sex we fun have but the trees,
Or grasses, fishes, suffer giving seeds,
Yet were I God I would have done the same.
Each living form is perilous for th'others,
Thus the variety is lessened rather,
While chaos is the equilibrium's mother,
What means that life is as if kind of mould,
And it disfigures Nature pretty bold,
Yet were I God I would have done the same.
To this is added bottom-up Creation,
And movement hazardous to no end-station,
With risk — the cause for joys, exhilarations,
And building this process will never stop,
And we shall always move in silly mob,
Yet were I God I would have done the same.
With this I don't raise for discovery my claim,
From atheistic point is life a perfect game,
And if a God exists I praise Him still, don't blame.
09. 2017